Даяна Палмър
Среща в Ямайка (4)

Четвърта глава

В обърканите си накъсани сънища Елиса усещаше гальовните ръце на Кинг да се спускат по тялото й, да я учат на нови неща, да я даряват с непознати усещания. Виждаше как лицето му се напряга от страст, усети трептенето на мускулите му, когато тялото му поде непознат първичен ритъм…

Изправи се в леглото, обляна в пот, разтреперана под влиянието на тези разтърсващи чувствени сънища. Собствената му реакция я бе шокирала. Нима всичките тези години, в които бе потискала сексуалността си, сега щяха да се взривят право в лицето й? Снощи отдавна вкорененият й страх от интимност бе изчезнал и за пръв път в живота си бе усетила истинско желание.

Заради водката е, мислеше си инатливо тя и се опитваше да обуздае непонятните чувства. А можеше ли да забрави как Кинг я обвини, че му се бе хвърлила на врата?

— Точно така беше — измърмори Елиса, докато влизаше в хола с изглед към плажа. — Точно така. Аз насила го накарах да ме прегръща и да ме целува по…

Преглътна и се опита да не обръща внимание на втвърдените си зърна. Това бе просто ужасно! Къде й беше гордостта?

Направи си чаша кафе и отвори кутия сладки, загриза една без апетит и се зае да нахвърля някои идеи на големия си бележник. За зла беда нищо не й хрумна. Остана надвесена над бележника няколко минути, след това се предаде и излезе на малката веранда. Дългата й коса и пъстрата й роба бяха подети от вечно подухващия от морето вятър и тя се остави да се понесе на песента на вълните, докато се взираше в огромна платноходка близо до хоризонта.

Ямайка бе място от мечтите, каза си. Пиратски легенди и очарователни хора. Извърна очи към далечен хълм, на върха на който се виждаше голяма къща, наречена Роуз Хол. Ако можеше да се вярва на легендата, много отдавна собственичката Ани Палмър, наричана от местните Бялата вещица от Роуз Хол, убила трима съпрузи и приютила неколцина от любовниците си тук, освен това практикувала вуду и измъчвала робите си.

Веднъж, след като обиколи призрачната къща, Елиса дни наред сънува кошмари. Една нощ, спомни си тя, се събуди от собствените си писъци, а на вратата се чукаше. Беше Кинг. Долнището на пижамата му, което се подаваше изпод панталона, бе доказателство колко внезапно бе хукнал към нейната вила. След като разбра, че всичко бе наред, той й се изсмя, но я приласка като дете. Дори тогава, докато седеше до нея на леглото и я прегръщаше, Кинг не я бе забелязал като жена. Утешаваше я, ала нямаше и следа от желание в държанието му. А сега, след случилото се снощи, не можеше да мисли за него просто като за приятел.

Отиде до плажа и забеляза, че колата му я нямаше. Къде ли беше отишъл? Реши, че не бе нейна работа, отметна косата си назад и отново се обърна към огромния пътнически кораб в далечината, отправил се към открито море.

Вилата й бе доста встрани от пътя и Елиса не знаеше какво става в града, а и така й харесваше. Все едно, сигурно бе много приятно да се живее в Мо Бей, както всички наричаха Монтиго Бей, и да наблюдава хората от огромните презокеански кораби, които посещаваха острова.

Стисна чашата кафе в ръка и седна на топлия пясък, загледана в грациозните извивки на дърветата под поривите на вятъра. Тук бе истински рай. Толкова тихо, спокойно и незамърсено.

Затвори очи и си представи как двамата с Кинг са на плажа на лунната светлина и се любят страстно до забрава, а около тях се разбиват вълните…

Отвори рязко очи, скочи на крака и за малко не се заля с кафето. Притеснена от тези нежелани образи, се запрепъва към къщата и отново се зае с работата си. Този път довърши три модела, които одобри.

