Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Идеалната за Кинг (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fit for a King, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 94гласа)

Информация

Сканиране
Слава(2010)
Разпознаване и корекция
White rose(2012)
Допълнителна корекция
sonnni(2012)
Форматиране
in82qh(2013)

Издание:

Даяна Палмър. Среща в Ямайка

ИК „Коломбина прес“, София, 2004

Американска. Първо издание

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954-706-124-0

История

  1. —Добавяне

Шеста глава

Пътуването до летището бе истинско изпитание. Въпреки че Елиса седеше на предната седалка до Кинг, очите му непрекъснато се стрелкаха към огледалото за обратно виждане. Говореше с Боби, но си разменяше красноречиви погледи с Бес.

Единственото хубаво бе, че Елиса разбра каква глупачка бе била с мечтите и фантазиите си, подхранени от умелите му ласки. Та той само си бе играл с нея, не бе влагал никакви сериозни чувства. Сигурно бе любил десетки жени, без да има чувства към тях и без да се обвързва. Мъжете не бяха като жените, каза си тя, те нямаха нужда от емоционално обвързване, за да изпитат удовлетворение. И въпреки това се натъжи. Започваше да разбира колко много го обича, в каква важна част от живота й се бе превърнал. Беше очаквала с нетърпение идването в Ямайка, и то не заради острова, а заради мъжа, който живееше в съседната вила. Толкова много държеше на него.

И ето че всички стаени чувства надигнаха грозните си глави, щом Бес излезе на сцената. Не й трябваше кой знае какво усилие, за да осъзнае колко много харесва Кинг снаха си. Тя не бе някоя невзрачна въртиопашка, с която да убие малко време. Беше красива, уязвима и нещастна, обвързана с мъж, на когото държеше, ала който не й обръщаше никакво внимание. Сигурно бе ужасно да си в подобно положение, а Кинг умираше от желание да я утеши и защити. Още по-ужасно бе, че се разкъсваше между чувствата си към Боби и тези към Бес, и съзнанието кое бе правилно. Каква каша.

А и много жалко, помисли си Елиса, че тя самата не бе от онези повърхностни жени, които приемаха живота, без много да се терзаят за последствията. Познаваше себе си прекалено добре и знаеше, че няма да може да махне с лека ръка на една краткотрайна връзка с Кинг. Принципите й бяха прекалено здрави и въпреки че се самозабравяше всеки път в прегръдките му, той бе прав, че съвестта й щеше да я убие, ако легнеше с него просто така. Освен това, каза си нещастно Елиса, дали щеше да изпитва същото към нея, след като спяха заедно? Нямаше да може да го преживее, ако го изгубеше.

Ами Бес? Тя наистина ли искаше Кинг, или просто бе привлечена от него, защото той бе недостижим и не заплашваше истински брака й? Елиса въздъхна и се загледа към буйната тропическа растителност, която засенчваше белия плаж, и невероятно чистите сини и зелени цветове на Карибите. Що за глупави въпроси си задаваше? Извърна поглед към Кинг и с наслада загледа профила му. Той бе красив, богат и знаеше за жените всичко, което си струваше. Коя не би искала да е неин? Отмести бързо поглед и затвори очи, пронизана от внезапна болка. Ако двамата с Бес се сближаха още повече, можеха да се оженят и да имат деца. Как само я заболя от тази мисъл!

Времето пълзеше, докато изчакаха реда си на дългата опашка на митническия и паспортен контрол, преди да се отправят към самолета. Бес се отпусна на седалката от едната страна на Кинг, щом се качиха на огромния реактивен самолет, а Елиса се настани от другата. Забеляза, че докато самолетът се подготвяше за излитането, Бес бе стиснала ръката му.

— Страх ли те е? — обърна се Кинг към снаха си толкова нежно, че Елиса бе отново пронизана от болка.

— Сега не — прошепна Бес, без да крие чувствата си.

Елиса извърна поглед, защото не можеше да понесе нежността във взаимните им усмивки. От другата страна на пътеката Боби отново бе погълнат от някакви документи и, както обикновено, не забелязваше нищо.

