Даяна Палмър
Среща в Ямайка (3)

Трета глава

Боби погледна любопитно Бес и отново насочи вниманието си към Елиса.

— Радвам се, че си се върнала — каза й той. — Кингстън беше направо нетърпим през последните няколко дни.

Кинг се намръщи, ала не се улови на въдицата.

— Значи все пак съм ти липсвала? — запърха отново с клепки Елиса. — Но това е просто чудесно!

— Разбира се, че ми липсваше — потвърди остро той.

— Боби, ти какво ще пиеш?

— Нищо — отвърна тихо Бес. — Ще ми се да се връщаме в хотела — обърна се тя към съпруга си със студен поглед. — Уморена съм.

— Опитай се да участваш четири дълги часа в борд на директорите и ще те питам колко свежа ще си след това — предизвика я съпругът й. — Виж, Бес, утре си тръгваме и може да нямам възможност да видя Кингстън седмици наред. Искам да поговоря с него за новия проект.

— Можеш да говориш с него и по телефона — настоя изпълнената с досада Бес и се изправи. С десетсантиметровите си токчета бе висока почти колкото съпруга си. — Как е възможно да намираш време за всички други, а за мен дори не се сещаш. Май скоро ще се наложи да си записвам час за среща.

— Ти просто не разбираш — въздъхна отчаяно съпругът й. — Нищо, миличко. Хайде да вървим. — Погледна извинително Кинг и Елиса. — Благодаря за поканата, нищо че така и не получих нищо за пиене. Ще ти звънна сутринта, брат ми.

— Става — отвърна Кинг.

— Можем да отидем да се поразходим — измърмори Бес към Боби, когато и двамата тръгнаха.

— Разходка ли? Да не си луда? Трябва да прегледам офертите — сопна й се Боби.

Тя понечи да каже нещо, ала след това се отказа.

— Да, разбира се. — Пристъпи към вратата и извика през рамо. — Лека нощ, Кингстън, Елиса. — Не погледна нито един от двамата. Продължи към колата, милвана от горещия вечерен ветрец.

— Направо не знам какво й става — опита се да се извини Боби. — Откакто дойдохме, е нетърпима. А няма как да престана да работя, нали? Не ми остава време да я забавлявам, а пазарът на петрол така се е свил, че парите не ни достигат. Ако не бяхме разширили бизнеса преди няколко години и не се бяхме заели със строителство, сега щяхме да живеем на общежитие. — Погледна Кинг. — Напоследък всичко я отегчава. Какво ще кажеш да я оставя при вас за седмица-две, а аз да се върна в Оклахома и да наваксам с работата? — попита той напълно невинно.

Елиса бе застанала до Кинг на вратата и усети как той се напрегна.

— Двамата с Елиса се канехме да прекараме известно време при родителите й във Флорида — отвърна най-неочаквано Кинг. — Не че Бес не е добре дошла тук, когато пожелае…

— Не искам да я оставям сама — въздъхна Боби. — Просто ми хрумна. Значи родителите ти живеят във Флорида — усмихна се той на Елиса.

— Да, в Маями — отвърна тя. Това й дойде изневиделица. Сигурно Кинг се опитваше да се измъкне, но самата мисъл да го заведе у дома я притесни. Родителите й не одобряваха модните й дизайнерски идеи, а за приятелство с мъж като Кинг и дума не можеше да става. Сигурно щяха да решат, че е някой плейбой. Ами как щеше да се вмести Кинг при ексцентричните й родители? Сърцето й замря. След това си каза, че той просто се опитваше да се измъкне. Не говореше сериозно.

— А те с какво се занимават? — продължи да я разпитва Боби.

— Баща ми е св… — Усети се навреме, секунда преди Кинг да я ощипе, и се стресна. — Занимава се с древна история — обясни Елиса и погледна гневно Кинг. — А майка ми е домакиня.

Боби кимна.

— Имаш ли братя и сестри?

Тя поклати доволно глава.

— Не. Едно дете съм.

— Хайде, върви — прекъсна я Кинг, сякаш му стана неприятно, че Боби проявява интерес към нея. — Бес ще си тръгне сама, ако не побързаш.

— Самата истина — съгласи се той. — И така, лека нощ.

— Лека нощ — отвърна Кинг.

Боби си тръгна и след минута колата изръмжа гневно по алеята.

