Даяна Палмър
Среща в Ямайка (2)

Втора глава

Реакцията й не закъсня.

— О! — Блондинката се поколеба, спря до Кинг и сякаш замръзна на място, наблюдаваше Елиса с огромните си нежни очи и очевидно се опитваше да намери подходящите думи. Изящната й кожа поруменя и тя стана още по-красива. — М-м-моля да ме извините…

— Не очаквах, че все още ще си тук, Елиса — каза Кинг с усмивка, която очевидно бе доста пресилена.

Елиса играеше ролята си съвършено. Отпусна сънено клепки.

— Извинявай, че останах повече, отколкото трябва.

— Не ставай смешна — отвърна той. — Защо да не останеш, ако искаш. Бес, нали нямаш нищо против? — обърна се към блондинката Кинг. — Банята за гости е малко по-надолу.

— Да, аз… Разбира се, ще я използвам. — Тя изглеждаше силно притеснена, забеляза съчувствено Елиса. — Моля да ме извините — прошепна тя, очевидно с последни сили. Обърна се и затича през антрето.

Кинг затвори вратата и се облегна на нея. Лицето му не изразяваше нищо, а тъмните му очи наблюдаваха Елиса така, сякаш не я виждаше. По принцип той не издаваше чувствата си, но строгото му лице бе пребледняло под тена.

Елиса стана от леглото, очевидно без да обръща особено внимание на разголената си дрешка. Кинг така и така не я забелязваше. Обикновено почти не й обръщаше внимание и ако в миналото се чудеше защо, сега вече имаше известни подозрения. Застана пред него и отметна глава назад, без да крие любопитството в очите си.

— И така — подзе тя. — Защо не ми разкажеш всичко отначало? Гроб съм и дума няма да кажа, а ти приличаш на човек, който има спешна нужда от приятел.

Той стисна зъби. Вгледа се в сините й очи и Елиса забеляза, че Кинг за миг загуби самообладание, а след това се стегна.

— Това е Бес — заяви най-сетне той. — Жената на брат ми — добави. След малко продължи, без да издава чувствата си. — Той ще пристигне след около час или два. Срещата му още не е приключила.

Тя си спомни, че Кинг бе споменавал за Боби и Бес, ала рядко говореше за тях. Сега вече имаше идея защо. Присви очи, забелязала отчаяние в погледа му.

— Да не би единият да точи лиги по другия? — попита Елиса и се усмихна на изненадата му. — Хайде да позная, тя е тази, която те преследва, затова ме привика да ти украсявам леглото.

— Нещата не са толкова прости — измърмори той и се вгледа в големите й очи.

— Защо не пробваш да ми разкажеш? — предложи мило Елиса.

Кинг все още я наблюдаваше напрегнато и обмисляше възможността, докато най-сетне си пое дълбоко дъх и започна.

— Дойдоха по-миналия месец, защото Боби действаше да започне строежа на един хотелски комплекс. Беше погълнат от преговорите, а сега уточнява окончателните подробности — обясни той и замълча.

— Продължавай — настоя нежно тя.

— Бес беше самотна, така че вместо да се върне в Оклахома, разчиташе аз да я забавлявам. — Спря за момент, преди да продължи колебливо. — Само че преди два дни нещата взеха по-сериозен обрат. — Отново спря, но след това продължи бързо. — Затова започнах да се чудя за каква сламка да се хвана и й казах, че имам връзка с теб. Ако не ми беше изпратила онова писмо да подготвя нещата за идването ти, все още щях да се пека на бавен огън. Знаех, че тази вечер ще си тук, затова организирах нещата така, че Бес да дойде. За да те хване в компрометираща ситуация.

— Жалко, че не бях чисто гола — отбеляза небрежно тя в опит да го развесели. Усмихна му се изкусително. — Само си представи — великолепното ми тяло в евин костюм, отпуснато на сатенените ти чаршафи. Тогава наистина щеше да се хване.

Колкото и да беше странно, щом Кинг си я представи, усети как в гърдите му пламва огън. Изведнъж осъзна, че никога преди не бе мислил за Елиса като за жена. Тя бе толкова млада, толкова наивна, толкова доверчива. Беше му като сестра. И ето че сега, докато черните му очи се плъзгаха по нея, той осъзна с истинско учудване, че бе безкрайно сексапилна в тази изрязана нощница и в главата му се завъртяха мисли, които изобщо не можеха да бъдат наречени братски. Премигна. Може би остаряваше и хормоните му полудяваха. Или това, или бе толкова объркан заради Бес, че не успяваше да мисли разумно. Опита се да се държи като зрял възрастен човек и я стисна за раменете. Това беше огромна грешка. Раменете й бяха голи.

Елиса го гледаше, без да трепва. Кинг много рядко я докосваше и тя се изненада от удоволствието, което дланите му разпръснаха по голата й кожа.

