Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Where Are You Now?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 48гласа)

Информация

Сканиране
orlinaw(2011)
Разпознаване и корекция
asayva(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2013)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Къде си сега?

Американска, първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-585-956-4

История

  1. —Добавяне

32.

Ник Демарко бе прекарал тежък уикенд. Не искаше да признае дори пред себе си колко дълбоко му бе въздействала срещата с Каролин след толкова години. На времето „пица и макарони“ бе неговото кодово название за вечеря в дома на семейство Макензи в Сътън Плейс.

„Нямах грам понятие как да се държа в обществото — припомни си той. — Постоянно гледах коя вилица използват, как разстилат салфетките на коленете си. Татко пъхаше своята под брадичката си. Дори шегите на господин Макензи за собствения му работнически произход не ми помагаха. Мислех, че просто се проявява като добър човек, който се опитва да помогне на мен, непохватния идиот, да се почувствам добре дошъл.

А онова увлечение по Барбара? Като си мисля за това сега, осъзнавам, че е било просто още нещо, заради което да завиждам на Мак.

Изобщо не ставаше въпрос за нея.

Всъщност харесвах Каролин.

Винаги ми е било приятно с нея. Беше толкова забавна и остроумна. Приятно ми беше да сме заедно вечерта онзи ден.

Семейството на Мак въплъщаваше идеала ми на сноб. Обичах родителите си, но ми се щеше татко да не носи тиранти. Искаше ми се мама да не стиска в мечешка прегръдка редовните клиенти на ресторанта. Какво означава това? Нещо от рода на: «Нашите деца започват живота си, като ни обичат; докато растат, ни съдят; и понякога ни прощават».

Би трябвало да бъде точно обратното — «Родителите започват живота ни, като ни обичат; докато растем, ни съдят; и понякога ни прощават.» Но не много често.

Не исках татко да продължава с онзи ресторант на първия етаж. Не знаех какво му причинявам, когато го направих управител на новия си ресторант. Той беше нещастен там. На мама също й липсваше работата в кухнята. Техният син, човек от висшата класа, не искаше да ги остави да бъдат самите себе си.

Ник Демарко, с големия му успех, избран за най-желания ерген на месеца, човекът, когото момичетата не спират да преследват“ — помисли си той с горчивина. А може би сега вече бе станал Ник Демарко — глупака, възползвал се от една допълнителна възможност, превърнала се в опасност.

Лизи Андрюс.

„Дали някой ме е чул как й предложих да й помогна да пробие в шоубизнеса? — запита се той. — Камерата не гледаше към нас, когато й дадох картичката с адреса си, но дали някой не ме е видял как я побутвам към нея?“