Даяна Палмър
Среща в Ямайка (9)

Девета глава

Целия следобед Елиса помага на Маргарет в кухнята. Кинг излезе отново, уж за да довърши работата във фермата. Маргарет непрекъснато поглеждаше младата жена и Елиса разбра, че сигурно изглежда притеснена.

— Хайде, казвай — не се сдържа Маргарет. — Какво не е наред?

— Кинг иска да се ожени за мен — отвърна Елиса и забърса тигана, в който бяха приготвяли яденето.

— Алилуя!

— Не е толкова просто — каза тя с измъчена усмивка. Отново се зае с тигана. — Той не ме обича.

— Мъжете не знаят какво е любов, докато не затънат толкова дълбоко, че мърдане няма — увери я Маргарет през смях. — Нали го видях как те гледа. Имате бъдеще вие, двамата, помни ми думите. — Елиса потръпна. Да, Кинг я гледаше, все едно че бе апетитен десерт. Само че не биваше да забравя Бес. Въздъхна. — Не се притеснявай — обади се отново възрастната жена. — Просто кажи да, а аз ще се погрижа за останалото. Я да видим сега, покани, прием, шампанско и ордьоври — занарежда тя.

Елиса не каза нищо повече. Беше прекалено притеснена.

Вечеряха сами и след като вдигнаха масата, Маргарет най-сетне си тръгна, преливаща от щастие. Елиса приготви вечеря за Кинг, покри я и тъкмо бършеше пода, където бе накапала, когато той влезе през задната врата.

Беше прашен и много изморен. Погледна я изпод периферията на каубойската си шапка и веднага забеляза широката роба в бяло и златно, както бе коленичила на чистия линолеум.

— Невероятна си, да знаеш — подзе Кинг. — Дълга, страхотна коса, сини очи и тен в съчетание с бяло и златно.

Тя се изправи и се усмихна.

— А ти си истински каубой — отвърна.

Той изви вежда.

— Това комплимент ли беше, или критика?

Елиса сведе срамежливо очи.

— Харесвам каубоите.

— Къде е Маргарет?

— Тръгна си. Направих ти студена вечеря. Гладен ли си?

За момент Кинг я погледна глупаво и забоде очи в прашните си ботуши.

— Ами той, Джим, дойде при добитъка — започна полека. — Джим е готвачът, когато работим. Направи набързо гърне чили, тортили и пудинг, за който можеш само да мечтаеш. — Той наведе глава на една страна. — Нали няма да кажеш на Маргарет? Ако разбере, ще прегаря сладките поне седмица. Защо не скриеш някъде това ядене, така че тя да не го види?

Елиса се разсмя.

— Разбира се.

— Само да се преоблека и веднага слизам, за да ти благодаря подобаващо — измърмори Кинг и сниши глас. Сърцето й прескочи, щом забеляза погледа в тъмните му очи, когато минаваше покрай нея. Намигна й, а тя остана загледана след него, необичайно притихнала, ала доволна и обхваната от нетърпение. Той спря на средата на стълбата и я погледна. — Защо не направиш кафе? — попита.

— Ще дойда да пийнем и да поговорим.

Плъзна очи по тялото й и откри, че му бе трудно да се откъсне. Не искаше само да поговорят и Елиса го знаеше. Двамата мислеха еднакво напоследък и тя имаше чувството, че диша заедно с него.

— Добре — отвърна с дрезгав глас Елиса.

Кинг кимна. Очите му се усмихваха.

— Няма да откажа и парче торта, стига да е останала — добави.

— Има достатъчно. Ще нарежа. Да не се удавиш под душа — предупреди го тя.

— Знам да плувам — ухили се той и продължи нагоре по стълбите.

Елиса направи кафе и отнесе сребърния сервиз в хола, сви се на канапето и зачака. Минути по-късно Кинг слезе, обут в чисти джинси, синята карирана риза наполовина разкопчана. Косата му бе влажна и ухаеше на сапун и любимия му тръпчив одеколон. Тя нямаше сили да откъсне поглед от него, докато той се настаняваше на канапето до нея.

