Даяна Палмър
Среща в Ямайка (1)

Първа глава

Не бе за чудене, че Елиса се почувства неестествено в огромното чуждо легло. Тук спеше Кингстън Роупър и ако не бяха приятели, никога нямаше да се съгласи да му направи „малката услуга“, за която я помоли в последната минута. Тя обикновено прекарваше нощите в единичното си легло в къщата на белия ямайски бряг, близо до Монтиго Бей, на няколко минути пеша от огромната вила на Кинг.

Младата жена знаеше, че през последните две години се бе превърнала от досадна съседка в единствената истинска приятелка, която Кинг някога бе имал. А приятелка наистина бе точната дума, защото двамата не бяха любовници. Елиса Глориана Дийн, колкото и да бе ексцентрична, колкото и необичайно да се обличаше, бе все още невинна. Родителите й мисионери я бяха отгледали с много любов, но доста консервативно, а дори напредващата й кариера в изтънчения свят на модния дизайн не успя да промени консервативното й мислене.

Беше пристигнала на острова тази сутрин и изтича да види Кинг, ала не го намери, а след това се зае доста разсеяно с новата колекция пъстри спортни облекла за бутика, където се продаваха нейните творения. Ето че само преди час Кинг й звънна и я помоли за тази шантава услуга, а сетне, щом тя се съгласи, затвори, без да обясни и дума повече. Изобщо не можеше да си обясни защо му бе да я завари в леглото си. Доколкото знаеше, той не се виждаше с определена жена. Ами ако бе притиснат от някоя отегчена светска дама и искаше да й покаже, че вече има сериозна връзка? Подобна тактика й се стори твърде крайна, особено след като знаеше, че Кинг не се колебаеше да каже това, което мисли. Много не се церемонеше, дори с хората, които обичаше. Но какво пък толкова. Колкото и да се чудеше, сама нямаше да успее да намери отговора. Просто се налагаше да изчака обяснението на Кинг.

Протегна се с наслада в огромното легло и усети хладните сатенени чаршафи до кожата си. Беше облякла фина памучна нощница с цепки от двете страни на бедрата. Отпред деколтето стигаше почти до пъпа. Дръзката нощница, призна си Елиса, бе творение на измисления й свят. Макар и да не го разкриваше, тя обичаше да си представя, че е пленителна сирена, която привлича всеки мъж, спрял погледа си на нея.

Единствено с Кинг можеше да си позволи да се престори на фатална жена, защото той не проявяваше физически интерес към нея. С него можеше да флиртува до насита. Въпреки че с повечето мъже се държеше приятелски, много внимаваше да не създава погрешно впечатление за намеренията си. Щом един мъж схванеше погрешно игривото приятелство и го приемеше за нещо повече, Елиса се отдръпваше, затваряше се и фантазията изчезваше. Едно бе да се преструва на сексапилна съблазнителка, съвсем друго наистина да бе такава. Едно доста страшничко преживяване от младежките й години я бе направило изключително предпазлива.

С Кинг обаче се чувстваше в безопасност. През последните две години той се бе превърнал в приятел, на когото спокойно можеше да се довери, с когото не се притесняваше и не се налагаше да се преструва. Не би и помислила да облече тази предизвикателна нощница пред друг. Независимо че отношенията им бяха шеговито предизвикателни, Кинг изглежда не забелязваше, че Елиса има тяло, така че опасност тук не съществуваше. Усмихна се на себе си, защото се чувстваше женствена, сексапилна и много изискана. Щеше да се представи подобаващо пред жената, която го тормозеше, а после той щеше да й разкаже подробностите.

Кингстън Роупър, изрече наум тя. Понякога бе истинска загадка — като например сега. Бе крупен бизнесмен, занимаваше се главно с газ и петрол, ала имаше и други интереси, доколкото Елиса си спомняше. Беше наследил част от семейната компания, когато била на ръба на фалита, и бе вложил всичките си умения, целия си опит, за да я превърне в успешно предприятие. Очевидно доведеният му брат, чийто баща бе оставил бизнеса и на двамата, полагаше неимоверни усилия, за да се докаже и да постигне успехите на Кинг.

Въпреки че си говореха сравнително рядко, но без задръжки, двамата с Кинг не прекарваха времето си заедно в обсъждане на подробности от живота им и сега тя си даде сметка, че не знае много за семейството му. Брат му Боби бе женен, а Кинг спомена, че двамата с жена му щели да наминат да го видят. Посещението им щеше да съвпадне с времето, когато й се налагаше да се върне в Щатите, за да се погрижи за новата колекция, която предстоеше да излезе.