Щом кацнаха в Маями, Елиса въздъхна облекчено. Времето, прекарано до Бес и Кинг, бе истинско мъчение, но вече можеше да избяга. Щеше да се прибере у дома при родителите си и да се опита да забрави случилото се. Нямаше желание да ги вижда тези двамата отново. Това означаваше да продаде вилата, но какво пък… Мисълта я ужаси. Как ще живее, ако не вижда Кинг? Очите й се напълниха с горещи сълзи и тя ги преглътна, за да не я забележи някой. Как допусна всичко това да се случи? Нали бяха приятели? Прииска й се той никога да не я бе докосвал. Беше готова да го намрази, задето така промени нещата помежду им.

Отново минаха през митнически и паспортен контрол и Елиса застана малко настрани, докато Кинг си вземе довиждане с Боби и Бес.

— Ние трябва да тръгваме — каза им той. — Затова няма да ви чакаме да се прехвърлите. Ще се върна във фермата след около седмица. Обади се на Блейк Донован, за да провериш дали всичко е наред. Той би трябвало да се погрижи за работата, докато управителят ми е във ваканция.

— Ти да не би да мислиш, че Донован ще намери време за всичко? — разсмя се Боби. — Последното, което чух, беше, че се опитвал да запази фермата на чичо си, след като човекът починал. Нали знаеш за алчните му братовчеди, които се опитваха да го съдят…

Кинг също се разсмя.

— Не знаеш ли, че Донован е спечелил делото? Той е страхотен бизнесмен.

— И е готин — обади се игриво Бес, поглеждайки скришом към Боби. — А и не е женен. Чудя се защо. Да не би да има някоя тайна любов?

Никой не й отговори, ала Елиса забеляза как Кинг стана по-сериозен. Усмихна се едва когато разтърси ръката на Боби.

— Да се грижиш за себе си, и за Бес.

— Разбира се. Щеше ми се да намерим малко време и да пояздим през уикенда — усмихна се той на Бес, а тя остана изумена. — Двамата с Бес може да си направим пикник.

— Ти да отидеш на пикник? — измърмори Бес. — А ще си вземеш ли калкулатора?

— Не се заяждай, сладурче — разсмя се Боби. — До скоро Елиса. Кинг трябва да те доведе, за да видиш фермата.

— Ще ми бъде много приятно — отвърна любезно Елиса.

Бес не каза довиждане нито на единия, нито на другия, но се насили да се усмихне и помаха с ръка, когато тръгна пред Боби към терминала.

Кинг я наблюдаваше, без да крие чувствата си. Елиса не можеше повече да търпи това положение, затова пое нетърпеливо багажа си.

— Ти пък къде тръгна? — попита той и посегна към багажа.

— Вкъщи — отвърна тя. — Не е нужно да идваш с мен. Сега вече си в пълна безопасност. Можеш да отидеш на хотел или…

— Казах ти, че ще те заведа до вас — напомни й Кинг сдържано и властно. — Сядай тук, докато взема кола под наем.

Макар и ядосана, Елиса го послуша, все още наранена заради откритата му близост с Бес. Трябваше да се овладее, каза си. Нямаше смисъл да го оставя да забележи колко бе увлечена по него.

Сети се за родителите си и за реакцията им, когато се прибереше толкова неочаквано. Поне нямаше да се притеснява за срещата им с Кинг, той сигурно с най-голямо удоволствие щеше да я зареже пред вратата на скромната им къща извън Маями и да си отиде.

Само че когато Кинг спря пред къщата на брега и огледа дюните наоколо, спокойните вълни на Атлантика, не изпита никакво желание да си тръгне. Огледа хибискуса пред къщата, грациозните палми и бананови дървета, посадени от майка й преди години, забеляза бялата входна врата, плетените мебели на терасата и отбеляза:

— Всичко тук ми напомня на вилата ти в Ямайка.

— Много си приличат. И така, благодаря ти, че ме докара. — Понечи да слезе от колата, ала той я стисна за китката, а след това преплете пръсти с нейните.

Очите му бяха много тъмни, докато се взираха в нейните. Учудени. Леко притеснени.

— Защо притихна така? Кажи ми.

Тя се размърда притеснено. Не искаше да го остави да задава въпроси и да си вади заключения.

— Родителите ми не ме очакват — измърмори. — Опитвам се да измисля какво да им кажа.