— Аз ще сипя — каза Елиса. Гласът й прозвуча притеснен. За да се прикрие, се премести на пода от другата страна на масичката за кафе точно срещу него. След това сипа кафе от тежкия сребърен чайник.

— Нервна си. Защо? — попита тихо Кинг.

Тя се разсмя.

— Не знам.

Той се пресегна към нея и я подръпна така, че да застане между краката му. Пръстите му погалиха поруменелите й бузи, а очите му не изпускаха нейните. Всичките й чувства бяха изписани по лицето й, то бе като отворена книга, а собствената му реакция към откритото й обожание го шокира. Прииска му се да е негова и да я защитава и пази, а тялото му настървено потръпна от желание. Не търсеше само секс. Имаше и още нещо. Кинг се намръщи. Никога преди не бе усещал подобно желание, с никоя жена. Искаше му се де се слее с Елиса. Да я опознае по всички възможни начини.

Докато се навеждаше към нея, се почувства невероятно млад, а първото докосване на устните му до нейните бе леко и неуверено. Вдъхна свежия й аромат, опиянен от срамежливия й ответ. Винаги се чувстваше така с нея, имаше чувството, че лети, че е в бълбукащо шампанско. Тя бе негова от момента, когато я докосна. Само че сега вече му се струваше, че и той също й принадлежи.

С дълбока болезнена въздишка Кинг я привлече до себе си, отпусна я на скута си и задълбочи бавната, нежна целувка. Почувствала целувката му с почуда, защото никога преди не бе изпитвала подобно нещо, Елиса се отпусна, обви врата му с ръце и разтвори устни, разтопена под сладките ласки.

Ръцете му се спуснаха към талията й и проследиха ребрата, а след това обрисуваха нежно очертанията на гърдите. Под робата тя бе само с едни жълти бикини и на него му се стори, че кожата й е толкова близо до неговата, че се допира.

Елиса цялата се разтрепери и той понечи да я успокои с умели настойчиви пръсти. Устата му притисна по-силно нейната и тя долови накъсаното му дишане, тихите си хлипове, когато Кинг започна да я докосва по-интимно.

Нежните й сини очи се вгледаха в неговите, когато той надигна глава и забеляза странното й изражение.

— Какво има? — прошепна неуверено Елиса.

Пръстите му очертаха гърдите й и Кинг наблюдаваше неволните движения на тялото й, докато я даряваше с удоволствие.

— Желая те — въздъхна той. — Но… По този начин никога не съм желал друга. — Тъмните му очи я пронизаха. — Искам да слея тялото си с твоето. Искам да станем едно…

Устните й се разтвориха.

— Да. — Каза думата, преди да премисли, защото това може и да бе единственият им случай. Можеше и да го загуби, затова й се искаше да е негова. Кинг знаеше, че е девствена. Щеше да се случи нещо неповторимо. То щеше да е всичко за нея в бъдеще.

Сама спусна ципа на робата до кръста си и гърдите му рязко се вдигнаха. Дълго се вглежда в очите й, а след това смъкна дрехата от раменете й, за да я погледне. Само след секунда се наведе и устните му започнаха да я рисуват с неприкрито обожание. Гърдите й, коремът, бедрата, започнаха да горят под жарките му ласки. Тя мърдаше безпомощно, докато той я докосваше по напълно нов и непознат начин и когато най-сетне махна и робата, и бикините, Елиса бе загубена.

Простена, когато Кинг се отдръпна, за да свали своите дрехи, очите му бяха като черни езера, жарки и пълни с желание. Силното му тяло потръпваше, когато се отпусна отново на канапето и я настани върху себе си. Тя изхлипа, усетила първия допир на кожата му и едрите му, стегнати мускули.

— Не бива да се страхуваш — прошепна той и я приласка бавно и гальовно, така че гърдите й докоснаха неговите, а бедрата й потръпнаха при допира с твърдата му мъжественост.

Ръцете й уловиха неговите и тя наведе чело до гърдите му, за да не забележи страха й.

— Ще ме боли ли?

— Ще бъде прекрасно — прошепна в отговор Кинг и подпря ръце на бедрата й. — Искам устните ти.