Усмихна се отново, замислена за успеха на колекцията, защото продажбите й осигуряваха удоволствието да се порадва на малко лукс в Ямайка. Етикетите носеха нейното име — Елиса, и тя създаваше дрехите си за доста претенциозна клиентела. Спортните блузи и панталони бяха доста екзотични, привличаха погледа и развихряха въображението. Обичаше да съчетава черно, червено и бяло, за да създаде драматичен ефект, и винаги подчертаваше деколтето и измисляше различни начини да издължи силуета. Отначало й отне известно време, докато наложи предпочитания от нея стил, ала сега вече продажбите бяха неподозирано високи и Елиса живееше доста добре. Малката вила бе като подарък — успя да я купи на невероятно ниска цена, докато бе във ваканция — и през последните две години, когато й се приискаше да си почине или да намери вдъхновение, зарязваше къщата в Маями, където живееше с родителите си, и се отправяше към слънчева Ямайка.

Бе водила спокоен щастлив живот, едно от предимствата да си единствено дете на родители мисионери. Родителите й бяха индивидуалисти и бяха насърчили същото качество и у нея, освен в едно-единствено отношение. Те много държаха на морала и дъщеря им бе убедена, че това бе изключително важно качество. При подобно възпитание Елиса невинаги успяваше да се впише в съвременния свят, но в повечето отношения, дори когато твореше безумните си дрехи, тя бе неповторима.

Когато идваше в Ямайка, си почиваше в компанията на Кинг, който напоследък прекарваше доста време тук. Преди две години се бе заела с него, защото той се оказа прекалено затворен, никога не се усмихваше и мислеше единствено и само за бизнес. Постепенно, каза си Елиса, Кинг се поочовечи. Усмихна се широко, след това се напрегна, заслушана в шумовете, долетели от съседната стая. В следващия момент се отпусна, досетила се, че това можеше да е единствено Вожда на червенокожите, който си мърмори нещо в покритата клетка.

Огромният амазонски папагал с жълта глава бе на Елиса, ала тя никога не го водеше в Щатите. Мястото му бе на този тропически остров, а Елиса го обичаше прекалено много, за да разстройва имунната му система и да го подлага на стреса на едно дълго пътуване. Кинг също го харесваше, след като нямаше нищо против да приютява петгодишния папагал, докато стопанката му я нямаше. Вожда на червенокожите бе настинал сериозно, когато тя се върна в Ямайка този път, и за да не местят птицата, докато бе още болна, Кинг разпореди да остане във вилата, докато оздравее. Но той скоро щеше да е добре, въпреки че си оставаше капризен, както обикновено.

Вожда на червенокожите ги запозна двамата с Кинг, спомни си с обич Елиса. Тя бе изпразнила банковата си сметка, за да купи огромното зелено пернато от предишния собственик, който бе решил да се мести в апартамент. Вожда в никакъв случай не бе птица за апартамент. Той възвестяваше и утрото, и здрача с еднакъв ентусиазъм, а пронизителните му писъци поразително напомняха крясъците на индиански войн, който се хвърля в атака. Така произлезе името му.

По онова време Елиса нямаше никаква представа за тази особеност на амазонските папагали. Отнесе Вожда на червенокожите във вилата си и още същия ден на здрачаване откри защо предишният му собственик бе бил толкова нетърпелив да го продаде.

Когато вечерта покри клетката, само успя да вбеси папагала и бързо прелисти някакво старо специализирано списание, в което имаше статия за пищящи и хапещи птици. Да не се заливат с вода, предупреждаваха авторите. Ако го направите, вместо пищящата хапеща птица, ще се сдобиете с мокра пищяща и хапеща птица.

Тя въздъхна притеснено и прехапа устни, защото папагалът бе започнал да имитира полицейска сирена. Да не би пък да бе истинска? Може би новият й съсед в бялата вила бе повикал ямайската полиция.

В този момент я стресна шумно гневно почукване на вратата.

— Млъквай, Вожде! — помоли го Елиса. Той вресна още по-силно и разтърси с човка клетката, също като затворник, който се опитва да се измъкне от правосъдието. — О, Господи — простена тя, запуши уши и надникна зад пердето, преди да отвори.

Оказа се, че не бе полицията. Беше по-зле. Пред нея стоеше сдържаният, суров, кисел съсед, който живееше в огромната бяла вила на брега. Този мъж бе като надвиснала канара и крачеше като булдозер, готов да събори планини. Беше побеснял и Елиса се зачуди дали ще постигне нещо, ако се престори, че не си е у дома.

