Метаданни
Данни
- Серия
- Идеалната за Кинг (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fit for a King, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Цветана Генчева, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 94гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Слава(2010)
- Разпознаване и корекция
- White rose(2012)
- Допълнителна корекция
- sonnni(2012)
- Форматиране
- in82qh(2013)
Издание:
Даяна Палмър. Среща в Ямайка
ИК „Коломбина прес“, София, 2004
Американска. Първо издание
Редактор: Людмила Харманджиева
ISBN: 954-706-124-0
История
- —Добавяне
Дванадесета глава
Кинг седна, щом Елиса го покани, и остана загледан в нея, докато тя шеташе из кухнята, за да нареже кейка и да затопли кафето в малката микровълнова печка. Изглеждаше страхотно. Грееше. Чакай малко, не казваха ли, че бременните жени греели? Пое си бавно дъх и усети как го залива топла вълна при тази мисъл, а в очите му блестеше радост, докато я проследяваше с поглед. Все някак щеше да успее да я спечели отново. Трябваше да го направи.
— Не те очаквах — каза Елиса.
— Върнах се в офиса тази вечер, за да проверя някои цифри — подзе той, докато тя поставяше чашите с кафе на масата и подреждаше чинийките с кейка и вилиците. — Ходих в Ямайка — добави и отново я погледна.
— Така ли? — Елиса лапна парче кейк.
— Във вилата ти има младо червенокосо момиче — вметна Кинг. — Каза, че родителите й са купили вилата от теб. И Вожда на червенокожите го нямаше.
— Тук е — отвърна тя и лапна ново парче кейк. Все още не го бе погледнала. — Доколкото разбирам, тази вечер си открил и писмото ми.
— Забутано в цял куп фактури — потвърди той. Остави половината кейк недояден и се отпусна назад на стола, стиснал чашата кафе, без да откъсва поглед от нея. — Нищо повече ли не можа да напишеш, освен тази бележка? — попита. — „Трябва да поговорим, когато имаш време. Най-добри пожелания. Елиса.“
Тя се изчерви.
— Вече бях звъняла във фермата и в офиса ти. Изглежда никой не знаеше къде си.
— Известно време не знаеха — обясни Кинг. Не спомена, че през последните няколко седмици се бе чувствал като в ада. Настроенията му бяха толкова отвратителни, че двама от изпълнителните му директори бяха напуснали. Който твърди, че когато любимата я няма, в сърцето покълва обич, е глупак, каза си гневно той. Елиса съвсем не изглеждаше по-зле от преди, ала Кинг не можеше да се похвали със същото. Погледна я хладно. — Сутрин лошо ли ти е? — Тя за малко не изпусна чашата. — Защо иначе ще си правиш труда да се свържеш с мен? — продължи той. — Не е било от любов. Сама ми каза какво изпитваш, когато си тръгна — сопна се Кинг, а тъмните му очи блестяха. — Единствената възможна причина бе, че си бременна. Затова и дойдох. — Дори не спомена какво му бе струвало, за да дойде тук на минутата.
— Не е било нужно да бързаш — каза Елиса. — Всичко е наред. Родителите ми знаят — добави тихо. — Не ме обвиниха, нито се опитаха да ме накарат да се срамувам. Казаха… — Тя едва преглътна сълзите си. — Казаха, че хората са си хора.
— Господи — прошепна рязко той, въпреки че бе полудял от щастие. Сега Елиса трябваше да премисли и да се ожени за него! Не се бе замислял как родителите й ще понесат новината. Не се учуди, че я бяха подкрепили. Те бяха добри хора и много я обичаха.
— Всичко е наред. Изкарвам достатъчно пари и мога да се грижа за себе си и за детето. А ти можеш да идваш, когато пожелаеш — продължи тя. — Само че предпочитам известно време да изчакаш. — Най-сетне вдигна очи към него. — Не искам хората да започнат да клюкарстват, а такова усложнение съвсем не е необходимо.
Кинг я гледаше с празен поглед. Бес каза, че Елиса бе звъняла, но нима не знаеше, че Боби и Бес отново се бяха събрали?
— Детето е мое — каза простичко той. — Искам да се грижа и за двамата.
