Даяна Палмър
Среща в Ямайка (10)

Десета глава

Маргарет се върна след няколко минути и завари Елиса, стиснала чашата кафе в длани, по лицето й изписано примирението на пълно поражение.

— Той къде отиде? — попита веднага възрастната жена.

— Боби е бил хвърлен от кон — отвърна бързо Елиса и вдигна глава. — Единият му крак е счупен и има сътресение. Кинг отиде в болницата.

Маргарет подсвирна.

— Знаех си аз, че един ден ще се случи — поклати глава тя. — Боби не е ездач. Ще се оправи ли?

— Бес очевидно не е казала — отвърна колебливо Елиса.

Възрастната жена седна и я погледна.

— Тази млада госпожа има прекалено много свободно време, а съпругът й не й е достатъчен — заяви направо тя.

— Тези момчета ги знам аз още от деца. Гледах ги как се карат, бият и стават мъже. Боби не може да спре да се състезава с брат си. Когато дойде на обяд, гледам, че само бизнесът е важен. Бес седи и го гледа тъжно, а той дори не я забелязва. Аз разбирам защо го прави, но Бес не е от жените, към които да се отнасяш така. Животът й бе достатъчно труден, за да продължава и сега по този начин.

Половин час Маргарет бистри проблемите на Бес. Когато най-сетне разказа всичко за бащата алкохолик, за вечно бременната майка и крайната бедност, в която бе расла Бес, Елиса изпита невероятно съжаление към нея, макар да не бе и предполагала, че бе възможно. Ала ето че Кинг начаса хукна, щом Бес го повика, а това не бе без значение. Нима той просто съжаляваше Бес и се опитваше да я защитава, или имаше и още нещо?

— Нали нямаш нищо против, че е отишъл да види Боби? — попита неочаквано Маргарет.

— О, Боже, не! — възкликна Елиса. — Аз също щях да отида, ако ме бе извикал. — Сви рамене и се опита да преглътне сълзите. — Сигурно е решил, че Бес има нужда от подкрепа.

Маргарет присви очи.

— Бес обича Боби — каза тихо тя. — Понякога флиртува и с други мъже, но нищо повече. А Кингстън нали ти предложи да се ожените?

— Да, ала това е защото… — Елиса вдигна уплашено поглед и прехапа устни. Изведнъж се изчерви, а Маргарет стисна устни и изви едната си вежда. — Защото знае, че съм влюбена в него — поправи се бързо тя. — Чувства се виновен.

— Добре. Възпитала съм го да има съзнание — обясни Маргарет. — Точно така, работех за майка му още когато беше дете. Моралните му норми нямат нищо общо с нея. Аз поех възпитанието му, когато баща му си отиде. Горкият, не можеше да откъсне очи от нея. Беше много добър човек.

Елиса я погледна учудено.

— Баща му още ли е жив?

Маргарет се усмихна мило.

— Жив е, разбира се. В старчески дом е, във Финикс. Добро място. Поддържаме връзка и веднъж в месеца му казвам какво ново е станало.

— А не трябва ли да кажеш на Кинг? — попита притеснено тя.

— Мила, Кингстън ще обезумее. Той е решил, че баща му го е изоставил и не иска да има нищо общо с него. Не смея дори да спомена какво правя.

— Но един ден баща му ще умре — обади се Елиса.

— Не е моя работа да се меся — отвърна Маргарет. Вгледа се в тъжните очи на Елиса. — Ти обаче можеш. Теб може и да те послуша.

Елиса безпомощно се засмя.

— Чудя се… — Погледна изумрудения пръстен. Стори й се студен, той бе символът на чувството му за вина, заради извършеното. Затвори очи. Снощи имаше чувството, че си бе струвало. Само че сега, сблъскала се с истината, способна отново да мисли трезво, всичко й се видя огромна грешка. Как бе могла да се поддаде?