Не си спомняше някога да бе прекарвала по-дълъг ден. На здрачаване чу как Вожда на червенокожите вие като морска сирена и й се прииска да отиде и да си го вземе, но се заоблачаваше и щеше да му е по-добре там, където се намираше в момента. Почувства се неестествено самота, затова й липсваха толкова много крясъците му и молбите да получи някоя вкусна хапка, докато тя обядваше или вечеряше. Почти винаги разделяше с него обелените пресни плодове и хляб, които лакомникът поглъщаше с нескрито удоволствие.

Въздъхна и обърна гръб на прозореца. Птицата определено й липсваше. Кинг щеше да й липсва още повече. След снощи бе сигурна, че той нямаше да иска да има нищо общо с нея. Все още не можеше да повярва, че бе пожелал да я отведе в леглото. Радваше се, че бе проявила достатъчно здрав разум, за да откаже, ала все още се изчервяваше, когато се сетеше какво му бе позволила да прави с нея до плъзгащите се врати. Стига с тези мисли, опита се да си наложи Елиса.

Малко след смрачаване се мотаеше из кухнята по къси панталонки и мъжка риза с дълги ръкави, когато забеляза Кинг да се връща в компанията на Боби и Бес. Намръщи се. Те не трябваше ли да са си тръгнали тази сутрин?

След броени минути телефонът й звънна.

— Прибрах се — каза Кинг с дълбокия си, сексапилен глас, който тя веднага се сети, че бе за заблуда на противника. — Защо не дойдеш да пийнем по нещо? Боби и Бес ще останат при мен тази вечер.

Зачуди се какво извинение да измисли.

— Трябва да нахраня раците отшелници и да сготвя един омар…

— Ще се видим след пет минути — сряза я той, без да обръща внимание на опита й за шега, и затвори.

Елиса изпепели с поглед слушалката. Прииска й се да му звънне и да му обясни какво да направи с противното си държание, но след като бе започнала този театър, трябваше да докара нещата докрай. Защо, и сама не можеше да каже.

Преоблече се в черна рокля с презрамки, сложи си чорапи и високи токове и се упъти към къщата на Кинг.

Вожда на червенокожите я превъзнесе до небесата, щом я видя.

— Тихо, сладурче — скара му се шеговито тя, кимна на Боби и притихналата Бес и се приближи към папагала.

Очевидно той бе загубил склонността си да хапе. Фиксира я с поглед, наведе лекичко глава, за да бъде почесан и загука:

— Здравей, красавице.

— И ти ми липсваш, птицо проклета — измърмори Елиса и приближи нос до клетката.

— Аз не бих си завирала носа толкова близо — възкликна Бес.

— Мъдро решение — отвърна небрежно Кинг. — Той е непредсказуем. Не позволява на никого, освен на Елиса, да се приближава до него.

— Хайде сега да спиш — прошепна Елиса, след като прецени, че бе чесала достатъчно дълго зелената глава на Вожда.

Зае се да покрие клетката, почувствала се доста неловко в присъствието на Кинг — нещо, което не й се бе случвало през двете години, откакто се познаваха. Дори не намери сили да го погледне в очите, толкова бе притеснена.

— Очаквах да те заваря тук — отбеляза Бес. Бе облечена в широк жълт комплект с панталони на цветя, който много отиваше на русата й коса. Беше полуизлегната на огромния бял диван.

— Трябваше да поработя над някои модели — отвърна Елиса.

— По-добре работи в собствената си вила, защото няма кой да я разсейва — обясни Кинг и тъмните му очи се присвиха към извърнатото й настрани лице.

Боби не бе промълвил и дума, освен когато я поздрави топло. Беше надвесен над финансови доклади, пръснати по масичката, и не забелязваше никой и нищо около себе си.

Бес го погледна тъжно и отново насочи вниманието си към Елиса и Кинг.

— Какво ви е на вас двамата? Май не си говорите — забеляза тя. Очите й открито флиртуваха с Кинг.

Той прочисти гърлото си и загледа строго Елиса.

— Колко си наблюдателна, Бес. Двамата с Елиса имахме малко спречкване, ала не е нищо сериозно.

— Абсолютно нищо сериозно — стрелна го с отровен поглед Елиса. — Просто загубих самообладание и му се хвърлих на вра… — Изведнъж усети как две яки ръце я сграбчват и я завличат към спалнята. — Изнасилват ме! — ревна тя, а Боби изненада всички, като избухна в смях.

