Даяна Палмър
Среща в Ямайка (7)

Седма глава

След вечеря Кинг и Елиса отидоха да се поразходят по плажа. Нощем тук много приличаше на Ямайка. Белите гребени на вълните се разбиваха в брега и оставяха дантелена следа от пяна.

— Нали нямаш нищо против, че съм тук? — попита небрежно той.

— Нямам. — Беше се преоблякла в къси панталонки и риза с дълги ръкави и се наслаждаваше на пясъка под голите си стъпала. Отметна назад дългата си коса и въздъхна, опиянена от спокойствието на мястото. Кинг все още беше със същия панталон, но бе разкопчал ризата до средата на гърдите си и бе с джапанки, вместо с обувки. Изглеждаше съвсем небрежен, нямаше нищо общо с елегантен милионер. — Нямах представа, че си баптист — обади се тя, извърнала очи към морето.

Той я погледна.

— И аз не знаех, че имаш семинолска кръв.

Елиса се усмихна.

— Имам и ирландска кръв, а също и малко германска.

— И аз имам ирландска. — Кинг я спря и посочи рака отшелник, който се опитваше да се напъха в една дупка.

— Едно време имах такъв. Много са сладки.

— С тези щипки ли? — изпъшка тя.

— Какво толкова — учуди се той. — Единият беше голям, а другият много по-малък. Не щипят чак толкова силно.

— Да, с ръце като твоите едва ли си усетил.

Кинг пъхна ръце в джобовете си и скъпият плат очерта мускулестите му бедра.

— Тук ми харесва — каза лениво той. — И родителите ти ми харесват. Сега разбирам защо си такова независимо хлапе. Те са много откровени и честни.

Елиса се засмя тихо, доволна, че бе до него, че от морето довяваше приятен бриз и че нямаше хора.

— Сигурна съм, че ще продължиш да мислиш така, ако знаеш какво каза майка ми за теб.

Кинг спря и я погледна.

— Какво е казала? — попита любопитно.

— Че си прекалено красив, за да работиш в автосервиза, който по всяка вероятност е на родителите ти, че вилата в Ямайка също е тяхна. По всяка вероятност те ти позволяват да я ползваш. Часовникът и пръстенът са евтини копия, за да им направиш впечатление. А, и сигурно си взел под наем скъпия костюм.

Той изви вежди и избухна в смях, ала не подигравателен, нито презрителен. Бе истински очарован.

— Решили са, че сменям масло и помпам гуми ли?

— Нали сам им каза, че се занимаваш с газ и нафта — напомни му тя. — Родителите ми не познават петролни магнати, но познават доста механици.

— Гледай ти — забеляза Кинг. — Страхотно. Да, това наистина е страхотно. Не помня откога никой не се е държал с мен като с нормално човешко същество. Не и откакто забогатях.

— Дрън-дрън — сряза го Елиса. — Аз да не би да се държа с теб като с някоя голяма клечка?

Той стисна устни и й се усмихна, а белите му зъби проблеснаха на бледата светлина на лунния сърп.

— Не бих казал — призна. — Това бе едно от нещата, които най-много харесвах у теб. След като разбрах, че не се опитваш да си хванеш богат съпруг — добави.

Веднага усети цинизма в гласа му.

— Наистина ли си мислил, че съм те преследвала заради парите? — разсмя се тя. — Не може да бъде.

— Жените ме преследват от години — отвърна Кинг. — Един-два пъти се оставях да ме хванат, ала в повечето случаи не ме е грижа за този тип жени. Не ми отне много време да разбера, че банковата ми сметка не те интересува. След това — добави той и я погледна хитро, — реших, че искаш тялото ми.

— Надут пуяк — вметна небрежно Елиса.

— Ако си спомняш, още в началото се опитах да те прелъстя, при това го направих много фино — продължи Кинг. — Ти обаче се отдръпна, а аз никога няма да забравя изражението в очите ти. Така и не разбрах защо го направи. Реших, че си преживяла нещо неприятно и се страхуваш от мъжете. Затова ми се прииска да те защитавам и повече не помислих да те прелъстя.