Това бе последната й отчаяна стъпка, каза си нещастно тя. Искаше да го плени така, че да го накара да забрави Бес. Само че не се бе получило нищо. Бес все още беше на първо място в мислите му. Май щеше да си остане така.

— Ако го искаш, бори се за него — каза свъсено Маргарет. — Ти имаш предимство, което тя не притежава. Кинг те харесва. Към нея изпитва единствено жал и някаква привързаност. Тя бе още дете, когато двамата с Боби се ожениха. Кингстън й помогна при първите им сериозни кавги.

Елиса погледна фините си пръсти.

— Не е достатъчно, че ме харесва.

— Съжалението също — отвърна Маргарет и стана. — А сега трябва да закусиш добре. Трябват ти сили. Ако Боби остане по-дълго в болницата, сигурно ще си имаме гостенка.

Сърцето на Елиса се сви, докато гледаше как Маргарет се отдалечава. Дори не бе и помисляла, че Кинг може да доведе Бес тук. Като се замисли обаче осъзна, че той точно това щеше да направи. Каква прекрасна възможност за Бес да пробие защитата му. А какво можеше да направи Елиса, за да предотврати онова, което можеше да се случи?

И наистина, няколко часа по-късно Кинг се появи с разплаканата, пребледняла Бес, все още в брич за езда, невероятно сексапилна в скъпата си копринена блуза, отворена така, че да се виждат гърдите й. Меднорусата й коса бе разбъркана по раменете и тя се притискаше към Кинг, сякаш той бе спасението й.

— Ще я отведа горе — каза той и погледна към Елиса.

— Викни Маргарет да й помогне да се съблече. Имаш ли нощница, която да й дадеш назаем?

— Да, разбира се — отвърна равнодушно Елиса и ги последва. — Как е Боби?

— Ще се оправи — отвърна Кинг, прегърнал нежно снаха си. — Кракът му е счупен и главата му ще се спука от болка, ала след ден-два ще го изпишат.

— Слава богу — въздъхна Елиса. Никой не й обърна внимание, двамата пред нея бяха погълнати от себе си.

Беше си донесла само две нощници, но отдели синята. Маргарет я погледна неодобрително, когато я понесе към втората стая за гости, където се бе настанила разплаканата блондинка.

Елиса бавно слезе на долния етаж. Маргарет приготвяше на Бес супа, а Кинг не смееше да се отдели от Бес и дори не се сещаше за Елиса. И защо не, каза си нещастно Елиса. Та той обичаше Бес.

Кинг вечеря в стаята на Бес за искрено възмущение на Маргарет и остави Елиса да вечеря с икономката.

— Идиот! — сумтеше Маргарет, докато сервираше яхния на Елиса. — Слепец!

— Не искам да ме съжаляваш — измърмори Елиса. — Започнах тази работа с широко отворени очи. Никой не ме е карал насила — добави тихо тя и се загледа в празния символ на пръстта си. — Мисля да се прибера в Маями. Тук само ще се пречкам.

— Не бива да си ходиш — пухтеше Маргарет. — Ако си заминеш, двамата ще останат сами, а аз не мога да допусна подобно нещо да се случи. — Погледна я гневно. — И родителите ти няма да одобрят подобно нещо. Не, млада госпожице, вързана си тук. Ако направиш нещо неразумно, то цял живот ще ти тежи на съвестта.

Да, помисли си Елиса, ала нямаш представа какво ми тежи вече. Наистина нямаш никаква представа. Не каза нищо. Каквото и да мислеше другата жена, тя щеше да си тръгне. Ако останеше, нямаше да може да понесе да вижда Кинг и Бес заедно. Беше смела, но нямаше желание да се измъчва повече. И без това сърцето й се късаше.

Когато Елиса се качи на горния етаж, Кинг все още не бе излязъл от спалнята на Бес. Стисна зъби и надникна през открехнатата врата, очевидно оставена така от Маргарет.