Кинг затвори вратата, а по лицето му бе изписано желание да я убие. Облегна се на вратата и я загледа, докато Елиса отстъпваше към прозореца.

— Я да престанеш веднага! — изръмжа той. — Защо по-добре направо не ми прережеш гърлото?

— Нямаш проблем. Бас държа, че от вените ти ще потече ледена вода — отвърна тя обвинително.

— Не биваше да казвам всички онези неща снощи — подзе бавно Кинг. — Извинявай. Не мога да ти обясня защо ги наприказвах.

— Беше пиян, аз също — отвърна Елиса, за да спаси достойнството му.

Той изви вежди.

— Пиян от три питиета?

— Аз не съм свикнала на алкохол — опита се да се защити тя. — А ако не греша, ти също не пиеш много.

Едрите му рамене се повдигаха и отпускаха. В белите си панталони и блуза на червено и бяло райе Кинг изглеждаше изключително красив. Тъмните му очи се плъзнаха по тялото й и Елиса веднага усети, че той си спомня какво бе припламнало помежду им. Сърцето й заби по-бързо при спомена.

— Боби отложи заминаването си за утре сутринта — каза след малко Кинг. — Реши, че ще бъде много забавно, ако четиримата заминем заедно за Щатите.

— Не мога — опита се да възрази тя. — Вожда…

— Както обикновено, ще му осигуря бавачка — прекъсна я той. — Не мога да остана, защото Бес ще каже, че има мигрена или ще си намери друго извинение да остане с мен. Както сама виждаш, Боби е изцяло погълнат от работата си. Дори не усеща какво става.

— Миличкият, сигурно ти е много трудно — каза студено Елиса.

Кинг й метна ядосан поглед.

— Да не мислиш, че всичко това става по мое желание?

— Не — въздъхна тя и се обърна. — Но като я гледам, и тя не може да се удържи.

Той се приближи зад нея, а топлите му силни длани я стиснаха за ръцете. Елиса потръпна при докосването му и усети тялото му близо до своето.

Пръстите му ритмично се свиваха, сякаш не можеше да се наслади на копринената й кожа. Дъхът му в косата й бе топъл и спокоен.

— Можем да вземем някой полет до Маями, след това ще те откарам до къщата на родителите ти. По този начин постигаме две неща — аз си оставам честен с близките си и се отървавам от Бес.

Значи нямаше намерение да остане. Слава богу. Само че какво ли щяха да кажат родителите й за това ненадейно посещение? Сигурно щяха да се чудят защо бе прекъснала почивката си и защо Кинг бе с нея. Положението бе ужасно заплетено. Въпреки всичко сърцето й се сви заради Кинг и тя реши, че нямаше проблем да се върне във Флорида. Можеше пък да не се наложи родителите й да виждат Кинг и изобщо нямаше да разберат какво става.

— Съгласна съм — кимна Елиса. — Ще дойда.

— Добро момиче.

Тя се обърна и го погледна.

— Такава съм — отвърна тихо. — Опитай се да си го спомниш следващия път, когато ми се нахвърлиш.

Той се вгледа в нежните й сини очи.

— Двамата с теб сме истински динамит, нали? — попита с дълбок чувствен глас.

Ноктите й оставяха дребни вдлъбнатини по ризата му, докато го гледаше.

— До снощи дори не разбирах как така жените не успяват да спрат мъжете, когато искат да ги любят — призна Елиса. — Много е трудно да спреш.

Кинг се усмихна снизходително.

— Е, една жена може да подтиква мъжа, докато той накрая полудее по нея.

— И аз понякога съм те подтиквала — призна бавно тя, без да откъсва поглед от черните му очи. — Ала не съм била сериозна. Не съм те подкокоросвала. — Сведе поглед към гърлото му. — Винаги съм искала да съм нещо като Бес. Изтънчена, привлекателна и много впечатляваща. Само че в мига, в който някой мъж се доближи, направо замръзвам. Всички задръжки изплуват и аз бягам. Но не съм искала да съм жестока. Това е нещо като фантазия!