— Мисля, че и това ще свърши работа — отвърна той, още по-объркан, а в същото време облекчен, че намира сили да отговори на шеговитата й забележка. — Поне за момента. Какво ще кажеш да останеш с нас да пийнем по чаша. Само за около час. Докато Боби се върне.

В гласа му звучеше отчаяние и Елиса се усмихна.

— Разбира се. Че за какво са приятелите? — попита небрежно тя. Запита се колко ли държи Кинг на Бес и дали единственият му мотив за цялото това представление бе да държи настрани снаха си. Може би и той имаше нужда от някаква бариера, която да задържа собствените му импулси, за да не пристъпва границата на приличието. Беше трудно да се каже, лицето му никога не издаваше нищо. Понякога се чудеше дали изобщо го познава. Вгледа се в тъмните му очи и леко се намръщи. — Кинг, а Бес влюбена ли е в теб?

— Не съм сигурен, че самата тя е наясно, Елиса — каза той с напрегнат глас. — Самотна е, отегчена е, може би дори малко уплашена. Боби много често я оставя сама. Не съм сигурен дали интересът й към мен е истински, или просто ме използва, за да привлече вниманието на Боби.

Всъщност Кинг се страхуваше Бес да не започне да изпитва истински чувства към него, защото му бе трудно да я държи настрани. Само че не можеше да го признае пред Елиса.

Снаха му си остана слабото му място, призна пред себе си той. Малцина от приятелите им знаеха колко й бе трудно. Баща й бе пияница, а майка й бе непрекъснато бременна. Преди Боби да я доведе у дома и да съобщи, че ще се женят, тя дори нямаше прилична рокля. Кинг веднага хареса срамежливата блондинка и нежността му не се стопи през следващите десет години. Сега вече сам не можеше да определи дали това бе братска обич, или нещо повече. Бес не го бе окуражавала никога преди.

Елиса улови замисления поглед в очите му и стисна устни.

— Имало ли е някога нещо между вас, преди Боби? — опита се да разбере Елиса.

Той поклати глава.

— Тя бе само на осемнадесет, когато се ожениха. Бяха на една възраст. — Кинг сви рамене. — Аз съм единадесет години по-голям. Освен това Боби я забеляза пръв. — Засмя се, а след това изведнъж стана много сериозен. — Двамата бяха много близки отначало, когато Боби все още прохождаше в света на бизнеса. Само че сега, след като години наред живяха нашироко, а петролната индустрия изведнъж започна да се срива, парите се превърнаха в проблем. — Погледна я намръщен. — Сигурно се сещаш, че Боби работи като луд, защото се страхува, че Бес няма да го иска, ако не успява да поддържа нивото, на което вече е свикнала. И в стремежа си да осигурява все нови и нови договори я пренебрегва, а тя е решила, че не се интересува от нея.

— Каква бъркотия — въздъхна Елиса.

— Шегуваш се. Познай кой е между чука и наковалнята — попита нещастно той. — През изминалите десет години се разбираха много добре, но и имаха много пари. Бес все се шегуваше, че ще го зареже, ако фалира, защото не можела да си позволи отново да бъде бедна. Едва ли мисли сериозно да го напусне, ала Боби приема думите й буквално, а и те не си говорят много напоследък. Както и да е, помогнах на Боби да подпише няколко договора тук, в Ямайка, а преди два месеца дойдоха, за да започнат работа. Боби не може да вдигне глава от задачи, затова през последните няколко седмици Бес разчиташе изцяло на мен. Само за да не скучае, в това съм сигурен. Отначало подозирах, че се опитва да накара Боби отново да я забележи, като го кара да ревнува. Само че сега нещата се усложниха. — Кинг сви рамене и се усмихна. — Винаги съм я намирал за изключителна жена, а съм нормален мъж, нали ме разбираш. Само че не искам никой да бъде наранен. Точно тук започва твоята роля.

— Доколкото разбирам, аз ще изпълнявам ролята на пречката — измърмори тя.

— Именно — съгласи се мило той. — Между другото, върнала си се в Щатите за два месеца, защото сме се скарали. Само че нещата вече са оправени и отношенията ни са много сериозни.

— Започва да ми става ясно — призна Елиса и се усмихна. — Значи сме любовници, така ли?

Кинг се разсмя.

— Не можем да стоим далече един от друг — съгласи се той. — Луди сме от любов.

— Колко забавно — усмихна се тя. — А сега би ли ми обяснил какво си й казал за родителите ми мисионери и за това, колко лесно си ме повел по пътя на греха.

Кинг изпъшка.

— Дори не споменавай родителите си пред нея. Поне не казвай с какво се занимават.

Елиса въздъхна.

— Дано не ме притисне и не започне да задава неудобни въпроси.