— Май не са идеалната двойка, а? — попита тихо Елиса, докато гледаше как задните светлини изчезват сред палмите.

— Едно време бяха — отвърна Кинг. — В най-трудните времена двамата бяха заедно и се наслаждаваха на простички неща, като да зяпат витрините или просто да се разхождат. След това парите потекоха, а Бес заприлича на дете в магазин за бонбони. Искаше всичко скъпо. — Той въздъхна. — А Боби настояваше да й осигури всичко, което тя пожелае. Работеше все по-упорито и по-упорито, за да й осигури каквото е поискала, ала така престана да се задържа вкъщи. Когато пазарът на петрол се сви, брат ми стана съдружник в малка строителна фирма у дома. — Кинг замълча за момент, а след това замислено продължи. — Боби винаги се е опитвал да се състезава с мен. През последните години полага двойно повече усилия. Това означава, че Бес прекарва все повече време сама, а тя не е от жените, които кротко ще седнат да чакат мъжа си. Дори не е от хората, които обичат да се застояват у дома. Жалко, че двамата с Боби нямат деца. — Обърна се и така и не видя острия поглед на Елиса. Нима не бе разбрал, че Бес прикриваше съкровеното си желание? Елиса бе напълно сигурна, че Бес иска деца, при това много. Той си сипа още скоч. — Ти искаш ли още? — обърна се към нея Кинг.

Тя кимна.

— Да, благодаря. А той защо иска да се състезава с теб?

— Просто си е такъв, струва ми се. Малкият брат няма да се остави да е на второ място. В момента е на двадесет и осем и ми се струва, че иска да ме надмине във финансов план, преди да стигне моята възраст. — Сипа на Елиса и отвори плъзгащите се врати към плажа. Остана там, висок, самотен, а ветрецът сякаш прокара пръсти през гъстата му черна коса, докато наблюдаваше как вълните се разбиват на бяла пяна в пясъка. — Не му е приятно, че баща му ме посочи за равноправен наследник — добави той. — Двамата с баща му се разбирахме доста добре, поне по отношение на бизнеса, затова ми се струва, че Боби се чувстваше донякъде застрашен.

— Та той ти е доведен брат — каза колебливо Елиса, спомнила си, че Кинг не гори от желание да обсъжда семейните си проблеми.

— Точно така. — Вдигна чашата към устните си с горчива усмивка. — Той не е боклук със смесена кръв, нали сама видя?

Тя го погледна ядосана.

— И ти не си — сопна се Елиса. — Наполовина апах си, което е нещо съвсем друго.

Кинг изви развеселен едната си вежда.

— Много съм ти благодарен, че ми изясни този въпрос — измърмори сухо той и отново се загледа във вълните.

В продължение на няколко минути отпиваха мълчаливо, а тя не можеше да се начуди колко освободена се чувстваше под въздействието на алкохола. От много време не бе пила повече от чаша вино. Затова сега водката й оказваше необичайно въздействие и я караше да усеща присъствието на Кинг както никога досега, както и да забрави задръжките си. Усещаше се лека и въздушна. Безразсъдна. В тялото й припламваше желание. Елиса остави празната чаша, а ръката й сякаш се движеше в забавен кадър. Той също допиваше напитката си. Дали не му беше третата? Вече бе загубила броя им. Бес явно му бе влязла под кожата. Елиса се зачуди дали бе трезвен.

— Само те ли са ти единствените роднини? — попита след минута тя и пристъпи до него.

— Бащата на Боби почина преди няколко години — отвърна Кинг. — Майка ни е в старчески дом. Алцхаймер. Посещаваме я, но тя вече не ни познава.

— Ужасно е. И за вас, и за нея.

— Така е — съгласи се той. Отпи дълга глътка. — Нищо не знам за баща си. На него му писнало от богатите приятели на майка и ни напуснал, когато съм бил малък. — Сведе поглед към чашата. — Беше от Ню Мексико, ала работеше по петролните сонди в Оклахома. Там се запознал с майка ми. — Погледна я. — Тя бе руса, със сини очи, като на Боби, и обичаше лекия приятен живот. Парите бяха всичко за нея. Баща ми имаше по-простички вкусове.

— Не трябваше да те питам — отвърна тихо Елиса. Остана учудена, че Кинг с такава готовност сподели тези лични неща. Или бе прекалено разтърсен от Бес, или алкохолът му бе повлиял.