Кинг седеше до леглото и държеше ръката на грейналата Бес, докато си говореха за Боби. Само като ги гледаше, усети, че й прилошава, а след това чу какво си говорят.

— Чувствам се толкова виновна — казваше Бес. — Но не можах да се въздържа, Кингстън. Знаеш как се отнася с мен. Толкова съм самотна. Той никога няма да се промени. И двамата го знаем.

— Ами жребеца? Сто пъти му казах да не се опитва да го язди — обясняваше Кинг.

— Направи го, защото му поисках развод — избухна Бес и Елиса се вледени. — О, Кингстън, не мога да продължа да живея с мъж, който вече не ме обича. Сега е толкова зле, а и когато съм с теб…

Елиса почука рязко на вратата, защото не можеше да понесе и дума повече, а щеше да излезе, че подслушва, ако останеше още. И двамата се дръпнаха рязко и я погледнаха учудено.

— Как си? — попита тя Бес, опитвайки се да говори и изглежда така, сякаш проявява най-обикновен интерес.

Бес се размърда неспокойно и отдръпна ръката си от дланта на Кингстън.

— Чувствам се много по-добре, благодаря ти — заекна тя. Изчерви се. — Дори бях забравила, че си тук.

— След всичко, което се е случило, не се учудвам — отвърна Елиса и си наложи да се усмихне. — Съжалявам за Боби. Сигурна съм, че ще се оправи.

— След ден-два ще го изпишат, поне така казаха — въздъхна Бес и се намръщи. — Нали трябва пак да се заеме с документите и телефонните разговори. И сега беснее, защото не му дават телефон.

Елиса се поколеба, защото нямаше сили да погледне Кинг.

— Пази се. Казвам ви лека нощ.

Излезе, а сърцето й се късаше. Стегна се, когато го чу, че измърмори нещо на Бес и тръгна след нея. Застана пред вратата на стаята си и го зачака, изпънала гръб.

— Радвам се, че Боби ще се оправи — усмихна се тя, ала не можа да го погледне в очите. Точно от това се бе страхувала още във Флорида, когато му каза, че няма да се ожени за него. Бе предположила, че един ден Бес ще бъде свободна, а сега това щеше да се превърне в истина. Той просто не бе успявал да контролира желанието си към нея, а ето че сега се превръщаше в пречка, в неудобно присъствие. Погледна към пръстена и разбра какво чувства Кинг и за какво мисли. Само ако бе почакал няколко часа…

— Тя не е била наранена — заяви той. — Само разстроена. Трябваше да отида при нея.

При нея, не при брат си. Кинг дори не се усети какво бе казал.

— Да, разбира се.

Той се поколеба, което бе нещо необичайно.

— Елиса…

Обърна се и си наложи да се усмихне.

— Да?

— За снощи… — започна бавно Кинг.

— А, да. Снощи. — Тя свали изумрудения пръстен, взе едната му длан и го сложи на нея. Затвори пръстите му, почувства силата им, топлината им, и си спомни как бяха накарали кожата й да се разгори. Затвори очи и й се прииска да умре от неудобство. — Нали това искаше?

Той си пое рязко дъх. Какво искаше да каже с това, какво е искал? За бога, та те се бяха любили. Тя сама му каза, че го обича. Нали щяха да се женят. Да, беше довел Бес у дома… Но тя нямаше къде другаде да отиде. А след тази нощ, която споделиха двамата, как бе възможно Елиса да мисли, че все още страда по снаха си?

— Как какво искам? — погледна я гневно Кинг. — Да не би да съм поискал пръстена?

— Не ми казвай, че тази мисъл не ти е минавала през ума — отвърна тя и го погледна обвинително. — Чух какво каза Бес, Кинг — призна Елиса. — За развод с Боби. Може би така е най-добре. Ако те двамата не се разбират, а пък вие… Е, сигурна съм, че нещата ще се подредят — добави и сведе очи към широката му гръд. Горните няколко копчета бяха разкопчани и тя се зачуди дали и на Бес й бе толкова приятно да го докосва, колкото на нея.