Елиса вдигна лице и забеляза притаената обич в очите му. Сърцето й му принадлежеше. Обичаше го толкова много. Това бе някаква магия, поне така й се струваше, защото всеки път с него бе истинско очарование. Вече не правеше разлика между добро и лошо, искаше само да усети силата на мъжа, притиснал я до себе си.

Ръцете му докосваха кръста и бедрата й, милваха я нежно и неусетно я разпалваха. Притисна бедрата й до своите и тя едва сдържа стона си. Притисна се до него, удивена от всичко, което се случваше.

— О, Кинг — прошепна с копнеж и вдигна очи.

Надигна я към себе си и задържа погледа й, докато нагласяваше бедрата й до своите. Лицето му бе като на непознат, невероятно чувствено, дори страшно, но в черните му очи имаше нещо, което я държеше като омагьосана. Наведе се и дъхът му се смеси с нейния, когато бавно и нежно стопи страха й.

Докато устните му си играеха с нейните, ръцете му опознаваха копринените контури на тялото й. Подразни гърдите й, подръпна втвърдените зърна и я накара отново да затрепери от неподозирано удоволствие. Захапа леко долната й устна и прокара устни по гърлото й, раменете, докато стигна до меката извивка на гърдите.

Елиса едва дишаше. Той задържа ръцете й, а очите й бяха затворени и тя усещаше хладния въздух по гърба си. Помръдна и усети твърдите му бедра и движението на мускулите му. Въздъхна, вдигна поглед и дъхът й спря в гърлото.

Кинг я притисна, бавно, без да откъсва очи от нейните. Ръцете му заслизаха към бедрата й и я притискаха бавно и лениво и все по-възбуждащо. Елиса не разбираше какво й се случва. Отпусна тялото си да трепери и възкликна, когато той леко надигаше и спускаше бедрата й. Елиса се задържа за него, омагьосана от интимната поза.

— Кинг… Но ние седим! — промълви тя с чужд, непонятен глас.

— Ш-ш-ш — прошепна той и сведе устни над нейните, за да я вкуси отново. — Просто се отпусни, малката ми. Няма да те нараня за нищо на света.

— Но така…

Кинг тихо се засмя, въпреки че едва успяваше да се сдържа. Погледна налетите й гърди и притисна косматата си гръд към тях. Елиса простена и този звук накара кръвта му да кипне.

— Ако искаш, викай — пошепна до устните й той. — Нямам нищо против. — Захапа внимателно долната й устна, сетне повдигна гърдата й и се насочи към ханша и бедрата й, а при неочакваната ласка тя инстинктивно се отдръпна. Ала след секунда тялото й само пожела да усети гальовните устни. В очите й нахлуха сълзи и потекоха към устните. Кинг ги вкуси и вдигна глава, за да огледа порозовялото й лице, докато се наслаждаваше на разпаленото й тяло. — Няма да ти е никак трудно — прошепна той и измести бедрата й. — Никак. Не се напрягай. Ще ти разкрия това тайнство, Елиса. Ще те направя истинска жена. — Усети го как се извива и от устните й се отрони тих стон. Погледна го в очите, уплашен от нахлулите в душата му чувства. Обрамчи с длани лицето й, потръпна и тя трепна. — Само още няколко секунди — прошепна с бавен глас, който разкри нетърпението му. Усмихна се. — Отпусни се. Никога повече няма да те нараня — въздъхна на пресекулки и я отпусна върху себе си. Целуна я нежно, докато я обладаваше, и ноктите й се впиха в него. Елиса се стегна, прехапа устни и, отпуснала чело на широката му, влажна гръд, наложи на тялото си да го приеме. Усети леко пробождане, но в следващия момент въздъхна от облекчение. Ръцете му не спираха да я приласкават, вършеха невъзможни неща, притискаха я и я отдръпваха. Отново сведе глава над устните й и езикът му проникна навътре. Бедрата му се движеха и тя усети нахлуването на вълна от удоволствие, която я свари неподготвена. В омаята си реши, че само така й се бе сторило. Само че движенията му не преставаха и вълната нахлу отново. После отново. Тя захапа рамото му, разтърсена от непозната тръпка. Кинг също потръпна и Елиса усети как силното му тяло се стяга. Той вдигна устни от нейните, за да я погледне. — Невероятна си — прошепна. — Това изражение, диво и измъчено, сякаш съм те наранил. Не съм, кажи ми, че не съм!