— Ще се постарая да не ви оставям сами. Трябва да ме спасиш — измърмори сухо той, въпреки че отвъд шегата бе напълно сериозен. — Двамата с Боби се разбираме по-добре от всякога. Не мога да застана между него и единственото нещо в живота му, на което толкова много държи.

Тя отново въздъхна.

— Добре. Ще продължа играта. Само че след около три седмици трябва да съм в Щатите, така че мисли бързо какво ще обясняваш.

— Предполагам, че в най-скоро време ще си тръгнат — отвърна Кинг. — Защото не знам дали ще успея да издържа още дълго. Добре че видях, че у вас свети, преди Боби да ме помоли да прибера Бес в тяхната вила. Успях само да ти звънна и трябваше да вървя.

— Страхотен късметлия си — съгласи се с усмивка тя. — Нямах намерение да се връщам още две седмици.

— Дотогава сигурно щях да полудея — въздъхна той.

Елиса вдигна поглед към него.

— Няма защо да се притесняваш. Ще те спася. — Тя се намръщи и се отдръпна от ръцете, които я разсейваха. — Я да видим сега какво направих с онази червена пелерина, нали се сещаш, онази с голямото избродирано „С“.

— Забрави пелерината на Супер жената — прекъсна я Кинг. — Просто ме дръж за ръка.

— Коя? Онази с ролекса и диамантения пръстен ли? — Стисна устни. — Внимавай да не ти ги открадна. Все още не съм забогатяла, нали знаеш.

Той се разсмя.

— Ще забогатееш — увери я мило. След това погледна към вратата. — Ще се преоблечеш ли? Чакам те.

Господи, та Кинг здравата бе загазил, помисли си Елиса, след като го бе страх да се изправи срещу другата жена, без да си бе осигурил подкрепление.

— Горе главата — каза му тя. — Знам карате. Само крачка да направи, една-единствена стъпчица, за да те разсъблече, и ще защитавам честта ти с живота си.

Той се разсмя. Едно време си мислеше, че новата му съседка бе ексцентричка. Все още бе на същото мнение, но понякога бе невероятен образ. А в момента му спасяваше кожата.

— Ти си мило момиче — забеляза игриво Кинг.

Елиса се намръщи.

— Мило момиче, значи? Много ти благодаря. И аз те харесвам.

Тя се обърна, взе си дрехите от стола и се отправи към банята.

— Не можеш ли да се облечеш пред мен? — попита той неочаквано, наблюдавайки я от мястото си до вратата.

Елиса вдигна поглед към него.

— Не мога — призна с малко пресилен смях. — Не съм чак толкова разкрепостена, колкото изглеждам. Никога не съм се събличала пред мъж през живота си, като изключим семейния лекар.

Това признание го изуми.

— Никога ли? — попита Кинг.

— Никога — натърти тя, защото знаеше каква тайна му разкрива.

Той се намръщи. Беше решил, че сигурно бе била наранена в любовта и заради това не си позволяваше никаква физическа близост. Не можеше да повярва, че все още бе девствена.

— Защо? — попита Кинг с обичайната си прямота. — Да не би нещо да ти се е случило?

— Нали не си забравил, че баща ми е свещеник? И двамата с майка ми бяха мисионери в Бразилия, докато растях. Ти би ли се опитал да се правиш на много отворена госпожица при подобни условия, а?

За броени минути научаваше за нея повече, отколкото през последните две години. Погледна я напрегнато и опипа с очи разголеното от нощницата й тяло. Гърдите й бяха едри и пълни, тънката й талия се разширяваше в леко закръглен ханш и чудесно оформени крака. Лицето й бе прелестно. А предизвикателността й, осъзна той, на моменти бе прекалена. Спомни си, че я бе виждал как се затваря, когато някой мъж се опиташе да фамилиарничи, и я загледа още по-внимателно.

— Нищо чудно — измърмори Кинг.

— Какво искаш да кажеш? — попита Елиса.

— Винаги съм си мислил, че си опитна жена — сподели Кинг, имайки предвид как флиртуваше понякога. — Определено не се държиш като девственица. И въпреки това…

— А как, по дяволите, се държат девствените момичета? — прекъсна го тя. — Застават на ръба на някой вулкан и скачат в кратера ли?

Въпреки че до този момент бе напълно сериозен, той не се сдържа и се разсмя и в този момент осъзна, че с Елиса се смееше повече, отколкото с който и да било друг през живота си. Ала и животът му не бе бил много лек. Имаше смесена индианска кръв и от малък се бе борил с два свята. Повечето хора дори не знаеха, че двамата с Боби имат различни бащи. Бащата на Боби бе петролен магнат от Тексас, който бе разделил поравно наследството и на двете момчета. Бащата на Кинг бе чистокръвен апах, който така и не успя да се нагоди към светския живот на съпругата си и бракът им се бе оказал истинска катастрофа. Браковете между бедни и богати може и да бяха невероятно успешни в романите, но в действителност това се оказа непосилно трудно. Най-сетне бащата на Кинг си бе тръгнал по средата на един от многобройните коктейли и бе изчезнал. Кинг така и не го видя повече. Майка му се омъжи повторно, а когато Боби се роди, тя не проявяваше кой знае каква обич към по-големия си син. Той се научи сам да отстоява нещата, които иска, защото нямаше кой да го глези и защитава. Целият му живот беше една постоянна битка. И сега в много отношения все още продължаваше да води битки.