Обърна се. Беше готова да избухне в сълзи, ала нямаше да си го позволи.

Кинг я погледна така, сякаш си бе изгубила ума. Беше се съгласила да се ожени за него, а сега се отдръпваше. Той, разбира се, си бе въобразявал, че желае Бес, а Бес говореше за развод. Пречките към щастието им нямаше да ги има. Да, някога му се струваше, че иска тъкмо това. Но вече не. Искаше Елиса, отчаяно, а ето че тя бе захвърлила пръстена му в лицето му. Ядоса се.

— Ами ти? — попита Кинг бесен.

Тя вирна брадичка, преди да влезе в стаята си.

— Какво аз? — попита.

— Може да си бременна — напомни й той. Искаше му се да хвърли и да счупи нещо, като започне с нея.

— Дори и да съм, проблемът си е мой, не твой.

— Я стига дивотии! — избухна Кинг. — Проблемът е и мой, не го забравяй.

Пак чувството му на отговорност, каза си нещастно Елиса.

— Добре — примирено отвърна тя. — По всяка вероятност проблем няма да има. Утре искам да си тръгна.

Той си пое дълбоко дъх. Очите му проблеснаха към нея.

— Това било, значи? Свалка за една нощ и вече си заминаваш? Не помниш ли, че се съгласи да се ожениш за мен?

— Това беше преди — отвърна остро Елиса. — Вече не искам да се женя за теб. Не искам да се превърна в Бес и да бъда обвързана с мъж, който не ме обича и дори не забелязва, че ме има! Не, господинчо, тази няма да я бъде. Не си представям така живота. Що за брак ще бъде това, щом Бес ти свирне и ти ще хукваш?

— Боби беше ранен — напомни й Кинг. — Трябваше да отида.

— При нея — вирна глава тя. — Дори не ме попита дали искам да дойда. Бес обаче имаше нужда от теб и ти веднага хукна.

— Разбира се, че ще хукна — повиши глас той нетърпеливо. Тъмните му очи проблеснаха. — Бес губи самообладание, когато има криза. А след като малкият ми брат не може да се грижи за нея, аз се чувствам отговорен — добави и разбра, че точно това бе била истината през всичкото време. — Както и да е, не мога да те разбера.

— Напротив, най-сетне говоря напълно трезво. Отворих очи — сопна се тя. — Ясно виждам какво предстои и не искам да съм част от това бъдеще. Бес е слаба, безпомощна и някой трябва да я защитава, нали така? Аз обаче съм силна и нечувствителна и не се нуждая от никого.

— И на мен така ми се струва, госпожице — отново повиши глас Кинг, объркан и нервен. — Оправяш се прекрасно и без чужда помощ. И винаги е било така. Ти си просто нетърпимо независима.

Тези думи я нараниха, ала Елиса се усмихна, за да не се издаде пред него.

— По-добре така, отколкото да лазиш в краката на хората, за да те забележат — засече го тя с отровна усмивка.

— На теб пък кога ти се е налагало? — попита той.

— В мига, в който Бес е на петдесет километра от теб — отвърна ядно Елиса. — Ако се притесняваш, че може да умра от любов по теб, недей. На мен любовта не ми действа! Защо не отидеш Бес да поплаче още малко на рамото ти? Аз трябва да си събера багажа.

Инатът и слепотата на Елиса го вбесиха.

— А какво ще кажеш на родителите си? — попита студено Кинг.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Че ми е домъчняло за дома. Какво друго? — Затвори вратата, замисли се и посегна да я заключи. След това го чу как трополи по коридора и се изчерви заради собственото си надуто поведение. Като че ли той щеше да дойде при нея, след като Бес му бе подръка. Намести се в леглото, все още облечена, и плака, докато най-сетне не й останаха сълзи.