— Не си — прошепна тя. Ръката му се спусна по гърба й и Елиса прехапа устни.

— Не се въздържай — прошепна Кинг и ускори ритъма, очите му потъмнели от страст. — Няма кой да те чуе. Отпусни се. Вдигай колкото шум искаш — шепнеше той.

Пръстите му се впиха в бедрата й и я притискаха ритмично. Очите й сякаш не виждаха, защото тя никога не бе очаквала да изпита подобно усещане. Отпусна ръка и възкликна, а след това се изви към него. Лицето му бе като маска на страст, изпънато, поруменяло, а черните му очи бяха като нощ, искрящи, вълшебни.

Елиса извика името му и пръстите й се впиха в раменете му, когато пълното задоволство я разтърси.

Кинг усети как се свива около него, учуден, че подобно нещо й се случва още от първия път. В следващия миг усети как удовлетворението нахлува и в неговото тяло и той извика името й, а след това отново и отново.

Дълго след това тя сякаш дойде на себе си. Под нея тялото му бе мокро и тръпнеше, ръцете му не се отделяха от нея, галеха я и успокояваха. Вдигна лице и започна да я целува, устните му гальовни, готови да й дадат радост. Прииска й се да заплаче. Кинг шептеше името й безспир. Никога през живота си не бе изпитвал подобно нещо. С Елиса бе достигнал висоти, които никога не бе докосвал. Това не бе просто секс.

Тялото му продължаваше да тръпне, той целуна нежно затворените й очи, а след това и цялото й лице. Всяка ласка бе жарка и търсеща. Тя усети, че бе обгърната от обич и се усмихна до гърдите му.

Кинг леко захапа ухото й.

— Това почти никога не се усеща първия път.

— Тялото ми не го знаеше. Ще му кажа на всяка цена.

— Чудовище — промълви той. Вгледа се в нея и размести бедра, очите му като въглени. — Невероятно, нали? — прошепна. В следващия миг погледът му омекна и усмивката се стопи. — Надявам се да не съжаляваш — продължи тихо. Тя понечи да му каже, че не я е пазил, ала Кинг пое устните й и отново се раздвижи с вече познатия ритъм, от който във вените й потече удоволствие. — Прелестна моя — прошепна нежно. — Толкова отдавна мечтая за този момент, все си мислех как ли ще бъде с теб. Не бях очаквал това вълшебство. Истинска прелест — шептеше той и докосваше с обич лицето й. — Господи, никога не бях изпитвал подобно нещо.

Елиса погледна черните косъмчета по гърдите му и ги докосна колебливо, наслаждавайки се на твърдостта им под пръстите си. Кинг се напрегна и тя му се усмихна.

— Много си опитен — каза срамежливо и се зачуди колко ли жени бе имал преди нея. Мисълта я охлади малко и Елиса се притесни. Знаеше, че не я обича, но пък тя го обичаше. Това не беше ли достатъчна причина да желае да е с него? Поне тази нощ можеше да се отпусне и да се престои, че той също я обича. Нямаше да мисли за това. Наведе се и го целуна по гърдите. — Трябва да ми покажеш как аз да ти доставя удоволствие — прошепна.

Кинг докосна нежно устните й.

— Хайде да вземем душ и след това ще си легнем. — Вдига глава и я погледна открито. — Ако все още искаш.

Елиса отвърна смело на погледа му.

— Искам — увери го тя.

Той пренесе нещата им на горния етаж в неговата спалня и я поведе към банята. През следващите няколко минути двамата се сапунисваха един друг, проучваха телата си и се целуваха, докато устните й подпухнаха, а Кинг бе възбуден и изпълнен с желание.

— Забрави да ме пазиш — прошепна Елиса, щом той я положи на леглото. — Трябваше да ти кажа още одеве.

— Пет пари не давам — отсече Кинг. Целият гореше от желание. Последствията не го интересуваха, двамата бяха сгодени, така че какво толкова? — Едно бебе няма да провали нито моя, нито твоя живот.