— Отворете вратата, или полицията ще я разбие — прогърмя дълбок глас с акцент от западните щати.

С примирена въздишка младата жена отвори. Той бе висок, слаб и жилав и изглеждаше страшничък, като се започне от разбърканата му коса и разкопчаната риза с тропически мотиви, до белите му къси панталони, които подчертаваха тена му и ясно изразените мускули по дългите му крака. Гърдите му биха впечатлили всяка по-освободена жена. Бяха широки, покрити с черни косъмчета, които се завиваха под колана на късите му панталони и се спускаха по яките му бедра. Лицето му бе грубо и мъжествено, с прав нос и невероятно чувствени устни. По този мъж не се виждаше нито грам излишна плът и ухаеше на някакъв стипчив одеколон, по всяка вероятност доста скъп, ако можеше да се съди по ролекса, проблясващ сред черните косми над китката му, и едрия диамантен пръстен на загорялата му ръка. Пред него се почувства като мушица, въпреки че минаваше за висока.

— Да? — усмихна се тя и се опита да пробие очевидната враждебност, с която бе зареден мъжът.

— Какво, по дяволите, става тук? — премина направо на въпроса той.

Елиса премигна.

— Моля?

— Чух писъци — поясни мъжът и тъмните му, почти черни очи се вгледаха напрегнато в лицето й.

— Ами, да. Наистина имаше писъци, но… — подзе тя.

— Купих си тази къща, защото мястото е спокойно — прекъсна я той, без да й даде възможност да довърши. — Обичам да ми е тихо и спокойно. Идвам чак от Оклахома само заради това. Не мога да търпя разюздани купони.

— И аз не ги понасям — отвърна искрено Елиса.

В този момент Вожда на червенокожите издаде писък, който можеше да раздроби и кристал.

— Тази жена защо пищи? Каква е тази компания, дето сте я събрали тук, госпожице? — Мъжът от Оклахома я погледна красноречиво, побутна я и влезе в къщата, за да открие кой издава нечовешките звуци.

Тя въздъхна, облегна се касата на вратата, а той нахлу в спалнята, след това влетя в малката кухня, без да спира да мърмори нещо за кърваво убийство и че никой вече не се съобразявал със съседите си в тази част на острова.

Вожда на червенокожите се разсмя като мъж с плътен глас, а след това изпищя отново, този път имитирайки съвършено пристъп на неописуем страх.

Мъжът от Оклахома се върна, подпрял ръце на тесния си ханш, намръщен като буреносен облак. В следващия момент погледът му попадна на покритата клетка.

— Помооощ! — изстена Вожда и веждите на непознатия отхвръкнаха до средата на челото му.

— Ето това е виновникът за разюздания купон — осведоми го спокойно Елиса. — И бих казала, че разюздан е най-точното определение за точно този купон.

— Въъън! — виеше папагалът. — Пуснете ме въъън!

— Мъжът дръпна покривалото и Вожда на червенокожите веднага започна да му прави мили очи. — Здрасти! — измърка той и скочи от най-високата пръчка пред вратата на клетката. — Аз съм добро момче. А ти кой си?

Високият не можеше да повярва на очите си.

— Но това е папагал…

— Наистина съм добро момче — продължи Вожда и се изсмя отново. За да се представи в добра светлина, се превъртя и килна глава на една страна. — Какво си ми сладурче!

Сладурче не беше думата, която тя би употребила, ала папагалът имаше стил — не можеше да се отрече. Притисна длан върху устата си, за да не се изсмее.

Вожда на червенокожите се накокошини, разтръска пера, опули се и издаде сърцераздирателен вик. Непознатият от Оклахома повдигна едната си плътна вежда.

— Как го предпочитате — попита мрачно той и я погледна, — пържен или пълнен и печен?

— Не можете да го направите! — простена Елиса. — Та той е още бебе!

Папагалът издаде нов смразяващ вик.

— Млъквай, момче — изръмжа непознатият, — че не съм си застраховал ушите.

Тя едва сдържа кикота си.

— Страхотен е, нали? — попита лъчезарно. — Сега вече разбирам защо старият му собственик толкова искаше да го продаде, преди да се премести в апартамент. И представа нямах, че ще стане така още преди залез-слънце.

Натрапникът погледна към купчината списания за птици на стъклената масичка.

— И какво сега? Още ли не знаете как да се справяте с тези писъци?

— Знам, разбира се — отвърна Елиса ведро. — Клетката се покрива. Това действа безотказно. Този експерт — размаха списанието тя — така твърди…

Мъжът погледна корицата.