— Нямам нужда някой да се грижи за мен — каза тя пресилено спокойно, все още ядосана, че цели седем седмици Кинг не си бе направил труда да й се обади, че Бес в момента живееше с него.
Той въздъхна гневно се приведе напред, за да я погледне с тъмните си, неспокойни очи.
— Нося отговорност към теб — отвърна. — Вината е моя.
— Аз не те обвинявам — промълви Елиса. — Не съм ти се обадила затова. Дадох дума, че ще се свържа с теб, ако нещо се случи.
Кинг веднага застина на място.
— Това ли е единствената причина, поради която се обади?
Тя изви вежди, както се бе упражнявала доста преди това, за да покаже, че й бе все едно.
— Че каква друга причина може да има?
Прииска му се да счупи нещо.
— Ти ме обичаше преди — изръмжа той.
— А, мина ми — увери го Елиса и се надигна, за да сложи празните чаши в мивката. Молеше се Кинг да не се усъмни в думите й и да не усети болката й. Преглътна сълзите си. — Беше просто увлечение. Бях твърде наивна, а ти твърде опитен. Всяко момиче може да си загуби ума по един сексапилен мъж. Просто аз бях от по-наивните. Виж… — Обърна се, за да му каже още някоя от намислените лъжи, ала него го нямаше. Само след секунда чу, че входната врата се затваря тихо. После някаква кола запали и тя я чу да потегля по алеята.
Тъкмо бе тръгнал, когато телефонът звънна. Боже, каква вечер, каза си Елиса нещастно. Слава богу, че успя да запази самообладание. Кинг и представа нямаше колко й беше мъчно за него, а това бе важно. Сега вече щеше да я остави намира и с бебето щяха да си създадат свой собствен свят. А той нямаше да жертва щастието си с Бес заради Елиса.
Тя вдигна слушалката след второто позвъняване с надеждата родителите й да не се събудят отново.
— Ало? — каза, докато бършеше сълзите си.
— Елиса?
Беше Бес. Елиса погледна гневно телефона.
— Ако търсиш Кинг, малко си закъсняла. Тръгна си, за да се върне при теб, не се притеснявай, всичко е наред. Повече няма да го безпокоя. С бебето ще се справим чудесно.
— Бебе ли? — попита шокирана Бес.
— Той ще ти разкаже, сигурна съм. Но това вече не е негов проблем.
— Моля те, не затваряй — каза неочаквано Бес.
— Не мога да проумея какво имаш да ми казваш, но… — Елиса говореше тихо и спокойно.
— Наистина не можеш — прекъсна я също толкова тихо Бес. — Извинявай. Много извинявай. Аз провалих нещата между вас с Кингстън и за малко не съсипах собствения си брак, и то единствено защото не смеех да призная пред Боби истината, нямах смелост да споделя с него какво искам. Елиса, ние с Боби няма да се развеждаме. Най-сетне преглътнах гордостта си, казах му какво изпитвам към него и вече сме заедно. Сигурна бях, че Кингстън ще ти обясни. Именно той ме убеди да говоря с Боби — добави тя, а изумената Елиса не знаеше какво да каже. — Опитах се да ти кажа, когато се обади, ала ти затвори. Двамата с Боби му бяхме на гости.
Елиса усети, че не й достига въздух.
— На гости ли? — повтори тя с дрезгав глас.
— Мислех си, че знаеш какво става тук, но май съм се заблуждавала. Горкият Кингстън попадна между чука и наковалнята, и то единствено защото ме съжаляваше. Той отново е по-големият ни брат и аз много го обичам. Ала ако ти го беше видяла през последните седмици, щеше да знаеш, че пет пари не дава за мен, не и по начина, по който мислиш. Работи до пълно изтощение, поема необмислени рискове с добитъка и с новата си спортна кола, изобщо, както Маргарет казва, държи се като диво прасе. Тя се опита да го накара да ти се обади, но той не искаше и дума да чуе. Каза, че не искал, докато ти сама не му се обадиш, защото това би означавало, че го обичаш. Маргарет каза, че Кинг те е обичал през всичкото време, ала просто не е знаел. Според мен е знаел. Просто се надявам да не съм направила нещо да му отнема и последния шанс. Без теб ще полудее. Това е истината.