— Допреди няколко дни бе така — измърмори тя.

Той рязко се обърна към нея.

— Не съм единственият виновен, любима. Съвсем нямаше нищо против това, което ставаше в леглото ми.

Беше доволна, че тъмнината скри червенината по бузите й. Напрегна се и закрачи до него по плажа, без да обръща внимание на шума на прибоя. На краката й ставаше студено, но Елиса така и не предложи да се прибират. Всяка секунда с него бе истинско вълшебство, дори и прекарана в спор.

— Благодаря ти, че си забелязал моралните ценности, на които държа — обади се шеговито тя. — Май мъжете наричат жени като мен лесни, а, Кинг?

Той рязко се обърна към нея и я разтърси.

— Разбира се, че не си от лесните жени — каза със студен остър глас. — Престани да омаловажаваш нещата и да ги представяш като евтини.

— А ти не правиш ли точно това? — попита Елиса и не й стана никак приятно, че гласът й трепери.

Тънките му пръсти се стегнаха около ръката й, възхитителни и силни, а топлината му премина през тънкия ръкав на огромната й риза.

— Представа нямам какво се опитвам да направя — призна за нейно най-голямо учудване Кинг. Ръцете му се отпуснаха и станаха нежни. Пое си дъх по-спокойно и я привлече до себе си. Прегърна я до силното си тяло и тя усети аромата на одеколона му, мъжката топлина, и отпусна буза на покритите му с черни косъмчета гърди.

Изведнъж й се стори, че той бе този, който имаше нужда някой да го приласкае и успокои. Може би бе точно така. Кинг не говореше за чувствата си към Бес, ала Елиса бе сигурна, че бе объркан и се чудеше какво става. Бе готов да пожертва собственото си щастие, за да не нарани Бес и Боби, затова потискаше чувствата си към снаха си или се опитваше да не им обръща никакво внимание. Само че жените сами се хвърляха на врата му, както сам й беше казал, а той бе просто обикновен човек и сигурно имаше нужда някой да го успокои и да му вдъхне сили. В този момент Елиса бе пристанището му в беда, фарът, който го призоваваше в мъглата, спасителната жилетка в бурното море. Нямаше нищо против. Достатъчно й бе да знае, че му помага в труден момент. Любовта те прави уязвим. Знаеше го от собствен опит, защото го обичаше.

Плъзна ръце около стегнатата му талия и притисна буза към сърцето му, вслушвайки се в отмерените приятни удари.

— Понякога на всички ни се случва да искаме невъзможни неща — започна тихо тя. — Като аз, например, живея в един измислен свят. Какво ли не бих дала, за да съм като онези жени от сапунените сериали, които се забавляват и никога след това не страдат. Само че съм прекалено голяма страхливка и не смея да опитам. Все се притеснявам за последствията, че може да нараня някого. — Елиса затвори очи и вдъхна аромата му. — С теб винаги се чувствам свободна, а и ти никога не си ме приемал сериозно. Мога да разперя криле, да полетя, без да страхувам, че ще падна.

— Докато една вечер не прелетя прекалено близо до пламъка и не парна красивите си крила — измърмори сухо Кинг. — Шокирана ли беше?

— И още как — призна веднага тя. — Не очаквах подобно нещо да се случи. А и не си бях давала сметка колко съм уязвима.

— Аз обаче си давах сметка — отвърна той. Ръцете му отново се стегнаха. — И двамата се пазехме, всеки си имаше своята причина и потискахме страстта си. Просто тя избликна, когато бяхме заедно. Но се радвам безкрайно много, че се случи — заяви Кинг без други обяснения. — Друг мъж щеше да се възползва от ситуацията и да те прелъсти, без да се замисля.

Елиса се изчерви.

— Не мога да си представя да допусна друг да прави всички онези неща с мен — каза честно тя.

Той потръпна.

— Не говори така. По-уязвим съм, отколкото си мислиш.

— Защото нея я няма.