Загледа се в разкопчаните копчета на ризата му и разхлабената му вратовръзка. На фона на бялата риза кожата му изглеждаше по-тъмна от обикновено. Очите й се задържаха на тъмните косъмчета, покрили стегнатите мургави мускули.

Сякаш усетил втренчения й поглед, той се обърна към нея и погледите им се срещнаха. Кинг не отмести своя. Сърцето й запърха като обезумяло, а той метна току-що запалената си цигара настрани, пристъпи към нея и я привлече до себе си, така че гърдите й докоснаха неговите. Под костюма не бе облякла нищо и усети как зърната й се втвърдяват при допира. Тя се напрегна и се опита да се отдръпне, а в същото време си помисли дали и Кинг бе усетил реакцията й.

— Всичко, свързано със секса, те притеснява, нали? — попита нежно той, усетил напрежението й. — Не бива да се плашиш от мен, нали сама го каза. Затова прибери зъбките, докато си с мен.

— Не мога! — изхлипа Елиса. Бе притиснал гърба й към плъзгащата се врата и тя се намираше между хлад и топлина, а зърната й ставаха все по-чувствителни до твърдата му гръд.

— Шшш — прошепна до слепоочието й Кинг. — Не се страхувай. Няма да те нараня. — Усмихна се нежно. Напитките бяха свършили работа, той най-сетне бе започнал да се държи естествено и дори малко объркано, което бе истинско облекчение след тежките мисли, които го бяха налегнали напоследък. В момента си мислеше, че няма начин Бес да бъде негова, но и Елиса си струваше, нали така? Срамежлива, девствена — истинско изкушение за един мъж. Какво толкова, ако я понаучи на това-онова… Все пак държеше на нея. А и кой по-добре би се справил със самоналожените й ограничения и комплекси? Одеве почти призна, че би го допуснала до себе си.

— Защо правиш всичко това? — попита тя с леко писклив глас. Пръстите й понечиха да го отблъснат, ала когато дланите й докоснаха топлата му кожа, покрита с косъмчета, Елиса се предаде и се отпусна до него. Усети, че няма желание да го отблъсне. Водката бе сторила нещо с волята й. Прииска й се да се облегне на него, вместо да се съпротивлява, близостта му я караше да тръпне.

— Защото имам нужда от нещо, което да ми отвлече вниманието, за да не се забърквам в неприятности. Така че ти ще бъдеш моето хоби — каза Кинг.

— Не искам да се превръщам в твое хоби — опита се да му се противопостави Елиса. Краката й започваха да треперят.

— В началото аз бях твоето — напомни й той. — Сама си виновна.

— Онова беше различно. Ти беше депресиран — опита се да се измъкне тя. Кинг бе прекалено близо. Вдъхваше стипчивата му чиста миризма, която я замая дори повече от водката. Голите му гърди бяха стегнати под пръстите й, а Елиса го виждаше непосредствено до себе си, усещаше аромата му и неподозирани нови чувства се вихреха в нея и караха сърцето й да бие тежко. Толкова невероятно мъжествен и толкова близо до нея.

— Аз ли съм бил депресиран? — попита той, без да крие колко му бе забавно.

— Беше съвсем сам — отвърна тихо тя и избегна погледа му. — Отначало те съжалявах. Аз също бях сама и ми се стори, че ще бъде хубаво да си имам приятел.

— Нали имаше Вожда — изтъкна Кинг и се ухили. — Та като говорим за Вожда… — Той се огледа. Огромният папагал се бе настанил на обръча в клетката със затворени очи и бе прибрал единия си крак. — Много странно. Заспал е, без да го покриваме. Дали антибиотикът му действа? Как мислиш?

— Нито киха, нито хърка — отвърна Елиса, доволна, че бяха преминали на друга тема. — По-добре е. Просто му се спи. Винаги заспива привечер, когато теб те няма. — Тя се усмихна. — Влюбен е в теб.

— Според мен той е тя — разсмя се Кинг. След това отново насочи вниманието си към нея и огледа бюстието и костюма й с присвити очи. Пробва да потрие гърдите си в нейните и Елиса възкликна от неочакваното удоволствие, което я прониза. Изчерви се до корените на дългата си коса.

— Кинг!

— Шокирана си, нали? — попита той и вдигна присвитите си очи към нея.