Кинг повдигна брадичката й.

— Винаги съм го знаел, Елиса — призна тихо. — Знам, че само се шегуваше с мен. Не че го правиш нарочно — добави с усмивка. — Въпреки че понякога ставаш малко дива. — Тя се изчерви. — Опитвам се да ти обясня — продължи той и проследи с пръст бузата й, — че бях разочарован и просто не се сдържах. Казах все неща, които изобщо не мислех.

— И аз така — отвърна Елиса. — Много ме заболя.

— Не и наполовина, колкото мен — отвърна Кинг и изпъшка на шега. Приглади дългата й коса настрани от лицето. — Нощем лежа буден и си те представям гола на плажа, отворила ръце, за да ме посрещнеш — призна с дрезгав глас.

— Но това е същото, което и аз… — Тя спря с отворена уста, ужасена от признанието си.

— Няма от какво да се срамуваш — продължи нежно той. — Ти си нормално човешко същество. Аз също. Бяхме пийнали малко повече, скарахме се… Това е.

— Кинг, ти… Ти нали няма да се опитваш да ме прелъстиш? — попита Елиса от страх, че в желанието си към Бес той можеше да се обърне към нея, защото нямаше да срещне чак толкова значителна съпротива.

— А бих ли постигнал нещо? — попита лениво Кинг и се вгледа в очите й.

— Да — призна тя и сведе поглед.

Собствената му реакция го стресна — беше мигновена, разтърсваща и той притаи дъх, а цялото му тяло се напрегна. Забеляза, че Елиса се бе изчервила и отлично разбра въздействието си върху нея, затова измърмори:

— Това е пълен абсурд.

— Кинг — прошепна тя и тялото й потръпна, защото вече знаеше силата на женското си влияние върху него.

— О, какво пък! — изрече бързо той и се наведе над устните й. Разтвори ги умело, а ръцете му я притиснаха, наслаждавайки се на нежната й мекота. Отнесе я до огромното легло и я положи върху черната копринена кувертюра. След това се отпусна до нея, а погледът му бе искрящ и опасен. Наведе глава и прокара множество топли влажни целувки от слепоочието до гърлото й. — Това развързва ли се? — измърмори, докато търсеше как да се отърве от презрамките. Елиса разтвори устни. Мислеше си, че иска да го отблъсне, ала тялото й сякаш пееше, а кръвта й кипеше във вените. Искаше й се Кинг да не откъсва поглед от нея, искаше устните му да… — Имаш прелъстителни очи — прошепна той. Пръстите му намериха тънките връзки зад раменете и Кинг бавно ги развърза. — Щом се вгледам в тях, веднага разбирам какво искаш.

— А аз какво искам? — прошепна на свой ред тя с дрезгав непознат глас, докато се отпускаше под него.

— Очите ми — отвърна той и смъкна горната част на роклята й до зърната на едрите й гърди. — И устата ми. — Сведе глава над сметановата й кожа и прокара устни точно под ключицата с бавна разтърсваща ласка. Ръцете му се плъзнаха по ребрата, смъкнаха черната коприна и палците му се спряха под гърдите, докосвайки ги сякаш съвсем случайно. Елиса сви юмруци и стаи дъх. Кинг вдигна глава и я погледна. — Трепериш — прошепна той и посегна към роклята.

— Кинг — изстена безпомощно тя.

— Невинна — шептеше той. Задържа погледа й, докато ръцете му се движеха и тя усети хладния нощен въздух по гърдите си, когато коприната се плъзна около кръста й.

— О! — възкликна тихо Елиса и изви леко тяло.

Погледът му бавно се плъзна към гърдите й, малките розови зърна бяха възбудени и твърди, а тя цялата потръпваше от непознатата интимност.