 

 

На сутринта бе събрала остатъците от гордостта си. Облече едно от най-дръзките си творения, забележителен костюм с панталон и червена копринена блуза. Обу обувки с високи токове, също червени, за да отиват на блузата, и извади от сака малка бяла чантичка. Прибра дългата си коса на кок и си сложи грим много внимателно. Изглеждаше изискана и дръзка светска жена. Фантазиите най-сетне се бяха превърнали в истина, но Елиса не ги искаше. Сложи си тъмни очила, за да прикрие следите от сълзите.

Не бе свикнала да се предава. От родителите си бе научила, че винаги е най-тъмно преди зазоряване, затова грейна като слънце, когато седна при Бес и Кинг на масата, за да закуси.

— Добро утро на всички — изчурулика тя и погледна от мрачния Кинг към бледото лице на Бес. — Прекрасно време. Само за пътуване. Маргарет, ще хапна само една препечена филийка и кафе. Благодаря. Не мога да пътувам с пълен стомах.

Маргарет въздъхна.

— Значи въпреки всичко заминаваш? — попита тя и разкри, че знае какво става.

— Разбира се — каза весело Елиса. — Направих си резервация преди половин час. Имам два часа, за да стигна до летището, и си поръчах такси. Добре че Джакс Корнър е достатъчно голямо селище и има такси.

— Аз ще те откарам до летището — каза рязко Кинг.

— Не, няма — отвърна тя и дори му се усмихна. — Не ставай глупав. Ще трябва да отидеш до болницата, за да видиш брат си.

— Развеждам се — обърна се Бес към Елиса.

— Да, и аз така разбрах — отвърна Елиса, сякаш това бе последното, което я интересуваше. — И за двама ви така е най-добре. Сигурна съм, че ще си намериш някой, който да ти обръща повече внимание от съпруга ти. Той беше прекалено зает, за да се върти около теб.

— Той много работи — опита се да го защити Бес, а Кинг я погледна любопитно.

Елиса само се усмихна. Благодари на Маргарет, която постави пред нея чаша черно кафе и две препечени филийки.

— Глава ли те боли? — обърна се Кинг към Елиса.

— Да — отвърна тя и си намести очилата. — Само че нищо няма да ме спре да замина, ако това ти е проблемът.

— За бога! — Той стовари юмрук върху масата и Бес подскочи. — Не съм те карал да си тръгваш!

— Разбира се, че не си! — Елиса скочи и го погледна гневно през масата. — Да не съм сляпа? Сега само ще преча. Нямаш търпение да се отървеш от мен!

— Предложих ти да се оженим! — заяви Кинг.

Очите на Бес се разшириха и тя отвори изумено уста.

— Да се оженим? Аз по-скоро бих… Бих приела Блейк Донован!

— Тогава върви да го хванеш, сладурче. Свободен е!

Елиса скочи, цялата разтреперана, защото единственото й желание бе да грабне някой стол и да му го стовари върху главата. Черноок дявол, арогантен като индиански вожд, надут и бесен. Е, тя също беше бясна и нямаше никакво намерение да му позволи да я мачка.

— Благодаря, може би ще направя точно това — отвърна с разтреперан глас. Обърна се и изтрополи на горния етаж, за да приключи с багажа си. Кафето и филийките й останаха недокоснати, ала и не можеше да търпи да гледа Кинг и Бес заедно.

 

 

Маргарет дойде при нея, когато таксито пристигна.

— Ще ми се да не си отиваш — изсумтя тя.

— Не мога да се съревновавам с нея — отвърна направо Елиса. — Той държи на нея толкова, колкото никога няма да държи на мен. Просто е по-силно от него.

— Ами ти, миличка? — попита нежно Маргарет с толкова загриженост в очите, че Елиса избухна в сълзи и се остави едрата жена да я прегърне и успокои. — Стига, стига — утешаваше я тя. — Един ден ще му дойде умът в главата. Понякога мъжете са слепи, а Бес винаги е била много специална за всички ни. Сега е объркан, но му дай малко време да усети, че му липсваш, и ще се появи. Помни ми думата.