Очите й не се отделяха от неговите, а любопитството веднага измести нервното напрежение, надигнало се от непознатата интимност.

Погледът му задържа нейния, а ръцете му, стиснали кръста й, започнаха да описват кръгове и да я притискат все по-близо до твърдите му, топли гърди.

Единствените звуци, които тя долавяше, бяха дрезгавия рев на вълните, разбиващи се в пясъка, и забързаното си дишане. Нямаше сили да погледне Кинг, когато я завладя новото усещане, затова склони глава на рамото му. Той също дишаше тежко и Елиса долови ударите на сърцето му.

Палците му минаха под ръцете й и погалиха гърдите й отстрани, почувстваха мекотата им, усетиха трепета й на удоволствие, породен от непривичната ласка.

— Нямаш сутиен, нали? — прошепна той с дълбок и тих глас до ухото й. — Тази коприна е толкова тънка, че имам чувството, че те държа гола в ръцете си.

В представата й се завихриха еротични образи и тя прехапа устни, за да не извика. Ноктите й се забиха в раменете му, а краката й заплашваха да поддадат всеки момент. Младата жена потръпна.

— Елиса — пошепна с дрезгав глас Кинг.

Тя долови мириса на скоч по дъха му, но дори и това й се стори изключително възбуждащо. Ръцете му неочаквано я повдигнаха и притиснаха в толкова стегната прегръдка, че усети ребрата му. Притисна се в него, заровила лице в шията му, и непрекъснато поемаше възбуждащата мъжка миризма. Главата й се въртеше, тялото й копнееше за нещо, което никога преди не бе изпитвала, а гърдите й бяха опрени в твърдите мъжки мускули. Той захапа нежно ухото й, а след това прокара език по меките му извивки и Елиса извика от възторг.

Прегърна го още по-силно през врата, лицето й бе поруменяло от неочаквано обзелата я страст. Грешеше, или наистина бе усетила трепет в ръцете, които я прегръщаха толкова умело.

Бузата му докосна нейната.

— Гърдите ти са набъбнали — прошепна Кинг и я намести до тялото си. — Болят ли те?

— Да — въздъхна тя, без да мисли. — О, Кинг! — Любопитството й бе замъглило предпазливостта, бе прогонило страха, който винаги изпитваше от моменти на интимност, и Елиса се бе оставила на неповторимото усещане на влажната мъжка кожа до нежните си гърди.

— Мога да ги накарам да спрат да болят — прошепна дрезгаво той. С целувки се спусна от лицето й към гърлото и тя усети забързаното му неравномерно дишане. — Ето така…

Устните му се насочиха към коприненото бюстие и се притиснаха отворени и горещи към извивката на гърдата й.

Тя извика от удоволствие и изви гръб към него.

Викът й стресна Кинг и той осъзна какво се кани да направи. Изправи рязко глава, очите му разширени и объркани.

— Мили боже! — промълви. Не бе очаквал да се случи подобно нещо. Не бе предполагал, че ще я пожелае толкова силно. До този момент не бе и помислял за подобно нещо, не бе и сънувал… Усети колко напрегнато бе тялото му, пусна я рязко и й обърна гръб, защото не искаше Елиса да разбере какво въздействие има върху него. Тя го гледаше недоумяващо. Кинг дишаше накъсано, когато се протегна към недопитата чаша, оставена на масата. Ръката му леко трепереше, докато поднасяше напитката към устата си. — Извинявай — каза той и остави вече празната чаша отново на масата. — Не очаквах да се случи подобно нещо.

Кинг й се извиняваше, забеляза Елиса, ала защо? Защото я желаеше ли?

— Нямах нищо против. — Сама се учуди, че му бе казала истината. Не бе имала нищо против, че той я желае. Усещането бе невероятно, опияняващо.

Кинг се обърна, а тъмните му очи бяха стъклени и учудени.

— Защо не?

Тя сви безпомощно рамене.

— Не знам. — Очите й се преместиха към гърдите му.

— Все още болят… — прошепна неуверено.

Устните му се разтвориха, сякаш му бе трудно да диша.

— Изпитвала ли си подобно нещо с някой друг? — попита той, учуден, че изведнъж бе станало толкова важно да разбере.

— Не — призна Елиса с тих, спокоен глас.