Кинг се поколеба за момент, а когато заговори отново, гласът му прозвуча студен и нещастен.

— Да. Защото я няма. Предупредих те, че каквото и да направя с теб, ще бъда подтикнат от желанието си към нея. Не си ли ме чула?

— Бях прекалено заета да те целувам. — Засмя се тихо.

Той също се засмя.

— Хлапе — измърмори Кинг и я притисна до себе си, а след това отпусна прегръдката си, за да отстъпи назад и да се вгледа в спокойните й очи. — На теб ти харесва да ме целуваш, нали?

Елиса отметна назад коса и й се стори, че отново попада в някакъв сън.

— Имаш красива уста. Много бавна и много опитна.

— И твоята не е лоша — измърмори той и спусна устни надолу. Докосна бузата й и проследи устните й с палци. — Жалко, че сме толкова близо до къщата. Можехме да се съблечем и да поплуваме.

— Баща ми ще пусне Лудвиг да те изяде — предупреди го тя през смях.

Кинг въздъхна.

— Само си приказвам. Какво ли не бих дал да те видя без дрехи, красавице.

Всичко бе притеснително и много възбуждащо.

— Не си изпуснал кой знае какво — успокои го Елиса.

— От кръста нагоре не съм — съгласи се веднага той и се разсмя, когато чу възмутеното й възклицание. — Господи, толкова е приятно да се шегува човек с теб. Бях забравил, че жените могат да се възмущават от тези неща. Жените от обкръжението ми се отнасят към секса като към нещо всекидневно и дори досадно.

— Сигурно защото едва ли е останало нещо непознато за тях. — Опита се да отстъпи крачка назад, ала Кинг я улови за дългите коси и я задържа пред себе си.

— Притесняваш се от мен — прошепна той. — Но защо? Винаги можеш да изпищиш и да викнеш за помощ.

— Знам. — Дръпна ръката му. — Не искам да съм просто заместител на Бес, Кинг.

— Каза ми го още в началото. Не съм забравил. — Поколеба се за момент, ала след това я пусна, макар и с нежелание. — Стори ми се, че говориш напълно сериозно.

Гласът му не издаваше нищо, но на нея й се стори, че бе леко раздразнен. Отметна коса назад и се изсмя.

— А ти как щеше да се чувстваш, ако те целувах и се престорех, че си някой сексапилен мъж, когото желая?

Кръвта му кипна.

— Щях да ти счупя красивото вратле — отвърна той, без да се колебае дори за момент.

Засмя се още по-звънко.

— Виждаш ли? Каквото повикало, такова се обадило, старче.

Кинг понечи да я плесне отзад, ала тя бързо отстъпи.

— Ако ме удариш, ще кажа на татко — заплаши го Елиса.

— Давай — предизвика я той. — Хайде да те видя.

— Би трябвало да трепериш от страх — отвърна тя. — Той има високопоставени приятели.

Кинг разбра какво се опитва да му каже Елиса и се усмихна, а от лошото му настроение вече нямаше и следа.

— Знаеш ли, с теб се смея много повече, отколкото през целия си живот — отбеляза той, докато вървяха в тъмното към светлините на къщата.

— Отначало дори не знаеше как да се смееш — спомни си тя. — Беше страшничък. Знаеше само да работиш и да се правиш на ледена висулка.

— Студен отвън — поправи я спокойно Кинг. — Но никога отвътре.

Това бе инсинуация и Елиса я пренебрегна.

— Двамата с татко за риба ли ще ходите утре?

— Точно така. — Погледна в посоката, накъдето тя бе обърнала очи. — Искаш ли да дойдеш?

— Много ми се иска, ала трябва да се свържа с Ейнджъл Махони и да я предупредя, че имам нужда от още една седмица за новите модели. Ейнджъл е вицепрезидент на „Морски бриз“ и тя купува моделите ми за веригата бутици на „Морски бриз“. А пък аз си мислех, че са прекалено екстравагантни и никой няма да ги иска — призна Елиса. — Само че Ейнджъл реши, че са невероятни и ще се продават като топъл хляб. Оказа се права. Изкарвам луди пари напоследък.