— Ти почти никога не се смееш — изтъкна Елиса и притисна костюма си пред гърдите.

— А, понякога се смея. Когато съм с теб — усмихна се Кинг. — Върви да се обличаш, спасение мое. Чакам те тук.

Тя го погледна, без да каже нищо повече, любопитна защо по лицето му се появи умора. Явно Бес не беше единственото, което го тормозеше. Зачуди се дали принадлежността му към два свята не го измъчва понякога. Знаеше, че дедите му са индианци. Веднъж, каквато си бе пряма, го бе попитала защо е толкова мургав. Той й бе отговорил, без да го усуква и бе побързал да смени темата. Очевидно не му бе приятно да обсъжда този въпрос. Колко странен човек. Елиса му се усмихна и влезе в банята да се преоблече.

Сложи един от своите модели, тънък черен костюм с червено бюстие и презрамка през едното рамо и прокара четката през дългата си коса. Не бе обличала тази дреха пред никого, освен пред Кинг. Това бе друга част от измисления й свят, помисли си тя и се усмихна на отражението си. Сети се, че червилото й бе в чантата, затова се върна в спалнята, за да го вземе.

— По дяволите — измърмори, докато ровеше в чантата. — Че аз дори нямам червило. — Вдигна многозначително вежди, очаквайки той да прочете мислите й, както обикновено. Така и стана.

— Съжалявам. Не ползвам такива неща — предупреди я сухо Кинг. — Наистина ли имаш нужда от червило? — попита той и се оттласна с рамо от вратата, стиснал цигара между пръстите си. Не пушеше често, ала тази вечер бе притеснен.

— Сексапилната ти снаха задължително ще забележи, че не съм се постарала достатъчно, за да изглеждам добре — пошегува се Елиса.

Кинг се приближи до нея и си позволи да огледа тялото й необичайно дръзко.

— Ако си беше сложила червило — прошепна той, — вече щях да съм го изял с целувки, не си ли съгласна?

Сърцето й се качи в гърлото, щом забеляза непознатото изражение в черните му очи. Те пропълзяха по лицето й и се спуснаха надолу към пълните й гърди, а на нея й се прииска деколтето й да не бе толкова изрязано. Докато бе с нощницата, Кинг не бе забелязал тялото й, но сега изведнъж му бе обърнал внимание.

— Не бива да караме снаха ти да ни чака — каза тя. За пръв път той леко я изнервяше. Погледна го предпазливо, заобиколи го и усети как самообладанието й се стопява. Както винаги, когато някой мъж започнеше да се приближава прекалено много, Елиса се отдръпна. Неочаквано слабата му жилава ръка я стисна и привлече към него, обвивайки я през кръста така, че не можеше да мръдне. Тази близост бе нова и малко страшна, затова тя вдигна поглед към тъмните му очи, без да разбира какво става. — Какво правиш? — попита неспокойно.

— Опитвам се да ти поразроша перата — измърмори мрачно Кинг. — Прекалено спретната си и едва ли в този вид ще успееш да убедиш Бес, че сме любовници.

— Добре де, какво ще кажеш за това? — Елиса прокара грубо ръка през косата си.

Той поклати глава.

— Не е достатъчно. — Очите му се спуснаха към меките й устни и за пръв път от началото на приятелството им Кинг се зачуди какъв ли бе вкусът на тези устни. Усети как силните му пръсти се впиват в талията й и очите й се разшириха.

— Я чакай малко, лакомнико — предупреди го тихо тя. — Аз не съм в менюто.

Той вдигна любопитно вежди.

— Страхуваш ли се от мен, дребосъчке? — попита с глас, който Елиса не бе чувала никога преди. Беше дълбок, бавен и зноен, също като погледа в тъмните му, развеселени очи.

— Тази част не влиза в сделката — отвърна тя. — Няма да ти позволя да ме използваш истински. Няма да служа за заместител на снаха ти, Кинг.

Лицето му стана строго.

— Не си спомням да съм те молил за подобно нещо — отвърна остро той и я пусна.