— Че това издание е отпреди три години.

Елиса сви рамене.

— А аз какво да направя, при положение че на този остров не се намират специализирани издания за птици? Старият собственик ми ги подари с клетката. — По погледа му й стана ясно какво мисли и за списанията, и за клетката, и за папагала. Както и за нея самата. — Е, пищи по-малко — опита се да го защити тя и помръдна притеснено под пронизващия поглед на непознатия. — По принцип е много симпатичен. Дори може да ви остави да го погалите.

Той премести поглед към Вожда.

— Искате ли да ми покажете как става?

— Честно казано, не. — Но щом забеляза убийствения поглед на мъжа, се приближи и протегна ръка. Папагалът изломоти нещо неясно и игриво и посегна с човка към пръста й. Елиса дръпна бързо ръка. — Е, почти ще ви остави да го погалите — поправи се тя.

— Защо не опитате отново — предизвика я той и скръсти ръце на едрите си гърди.

Елиса сви ръце зад себе си.

— Не, благодаря. Свикнала съм всичките ми пръсти да са си на място — измърмори тя.

— Не се съмнявам. И защо, по дяволите, ви е този папагал? — попита мъжът, вече започнал да губи търпение.

— Чувствах се самотна — призна направо Елиса и сведе поглед към босите си крака.

— Защо не си намерите любовник? — отвърна също толкова прямо той.

Тя вдигна поглед и забеляза нещо закачливо в черните чу очи.

— И къде да го намеря? — попита хитро Елиса, опитвайки се да прикрие неудобството, което изпита от думите му.

Едното ъгълче на устата му отскочи нагоре.

— Сладурана…

— Ти си сладурана! — кресна в отговор Вожда на червенокожите и започна да се върти в кръг, наежен като котка под сешоар, като надаваше пронизителни писъци. Дори жълтите пера по главата му искряха.

— За бога, момче! — избухна мъжът.

— Може и да е момиче — засече го тя. — Много ви хареса.

Непознатият погледна ядно Вожда.

— Не ми харесва как ме гледа — отбеляза той. — Имам чувството, че съм ордьовър.

— Предишният му собственик се кълнеше, че не хапе — обясни Елиса.

— Да, бе. — Протегна ръка и двамата останаха с впечатлението, че папагалът се ухили, преди да посегне. Той не беше злобен, просто обичаше да изпитва силата си, сети се младата жена. Само че мъжът от Оклахома имаше здрави пръсти. Остави Вожда да се опита да се наложи, след това отмести едрата човка и заяви твърдо: — Недей! — Взе калъфа на клетката и го сложи на мястото му. За нейно най-голямо изумление папагалът млъкна. — Животните трябва да знаят кой е шефът — обърна се той към Елиса. — Не си дърпайте ръката, когато понечат да хапят, ала не им позволявайте да се налагат. Така само ще започнат да проявяват инат.

Тя премигна.

— Вие май доста знаете за птиците.

— Едно време имах какаду — обясни мъжът. — Дадох го на един приятел, защото през повечето време ме няма.

— Нали казахте, че сте от Оклахома? — попита любопитно Елиса.

Той изви едната си вежда.

— Да.

— Аз съм от Флорида — усмихна се тя. — Дизайнерка съм на спортни облекла за верига бутици. — Погледна нагоре към него. — Мога да създам специално за вас страхотен бански.

Непознатият я погледна с едва сдържан гняв.

— Първо папагал, сега пък това. Госпожице, не мога да кажа коя е по-лошата, вие или последната собственичка.

— Тази, от която купих къщата ли? — намръщи се Елиса. — Че какво толкова?

— Умираше да се пече гола точно когато отивах да плувам — рече недоволно той. Тя се усмихна широко, защото много добре си спомни жената. Беше към петдесетте, внушителна и доста едра. — Изобщо не е смешно — добави непознатият.

— Напротив — разсмя се Елиса.

Само че той не се засмя. Въпреки бързите му остроумни забележки преди малко изобщо не приличаше на човек с чувство за хумор.

— Остават ми още три часа работа, преди да си легна — заяви мъжът и се обърна. — Отсега нататък покривайте папагала, когато започне да врещи. Рано или късно ще разбере какво се опитвате да му набиете в главата. И не го дръжте да будува до късно. Не е добре за него. Птиците имат нужда от по дванадесет часа светлина и мрак.

— Да, господине. Много ви благодаря, господине. Нещо друго ще желаете ли, господне? — попита мило тя и заподскача около него.

Той спря, а в черните му очи блеснаха застрашителни мълнии.