— По нищо не личи — засече я той и погледна красноречиво дрехите й.

Тя изви високомерно едната си вежда.

— Не бих похабила изключителния си гардероб за един нищо и никакъв приятел — уведоми го Елиса.

Тъмните му очи се присвиха.

— Аз ли съм този нищо и никакъв приятел?

— Няма да допусна да станеш нищо повече — зарече се тя и отвърна поглед. — Искаш ли…

— Защо? — Бе точно зад нея, в сянката на къщата, а ръцете му около талията й я подръпнаха назад и я долепиха до стегнатото мускулесто тяло.

— Много добре знаеш защо — изсъска Елиса. Топлината на дланите му я подлудяваше.

— Не мога да имам Бес — прошепна до ухото й Кинг и я привлече още по-близо. — Но мога да имам теб. Ти можеш да ме имаш мен.

Тя потръпна и затвори очи, а моменти от мечтите проблеснаха изкусително в ума й. Стисна зъби, защото това бе единственото, което можеше да направи, за да устои на този безсрамен прелъстител.

— Не може.

— Признай, че се изкушаваш, Елиса — настоя той.

Отдръпна се от него и пое дълбоко въздух, за да се успокои.

— Пие ли ти се малко кафе?

Кинг се поколеба, застанал до задната врата, и се предаде. Напоследък не разбираше сам себе си. Най-неочаквано Елиса бе станала част от него и му се искаше да я загърби и забрави. Надяваше се някой ден да не загуби самообладание, докато е с нея. Тази мисъл го стресна. Освен това, докато я докосваше, не се и сещаше за Бес. Това също го плашеше.

Последва я в къщата, станал много сериозен, и откри, че родителите й ги чакат, за да пият заедно кафе. Усмихна им се, доволен, че има още някой, който да го разсейва. Цял ден не можеше да престане да мисли за Елиса, за разрошените й коси и за роклята, смъкната до кръста.

 

 

На следващата сутрин Кинг и бащата на Елиса потеглиха на зазоряване. Когато тя и майка й станаха, мъжете вече ги нямаше. Тина приготви нещо за закуска и се зае с домакинската работа, а Елиса отиде на плажа да поплува. След това се надвеси над моделите, решена да изкара разочарованието си върху листовете хартия.

Получи се. Създаде доста непривични дрехи, изключително авангардни, сексапилни и привлекателни. По обед спря за малко, поговори с майка си и отново отиде на плажа, сложила прихлупваща се пола върху банския. Просна хавлиената кърпа на пясъка и се зае отново да рисува.

Слънцето ту надничаше иззад облаците, ту отново се криеше. Тя въздъхна и затвори очи, когато усети, че става по-хладно и бе задрямала, когато някаква сянка падна върху нея. Отвори очи и видя над себе си тъмното лице на Кинг, присвил очи към мястото, където полата бе оголила дългите загорели крака. Едната й презрамка се бе смъкнала и почти разкриваше гърдата й.

— Невероятно сексапилна — измърмори той, а в гласа му прозвуча раздразнение. — Приличаш на изхвърлена на сушата русалка. Трябва да благодариш на ангела си хранител, че родителите ти са на две крачки.

— Ах, тези празни обещания — разсмя се сънено Елиса, защото не прие думите му сериозно. Протегна се и Кинг стисна зъби.

Разкопча ризата си, без да откъсва очи от нея, и забеляза как вниманието й бе привлечено от покритите му с черни косъмчета гърди. Щом съблече ризата си, очите й заоглеждаха тялото му и той усети прилив на желание, толкова силен, че едва се сдържа да не се отпусне на мига до нея. Тя бе прекалено неопитна и не успяваше да скрие копнежа си, а откритото й обожание го правеше още по-уязвим към обзелата го непонятна жажда.

— Мислех да поплувам — каза Кинг с дрезгав глас и посегна към колана си.

Устните й се разтвориха.