— Добре. Стига всичко да остане в сферата на преструвките, няма проблем — отвърна със сладко гласче Елиса, въпреки че чувстваше краката си като гумени от непривичната близост на Кинг. Скъпият му одеколон я замайваше и ароматът му полепваше по кожата й. Смутена от създалата се интимност, тя побърза да смени темата, за да ги разсее и двамата. — Боби прилича ли на теб? — попита. — Не се познаваме. Когато съм идвала тук, те са били в Оклахома.

— Не си приличаме — отвърна след малко той и довърши цигарата. — Скоро сама ще видиш.

Тя се насили да се усмихне.

— Не се притеснявай толкова много — успокои го. — Скоро ще си тръгнат и животът ти ще се върне към обичайния си ритъм.

С тежка въздишка Кинг загаси цигарата си и пъхна ръце в джобовете си.

— Мразя да ме поставят в подобно положение — призна неочаквано той и погледна ядно към вратата.

— Брат ти обръща ли й изобщо някакво внимание? — попита тихо Елиса.

— Той е много амбициозен — отвърна Кинг. — Не може да се примири да е втори след мен. Винаги е било така. С падането на цените на петрола трябваше да търсим нови начинания. Само че аз се справих по-добре от него. Сега се опитва да ме настигне и ще се съсипе от работа. За съжаление Бес се превръща в бреме и жертва.

— А имат ли деца?

Той се намръщи.

— Боби настоя да изчакат, докато имат сигурност.

— Нямат ли я вече? — опита се да разбере повече тя.

Кинг я погледна.

— Живеят доста нашироко и харчат с лека ръка. Бес се кичи с диаманти, кара спортна кола, ала всичко това може да изчезне още утре. Това е животът им. Боби е уплашен и има защо. Проектът тук, в Ямайка, или ще ги изведе на върха, или ще го срине, и той го знае. — Елиса не каза нищо, но изпита съжаление към Бес. За една съпруга най-неприятното бе да има мъж, който не я забелязва. Родителите на Елиса винаги бяха заедно у дома, дори и когато правеха различни неща. Физически може и да бяха разделени, но когато се погледнеха, човек разбираше, че са заедно. — И да говорим, и да не говорим, няма да разрешим проблема — каза след малко Кинг. — Нали нямаш нищо против да изиграеш ролята докрай? — добави той и вдигна поглед.

— Ни най-малко — усмихна се смело тя. — Винаги съм искала да се пробвам в киното. — Елиса зае предизвикателна поза, подпряла едната ръка на врата, а с другата засенчила очите си. — Искам да бъда сама!

— Ти, хитрушо — разсмя се Кинг. Поклати глава и въздъхна. — Госпожице дизайнерка, вие сте истинска загадка — прошепна той и я погледна с присвити очи. — Учудвам се, че някой напорист млад мъж още не те е прелъстил.

— Повечето млади мъже не се интересуват да прелъстяват дъщери на свещеници — отвърна дръзко Елиса. Очите й искряха. — Веднъж, когато се опитах да се противопоставя на нашите, едва се измъкнах от едни неприятности. Хем бях гузна, хем се уплаших, затова се прибрах с подвита опашка.

— Виж ти — кимна Кинг. — А защо си все още девствена?

— Защото не можеш да захвърлиш двадесет и пет години строго възпитание с лека ръка. — Вгледа се в тъмните му очи. — Ако някога допусна мъж да ме прелъсти, бих искала да е някой като теб. — Сърцето му спря. Не можа да измисли какво да отговори на това признание, а тялото му реагира неочаквано бурно. Елиса се размърда, притеснена от собствената си смелост, въпреки че безизразната му маска не разкриваше нищо. — Извинявай. Не исках да те притеснявам. Просто исках да ти кажа, че си изключителен мъж. Знам, че никога няма да нараниш една жена, за да подхраниш собственото си самочувствие. — Тя въздъхна. — Сигурно си забравил повече за секса, отколкото аз съм научила.

— Точно така, сладурче — каза той и погледна сведената й глава намръщен. Стисна ръката й в своята, предлагайки й подкрепата си. — Хайде да вървим.

Силната му, топла длан разпрати електрически тръпки по ръката й и Елиса вдигна поглед към проницателните му очи. Сякаш я удари ток. Беше невероятно. Притеснително. Стори й се, че не може да си поеме спокойно дъх.

— Добре — отвърна разсеяно тя. Устните му бяха мъжествени и красиви, а Елиса не успяваше да откъсне поглед от тях. Кинг докосна нежно дългите й коси, а очите й докоснаха неговите. Тя трепереше, забеляза с удивление той. Плъзна очи към бюстието й и забеляза, че зърната й бяха набъбнали под фината тъкан — очевидно не си бе сложила сутиен. Най-неочаквано му се прииска да погали гърдите й. Имаше желание да вкуси устните й и да усети как тялото й се намества под неговото. Присви очи при тези притеснителни мисли. — Предпочитам да не ме гледаш по този начин — каза Елиса с обичайната си откровеност, която винаги го бе привличала. — Направо ме разтреперваш…

Кинг отново я погледна.