Елиса все още не знаеше какво да каже.
— Аз го отпратих — прошепна през сълзи тя. — Мислех, че двамата ще се жените. Не можех да допусна да пожертва собственото си щастие единствено защото съм бременна.
— Господи, как само се мразя! — изпъшка Бес. — Слушай, не можеш ли да го догониш?
— Нямам представа къде е отишъл — плачеше Елиса.
— Ако се прибере тук, веднага ще го пратя при теб — обеща Бес. — А сега върви да се наспиш. Не се притеснявай прекалено много, не е добре за бебето. Господи, двамата с Боби ще бъдем чичо и леля. Страхотно. Хайде, мила, наспи се. Всичко ще бъде добре. Обещавам!
В сърцето на Елиса се разля топлина, когато долови нежността и състраданието в гласа на Бес.
— Ще се оправя — въздъхна тя. — Нали ще ми кажеш, ако се появи там…
— Разбира се. И успех!
— Благодаря — затвори с нова въздишка Елиса. Напоследък късметът и успехът май не бяха на нейна страна. Отиде до мивката и наплиска горещото си лице. Много не помогна, затова излезе през задната врата на притихналия плаж. Може пък разходката да проясни ума й.
Тръгна по халат, без да обръща внимание накъде върви. Каква ирония, мислеше си нещастно тя. Сама го бе прогонила и защо?
Не забеляза неподвижната фигура близо до дюната, докато не чу гласа.
— Ще настинеш — обади се той с дълбокия си бавен глас.
Елиса се завъртя рязко, възкликна и едва сега забеляза, че Кинг седи и пуши. Беше навил ръкавите на ризата си, разкопчал я бе, а тъмната му коса изглеждаше мръсна.
— Защо седиш тук? — полита неуверено тя. — Мислех, че си отиде.
— О, тръгнах си — отвърна мило той. — След това се сетих, че няма къде да отида.
— В Маями има достатъчно хотели — отвърна Елиса и се обгърна с ръце, без да сваля очи от него, наслаждавайки се на стегнатото му тяло.
— Ти нищо не разбираш. — Кинг загаси цигарата. — Ти си единственият дом за мен, Елиса — призна тихо. — Няма къде другаде да отида.
Сълзи опариха очите й. Не бе и мечтала, дори след като Бес й разказа всичко, че той държи на нея толкова много. Потръпваше от въодушевление и малко страх, когато пристъпи към него и се отпусна на колене.
— Мислех си, че е Бес — каза тихо тя.
Кинг я погледна с тъмните си, блестящи очи.
— Отначало и аз така си мислех — призна той. — Докато ти не започна да ме омагьосваш. Отначало тялото ми, а после и сърцето ми. Всичко, което изпитвах към Бес, беше състрадание и чувство на отговорност. Исках да ти кажа, когато си тръгваше, но ти отказа да ме чуеш — обясни тихо. — Седем седмици стоях далече от теб и се надявах, че ти липсвам. Тази вечер счупих всички рекорди по скорост, за да дойда, и защо? За да ми кажеш, че пет пари не даваш…
Елиса спря думите му с устни. Горкият наранен мъж, каза си. Обви врата му с ръце, усети как потръпва и спря. Кинг се отпусна назад на дюната и тя се отпусна след него. Очите й бяха зачервени от плач, а устните й имаха солен вкус от сълзите.
— Сега ще ме изслушаш ли? — изръмжа той до устните й. След това простена и я сграбчи, притискайки я до силното си тяло. Устата му се отвори под нейната. Елиса усети топлината на езика му и ударите на сърцето му. Беше неин. Захапа долната му устна и вдигна глава, за да го погледне, в очите й искреше обожание, сигурна бе в чувствата му. Приглади с ръце косата му, усмихна се и го докосна уверено. — Ти да не би да се опитваш да ме прелъстиш? — прошепна Кинг. Сърцето му блъскаше, а тялото му ясно показваше какво бе желанието му. Опита се да я отмести, за да не чувства колко е уязвим, ала не успя.
— Просто лежи мирен — смъмри го тя. — Знам, че ме желаеш, затова не се опитвай да се скриеш.
Той я погледна ядосан.
— Ти си виновна — измърмори.