— Не… Не може — започна Елиса, защото се сети за родителите си.

— С бански съм — успокои я той. Разкопча колана си и бавно свали ципа. Тя задиша учестено, когато Кинг плъзна джинсите по дългите си крака и ги метна настрани при гуменките.

— Защо го правиш? — попита Елиса с необичайно писклив глас, когато той се обърна към нея.

— Харесва ми как ме гледаш, когато се събличам — каза тихо Кинг и среща нерешителния й поглед. В очите му нямаше шеговитост. Приближи се по-близо до нея и я гледа дълго, докато най-сетне улови една от ръцете й и я притисна към гърдите си. Стегнатите му мускули се надигнаха към дланта й, сякаш се опитваха да поемат хлад от пръстите й.

— Ами… Баща ми? — прошепна тя и погледна към плажа.

— Чисти риба — отвърна той и се вгледа в ръцете й. — Майка ти готви.

— Така ли? — Отпусна се до нея и сръчно разкопча полата й. Отмести я настрани и разкри гладкото й фино тяло. Ръката му се насочи към вече смъкнатата презрамка. След това разкопча и катарамата на банския. — Не бива, Кинг — каза с треперещ глас Елиса. Улови го за китката, ала това не го забави. Той отмести настрани горната част и палецът му погали набъбналото зърно, а тя трепна рязко от удоволствие.

— Хайде — предизвика я Кинг и наведе глава. — Излъжи ме. Кажи ми, че не искаш.

— Ами… Бес? — изпъшка Елиса и се опита да го отблъсне.

Той изрече нещо грубо и доста красноречиво, но тя чу само половината, а сетне сведе глава и пое гърдата й с устни, като дразнеше зърното с език.

Тихото й скимтене го възбуди. Не знаеше какво да направи, за да се отдръпне, защото се чувстваше великолепно. Плъзна ръце под гърба й и погали гладката й кожа, а сетне я повдигна към алчните си устни.

Елиса трепереше неудържимо и нямаше сили нито да протестира, нито да се отдръпна Кинг плъзна едната си ръка, за да усети топлата мекота на гърдата й, докато устните му я дразнеха. Вдигна за момент глава, единствено за да я погледне, и забеляза сълзи в сините очи.

— Недей да плачеш — прошепна той и се наведе, за да докосне с устни клепките й и да вкуси солените сълзи.

— Мразя те — прошепна дрезгаво тя.

Той се усмихна, без да й вярва.

— Разбира се, че не ме мразиш. Мразиш да бъдеш уязвима. И аз мразя това чувство. Ала ни е толкова приятно един с друг, че не бива да си отказваме подобно удоволствие. А това е истинско удоволствие, нали, Елиса? — прошепна до устните й Кинг. — Невероятно, диво и много сладко удоволствие.

— Но…

Прекъсна думите й с устни и леки умели движения, които разпалиха пламъци в тялото й. Тя се опита да го отблъсне, но той не помръдваше. Движенията му станаха по-бавни, по-властни, измъчваха я и я караха да тръпне и подивява. Никога преди не я бе целувал по този начин. Стори й се интимно и много възбуждащо. Елиса простена, опиянена от целувката, и я разтърси нова тръпка.

Свободната му ръка се плъзна към брадичката й, обхвана я и я задържа. Тялото му скриваше слънцето, а лицето му й се стори непознато, строго, леко поруменяло, очите — страшни.

— Да — прошепна дрезгаво Кинг и продължи да я измъчва с устни. — Да, готова си за мен, нали? Мека и всеотдайна… О, любима…

Езикът му навлезе в устата й бавно и настойчиво, а устните му притиснаха нейните.

Тя извика и неуверената й ръка го стисна за косата, а ноктите й се забиха във врата му. Елиса се изви и потръпна, тялото й погълнато в пламъци, подвластно на желание, което тя искаше да последва, а ръката му милваше гърдата й и нежно я притискаше. Езикът й докосна неговия и Елиса сякаш спря да диша. Това бе най-неустоимото чувство, което бе изпитала през живота си. Все едно че летеше през огън. Гореше. Трепереше цялата и не знаеше как да спре, бе напълно уязвима и безсилна да се скрие от него.