— Искаш да кажеш, когато гледам гърдите ти ли? — попита тихо той.

Тя отвори изумено уста. Та Кинг никога не й бе говорил по този начин…

Беше готов да си прехапе езика. Какво, по дяволите, му ставаше? Пред него бе Елиса, двамата бяха приятели толкова отдавна. Бес бе жената, която се опитваше да го прелъсти. Въздъхна и се зачуди защо никога преди не бе забелязвал малката изкусителка с прелъстително тяло и впечатляващо лице.

— Не исках да го кажа — опита се да се измъкне той. Отпусна ръка и рязко й обърна гръб, за да запали нова цигара. — Нямаш представа в каква каша съм се забъркал. Май съм по-притеснен, отколкото предполагах. Хайде да приключваме с тази история.

— Добре. — Тя го последва замислена и объркана. Да не би да беше пил? Нима това бе обяснението за странното му поведение? Може би желанието, което изпитваше към Бес толкова отдавна, го бе объркало. Това трябваше да е. Гледаше нея, а виждаше Бес. Нямаше защо да се притеснява.

— Сигурна ли си, че няма проблем? — попита Кинг, преди да отвори вратата.

— Разбира се — увери го Елиса.

Той въздъхна.

— Да видим тогава какво ще направим. — Отново й подаде ръка.

Тя пъхна фините си пръсти в дланта му, отначало колебливо, но сетне възвърна самообладанието си.

— Добре. — Вдигна поглед към него и запърха с клепки. — О, Кингстън, ти си толкова сек-са-пи-лен! — провлече Елиса.

Неочаквано Кинг се разсмя.

— Я престани. Предполага се, че трябва да убедиш нея.

— Мога да пробвам — въздъхна тя. — Ти влез пръв, аз съм зад теб.

Бес седеше на самия край на един стол и гледаше към антрето, когато двамата влязоха. Сините й очи бяха присвити и за момент в тях проблесна враждебност, ала тя съумя много бързо да прикрие нежеланата си реакция.

— Нямах представа, че Кинг си има приятелка… — каза Бес, умишлено замълчавайки преди думата. Усмихна се с обиграна лекота. — Той ми каза, че сте се скарали, преди да се върнете във Флорида. Но както виждам, вече сте се сдобрили.

— Това беше най-възхитителното одобряване, нали, любими? — обърна се Елиса към Кинг и продължи да пърха с клепки.

— Може и така да се каже — разсмя се той, ала не погледна Бес.

— Къде живеете във Флорида? — продължи да подпитва Бес.

— Повечето време в Маями — обясни Елиса. Пусна ръката на Кинг и се усмихна на по-възрастната жена. — Разбрах, че сте женена за брата на Кинг.

Бес сведе поглед към напитката, която си бе сипала.

— Да. Аз съм съпругата на Боби.

— Голяма си сладурана! — гракна Вожда на червенокожите и заподсвирква от клетката.

Бес погледна към едрия папагал.

— Флиртаджия такъв — обвини тя птицата и се насили да се усмихне.

Елиса се отпусна. Бес не беше чак толкова лоша, поне обичаше папагали.

— Той харесва жените — обясни тя, — въпреки че е влюбен в Кинг. Когато го отведа у дома, тъгува.

— А, че той ваш ли е? — попита Бес.

— Да. Остава при Кинг, когато заминавам за Щатите, а се върнах едва тази сутрин.

Кинг бързо я погледна.

— Искаш ли да пийнеш нещо?

— Да, благодаря — прие Елиса. Много добре умееше да чете мислите му. Предупреждаваше я да не издава прекалено много подробности. Усмихна се. — А вие, Бес, имате ли си домашен любимец?

Другата жена поклати глава.

— Никакви. Нямам и деца. — Очевидно това я натъжаваше. Засмя се, но смехът й прозвуча глух и изкуствен. — Нямам. Само двамата с Боби сме, и то когато той благоволи да се мерне вкъщи.

— Времената са трудни, Бес — напомни й Кинг. — Ако Боби не си гони задачите, ще трябва да се откажеш от диамантите.

— Не съм се оженила за него заради диаманти, ала той така и не иска да ми повярва — отвърна Бес. Вдигна поглед към лицето на Кинг с неприкрит копнеж. — Помниш ли как беше едно време? Двамата с Боби ходехме на лунапарк и часове наред се возехме на въртележките. Понякога ти се освобождаваше и следобедите идваше с нас и тогава се тъпчехме със сладолед и захарен памук…

— Не е много разумно да гледаш назад. — Той подаде на Елиса водка с тоник.

— Не е много разумно да гледаш и напред — отвърна нещастно Бес. — Напоследък все седя из разни хотелски стаи или си стоя сама у дома… — Забоде поглед в чашата. — Истинско чудо е, че не съм станала алкохоличка.