— А как щеше да ме любиш, ако искаше дете? — прошепна тя, очите й грейнали от любов.

Той се усмихна и докосна устните й.

— Точно както те любих долу — прошепна. — Сякаш си напълно невинна отново. Ще бъдем невероятно нежни един с друг, като двама отчаяно влюбени. Ето така…

— Беше нежно. Беше неповторимо.

Кинг изучаваше тялото й като някакво неземно съкровище, което може да се разпилее, ако диша по-силно. Дори когато проникна в нея, беше внимателен, очите и на двамата бяха отворени, взрени в любимите лица, гласовете им приглушени. Когато вълната на удоволствие ги заля и изпълни с топлина, те все още се взираха един в друг, обзети от неповторимата радост на разтърсваща страст. Накрая Елиса извика диво и безпомощно, а той я притисна до себе си и целуна сълзите й, без да спира да гали влажното й тяло.

— С теб е истинско преживяване — прошепна накъсано.

— Това дори не е физическо единение, а сливане на душите. Не съм и мечтал да изпитам такова удоволствие.

— Ти ме любиш съвършено — обади се тя.

— Ти мен също, любима. — Притисна я до себе си с уморена въздишка. — Искам да спя с теб, Елиса. Никога няма да те пусна.

Тя се отпусна до него, изпълнена със задоволство, чувствайки се сигурна, обичана и напълно задоволена. Някъде дълбоко в ума й едно гласче нашепваше, че това не бе нито правилно, нито редно, но Елиса бе прекалено уморена, за да се вслушва в него.

— Недей да ме мразиш — въздъхна Кинг.

— Нима бих могла?

— Любих те, без да сме женени.

— Аз сама ти се предложих.

— Ами? Или аз просто те притиснах в един ъгъл и не ти оставих никакъв избор? — Погледна я в очите. — Ще имаш ли нещо против, ако забременееш?

— Мисля, че в момента няма голям риск — обади се срамежливо тя.

— Така, както се любихме последния път, определено имаше риск — каза той.

Елиса скри лице на гърдите му.

— Ще ме намразиш ли, ако се случи?

— Никога.

— Бебетата създават огромни проблеми.

Ръцете му се стегнаха.

— Бебетата са малки чудеса. Сега млъквай и заспивай. Прекалено уморен съм и нямам сили за нищо повече, освен да дишам, защото ти си една малка ненаситна вълшебница.

— Аз ли съм ненаситна? — избухна тя.

Кинг се усмихна и я прегърна.

— Заспивай. Ако кажеш, че можеш, ще те любя отново, когато се събудим.

Елиса въздъхна.

— Това е чудесна причина да заспим.

— И на мен така ми се струва.

 

 

Сякаш след броени минути звуците на фермата отвън я накараха да отвори очи. Погледна Кинг, усмихна се на голотата му и на уязвимостта на силното му тяло в съня.

— Вече е утро — прошепна в ухото му тя.

— Наистина ли? — прошепна в отговор той и й се усмихна. Отвори очи и посегна към нея със съвсем очевидни намерения. — Какво ще кажеш? — попита нетърпеливо.

Елиса се притисна в него.

— Желая те — прошепна и сведе устни към неговите.

Кинг не бързаше, въпреки обзелата го страст, и утрото бе отдавна превалило, когато той прецени, че бе задоволен и двамата могат да станат. Протегна се с удоволствие и погледна отпуснатата в леглото Елиса.

— Ти си истинско вълшебство — въздъхна Кинг. — Обърни се. Искам да те гледам, докато се обличам.

Тя се подчини и го наблюдаваше как отваря чекмеджета, гардероба и обува джинси и нова карирана риза.

— Не мога да ти се нагледам, докато се обличаш — призна през смях Елиса.

— Аз пък предпочитам да те гледам как ги събличаш, ангелче — измърмори той, наведе се и нацелува жадно гърдите й. — Напоследък те желая непрекъснато. Не мога да се спра. — Вдигна глава и се взря в очите й. — Последния път май те заболя — каза нежно. — Ако усетиш нещо неприятно, веднага ми кажи. Ще те оставя, докато си сигурна, че ще усетиш пак удоволствие, а не болка.