— Кажи им, че ураган е отнесъл вилата ти — предложи Кинг шеговито.

— Боже, какъв оптимист си — отвърна Елиса и го погледна. — Защо не започнеш да играеш в комедии, за да се прехранваш?

— Престани да се зъбиш — предупреди я той, докато тя се опитваше да си измъкне ръката. — Ще ми съсипеш самочувствието.

— Няма да ти се отрази зле — отвърна остро тя.

Кинг се сети какво става и лицето му помръкна, а очите му се присвиха. Пусна ръката й.

— И тя едва се сдържа — обясни той остро.

— Забелязах. — Елиса посегна към вратата. — И двамата имате късмет, че брат ти е сляп като прилеп и не вдига глава от документите. Само че тези, тихите води, вадят пищова и стрелят, без да търсят каквото и да било обяснение. Двамата с Бес ще изглеждате доста зле на първа страница на някой жълт вестник, целите надупчени.

— Така ли? — омекна Кинг. — Май тази мисъл доста ти харесва.

Тя грабна сака си и тръшна вратата, готова да изтърси още нещо неприятно. Само че тъкмо в този момент майка й, омотана в някаква червена роба, се втурна към портата като босоного, белокосо торнадо.

— Миличко — възкликна тя и сграбчи радостно дъщеря си. — Боже, каква прекрасна изненада! Баща ти толкова ще се зарадва! Тъкмо купи още една гадинка за колекцията си и умира да я покаже на някого… А вие кой сте? — смени тона тя и надникна над рамото на Елиса към Кинг, който заобикаляше колата.

— Кингстън Роупър — отвърна без колебание той и огледа високата фина жена. — Вие сигурно сте майката на Елиса.

— Да. Аз съм Тина Дийн. — Майка й се отдръпна малко, сините й очи объркани и много любопитни. — Да не би нещо да не е наред?

— Кинг ми е съсед в Ямайка — поясни Елиса. — Беше така любезен да ми предложи да ме докара от летището. Летяхме с брат му и снаха му. — Забеляза, че Тина Дийн го преценява, отмята шития по поръчка костюм, скъпите обувки, копринената вратовръзка и луксозните аксесоари. Имаше чувството, че чува как мозъкът на майка й щрака и преценява всичко, което Елиса й бе разказала за приятелството си с Кинг, и се опитва да си обясни какво прави този очевидно богат мъж с дъщеря й.

— Тъкмо приготвих леден чай — подзе тя. — Искате ли да пийнете, господин Роупър?

— Кинг трябва да се връща в Маями — натърти Елиса и го погледна многозначително. — Нали? — обърна се тя към него.

— Няма такова нещо — отвърна той с ужасно доволна усмивка. — За никъде не бързам.

— Страхотно — отвърна с не по-малко доволна усмивка госпожа Дийн. Очите й танцуваха. — Какво е отношението ви към влечугите, господин Роупър?

— Едно време имах рогата жаба — започна той.

— О, мамо, недей — изпъшка Елиса и скри лице в дланите си.

Кинг я погледна любопитно, а госпожа Дийн го хвана за ръката и го поведе в къщата.

Илайъс Дийн бе в кабинета си, където държеше колекцията си от екзотични гущери. Вдигна поглед, гъстата му сребърна коса оплешивяваща едва забележимо над широкото чело, а на носа му бяха кацнали очила с телени рамки. Щом зърна дъщеря си, той се усмихна широко и я поздрави топло. След това насочи вниманието си към посетителя.

— Здравейте, кой ни е на гости? — попита мило и се надигна от терариума, стиснал в едната си ръка надиплен зелен гущер.

Кинг му подаде ръка, очевидно без да се притеснява от „гадинките“.

— Кингстън Роупър — ухили се той. — Вие сигурно сте бащата на Елиса.

— Самата истина. Обичате ли гущери, господин Роупър? Това ми е хобито. — Той въздъхна и огледа терариумите. — Никога не ми стигат. Имам най-различни от къде ли не, включително и саламандри… Само че този тук е гордостта ми. — Посегна към вратата и я отвори. Вътре имаше огромен басейн с множество тропически растения. На един камък, под луминесцентна лампа се бе настанил Лудвиг, игуана, дълъг метър и двадесет, който много приличаше на динозавър. Наблюдаваше ги с презрение и отегчение, а сетне затвори очи.