— А нямате ли работа, нещо, с което да се занимавате? — попита Елиса, без да се замисля. Забелязала тъгата на Бес, тя побърза да добави: — Извинете, не исках думите ми да прозвучат като критика, а и, в интерес на истината, не беше критика. Просто имах предвид, че ако си имате някакво хоби, занимание, може би нямаше да ви е толкова трудно, когато оставате сама.

— Но аз не умея да правя нищо — каза тъжно Бес. — Омъжих се веднага след като завърших гимназия, затова нямам професия. Единственото, което знам, е как да бъда нечия съпруга.

Иронията в положението на Бес не убягна на Елиса.

— Всеки от нас умее по нещо — каза мило тя. — Някои рисуват, други свирят на музикален инструмент или се занимават с приложно изкуство…

— Едно време свирех на пиано — спомни си Бес. Погледна ръцете си. — Бях много добра. Само че на Боби не му беше приятно, че отделям от времето си, за да се упражнявам. — Засмя се горчиво. — Какво ще кажеш за това?

— Винаги съм искала да мога да свиря така — призна въодушевено Елиса и погледна суровото строго лице на Кинг с надеждата да вметне нещо, за да намали напрежението, което създаваха забележките на Бес.

— Вие сте дизайнерка на дрехи, нали? — попита любопитно Бес и огледа с възхищение костюма. — Ваш модел ли е?

— Харесва ли ви? — попита нетърпеливо Елиса. — Още не съм го показала на родителите ми. Те ще… — Спря веднага, усетила тежкия поглед на Кинг. — Много ще им хареса — поправи се тихо тя.

— Разбира се, че ще им хареса. Те се гордеят с теб — обади се бързо той.

— А те с какво се занимават? — попита любезно Бес и отпи.

Елиса прехапа устни.

— Те са… Занимават се с древна история — отвърна тя и това бе самата истина. Нима Библията не бе част от човешката история?

— Много интересно. — Бес довърши напитката си, отметна коса назад и погледна часовника си, обсипан с диаманти. — Боби закъснява — измърмори тя. — Още една среща, която продължава повече от предвиденото. Поне така твърди — добави тъжно. — Жалко, че не съм куфарче. Щеше да ме обсипва с внимание.

— Времената са трудни, Бес. Подписването на договори е трудоемка работа — напомни й Кинг. — Ямайка отчаяно се нуждае от чужди инвестиции, а хотела, който Боби ще строи, ще осигури работа на много хора и ще подпомогне икономиката. Ала трябва да бъде построен както трябва. Тези неща отнемат време.

— Отнемат безкрайни месеци — прошепна отчаяно тя.

— Скоро всичко ще приключи — каза той. — Тогава ще можеш да се върнеш в Оклахома Сити.

Бес вдигна поглед.

— Да, така е. Това си е истинска мечта. Вместо да гледам по цял ден хотелските стени, ще си гледам моите у дома — заяви отчаяно тя и го стрелна. — Ти вече не ни посещаваш, Кингстън. Почти непрекъснато си тук.

Той завъртя скоча в чашата си и пъхна свободната си ръка в джоба.

— Харесвам Ямайка — отвърна и нарочно погледна към Елиса. — И то много.

Бес си пое шумно дъх.

— Ще ми сипеш ли още, моля те? — подаде му тя празната си чаша.

— Според мен пи достатъчно, Бес — натърти Кинг. Погледна чашата и я премести настрани, а след това извърна очи към примирената Бес. Тя бе скръстила ръце в скута си и изглеждаше нещастна.

Елиса се чудеше какво да направи, за да ги развесели, но в този момент чу приближаването на кола по извитата пясъчна алея, отклоняваща се от главния път. Чу се клаксон, а след броени секунди се хлопна и вратата на колата.

— Това е Боби — обяви равнодушно Бес.

Кинг отиде да го посрещне, а Елиса забеляза, че Бес го гледа с тъга в очите. Елиса забеляза също, че Бес не може да откъсне очи от Кинг.

— Какъв е съпругът ви? — попита тя, за да я разсее.

Бес примигна, сякаш се стресна.

— Боби ли? Той е… Ами, бизнесмен. Не прилича много на Кингстън, въпреки че имат една майка. Бащата на Кингстън е индианец — добави тя.

— Да, знам — усмихна и се Елиса. — Вие сте изключително красива.

Бес отвори широко очи.

— А вие сте много откровена.

— Така не ми се налага да измислям лъжи. — Елиса наклони глава на една страна и погледна Бес. — Как се запознахте двамата с Боби? — полюбопитства тя.

Бес тихо въздъхна.

— Господи, човек не знае какво да очаква от вас! Боби беше куотърбек, звезда на отбора, а аз бях мажоретка.