Елиса се наведе и целуна клепките му с неприкрита нежност.
— На плажа ли се готвеше да спиш? — прошепна.
— След като това бе най-близкото място до теб, да — отвърна ядосан Кинг.
Беше труден човек, каза си с обич тя и вдигна глава, за да го погледне. Но пък невероятен. Елиса щеше да успее да се справи с него. Бяха приятели от много повече време, отколкото любовници, и сега вече знаеше как да го извади от равновесие.
Изправи се и разтвори халата.
— Искам да ти покажа нещо — каза тя без притеснение, въпреки че огледа плажа, защото родителите й рано или късно щяха да излязат, за да я потърсят. Под халата бе гола, както си бе легнала, само със сини бикини. Той я погледна озадачен, сякаш не можеше да повярва на това, което виждаше. — Ти го направи — прошепна нежно Елиса. Взе ръцете му и ги задържа до леко заобления си корем и талия. Наблюдаваше как лицето му се напряга, докато я докосва.
— Моето дете… — Гласът му бе тих, дълбок и изпълнен със страхопочитание.
Тя привлече главата му до чувствителните си гърди и го залюля, притиснат до нея, усещаше допира на устните му, въпреки че това не бе израз на желание. Ръцете му я милваха под халата и я притискаха толкова силно, че едва успяваше да диша. Елиса заплака, защото знаеше, че държи на нея, защото го обичаше.
— Чудовище малко — прошепна Кинг и доближи устни до топлата й шия. — Луд съм по теб. Готов съм на ръце да те отнеса до Оклахома. — Устните й докоснаха лицето му, а дъхът й се учести, докато той докосваше ненаситно гърдите й с устни. Обхвана ги с длани. Положи я върху робата, за да може да я гледа, за да проучи новите форми на тялото, в което спеше детето му. — Нашето дете — прошепна Кинг, а пръстите му трепереха, докато лежеше до нея и се вслушваше във вълните.
Тя потръпна от очарованието на момента.
— Знам със сигурност кога сме го направили — промълви.
Той срещна погледа й.
— И аз знам, дори до секундата. Така ми се искаше да го направя, въпреки че известно време бях объркан, заради Бес. Знаеш ли, че в мига, в който се прибрах, след като те качих на онзи самолет, веднага оправих брака й? Тя си призна, че обича Боби, че просто се чувствала самотна. Никога не е спирала да го обича, ала се страхувала да му признае истинските си чувства. Въпреки това му казала и двамата сега са по-близки от всякога. Дори заговориха за бебе.
Елиса се разсмя.
— Бес ми се обади преди няколко минути. Искаше да оправи нещата.
— Колко е мила! Радвам се, че двамата с Боби най-сетне се разбраха. — Кинг я погледна въпросително. — Знаеш ли какво изпитвам към теб, или искаш да чуеш думите? — попита нежно.
— Да не би някога да си ми ги казвал? — възнегодува тя.
Той се усмихна.
— Не съм. Но преди не съм имал и желание.
— А кога разбра? — попита Елиса.
— Знаех как се чувстваш, когато искаше да ми се отдадеш в Ямайка. — Засмя се на стреснатото й изражение. — Точно така, дребосъче, знаех още преди теб. Ала в ума ми беше Бес и ми се струваше, че не мога да се обвържа по този начин. Само че щом те видях в леглото си в онази сексапилна нощничка, целият пламнах, както никога преди… — Кинг се наведе и докосна устните й със своите, наслаждавайки се на мигновения й ответ. — След това от зле стана още по-зле. Не исках да те прелъстявам във фермата, но тялото ми си искаше своето.
— Също и моето — въздъхна тя, сгуши се до него и затвори очи. — Толкова ми беше трудно без теб, Кинг — прошепна.
— Какво ще кажеш да започнем отново? — Той докосна корема й. — Решавай бързо, може ли? Мисля, че вече расте.
Елиса се усмихна широко, пияна от щастие.
— Като че ли мога да спра да те обичам — засмя се. — Седем седмици, дяволите да те вземат! — Удари го.
Кинг покори устните й със своите, изведнъж превърнал се във властен мъж, готов да покорява, а в гърдите му се бе разгорял силен пламък.