Разплака се и сълзите потекоха по слетите им устни, а от гърлото й се изтръгнаха хлипове. Въпреки това тя продължи да се притиска и да извива тялото си към него.

— Елиса — пошепна той с непознат за нея глас, нежен и безкрайно гальовен. Отпусна се над тръпнещото й тяло и тя остана притисната под приятната му тежест, устните му нежни, а ръцете… Правеше нещо с банския й, а след малко усети гърдите му до своите, косъмчетата я гъделичкаха, а топлите мускули нежно затопляха набъбналите й гърди. — Дръж се за мен — прошепна до устните й Кинг. — Не ме пускай. — Не можеше да спре да плаче. Зарови устни във врата му, потръпваше леко под тялото му, разкъсвана от вълшебното усещане на тази непозната интимност. Той бе възбуден, Елиса го усети и простена.

— Сладка — прошепна до ухото й Кинг и пръстите му се впиха в гърба й. — Моята малка сладка Елиса. — Тя го ухапа по рамото с някаква безпомощност, която не разбираше, и издаде приглушен гърлен звук, от който възбудата му нарасна. — Шшш — прошепна той. Пръстите му се спуснаха към бузата й и я погалиха, а сетне пригладиха назад влажната й коса. Ръката му се спусна към талията й, погали я нежно. През всичкото време й шептеше успокояващо и я приканваше да се отпусне и да си поеме дълбоко дъх. Когато Елиса най-сетне престана да трепери и усети, че и неговото тяло бе спокойно, загубило предишната си напрегнатост, лицето й бе мокро от сълзи. Тогава Кинг се отпусна до нея, без да спира да я прегръща, и се превъртя по гръб. Подпря главата й на рамото си и тя усети лек трепет в ръцете му, когато той зарея поглед в небето, където чайките се гмурваха от висините, подвикваха си и се гонеха под сивите облаци. — Трябва да вървя — каза след минута Кинг с рязък глас. — Не можем да продължаваме по този начин.

Елиса знаеше, че ще стане така. И двамата бяха пристъпили допустимата граница. Тя вече не можеше да мисли. Тялото й си имаше своя воля, която отказваше да отстъпи. Затвори очи и си каза, че ще умре, ако той не е неин поне веднъж.

— Знам — прошепна Елиса. Седна, а гърдите й бяха набъбнали и зачервени от натиска на устните му.

— О, любима — въздъхна Кинг, без да спира да я наблюдава, докато тя се обличаше. — Мога вечно да те съзерцавам.

— Недей… — Затвори очи и той също седна до нея, за да завърже презрамките й, тъй като ръцете й отказваха да я слушат.

— Не знам какво ми става напоследък — призна Кинг и я накара да го погледне. — Толкова силно те желая, че ми се струва, че ще полудея. Теб, Елиса. Не Бес. — Сведе поглед към раменете й и се наслади на сметановата им гладкост. — Не разбирам защо се чувствам по този начин, ала ако не си моя, имам чувството, че ще умра.

Разбираше го, защото и тя се чувстваше по същия начин.

— Аз те желая не по-малко — призна тихо Елиса. — Само че след това ще те намразя — добави и го погледна.

— Не мога просто така да загърбя всички години на възпитание. Ще мразя и теб, ще мразя и себе си и не знам как ще продължа да живея. Само че — призна срамежливо тя и сведе поглед към гърдите му, — не знам как ще живея без теб.

Той се изправи и я издърпа след себе си. Лицето му бе сериозно и напрегнато.

— Ела с мен в Оклахома. — Елиса се размърда притеснено, уплашена от посоката на разговора. — Ела с мен — повтори нежно Кинг. Тя вдигна очи към него. — Обещавам да не забременееш. Не мога да спра това, което ще се случи, но ще те пазя.

— Не, аз… Аз ще се погрижа — заекна Елиса. Погледна към морето. — Само че как ще обясня на родителите си, че заминавам с теб?