— Кинг ми каза, че сте женени вече десет години, а нямате деца — мислеше на глас Елиса. — Не сте ли искали?

Бес въздъхна и сведе поглед към обувките си.

— Че Боби кога да намери време? Или е в офиса, или говори по телефона. — Отметна гневно коса назад. — Дори не съм си представяла, че ще бъде така. Все си мислех… Всъщност, за какво са ни деца — измърмори тя и избегна погледа на Елиса. Намести се нервно на канапето. — Само да ни се пречкат. Много бих искала отново да се заема с уроците по пиано. Само че докато свиря, ще притеснявам Боби, когато се опитва да работи у дома.

— Колко тъжно — отбеляза Елиса съвсем искрено. — Според мен една жена има нужда да се осъществи като личност, точно както правят мъжете.

Бес се намръщи.

— Много силно впечатление ми направи, когато ме попитахте с какво се занимавам. Знаете ли, никога не съм се замисляла, че би могло да излезе нещо от мен…

Елиса долови мъжки гласове, Кинг и Боби идваха, за нейно облекчение. Беше й трудно да говори с Бес. Нямаше да се притеснява толкова, ако Кинг не се влюбваше в тази огорчена, объркана жена, ала това бе факт, който силно я тревожеше.

— А вие с Кингстън от колко време… Откога сте заедно? — Бес се постара да попита небрежно, но в гласа й се прокрадна болка.

— Ами… — Беше й безкрайно трудно да си измисля, затова остана доволна, че Кинг и още един по-нисък мъж внезапно се появиха на вратата.

— Ето те и теб. Най-после обърна се Бес към по-младия мъж, който крачеше пред Кинг. Погледна го и бързо извърна очи. — Постигна ли това, заради което си тук? — попита тя. Въпросът прозвуча привидно невинно, ала Елиса долови обвинителна нотка в гласа на Бес. Може би се чудеше дали „това“ наистина бе бизнес.

— Разбира се — отвърна Боби. Огледа жена си с питащ и малко виновен поглед.

Изобщо не приличаше на Кинг, реши Елиса. Имаше тъмноруса коса и сини очи. Съвсем не изглеждаше зле, беше слаб, но с хубаво тяло. Устата му бе красива и като цяло беше приятен. Виждаше се, че е изморен, а по лицето му се бяха врязали дълбоки бръчки.

— Съпругът ти е одобрил подизпълнителите — обяви с широка усмивка Кинг. — А офертите са напълно приемливи. Да знаеш, Бес, че ще те направи богата.

— Прекрасно — заяви небрежно тя. — Още утре отивам да си купя нова норка.

— По-добре си осигури здрава клетка и яки ръкавици — каза хитро Елиса.

Бес вдигна поглед, очевидно учудена от забележката, и се намръщи.

— Клетка ли? Ръкавици?

Боби схвана шегата и избухна в смях, а от лицето му веднага се стопиха няколко години и той стана много по-приветлив.

— Страхувам се, че не разбрахте — обърна се Боби към Елиса. — Тя не иска живото животно. Става въпрос за палто.

— Палто от норки — съгласи се Елиса. — Ясно.

Очите на Кинг искряха, докато я наблюдаваше, а стиснатите му устни се разтегнаха в усмивка.

— Внимавай с това момиче — предупреди той брат си. — Умът й е по-бърз и от моя.

— Как ли пък не, ста… Искам да кажа, любими — отвърна нежно тя и намигна на Кинг. — По една случайност знам, че когато става въпрос за бизнес, умът ти е по-остър и от бръснач.

— По-точно сравнение не съм чувал — съгласи се Боби.

— Ти сигурно си Елиса. Кингстън ми е разказвал толкова много за теб през последните две години, че имам чувството, че се познаваме. Кажи ми, моля те, как го търпиш?

— Че какво толкова? — попита Елиса и погледна хитро Кинг, изпълнена с удоволствие, че той бе говорил за нея пред близките си. — Почти се обучих за командос, докато гледах едно телевизионно шоу за професионалните наемници.

— Точно момиче като за теб — разсмя се Боби и намигна на Кинг.

— И аз това му казвам — съгласи се тя.

— Че Кингстън не е толкова лош — прекъсна ги Бес и му се усмихна нежно. — Добре че беше той, иначе щях да вегетирам на този остров през последните две седмици. Нямам представа как щях да преживея без него.

Боби се разсмя и така и не забеляза напрегнатия поглед, който жена му отправи към брат му. В момента не откъсваше очи от Елиса.

— Да, така е, като имаш предвид колко малко време имам — отвърна той на Бес. — Знаеш ли, Елиса, ти си точно толкова чаровна, колкото Кинг казва — добави Боби.

Елиса се усмихна и отвърна нещо любезно. Изобщо не беше подготвена за внезапно проблесналото раздразнение в очите на Бес.