— Игуана? — попита Кинг, искрено заинтригуван.

— Да. Нали е много красив? — попита баща й. — Беше още бебе, когато го купих. Първата седмица се наложи да го храня насила с една огромна спринцовка, докато се научи сам да яде плодове и зеленчуци. И жаби обичам. Иска ми се да си купя от онези огромни африкански жаби. Само че тя не понася жаби — погледна той нещастно Тина.

Жена му се разсмя.

— Илайъс, имаш късмет, че търпя гущерите. Въпреки че наложих вето на питона, по който ти потекоха лигите. Змиите ме притесняват. — Тя потръпна. — И гущерите ми стигат.

— Но скъпа, нали трябва да си имам някакво хоби — напомни й той. — Можеше да бъде значително по-зле. Помниш ли онзи знахар, с който се запознахме по Амазонка, дето колекционираше глави?

— Оттеглям обвинението — съгласи се Тина и притисна ръка към сърцето си. — Скъпи, ти ще пиеш ли чай? Ще сипя на Елиса и нейния… И господин Роупър.

— Идвам веднага — обеща Илайъс. — Но трябва да нахраня горкия стар Лудвиг.

— Горкият стар Лудвиг ли? — Тина се разсмя и се отправиха към кухнята, където плъзгащите се врати разкриваха прелестна гледка към океана. — Разхожда го на каишка по плажа. Добре че хората от паството са толерантни. — Тя поклати глава.

— Татко е ексцентрик — обади се тихо Елиса и погледна притеснена Кинг, който изви едната си вежда.

— А пък моят баща събираше камъни — призна той. — Имах един прачичо, който предсказваше времето по бурканчета с меча мас. В сравнение с тях гущерите са много по-нормално занимание.

Елиса се отпусна на стола.

— Хайде, мамо, кажи му ти какво правиш през свободното си време — предизвика я тя, докато наблюдаваше как Тина сипва кехлибарения чай.

Кинг се намръщи и се обърна към по-възрастната жена.

— А вие какво правите през свободното си време?

Тина остави чашите на малката маса в кухнята.

— Аз помагам на полицията.

— Че това е много интересно — каза Кинг и по всичко личеше, че говори сериозно.

— Наистина е интересно — съгласи се тя. Сипа чай и за себе си и седна. — Имам огромен опит като мисионер и затова умея да преценявам хората. Някои от арестуваните са жени и успявам да се справя с тях по-лесно от мъжете полицаи. — Усмихна се замислено. — Участвала съм в акции по залавяне на наркотици, в престрелки и засади, а веднъж дори прескочих една ограда и арестувах един млад пласьор и го задържах, докато дойдат униформените. Много е вълнуващо, но и важно. След това се опитвам да опозная арестуваните. — Очите й омекнаха. — Дори успях да накарам някои от тях да посещават съботната служба. Миналата седмица приобщихме още един — добави с дрезгав глас. — Предполагам, че на светски мъж като вас всичко това ви се струва доста захаросано.

— Няма такова нещо — обади се Кинг за изненада на Елиса. — Израснах като баптист в Джакс Корнър, малко градче до Оклахома Сити, близо до ранчото ми. Баща ми е апах, ала се съобразяваше с някои от обичаите на белите. Понякога църквата му се струваше доста интересна.

Елиса бе учудена колко лесно и бързо Кинг се довери на майка й. Никога не й бе разказвал по свое желание за семейството си й обикновено избягваше тази тема.

— Апах, значи — повтори Тина и го огледа с открито любопитство. — Да, очите ви са много тъмни, имате високи скули…

— Майко — изпъшка Елиса. — Той не е музеен експонат.

Кинг се разсмя.

— Елиса знае, че съм доста чувствителен към произхода си — усмихна й се той. — Нямам нищо против откритата любознателност обаче. Сигурно не срещате много индианци в тази част на страната.

Тина също се усмихна.

— Просто не съм се заглеждала — призна тя. — Аз, например, съм отчасти семинолка по майчина линия.

Кинг изви вежди.