— И теб да те вземат дяволите — изръмжа той и отново притисна устните й. — Ще ми говори тя за „евтино търкаляне в сеното“, след като никога не съм обичал друга толкова силно. Заби нож в сърцето на гордостта ми. Скрих се като ранено животно да си ближа раните, след това заминах за Ямайка, за да ти предложа сърцето си… А теб те нямаше. Беше продала вилата, беше си взела Вожда, а от агенцията по недвижими имоти ми казаха, че мразиш вилата и не понасяш това място. — Кинг присви очи. — Май в това число бях и аз. Затова се върнах в Оклахома и се напих до забрава, а след това се заех с всичката работа на света.
— А пък аз бях сигурна, че ще се жениш за Бес — измърмори тя. — Знаех какво изпитваш…
— Мислила си, че знаеш какво изпитвам — поправи я тихо той. — Спах с теб една-единствена нощ и вече не мога да пожелая никоя друга. От онзи път идваш в сънищата ми всяка нощ. Едно невинно момиче да ме дари с такова задоволство.
Елиса се усмихна до устните му, горда и доволна.
— При това в седнало положение — измърмори и се изчерви.
— Не се усмихвай, ненаситна ламя такава — пошегува се Кинг. — Трябва да ида на психиатър. Всяка нощ се молех да си бременна — призна си. — Знаех, че тогава ще ми се обадиш. Беше ми обещала. След това дойдох, за да се погрижа за теб и да измисля някакъв начин да те накарам да ме обикнеш отново. — Той очерта гърдите й и веднага забеляза как се напрягат.
— Не забравяй — прошепна тя, наслаждавайки се на усещането, — че родителите ми са малко по-надолу.
Кинг я целуна нежно.
— Няма да им давам повече основания да ме мразят.
Помогна й да облече халата, повдигна я на колене и отново я гушна.
— Че как биха могли да мразят бащата на внучето си? — прошепна Елиса и докосна устните му. — Малкият ще бъде същият като баща си. — Усмихна се. — Висок, мургав, красив и нежен.
— Със сини очи — прошепна той и повдигна устните й към своите.
— С кафяви очи — прошепна в отговор тя и на свой ред привлече устните му.
След известно време Кинг повдигна глава.
— Елиса?
— Какво? — промърмори сънено тя.
— Мисля, че си имаме компания.
Елиса вдигна поглед. Баща й седеше до тях, свил крака, и наблюдаваше вълните. Майка й бе седнала от другата страна и си тананикаше.
— Прекрасна вечер — отбеляза господин Дийн.
— Чудесна е наистина — съгласи се жена му.
Кинг и Елиса избухнаха в смях.
— Разрешителното за брак и пръстените са в джоба ми — каза им Кинг. — Трябва само да направим кръвен тест и една скромна церемония, която съм сигурен, че вие ще проведете. Сигурно сте забелязали, че ние малко поизбързахме — добави с глупава усмивка.
— Тя си слагаше туршия в овесените ядки, а той пита дали сме забелязали, че са поизбързали — обърна се господин Дийн към жена си.
— Да, скъпи, чух — усмихна се Тина.
— В случай че ви интересува — измърмори Кинг и погледна Елиса, — ние доста се стараехме да контролираме тези интересни импулси, които ни доведоха до такова прекрасно усложнение. Просто не успявахме да решим какъв ще бъде цветът на очите му.
— Аз харесвам момичета — обади се господин Дийн.
— Че какво им е на момчетата? — попита невинно Тина.
— Може да са и двете — отбеляза господин Дийн. — Апетитът й е станал невероятен.
— Ще се радвам да се близнаци — прошепна Кинг, а очите му грееха от любов, докато гледаше фината жена в прегръдките си. Погледна родителите й. — Предполагам, бихте желали нещата да се развият по по-нормален начин, но ми трябваше време, за да се науча да обичам.
— Вече знаеш как, синко — отбеляза сухо господин Дийн.
— Вината не е само негова. Аз го подтикнах.
— Не си — притесни се Кинг.
— Аз си мислех, че си й обяснила нещата от живота — обърна се господин Дийн към Тина.
— Аз пък си мислех, че ти си го направил — долетя веднага отговорът.