— За пръв път — удиви се Кинг. — Господи, съвършени са. — Загрубелите му пръсти очертаха нежно гърдите й и се спряха да притиснат твърдите зърна, колкото да я накара да трепне от удоволствие. Не можеше дори да говори. Гърлото й се бе стегнало от напрежение. — Сега — прошепна той и се наведе. — Сега, Елиса, сега… — Ръката му покри нейната, а устните му отвориха нейните и тя извика. В следващия миг устните му плениха нейните и заглушиха тихите стонове, докато ръката му се наслаждаваше на копринената й мекота. — Мога да те изям — изръмжа Кинг до жадните й отворени устни. — Мога да те схрускам като бонбон. — От гърлото й се изтръгна нов звук и той надигна глава и погледна към радиото. Ръката му трепереше, докато се протягаше да увеличи шумното реге. — Сега — прошепна той, — можеш да викаш колкото искаш. — Тя отвори недоволно устни, но неговите веднага ги обсебиха и езикът му нахлу в устата й с бавен жаден ритъм, а коленете му разтвориха краката й. Елиса впи пръсти във врата му и усети гъстата му коса. Цялата гореше от желание към него. Никога през живота си не бе попадала под властта на по-силно сексуално желание. Искаше да усети удоволствието, да се движи заедно с него, да почувства тежестта му. Стоновете й станаха по-шумни, когато устните му се спуснаха от гърдите към талията и стомаха й. Потръпваше безпомощно в прегръдките му, наслаждаваше се на силата му, на ръцете, на жадните му устни. Когато Кинг спря, за да свали ризата си, тя долови накъсаното му дишане, което звучеше като въздишки. Надвеси се над нея, гърдите му бяха тъмни от гъстите косъмчета, бронзовите му мускули се движеха, лицето му бе потъмняло от страст, а очите — станали почти черни. Елиса усещаше топлината на тялото му, виждаше треперенето на ръцете му. — Ела тук — нареди той и коленичи пред нея.

Тя се изправи на колене и Кинг я привлече към себе си, притискайки гърдите й към своите, при което Елиса потрепери от удоволствие. Задържа я до себе си, целуваше я дълбоко и не спираше да я гали. Зърната й вече бяха толкова чувствителни, че горяха, а ноктите и се впиха във врата му.

— Желая те — изтръгна се от гърлото й. Тя зарови лице във врата му и се притисна. Бедрата й трепереха. — Желая те…

Ръцете му се плъзнаха към бедрата й и той я притисна към твърдата си мъжественост, а в същия момент в долната част на тялото й се разгоря огън. Елиса потръпна безпомощно, борейки се за всяка глътка въздух, докато едва сдържаше желанието си.

— Лежи мирно — прошепна Кинг. — Легни под мен. Ще те накарам да спреш да трепериш. Ще те направя част от мен…

— Вратата… Заключена ли е? — попита с немощен глас тя, щом усети тежестта му да се отпуска върху нея и ръцете му да я похищават.

— Заключена ли? — Ръцете му замряха и той се вгледа в трескавите й очи. — Елиса? — Преглътна, а голите му гърди се надигаха и отпускаха в такт с ударите на сърцето му, докато я наблюдаваше. — Елиса… Може да забременееш. — Тя едва успя да си поеме дъх. Очите му бяха целият й свят. Обичаше го, а не си бе давала сметка. Кинг бе много повече от неин приятел. Бе всичко за нея. А да има дете от него — мисълта й се стори възхитителна. Очите й с удоволствие пробягнаха по тялото му, наслаждавайки се на прекрасните му мускули и всичко останало. Намести предизвикателно бедра под неговите и той изпъшка. — Недей, любима — прошепна Кинг и се опита да спре чувствените й движения. — Не ме предизвиквай. Трябва да спрем, докато все още можем.

— Защо? — попита замаяна Елиса.