— Много си наблюдателен — прошепна тя.

— Ти си невероятна — прошепна в отговор Кинг. — Не се скъпиш да ми доставиш удоволствие, поставяш моите желания на първо място. Ала аз не искам да бъде така. За мен удоволствието няма да бъде пълно, ако ти не го споделяш.

— Но аз искам да ти дам всичко, да го направя неповторимо — каза разпалено Елиса. — Не ме интересува какво чувствам аз.

Той спря с устни думите й и се усмихна до устните й.

— Мен обаче ме интересува. Слез долу, когато се облечеш, и ще те повозя с линкълна. Все още не можеш да яздиш. — Кинг се усмихна нежно и тя се изчерви.

— Добре.

Вдигна ръката й към устните си, без да откъсва поглед от нея. Невинна и въпреки всичките си задръжки му се бе отдала напълно. Не просто държеше на него, бе почти сигурен, че го обича. Тази мисъл го притесни. Възможно ли бе Елиса да го обича? Погледна я с ненаситен поглед. След цяла нощ все още я желаеше. Беше успяла да се вмъкне под кожата му, да го подлуди. Бес и проблемите му с нея се бяха превърнали в нещо досадно и маловажно. Каквото и да се бе зародило между двама им с Елиса, то нямаше нищо общо с похотта или голото желание. Искаше да се грижи за нея, да бъде до нея, когато плаче. Въздъхна тихо. Какво да прави с Бес? А изобщо трябваше ли да прави нещо, след като ще се жени за Елиса? Сети се, че с Елиса ще се женят и се усмихна нежно. Тя щеше да е в леглото му всяка вечер и двамата щяха да сътворяват чудеса. В гърдите му нещо трепна.

Елиса забеляза погледа му и се усмихна.

— Не бива да се чувстваш виновен — прошепна тя. — Аз не изпитвам подобно нещо.

— Наистина ли? — попита тихо той.

— Ни най-малко — увери го Елиса, без да обръща внимание на гласчето в главата си.

— Както и да е, не си мислех за вината — призна Кинг. — Чудех се дали ме обичаш — попита направо и забеляза как тя се изчерви. — Все ми се струва, че не би се отдала на мъж, ако не си влюбена. Не си от тези, които биха го направили просто така. — Докосна бузата й и повдигна с пръст брадичката й. — Не се опитвай да се скриеш — пошепна той и откри отговора на лицето й, а истината го зарадва и възбуди. Стаи дъх и се зачуди защо ли изведнъж го бе грижа дали Елиса го обича. — Затова бе така всеотдайна, нали? — попита бавно. — Затова още първия път изпита удоволствие. И ти хареса.

— Повече, отколкото би могъл да си представиш — призна тя. — Имаш ли нещо против?

Кинг поклати глава.

— Ти означаваш много за мен.

— Дори когато няма да сме повече любовници — подзе Елиса неуверено, — ще останеш ли мой приятел?

Заболя го от думите й. Седна и я премести на коленете си, а след това я залюля.

— Мили боже — изпъшка той и я обви с ръце. — Малкото ми глупаче. Нали не си измислила някоя глупост, че снощи е било просто някаква прищявка, нещо преходно?

— Надявах се да не е така.

— Ще се оженя за теб — прошепна Кинг. — Това не бе свалка за една нощ. За бога, Елиса, ти вече си част от мен.

Тя потръпна от настойчивостта и убедеността в гласа му. Целуна го по гърлото.

— Благодаря ти — каза тихо.

— Не искам благодарности. — Той вдигна глава и се вгледа в очите й, изражението му на учудване и радост. Тъмните му очи се спряха на гърдите й. — Аз съм много по-старомоден, отколкото съм си давал сметка — каза неочаквано. — Ако допуснеш друг мъж да те докосне, ще му счупя врата!

— Така ли? — избухна Елиса, ала Кинг прекъсна вика й, като покри ожесточено устата й със своята.

— Ти си моята жена — прошепна до меките й устни. — Принадлежиш ми. Ще се оженим и ще се радваме един на друг през следващите осемдесет години.

Тя го прегърна през врата и се наслади на топлината на устните му, докато той най-сетне не се отдръпна.