— Мислиш ли? — Елиса избърса очи и носа си с кърпичка, която натъпка в чантата, и отново нагласи тъмните си очила. — Я ме погледни сега. Много ли зле изглеждам?

— Ни най-малко. Горе главата — посъветва я Маргарет. — Да не си им позволила да те видят как плачеш. Ако трябва, дори прехапи език. Горкият Боби, съвсем безпомощен в болницата.

— Горкият Боби може и да му просветне, ако престане с този бизнес поне за малко — измърмори Елиса. — Жалко, че не е прогледнал по-скоро. Щеше да си спести разбитото сърце.

— Сигурно си права. Пожелавам ти приятен път.

— Благодаря. Благодаря, че бе толкова мила с мен.

Маргарет я погледна внимателно.

— Лесно е да си мил с добрите хора. Дано пак да се срещнем някой ден.

— Едва ли — каза Елиса. — Ала ти благодаря за пожеланието.

Тя грабна сака си и тръгна надолу по стълбите. Когато стигна в антрето, дочу оживени гласове от кабинета на Кинг. Те пресекнаха неочаквано и, докато минаваше покрай отворената врата, някакъв стон привлече вниманието й. Надникна и забеляза Бес, притисната в прегръдката на Кинг, усмихната щастливо.

Заболя я много повече от случилото се до този момент и тя премина бързо покрай стаята на път входната врата.

— Кой беше това? — попита Кинг и се намръщи, когато чу хлопването на вратата. Отблъсна Бес и дръпна пердето, за да погледне навън. Таксито с Елиса тъкмо потегляше по алеята. — О, за бога — изръмжа той. — Трябва да изляза.

— Трябва ли? — попита Бес, а в красивите и очи излъчваха неувереност. — Нали щяхме да говорим.

— Ще говорим, но по-късно. — Въздъхна дълбоко, убеден, че и тя бе стигнала до същия извод, че увлечението им бе било породено от чувство на отговорност и искрена братска обич, може би съчетани с нейната самота. Щяха да уточнят всичко това по-късно, спокойно и разумно. Докосна нежно русата й коса. — Ти си прекрасна жена, Бес — каза нежно Кинг, — ала аз много държа на жената, която току-що си тръгна.

Бес въздъхна.

— Това ми е известно. — Погледна го. — Просто… Ами… Аз… — Тя заекна в опита си да изясни обърканите си намерения.

— Не се притеснявай — усмихна й се той. — Щом се върна, ще си поговорим, а след това ще отидем да видим Боби. Става ли?

Тя се усмихна вяло.

— Става.

Той се качи в линкълна и пое с пълна газ към летището. По дяволите, Елиса сигурно го бе видяла с Бес и си бе извадила погрешно заключение. Трябваше по най-бързия начин да изглади недоразуменията. Можеше да си представи какъв ад преживява заради случилото се между тях двамата. Спомни си и целият пламна.

Настигна я почти два часа по-късно, докато чакаше да се качи на самолета.

Тя вдигна поглед и разбитото й сърце трепна, щом го видя, в джинси и очевидно изпълнен с нетърпение. Едва се сдържа да не се усмихне, но болката й бе все още остра. Не се помръдна от мястото си. Остана седнала, намести черните си очила и го погледна така, сякаш бе вредно насекомо.

Кинг седна до нея и погледна към стюардесите, които се отправяха към самолета.

— Трябва да поговорим — подзе той.

— Вече говорихме — отвърна спокойно Елиса.

— Това, което видя, не е онова, което си мислиш — продължи Кинг.

— Личният ти живот не ме засяга — каза направо тя. — Не ме интересува.

— Ще ме изслушаш ли? — изръмжа той. — Имаме само няколко минути.

— Тогава съкрати речта — отвърна Елиса.

Кинг си пое дъх, за да се успокои, и едва овладя избухването си, защото бе готов да се разкрещи. Ако не друго, тя си играеше с търпението му. Изрече първото, което му дойде наум.