— Не можем да се любим, докато Боби и Бес са в съседната стая. — Той се засмя горчиво. — Трябва съвсем да съм полудял, за да позволя подобно нещо да се случи. — Ръцете му стиснаха главата й и Кинг запечати устните й с властна целувка. След това седна и погали без притеснение гърдите й, а очите му издаваха възхищението и желанието му. — Господи, невероятна си — възкликна той. — Гореща и дива като мен. Двамата с теб ще подпалим огромни огньове… — Тя също се изправи, объркана от всичко, което се случваше, и от променливото му настроение. Почувства се прекалено разголена и понечи да подръпне роклята си, но ръката му я спря. — Недей още — прошепна Кинг. Дланта му се плъзна по гърба й, за да я придържа, и той сведе глава към гърдата й. Елиса потръпна и прехапа устни, за да не извика. Това бе най-сладкото усещане, докато езикът му галеше нежно зърното, а устните му я засмукваха. Тя сграбчи тъмната му коса, а свободната му ръка обви гърдата й и я притисна. Когато най-сетне Кинг вдигна глава, с удоволствие се вгледа в омаяното й лице. — Бих искал да те обладая на плажа, точно както мечтаех. — Елиса се изчерви до корените на косата си, щом се сети за образа, който я бе преследвал през целия ден. Той прокара ръка по голата й гръд. — Колко си бяла тук — забеляза. — Бих искал да ти покажа колко е хубаво да се печеш гола. И да плуваш гола.

— Наистина ли? — попита тя, без да мисли.

Кинг вдигна глава и се усмихна бавно.

— Да. Понякога ме гледаше нощем как плувах от прозореца в кухнята, нали?

Елиса се изчерви още повече, ала не отвърна поглед.

— Бях любопитна — призна тихо тя. — Веднъж имаше луна, а ти излезе от водата съвсем близо до вилата и… Не бях и предполагала, че един мъж може да е толкова красив. — Елиса се поколеба и се изчерви цялата. — Нямах представа, че си ме видял.

Той докосна очите й с устни.

— Знаех, че ме наблюдаваш — измърмори. — Нямах нищо против да ме гледаш. — Тя все още трепереше, когато Кинг се изправи на крака и я потегли след себе си, а сетне бавно завърза презрамките на раменете й. — Приличаш на жена, която са я любили — каза неочаквано той. Приглади разбърканата й коса настрани от влажното лице, а сетне се наведе, за да си вдигне ризата. За изумление на Елиса, ръката й го възпря, когато Кинг понечи да се облече. Той я погледна учуден, след това нежно привлече ръцете й. — Хайде, достави си удоволствие.

— Нали нямаш нищо против? — попита тя, докато прокарваше за пръв път длани по мъжкото тяло.

— Да имам нещо против? Ни най-малко — отвърна Кинг. — Ела. Ще те науча как. — Нямаше представа, че има подходящ и неподходящ начин, по който да се докосва един мъж, но докато ръцете му я направляваха и приласкаваха устните й към кожата му, за да й покажат как да го възбуди, и това, което му доставяше най-голямо удоволствие, Елиса усети самоувереността й да нараства и почувства нов прилив на женска сила. Не се възпротиви, когато ръцете му я насочваха и тя плъзна длани по него така, както дори не си бе представяла, че бе възможно. Най-сетне той изстена тихо и плъзна ръцете й около кръста си. — Понякога забравям колко си невинна — прошепна в ухото й. Захапа меката му част, засмя се тихо и допря буза до нейната. — Караш ме да забравям — продължи. Прокара устни по бузата й и вдигна глава, за да се вгледа в очите й. — Когато те прегръщам, забравям, че светът около нас продължава да съществува.

Целуна я нежно и Елиса разбра. Тя бе тази, която го караше да забрави копнежа по Бес — сигурно това бе имал предвид.

Но аз те обичам, искаше да извика Елиса. Обичам те и искам много повече от теб. След две години приятелство така и не си бе представяла колко важен щеше да стане за нея Кинг, колко много щеше да се привърже към него. Каквото и да правеше с нея, й бе приятно. Разбра, че може да му се отдаде и да продължи да живее, без да обръща внимание на принципите си. Какво бе страстта? Или това бе просто взаимното желание за единение, за опознаване?

Докато той все още притискаше устни към нейните, тя се намръщи и отвори очи, за да открие, че Кинг я наблюдава. Сърцето й подивя. Езикът му разтвори устните й, а ръцете му се пъхнаха под гърдите й и Елиса затвори отново очи с жаден стон, докато той задълбочаваше целувката. Най-сетне се отдръпна и я отдели от себе си. Тя се изправи и приглади роклята си, доколкото това бе възможно.