— Можем да опитаме отново. Хайде, деца, елата, да пийнем по едно кафе и да обсъдим подробностите — предложи господин Дийн и прегърна жена си. — Приятно момче.
— И на мен така ми се струва. — Тина Дийн спря и погледна Кинг, докато той помагаше на Елиса да се изправи. — Има нещо друго, Кингстън — намръщи се тя. — Не е много удобно да питам, ала дали ще можеш да издържаш дъщеря ни, като работиш в автосервиз? Ако имаш нужда от помощ, ще направим всичко по силите си.
Кинг избухна в смях. Привлече Елиса до себе си и пристъпи към родителите й.
— Докато пием кафе — подзе внимателно той, — ще трябва да си поговорим малко за петролния бизнес.
Три седмици по-късно Кинг и Елиса бяха в Ямайка в неговата вила. Вожда на червенокожите се чувстваше щастлив в клетката си, докато собствениците му излязоха да се разходят по плажа. През тези седмици двамата се опознаваха, но вече без недоверие и подозрителност.
Точно преди да тръгнат за Ямайка, Елиса намери начин да разкаже на Кинг за баща му, че е още жив и е в старчески дом. Той я изслуша и остана загледан право пред себе си. След няколко минути грабна телефона. Когато се върна, изглеждаше умислен, ала доволен. По-късно тя разбра, че бе говорил с възрастния човек и бе обещал да го посети и да поостане при него след медения месец. Това бе прекрасно, каза си Елиса.
Тя се поколеба, докато вървяха по мокрия пясък.
— Някой ще ни види — прошепна, когато Кинг свали халата и нощницата й, за да остане гола на белия плаж.
— Единствената, която живее в тази вила, няма да е тук цяла седмица. Вече проверих — засмя се той и спря, за да свали и своя халат. — Ела. Ще ти хареса.
Поведе я към топлата пенлива вода и Елиса усети как вълните я обгръщат като сатен. Възкликна, усетила неповторимото докосване на свободата, докато плуваше и се носеше и най-сетне се опря в усмихнатия Кинг.
— Сега вече знам защо ти е било толкова приятно — прошепна тя. — Невероятно е.
— Нали? — Само че той не гледаше вълните. Ръцете му бяха под водата и причиняваха на тялото й неща, които я караха да хлипа и да се притиска до него. Кинг пое вика й с устни, а тишината стана още по-гореща и напрегната. Вдига я на ръце и я отнесе на плажа, за да я положи на широката кърпа. Изправи се над нея с възбудено тяло и потъмнели очи, докато я поглъщаше с поглед. — Желая те — прошепна дрезгаво той.
— Защо тогава не дойдеш при мен и не направиш нещо по въпроса? — прошепна страстно Елиса и се протегна.
Кинг се отпусна върху нея, ръцете му нежно се сплетоха с нейните и тя усети тежестта му и соленият му вкус.
— Изглеждаш точно както първия път — каза тихо Елиса.
— И тогава бях зажаднял за теб — прошепна до устните й той. — Изгарях за теб. Все още е така. Толкова ми е трудно да го… да го опиша. — Вдигна глава, премести бедра и тя възкликна. — Търпение — подразни я тихо. — Първо искам да поговорим.
— Тогава говори — помоли го Елиса.
Кинг захапа лекичко долната й устна и се заигра с езика й. Ръцете му бяха на талията й, плъзнаха се надолу към бедрата и притиснаха тялото й към неговото в покана за игра, която тя не познаваше. Улови дъха си и стисна силните му рамене, а в тялото й пламнаха огньове.
Той се усмихна на тръпките, разтърсили дългите й изваяни крака, и на забързаното й дишане.
— Има стотици начини за задоволяване — прошепна Кинг и прикова погледа й. — Този ще бъде нов. — Наведе се към гърдите й.
— Аз пък мислех… Че искаш да говорим… — изстена тя, когато твърдото й зърно попадна в устата му.
Той дрезгаво се засмя.
— Вече не съм сигурен, че ще мога да говоря, любима — изпъшка Кинг и пое устните й, потривайки тяло в нейното, докато Елиса бе готова да избухне в сълзи заради невероятното усещане.
Ноктите й се забиха в кожата му.