Той въздъхна тежко и докосна косата й.

— Ако това ще те успокои, този въпрос ме притеснява и мен. — Пръстите му се спуснаха по бузата към устните й и Кинг ги гледа дълго. — Ще им кажем, че ще се сгодим и искаме да останеш с моето семейство. — Тя го погледна очарована и замаяна и изведнъж й се прииска да го прегърне. Той пръв я притисна до себе си. — Какво пък… Хайде да се оженим — каза неочаквано Кинг. — Не мога да имам Бес, ала поне ще имам теб. Хайде да направим всичко като хората.

Елиса за малко не изписка „Да!“, но успя да се въздържи, отрезвена от убеждението, че Бес накрая щеше да намери начин да го привлече за себе си. Нямаше смисъл да се жени за него и така да създаде нови проблеми. Колкото и да я болеше, трябваше да преглътне гордостта си, принципите и да осигури и на двамата физическия комфорт, за който копнееха. Поне на това можеше да се порадва. Щеше да е негова в продължение на няколко вълшебни дни, а след това щеше сама да плаща. Все някак щеше да преживее. Поне щяха да й останат спомените за него.

— Няма да се омъжа за теб — прошепна тя. — Ала ще дойда с теб.

Той се намръщи.

— Нямам нищо против…

Елиса притисна устата му с пръсти.

— Някой ден ще имаш. Бракът е цялостно обвързване, нещо свято, не просто узаконяване на физическото желание. Не ми е приятно всичко онова, което изпитвам към теб, мразя се заради всичко, което ще направя, но според мен, ако се оженим, ще съжаляваме много повече.

— Ала поне съвестта ти ще е чиста после — възрази Кинг.

— И ще съсипе твоята — отвърна веднага тя. — Бес може да… Може някой ден да е свободна. Как ще се почувстваш, ако си обвързан с мен?

Гримасата му й даде отговора.

— Няма да е честно спрямо теб.

— Животът понякога не е честен — въздъхна Елиса и се опита да преглътне сълзите си. Погледна го, прободена от болка, породена от искрената й любов към него. — О, Кинг — пошепна тихо тя. — Толкова те желая.

Ръцете му я стиснаха по-силно.

— Ела поне да видиш фермата — настоя отново той и въпреки че се чувстваше виновен, не можа да се възпре.

— Само това. Може пък да успеем да се преборим с това увлечение.

Това й вдъхна малко надежда. Така щеше по-лесно да обясни на родителите си, защото нямаше да им казват нищо окончателно. Усмихна се.

— Добре.

Колко обичаше усмивката й. Очите й светваха, лицето й се отпускаше, тя ставаше красива… Наистина бе красива… И отвън, и вътре. Тялото му красноречиво разкриваше чувствата, които изпитваше, и Кинг се засмя.

— Трябва да се облека — промърмори сухо той и се обърна. Дори не бе влизал във водата, а целият бе потен.

Елиса откри полата си и си я сложи, наблюдавайки го как си обува джинсите. Сега, след като знаеше, че Кинг също я желае, вече не се притесняваше чак толкова. Всичко й се струваше естествено, сякаш бе част от него, сякаш физически му принадлежеше. Обичаше го до полуда.

Той я погледна и се намръщи, забелязал замечтаното й лице. Тя вече не се страхуваше да му се отдаде, нито бе нервна. Защо? Нима държеше на него? Тази мисъл го накара да изтръпне и Кинг се наведе за ризата си, без да разбира какво става. Щом се облече, пое ръката й и я стисна, без дори за миг да се сеща за Бес.

— Ако се случи нещо между нас, то ще бъде толкова прекрасно, че никога няма да го забравиш — увери я той, без да я поглежда.

— Каквото и да се случи, не бих го забравила — отвърна сериозно Елиса.