— Обличай се — прошепна Кинг. — Повече не мога да се сдържам, ако лежиш така, ще ти се нахвърля отново.

Елиса се усмихна открито.

— Обожавам те.

— И аз те обожавам — прошепна в отговор той. Усмихна й се, усетил непознато желание да я защитава, да се вглежда в очите й, да я дари с наслада. Беше горд, че я бе задоволил, че бе успял още първия път.

— Имаш самодоволен вид — обади се тя.

Кинг я стовари на леглото и надвисна над нея, за да я целуне силно по устата.

— Защото се чувствам доволен. Хайде, ставай.

— Слушам, ваше височество.

Погледна я, докато излизаше, усмихна се и затвори. Не можеше да си спомни кога в живота си се бе чувствал по-доволен, по-преситен от щастие, готов да направи всичко на този свят.

Елиса се облече бързо и се шмугна в стаята си, за да разбърка леглото, но откри, че той вече го бе сторил. Усмихна се и заслиза надолу, озарена от прекрасното чувство, че обичаше и бе обичана.

Когато слезе в кухнята, Кинг вече пиеше кафе, а в очите му бе същото задоволство, което вече бе забелязала. Той вирна брадичка и в усмивката му се появи цялата му мъжка арогантност. Очите му пробягнаха по тялото й и пламнаха като въглени.

Тя тръпнеше цялата, когато се приближи и го целуна нежно.

— Заповядай — прошепна Кинг. Отвори очи, когато усети, че той плъзва изумруден пръстен на ръката й. Бе старинен и й ставаше, сякаш бе правен за нея. Елиса стаи дъх, очите й питаха несигурни. — Беше на баба ми — каза сериозно Кинг. — Можеш да го дадеш на най-големият ни син.

— Кинг… — Сълзите й рукнаха сами. Притисна се в прегръдката му, цялата разтреперана. Само да можеше да престане да се съмнява дали не прави всичко това по задължение, или от чувство за вина. Знаеше, че не я обича, въпреки че държеше на нея и се наслаждаваше на тялото й. Можеше пък с времето да се научи да я обича. Притисна се към него. — Обичам те толкова много — призна през сълзи тя. Така и не забеляза очарованието, изписало се по мургавото му лице. — Толкова много…

Той я притисна доволно до себе си и я залюля нежно. Господи, колко бе сладка. Нежна. Истинска възхитителна жена. Ухаеше на цветя и му се прииска да я прегръща цял ден. Сякаш бе създадена за прегръдките му. Усмихна се със затворени очи.

— На това му казвам аз красота — въздъхна от вратата усмихната Маргарет.

— Виж — обади се през сълзи Елиса, отпусна се на скута на Кинг и протегна ръката с изумрудения пръстен.

— Бре да му се не види! — възкликна Маргарет. — Май наистина ще има сватба!

— Така изглежда — отвърна с обич Кинг.

— Отивам да кажа на Бес — ухили се Маргарет и се отдалечи.

Елиса тъкмо се канеше да каже нещо, когато телефонът звънна.

— Аз ще се обадя — каза Кинг и я премести. Отиде в коридора и вдигна. Остана заслушан няколко минути и си пое рязко дъх. — Какво, по дяволите, е правил там? — попита той. — Не, скъпа, недей, недей. Съжалявам. Боже, съжалявам. Слушай, скъпа, стой там и не мърдай. Чу ли ме? Идвам веднага. Всичко ще бъде наред. Тръгвам! — Затвори и пребърка джобовете си за ключовете от колата. — Боби го е хвърлил кон — поясни напрегнато. — Бес се е върнала снощи и отишли да яздят заедно. Има сътресение и счупен крак. Засега само това е потвърдено със сигурност. Ще трябва да отида до болницата, малката ми. Бес е много притеснена. Има нужда от мен.

Елиса остана седнала и озадачена, когато Кинг се обърна и излезе, без да каже и дума повече. Видя как се втурна към вратата, за да отиде час по-скоро при Бес, без дори да се обърне към жената, на която бе предложил брак. Затвори очи и усети как сълзите й потичат. Ако това бе първото докосване до бъдещето, значи я очакваше истински ад.