— Извинявай — прошепна неуверено тя. — Не исках…
— Хапи, дращи, викай — прошепна до устните й той. — Каквото пожелаеш. Всичко може. Кажи ми.
Елиса му каза, удивена от безсрамния си шепот. Гледаше как очите му блестят от любов, как лицето му се напряга от страст и нежност. Отметна назад глава и бе готова да изкрещи, когато усети първата тръпка на непоносимо удоволствие.
Някъде вътре в себе си го усети как продължава да се движи, как извика и тогава усети и неговите тръпки.
Мина доста време, докато дишането й се успокои. Звездите отново заблестяха ясно и тя усети топлия вятър, понесъл се от океана, за да погали влажната й кожа.
— Първият мъж и първата жена… Сигурно и те са се чувствали така — прошепна до ухото му Елиса. — Сами в света, под небето, съединени.
— Съединени — прошепна Кинг. — Изпълнени с обич. Слели се в едно. — Повдигна глава и се взря в замечтаните й очи. Целуна я леко и докосна корема й. — Той добре ли е? — прошепна. — Внимавах да не съм груб.
— Много даже е добре — усмихна се тя.
— Възбужда ме — каза тихо Кинг, — че детето ми е в теб и аз съм помогнал за създаването му. Исках да ти кажа — въздъхна той и се подпря на лакът, за да не й тежи, — че когато се любим, това не е просто секс.
Елиса се усмихна.
— Знам. — От очите й струеше обожание и възбудата му отново нарастваше. — Това е израз на любов, нали, Кинг? Винаги е било така, дори и първия път.
— Отново ми четеш мислите — отбеляза доволен той. — Забелязах същото и при родителите ти.
— Мисля, че те са страхотни — каза тя.
— Съгласен съм. В такъв случай май няма да е зле да ги осиновим. — Кинг подразни долната й устна. — Той с неговите гущери, а тя с нейната борба с престъпността, имат нужда от някой да ги наглежда.
— Мама бе готова да се разплаче от облекчение, когато си взехме Вожда с нас, забеляза ли? — усмихна се. — Тя го има за гигантски зелен комар.
Кинг също се усмихна.
— И хапе при това. Но поне се учи да пее приспивни песни, забелязала ли си — добави леко намръщен.
— Аз го уча — призна Елиса. — Очаквам да имаме още деца. Може да пее на бебетата, докато аз ги люлея приспивно.
Той потръпна.
— Обичам бебета.
Тя леко помръдна бедра и разтвори устни, усетила възбудата му.
— И аз — прошепна. — А този път — добави Елиса и го побутна за раменете, за да легне по гръб, така че тя да се настани върху него, — аз ще ти покажа нещо ново.
— Елиса… — Кинг задържа колебливо бедрата й.
— Просто се отпусни — прошепна тя с блеснали очи. — Няма да те нараня.
Намести се, а той простена. След това вече бе твърде късно да протестира. Усети как тялото му се извисява, дочу тихия й смях, усети тръпките и не можа да се пребори.
Когато отвори очи, лицето й бе над неговото и му се усмихваше с любов. Въздъхна.
— Е, все някога трябва да има първи път — пошегува се изтощен Кинг. — Женени сме и можем да откриваме все нови и нови светове.
— Я стига — целуна го нежно Елиса. — Просто се страхуваш, че ще забременееш в тази поза.
Той избухна в смях и я привлече към себе си.
— Ти си очарователна — прошепна. — Дразни ме, измъчвай ме, изгори ме. Обичам те толкова много, че едва дишам.
Казваше го за пръв път. В очите й запариха сълзи и тя зарови лице в гърдите му.
— И аз те обичам — прошепна. Очите й бяха толкова близо. — И винаги ще те обичам.
Кинг я прегърна и въздъхна.
— Забелязала ли си колко близо изглежда небето, когато гледаш звездите?
Елиса се усмихна до острите косъмчета по топлите му мускули.
— Знам, че съм в рая — измърмори тя и го целуна по гърдите.
— Да — каза нежно той и притисна ръка към корема й, докато я отпускаше до себе си. — И аз. — Целуна челото й с безкрайна нежност. — И аз, любима.
Над тях сребристи облаци се носеха покрай луната. А във вилата сериозен папагалски глас припяваше началото на „Приспивна песен“ от Брамс.