Кинг си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и преплете пръсти с нейните. Елиса го караше да се чувства великолепно. Така и не успяваше да разбере желанието си да я люби; тук не ставаше въпрос единствено за секс, затова не можеше да се начуди какво точно има. Огледа финото й тяло и си представи как му се отдава. Гореща вълна премина през него, а щом погледна стегнатия й стомах, се зачуди какво ли би било, ако забременее от него.

Пръстите му я стиснаха с всички сили и тя го погледна с любопитна усмивка.

— Какво има? — попита на един дъх, зачудена дали той не мисли за Бес.

Кинг се вгледа в очите й.

— Елиса… Обичаш ли деца? — попита бавно Кинг.

Кой знае защо този въпрос я направи неизмеримо щастлива. Никога не й бе задавал подобен въпрос. Това й вдъхна надежда. Усмихна се и пое обратно към къщата.

— Да, разбира се. Някой ден ми се иска да имам поне две. Защо питаш?

Той не й отговори. Очите му бяха тъмни и буреносни, докато се връщаха. Бес бе казала, че не иска деца. А Кинг с изумление откри, че иска. Само че да са от Елиса.

Беше мълчалив и сдържан, докато двете жени подготвяха и сервираха вечерята, и поглеждаше разсеяно към телевизора. Докато говореше по телефона, Тина използва момента да попита Елиса какво не е наред.

— Покани ме във фермата си — отвърна Елиса с усмивка. — Мисля, че се притеснява как да ви каже на вас с татко.

Тина се вгледа в лицето на дъщеря си.

— Ти си влюбена до ушите в него, нали, миличка?

Елиса въздъхна.

— Да. Само че той… Не съм сигурна, че изпитва същото към мен.

— Той те желае — усмихна се Тина, но очите й останаха сериозни. — Така е, миличка. Един мъж лесно се пали физически и не запазва други трайни чувства към жената. Той много ми харесва, ала според мен не представлява никаква заплаха.

Елиса подпря глава в дланите си и се приведе над чашата кафе, объркана и нещастна.

— Не знам какво да направя — призна тя. — Не знам дали ще мога да живея без него.

— Миличката ми — промълви Тина. Наведе се и целуна дъщеря си по челото. — Сама ще трябва да откриеш пътя. Обичам те и каквото и да направиш, това няма да се промени. Познавам баща ти достатъчно добре и сигурно ти изглеждам много старомодна, ала ние и двамата вярваме в това, което вършим, и целият ни живот е отражение на тази вяра. Земните удоволствия са преходни. Любовта не умира и не се ограничава със задоволяването на физическото желание. С други думи, миличка, — обясни с усмивка тя, — сексът няма да успее да компенсира любовта, независимо колко е хубав.

— Колко си откровена — усмихна се Елиса.

— Че аз съм си такава — съгласи се Тина. Очите й искряха. — Ти и представа нямаш колко се е променил светът през последните години. Докато бях в гимназията, момичетата ги изключваха, ако полата им беше малко над коляното. Смяташе се за неприлично. — Тя стисна устни, но се усмихна. — Животът е станал толкова трескав, че понякога ми се иска да се върнем на Амазонка — призна майка й. — Там се чувствах в безопасност.

— Мога да ти помогна — отвърна Елиса. — Ще докарам Вожда на червенокожите да живее с нас и ще имаш чувството, че си отново в джунглата.

Тина бе чувала безкрайно много за огромния папагал и се намръщи.

— Съседите са много чувствителни към шума.

— Че най-близките съседи са на километър и половина надолу по брега — изтъкна Елиса.

— И аз това казвам. Звуците се разнасят. Освен това — изпъшка тя, — папагалите летят. Имам си достатъчно неприятности с онази напаст, комарите, а я си представи нещо, което лети и тежи като гюлле. — Елиса никога не го бе възприемала като гигантски комар. Разсмя се. Трябваше да го каже на Кинг. Кинг. Погледът й омекна. Какво да прави? Тина я погали по ръката. — Животът си тече — напомни тя на дъщеря си. — А Господ бди над всички ни. Дори когато става въпрос за някое непослушно момиче или момче.

Тази мисъл я успокои. Елиса стана и се зае да слага масата.