Кинг не можеше да реши какво да прави. Дали да я изпрати у тях, или да я отведе в леглото си и да изпита цялата й сладост? По дяволите? Как бе възможно две чаши алкохол така да му размътят главата?

Тя го погледна, веднага забеляза неувереността в очите му и разбра каква бе причината. Изчерви се.

— Не мога да спя с теб — прошепна уплашено. — Много ми хареса… Това, което направи с мен преди малко, но… Не приемам такива неангажиращи връзки. Дори с теб.

Тъмните му очи се плъзнаха по тялото й и той изтръпна, щом се сети за мекотата, до която се бе докоснал преди малко. Улови погледа й.

— Ще те накарам да поискаш — каза Кинг с непознат чувствен глас.

— А после? — попита Елиса.

Той си пое бавно дъх.

— Господи, какви ги говоря?

— Беше ти трудно — каза тя и се насили да не приема думите му прекалено сериозно. Кинг бе разочарован, нищо повече, а Елиса му бе подръка и той бе забравил защо би трябвало да се въздържи. — А на мен ми се иска нещата да бяха по-различни.

— И на мен. — Пъхна ръце дълбоко в джобовете си. — Вярвай ми, и на мен. — Бе истина, че тялото му тръпнеше от желание. Странно, каза си Кинг, да реагира така на Елиса, след като се страхуваше да пожелае Бес. Да не би да бе насочил желанието си в погрешната посока? Господи, дори не бе в състояние да мисли трезво.

— Най-добре да си вървя.

Той се обърна.

— Ще те изпратя.

— Недей. Няма нужда. Ще ме наблюдаваш от вратата — каза тя бързо, може би прекалено бързо.

— Не можах да се сдържа — обясни тихо Кинг, прочел безпогрешно тревогата по красивото й лице, и се усмихна, когато забеляза, че се бе изчервила. — Тялото на един мъж веднага издава намеренията му. Сигурен съм обаче, че няма да се възползваш от мен — добави той в опит да се пошегува.

Елиса го погледна и се заля от смях.

— Ти си един ужасен тип!

— Много съм уязвим — промълви Кинг, когато отвори входната врата и се дръпна, за да мине тя. — Един мъж трябва да пази честта си, не е ли така? Може някой ден да се оженя. Тя ще иска да бъде първата.

— Сигурна съм, че ще бъде поне петнадесетата — обади се Елиса и се разсмя на собствената си дързост. След като опияняващите мигове преди малко бяха отминали, вече й бе отново лесно да говори с него, дори за интимни неща.

— Не са чак толкова много — измърмори той, докато вървяха, милвани от ветреца, топъл и солен, разрошил листата на палмите.

— Не си се научил на онова, което ми демонстрира, от някоя книга — заяде се тя.

Кинг изви едната си вежда и се засмя.

— Наистина не съм. — Спря и повдигна брадичката й. — Господи, беше толкова хубаво. — Устните й се разтвориха, а дъхът й заседна в гърлото. Той се разсмя тихо, гневно, пое грубо ръката й и я поведе по обляния от луната плаж. — Сигурно съм пиян — измърмори Кинг. — Ще трябва да забравиш някои от нещата, които се случиха тази вечер. Не бях на себе си.

Това бе самата истина. В момента дори му бе трудно да говори. Имаше нужда от студен душ — спешна нужда. А по някаква причина не искаше Елиса да разбере колко силно бе разтърсен от случилото се. Бе шокиран, обладан от неочакваното желание да съблече костюма й, да я събори тук, на плажа, и да я направи своя. Спомни си как изглеждаше в онази сексапилна нощничка и едва се сдържа да не изстене на глас. Да, трябва да беше пиян. Как изобщо бе възможно да си представи нещо между тях двамата? Тя, с нейните комплекси, а той с невъзможното си увлечение и объркани чувства към Бес. Да не би това, което хората наричаха любов, да се опитваше да го обсеби? Или пък винаги бе желал Елиса и не си бе позволявал да си го признае, заради това, че тя обикновено се отдръпваше физически?

— Защо се умълча? — попита Елиса, когато стигнаха до вратата.

— Не мога да приема собственото си поведение — заяви кратко Кинг.

— Беше ти много трудно — отвърна тя, но така и не успя да се насили да срещне очите му. — А и въздействието на алкохола.

— Сигурно. Това трябва да е било. Ще забравя, че се е случило.