— Щом не искаш да се ожениш за мен, добре. Ала ако си бременна, искам веднага да знам — натърти той. — Обещай ми, че ще се свържеш незабавно с мен, иначе ще звънна на родителите ти и ще им разкажа за цялата гадна каша.

Гадна! Значи така приемаше нещата. Може и наистина да беше гадно. Една любовна история, дето щеше да мине и да замине, за която дори нямаше да си спомня, когато двамата с Бес се оженеха. Сърцето й бе разбито. Оставаше й само малко гордост, не че беше много. Кинг знаеше, че тя го обича, а това бе най-мъчителното.

— Ще се свържа с теб, ако нещо се случи — промълви най-сетне. — А ако се притесняваш, че ще си изплача очите заради теб, спести си съжалението. Каквото и да изпитвах към теб, не беше любов.

Той се напрегна и усети как сърцето му изстива.

— Лъжеш! — Гласът му бе дълбок и тих.

— Любовта няма нищо общо с разни гадни каши — въздъхна Елиса и гласът й се пречупи. — Тава беше всичко, просто едно евтино търкаляне в сеното!

— Не — отвърна Кинг, а в очите му припламна ожесточеност. — В никакъв случай.

Тя му обърна гръб и стисна чантата си. Викаха пътниците за първа класа. След малко щяха да повикат и нея. Изправи се.

— Трябва да вървя.

Той я хвана за ръката, но Елиса се дръпна и дори не пожела да го погледне.

— Елиса, по дяволите…

— Трябва да вървя — повтори тя. — Сбогом, каубой.

— За бога, би ли ме изслушала? — настоя Кинг, без да обръща внимание на любопитните погледи, насочени към тях.

— Не. — Елиса изстреля последната дума подигравателно и презрително, а сините й очи го предизвикваха да предприеме още нещо.

Той избухна и изрече една-единствена дума, от която ушите й пламнаха, след което тя се отправи напред, без да обръща поглед към него. Кинг си свали шапката, запокити я на пода и я прокле, след което я стъпка. Нека да върви. Какво му пукаше? Тя не го обичаше — сама го каза. Нали било само едно „евтино търкаляне в сеното“. Тъмните му очи станаха почти черни, а гордостта му не можеше да приеме, че Елиса така бе принизила най-красивото, което му се бе случвало през живота.

 

 

Все още бълващ проклятия, той се прибра без шапка и се натъкна на Маргарет, която приличаше на цяла армия, готова да се хвърли в атака.

— Успя да я прогониш значи? — зяпна го с убийствен поглед тя. — Поздравления! Първата жена, която да обича теб, а не парите ти, и ти побърза да се отървеш от нея. Наистина не разбирам какво ти става. А тук е жената на Боби и…

— Млъквай! — сряза я Кинг и в очите му припламнаха опасни искри.

— Глупак! — не се предаде Маргарет. — Да не би да си въобразяваш, че ще ме уплашиш? Бес може и да трепери пред теб, ала не и аз!

Той продължи да я гледа лошо.

— Как така ще трепери пред мен?

— Изсули се горе, щом те видя. А на закуска не посмя нито веднъж да отвори уста, когато вие с Елиса се спречкахте. — Тя прочисти гърлото си. — Нещастното момиче няма духа на Елиса. Бес ще лази пред теб само след месец, ако преди това не е избягала. Или май си забравил какъв бе характерът на баща й и какво ставаше, когато се напиеше? Ти, гледам, успяваш да озаптяваш твоя характер, но детето носи дълбоки белези. Мъж като теб е последното, от което се нуждае. — Като че ли не го бе разбрал сам, помисли си гневно Кинг. Елиса си бе отишла и сърцето му се свиваше, а Маргарет избра точно този момент, за да му лази по нервите. Погледна икономката, побеснял от разочарование. — А шапката ти къде е? — попита тя.