— Никога не си ми казвала — обърна се той към Елиса.

Тя сви рамене.

— Никога не си ме питал за дедите ми.

Кинг се намръщи. Това бе истина. Често си разказваха какво са преживели, мислили и мечтали, той дори й бе разказал за семейството си, но така и не бе попитал за нейното. Затова го бодна чувство на вина и му се прииска да узнае повече за малката светулка до него.

— Дядо ми е имал семинолско име и го е променил — продължи Тина и погледна Кинг. — Роупър бащино или фамилно име е?

Той се усмихна и й каза думата на езика на апахите, която бе за Хвърлящия въжена примка.

— Затова си променил името на Роупър.

— Обичате ли да ловите риба, господин Роупър? — обади се бащата на Елиса, щом влезе в кухнята.

— Ако имате предвид ловене в открито море — не — отвърна Кинг. — Ала ако говорите за река с въдица и червей — много.

Господин Дийн се усмихна широко.

— И с мен е така. На около два часа път с кола има едно прекрасно блато и там се ловят най-добрите шарани, които можете да си представите.

— Имаме стая за гости — заговори Тина Дийн и му се усмихна. — Тук е тихо. Далече сме от шумотевицата. Виждам, че Елиса изпада в ужас, но няма да позволим на гущерите да ви изядат. А ако сте толкова уморен, колкото изглеждате, промяната ще ви се отрази добре, господин Роупър.

Елиса почервеня. Беше забравила колко откровена бе майка й. Наистина бе ужасена. Ужасът бе сграбчил сърцето й. Не ми причинявайте това, изкрещя наум тя. Той е влюбен в друга жена, а аз искам да се откъсна от него.

Кинг се обърна към Елиса и забеляза изражението на лицето й.

— Ако не искаш да оставам, няма — каза спокойно той.

Спокойствието му я отрезви. Какво можеше да каже?

— Нямам нищо против — измърмори тя.

— Сигурно изглеждам уморен — продължи Кинг и намигна на госпожа Дийн. — Да, ще остана, благодаря ви.

— Чудесно — разкиска се господин Дийн. — Ще измислим нещо приятно, за да си починете.

— И да ви поохраним — добави госпожа Дийн и го погледна критично. — Изглеждате ми доста слаб.

Елиса едва се сдържа да не се изсмее. Той може и да изглеждаше слаб, ала под ризата имаше само мускули. Изчерви се и се зачуди какво ли щяха да кажат родителите й, ако им признаеше, че го бе наблюдавала как се къпе гол през прозореца на вилата. Наложи си да се усмихне и допи ледения чай, докато майка й разпитваше Кинг за работата му. Той отвърна, че се занимава с газ и нафта. Дори не разбра какво си бе помислила майка й, когато бе чула думите му.

— Като си помислиш само, толкова красив мъж да работи в автосервиз — въздъхна жената, докато приготвяха вечеря.

— Моля? — попита остро Елиса.

— Нали сам каза, че се занимавал с газ и нафта — обясни спокойно тя. — Въпреки че костюмът му е много хубав, сигурно го е взел под наем, а часовникът и пръстенът са евтини копия. Опитва се да ни впечатли, скъпа, да ни покаже, че ще бъде добра партия за теб. Много съм поласкана. Той ми харесва. И баща ти го хареса. А това, че работи в автосервиз, не е беда. Може пък да е на родителите му, а вилата в Ямайка също да е тяхна. Вероятно му разрешават да я ползва.

Господи, майка й съвсем беше объркала нещата. Елиса премълча. Така беше по-добре. Нямаше нужда да разбират колко богат бе Кинг. Това само можеше да ги притесни. Хареса й как той се държеше и как те се държаха. Никак не й се искаше да разваля нещата. Щеше да им каже по-късно, след като Кинг си заминеше.

Очите й се затвориха. Въпреки притесненията, беше прекрасно да е в нейния дом, да се радва, че го бе откъснала от влиянието на Бес. Беше на седмото небе. Въпреки че щеше да остане само една вечер, тя щеше да обича тази къща завинаги, защото вече можеше да си го представя във всяко кътче. А пък ако се оженеше за Бес, тайните й мечти нямаше да ги наранят.