— Така е най-добре — съгласи се небрежно Елиса и се насили да не показва колко бе притеснена.

— Не е нужно да се преструваш, че е толкова лесно — забеляза той, кой знае защо подразнен, готов да отвори уста и да изрече всичко онова, за което се бе зарекъл да мълчи. Не успя да се сдържи. — Имаш ли представа колко ми се иска да те положа на пясъка и да те направя моя? Имаш ли представа? — попита грубо Кинг. — Затова най-добре стой настрани, докато не дойда отново на себе си. — Изпълнен с болка, готов да й се нахвърли, без да се замисля повече, той нанесе окончателния удар. — Всичко, което направих одеве, беше заради Бес, от желание по Бес, не го забравяй.

Беше лъжа. Кинг бе толкова объркан, че сам не знаеше какво да мисли в момента. Само че доста хора щяха да бъдат наранени от това, че Бес напоследък проявяваше интерес към него, а никак не му се искаше и Елиса да е сред тях. Бе готов на всичко, на абсолютно всичко, за да я задържи далече от себе си. Не бе нужно тя да рискува невинността си заради избликналото му желание. Затова трябваше да бъде жесток, въпреки че тъкмо сега Елиса едва ли щеше да го разбере. Някой ден обаче щеше да му благодари за ужасното му държание.

Тя стисна зъби. Не бе шокирана от това признание — вече бе предположила, че бе послужила като заместителка за Бес, ала защо му трябваше да бъде толкова груб?

— Тогава мога да ти кажа лека нощ.

— Казвай, каквото имаш да казваш, и се прибирай — той пъхна ръце в джобовете си.

— Боже, колко си мил — измърмори Елиса. Обърна се, за да отключи вратата, и го погледна ядно през рамо, когато влезе. — Благодаря за прекрасната вечер. Беше изключително приятно.

Кинг също я погледна лошо.

— Включително и начина, по който ми увисна на врата ли? — попита със студена подигравателна усмивка, наливайки още масло в огъня.

Просеше си шамар. Опита се да си каже, че е пил, но единственото й желание в този момент бе да го блъсне върху кораловия риф и да докара някоя акула!

— Бях пийнала — призна тя. — Ти също.

— Е, втори път подобна грешка с теб няма да направя — отвърна студено той. — Очевидно не носиш на пиене.

Нямаше представа защо я предизвиква. Защо не я оставеше да влезе вътре, където щеше да е на сигурно място, далече от него.

— Казало гърнето на похлупака! — отвърна Елиса, изпълнена с гняв. — Ти започна.

— А ти нямаше нищо против — изтъкна Кинг.

Тя сви юмруци.

— Следващия път, когато имаш нужда от помощ в любовния си живот, намери си друго опитно зайче. Няма да замествам снаха ти!

— Престани да крещиш — изръмжа той.

— Ако искам, ще крещя. И си искам папагала!

— Щом се оправи, веднага ще си го получиш — кресна в отговор Кинг.

Долната й устна трепереше. Беше готова да заплаче. Стисна юмруци и усети, че се тресе от гняв и разочарование. Ето че крещеше неща, които не бе искала да каже, а пък не можеше да се спре и не знаеше как да постъпи. Никога преди не се бе чувствала по този начин, дори не успяваше да разбере какво не е наред.

— Мразя те! — кресна Елиса.

Кинг извади ръце от джобовете си и се приближи, като обхвана лицето й с тънките си пръсти, за да я задържи здраво.