— Не се реши — помоли Кинг, щом Елиса посегна към една четка, преди да излязат от стаята.

— Защо не? Сигурно съм чорлава като вещица.

— Защото искам тя да те види такава — настоя той. — С подпухнали устни и разрошена коса и бляскава кожа. Искам да знае, че сме се любили.

— Но това е жестоко — прошепна Елиса.

— Налага се да съм жесток, нима не разбираш? Господи, Елиса, та той ми е брат — изпъшка Кинг.

— Да, знам. — Застана пред него и посегна да погали намръщеното му лице. Усмихна се нежно, измисляйки нови фантазии, след като го бе опознала, а спомените за тази вечер щеше да скъта и пази като нещо ценно.

— Жалко, че си невинна — въздъхна той.

— Какво щеше да направиш, ако не бях? — попита любопитно тя.

— Щях да те заведе в леглото и да си избия Бес от главата бързо-бързо — обясни честно Кинг. — Бих могъл да го направя и с теб. Никога не съм желал друга по-силно.

— Иска ми се да ти го позволя — отвърна Елиса. — Мисля, че ще ми хареса да спя с теб, Кинг. Да се любиш, е по-хубаво, отколкото съм си представяла.

— Радвам се, че мислиш така, а не го приемаш като нещо, което да задоволи физическите ти потребности — каза той. — В идеалния случай това е израз на любов. С теб — продължи тихо и умислено Кинг, — се чувствам точно така. Не разбирам… — Тя си пое бавно дъх и посегна да загаси радиото. Щом се сети защо бе пуснато, се изчерви. Погледна към него и забеляза, че я наблюдава.

— Няма нужда да се изчервяваш — каза тихо той, отново прочел мислите й. — Нямаш представа какви чудеса направи със самочувствието ми. Ако не бяха гостите ни, щях да те накарам да викаш от удоволствие цяла нощ.

— Много е притеснително да се чувстваш по този начин — пошепна Елиса. — Те ще видят…

— Да — съгласи се троснато Кинг. — И слава богу.

Не знаеше какво да каже. Отвори вратата и мина пред него. Бес я нямаше. Боби вдигна поглед с хитра усмивка.

— Бес отиде да се разходи по плажа — измърмори той. Прочисти гърлото си. — Доколкото виждам, двамата сте изгладили недоразуменията си…

Елиса се изчерви. Кинг се засмя от удоволствие и я прегърна.

— Не беше нещо сериозно — усмихна се той. — Извинявай, че ви притеснихме.

Боби сви рамене.

— Мен не. Само че Бес е особено чувствителна. — Остави химикалката. — И при нас двамата беше така, но тя се отчужди. Толкова много партита и срещи за чай и дамски вечери… Почти не я виждам, когато се прибера.

— Защо не прекарваш малко повече време вкъщи? Сега вече можеш да си го позволиш — предложи направо Кинг.

— Може. Ще се поразходя и ще я настигна.

— Ние ще направим кафе — каза Кинг и поведе Елиса към кухнята.

— Тя е била наранена — обади се Елиса, докато пълнеше кафеварката с вода.

— Знам. — Гласът му прозвуча остър и груб, докато наблюдаваше загледаната във вълните Бес.

Елиса включи кафеварката и застана до него. Докосна леко гърдите му под разкопчаните копчета.

— Ти също — продължи нежно тя. — Извинявай. Имам чувството, че съм те разочаровала.

— Как? — усмихна се той.

— Като не ти се отдадох.

— Ти ли не си ми се отдала? — Кинг се разсмя кисело, а след това плъзна ръце около кръста й и се взря надолу към нея. — Аз бях този, който спря. Не ти. Дори когато споменах за бременност.

Елиса сведе поглед към гърдите му.

— Не се страхувам от това.

— Наистина ли? — Погледна я изпитателно. Не, май наистина не беше уплашена. Учуди се, когато разбра, че и той не се притесняваше от тази възможност. Това го заинтригува. Не трябваше ли да е обратното? Отново извърна поглед към прозореца.