— На летището — отвърна той. — Събира прах.

— И по-добре — измърмори Маргарет. — Едва ли щеше да се чувства добре на главата ти.

Кинг седна с чаша горещо кафе и му се прииска да беше уиски. Чувстваше се празен, самотен и отчаян. Бес все още бе горе и той се замисли над думите на Маргарет. Бес може наистина да се страхуваше от изблиците му, каза си той. Ала не и Елиса, припомни си с унила усмивка. Тя не му отстъпваше в подобни моменти. И в много други отношения му се противопоставяше. Затвори очи и си я представи, почувства я както онази нощ, тялото й се извиваше към неговото, очите й жадни и страстни, стенеше и викаше името му в моменти на удовлетворение.

Изправи се и усети, че цялото му тяло гори. Бес бе застанала нерешително на вратата. Тя бе руса, красива, но дори докато я гледаше, виждаше само засмените сини очи на Елиса и черната й коса.

— Какво? — попита рязко Кинг.

Тя се поколеба.

— Сърдит ли си ми? — попита.

Грубостта се стопи от гласа му. В толкова много отношения Бес си оставаше просто едно дете. Приближи се до нея, стисна нежно раменете й и се усмихна.

— Не, разбира се, че не съм — отвърна тихо и спокойно. — Не успях да спра Елиса. Тя си мисли, че съм се побъркал, че ти ще изоставиш Боби, за да се ожениш за мен. Не успях да я накарам да ме изслуша и сега съм нещастен, това е всичко.

— Вината е изцяло моя, нали? — попита Бес и се вгледа в очите му. — Извинявай. Толкова бях самотна. А ти ме водеше къде ли не и разговаряше с мен и ме изслушваше — добави тя с тъжна усмивка. — Май започнах да се опиянявам от вниманието, което ми оказваше. Много съжалявам, че ти съсипах живота.

— Не се притеснявай. Все някак ще се оправя — увери я той.

Бес се загледа в ризата му.

— Елиса те обича, нали?

— И аз си мислех, че ме обича — отвърна тихо Кинг. — Сега вече не съм сигурен.

Тя отново вдигна поглед и му се усмихна.

— Елиса ми харесваше. Изобщо не се страхуваше от теб. Винаги бе готова да те постави на място.

Той се разсмя.

— Точно така. Никога не остава длъжна. Това е едно от нещата, които най-много харесвах у нея. — Погледа я в очите. — Ти наистина ли искаш да се разведеш?

Бес въздъхна.

— Не — призна най-сетне. — Обичам го този глупак до безумие. Защо не може да се събуди и да разбере, че не съм се оженила за него заради пари. Исках само него, все още е така, а той все търчеше да изкарва пари и нищо друго не забелязваше.

— Тогава защо — попита бавно Кинг — не му го кажеш?

Тя премигна.

— Какво… Да му кажа всичко това?

— Разбира се.

Бес се размърдва неспокойно.

— Ами…

— Страхливка — подигра й се той и черните му очи заискриха.

Тя избухна в смях.

— Добре. Защо пък не? Нещата не могат да станат по-лоши, нали?

Кинг пое ръката й.

— Докато има живот, има и надежда — прошепна той. Все още се чудеше как да се справи с предателството на Елиса. Беше се опитала да омаловажи нещата между тях като нещо жалко и погрешно и Кинг съжали, че не бе подходил по обичайния начин. Трябваше да я грабне и веднага да я отведе при първия свещеник. А сега тя си бе набила в главата, че вече не го иска, твърдо решена да го изхвърли от живота си. Нима наистина вярваше, че той желае Бес? Как бе възможно да е толкова глупава?

Последва Бес страшно намръщен. Трябваше да й даде малко време да премисли нещата и да се успокои, да разбере, че двамата не могат да живеят един без друг, че имат нужда един от друг. А доколкото я познаваше, Елиса сама щеше да стигне до тези изводи, но не веднага.