— Наистина ли, Елиса? — Нали тъкмо това се опитваше да постигне? Да я защити от самия себе си. Само че щом се вгледа в огромните й бляскави очи, усети как го завладява някакво ново чувство и го изпълва с неутолимо желание. Та той бе просто мъж. — Това ще ти послужи вместо леден душ… — каза тихо и сведе глава. Устните й останаха притиснати под неговите. Кинг повдигна глава за секунда и продължи с още по-интимна целувка, а езикът му нахлу в устата й, докато пръстите му се затегнаха, за да има главата й по-добра опора. Тя простена и той притаи дъх. — Отвори уста — изръмжа Кинг и спусна длани към гърлото й, повдигайки нежно брадичката й. — За бога, Елиса, отвори уста… — Тя се подчини и затрепери, когато той задълбочи целувката. Коленете й омекнаха и заплашваха всеки момент да поддадат, ала щом тялото й се подпря в неговото, Кинг сякаш изтрезня. Бавно откъсна устни, повдигна глава и я докосна със съвсем лека въздушна целувка. Усети гърдите й до своите, гладки, с твърди връхчета, забеляза омаята от обърканото й желание. Елиса… Той примигна, неспособен да мисли. Желаеше я. Тялото му тръпнеше от копнеж, едва се удържаше да не я притисне на топлия пясък и да усети кожата й под дланите си… Елиса… Изруга тихо и се спря рязко, усетил отново, че самоконтролът му се топи. Не бе имал намерение да позволи подобно нещо да се случи. Проклетият скоч! Какви ги вършеше? Стегна се и неочаквано я отблъсна от себе си. — Нали това искаше? — попита Кинг, защото се опитваше да я нарани, да я накара да плати заради собствената му липса на самоконтрол. — Сега вече знаеш, така че бягай вътре, малката. Останалата част ще трябва да я научиш с някой друг. Аз не се занимавам с девственици.

Тя преглътна. Изобщо не го разбираше, напротив, той сам си противоречеше. Юмруците му бяха свити и Елиса забеляза как силното му тяло бе разтърсено от тръпка. Пил е прекалено много, каза си. А това бе опасно.

— Да не би да съм те молила? — изстреля в отговор тя.

Мразеше го. Ах, как го мразеше! С разтреперани ръце отвори вратата, влезе вътре и я тръшна след себе си, а след това превъртя ключа. Отвън се разнесе някаква ругатня.

Подпря се немощно на стената и въздъхна. Не беше очаквала да се случи подобно нещо. Всъщност, последното, което бе очаквала след избухването му, бе да я целуне. Никога преди не я бе целувал. Като се замисли, та те не се бяха карали до този ден. Усети как в гърлото й се надига буца, щом разбра, че бе загубила най-добрия приятел, когото някога бе имала, а дори не разбираше защо стана така.

Стъпките му заглъхнаха и единственото, което чуваше, бе карибския вятър. Докосна устните си с почуда и усети как бяха подпухнали. Опипа ги с език и отново усети вкуса му.

Сякаш бе сънувала. Кой знае защо, Кинг не приличаше на себе си, а и тя също. Но случилото се нямаше смисъл. Той определено страдаше по снаха си и не би трябвало да е способен на такава страст с друга жена. А може и да не беше права. Прокле се, задето не знаеше нищо за мъжете и как реагират.

Опитваше се да разбере случилото се и реши, че ако Кинг я бе използвал като щит, значи изпитваше специални чувства към Бес. Нежният му поглед, когато и да извърнеше очи към снаха си, бе дал възможност на Елиса да надникне зад маската на обичайната му хладна резервираност. Очевидно Бес винаги бе означавала много за него, а сега за пръв път той я приемаше по различен начин — като привлекателна жена, не като роднина.

Елиса въздъхна и си спомни с чувство на вина каква омая я бе обхванала в прегръдките му. Бе сигурна, че водката имаше вина. Очевидно алкохолът и на него бе подействал. Влезе си в стаята, включи лампата и тихо съблече костюма, за да си сложи дълга, обикновена памучна нощница. Кинг сам й бе казал, че каквото и да направи с нея, то ще бъде продиктувано от желанието му към Бес. Дали това бе истина, запита се тя. Толкова много неизяснени въпроси. Хубавото им приятелство се бе превърнало в надхитряне.

Среса дългата си коса и си легна. Само че щом изгаси лампата, отново усети топлите устни на Кинг върху своите, почувства как езикът му нахлува в устата й и усети невероятната му целувка за пръв път. Лицето й започна да пари, когато си спомни колко разгорещен бе той. И как смееше да я обвинява, че му се бе хвърлила на врата! Невероятно, колко много я бяха засегнали острите му думи. През последните две години Елиса не бе видяла нищо от избухливия му нрав. Може би никога нямаше и да го изпита, ако Кинг не се бе опитал да я прелъсти. Мъже!

Сексапилната нощница все още се намираше на леглото му, сети се тя, дано да го накара да сънува кошмари. Обърна се на другата страна, затвори очи и взе да брои вълните, за да заспи. Само стой и гледай, Кинг Роупър, закани се ядно Елиса, ти пак ще ми поискаш услуга…