— Всъщност на колко сте години? Пълнолетна ли сте?

— Вече съм кандидатка за старчески дом — усмихна се Елиса. — Скоро ще навърша двадесет и шест. Май съм двадесетина години по-млада от вас, нали така, старче?

Непознатият изглеждаше озадачен, сякаш никой не си бе позволявал да му говори по този начин.

— На тридесет и девет съм — спомена разсеяно той.

— Изглеждате на повече от четиридесет и пет — въздъхна тя, докато оглеждаше сериозното му лице, прорязано от бръчки. — Обзалагам се, че ваканциите ви не са по-дълги от пет часа и всяка вечер си броите парите. Точно на такъв ми приличате. — Веждите му се стрелнаха нагоре и тя го имитира, като раздвижи своите. — Богат и нещастен.

— Аз съм отвратително богат, но не съм нещастен.

— Напротив — опита се да го убеди Елиса. — Просто не го разбирате. Ала не се притеснявайте. След като вече съм тук, ще ви спася от вас самия. За нула време ще станете нов човек.

— Харесвам се такъв, какъвто съм — тросна се мъжът и я погледна с неприязън. — Така че хич не ми досаждайте. Нямам желание да се променям, най-малкото с помощта на една отегчена шивачка.

— Аз съм дизайнерка — озъби се тя.

— Не вярвам да сте достатъчно голяма, за да работите подобно нещо. — Погали я по главата и това бе първата искрица хумор, която Елиса забеляза у него. — Хайде, върви да нанкаш, детенце.

— А ти внимавай да не си настъпиш брадата, деденце — извика след него тя.

Той не погледна назад и не каза нищо повече. Просто си отиде.

Това бе началото на странното им приятелство. В следващите месеци Елиса научи някои важни неща за киселия си съсед и разбра какъв характер има. Името му бе Кингстън и никой, освен нея не смееше да му казва Кинг. През повечето време работеше. Въпреки че му се налагаше често да пътува, той се бе установил в Ямайка, защото малцина, освен онези, които наистина му трябваха, знаеха как да се свържат с него. Обичаше самотата и избягваше събиранията, които бяха нещо обичайно за американците в най-прекрасната част на Монтиго Бей. Не беше общителен и малкото си свободно време прекарваше на брега — сам, което очевидно му допадаше. Сигурно щеше да си живее така години наред. Само че тя го спаси от него самия.

Въпреки че нямаше доверие на повечето мъже, Елиса инстинктивно му се довери. По всичко личеше, че Кинг не се интересува от нея като жена и след като минаха седмици наред, без той да започне да й прави намеци или да я сваля, тя се почувства напълно сигурна с него. Така поне си представяше, че е изтънчена дама от висшето общество, като онези, които описваха в романите. Това, разбира се, бе само една фантазия, но Кинг нямаше нищо против, че Елиса флиртува с него така безогледно и пуска многозначителни забележки. Отнасяше се към нея като с младо момиче и винаги я глезеше и се шегуваше. Тя пък нямаше нищо против. Отдавна бе научила, че няма да си намери място в съвременното общество. Не можеше да се насили да спи с някой мъж просто защото това бе на мода. А тъй като повечето мъже, с които излизаше, очакваха да се порадват на това й благоволение, Елиса просто престана да излиза. Никога не водеше приятелите си у дома, вече не. Когато бе на двадесет, имаше един приятен младеж.

Беше го приемала за истинско съкровище, но нещата се промениха, когато го покани вкъщи да се запознае с мама и татко. Никога не го видя повече.

Въпреки религиозните си възгледи, родителите й бяха невероятни образи. Баща й колекционираше гущери, а майка й бе доброволка в шерифската служба. Странни хора. Прекрасни, ала странни. Откакто разбра, че няма да види толерантност от противоположния пол, не можеше да си представи, че някой приятел мъж би разбрал любимото й семейство. Затова и бе решила да си умре девствена.

За щастие Кинг нямаше абсолютно никакви аспирации към нея, затова се наслаждаваше на компанията му и бе доволна, че й служи като параван за останалите мъже всеки път, когато бе на острова. Той бе идеалното пристанище. И не само това. Кинг имаше нужда от малко чужда намеса, за да не се превърне в отшелник. А кой би се справил с тази задача по-добре от Елиса, като се знаеше как бе възпитана.

Отначало му оставяше многозначителни бележки с мъдрости, като например: „Прекалено много самота прави хората странни“ или „Слънчевият удар е опасен за здравето ви“. Плъзваше бележките под входната врата или ги поставяше под чистачките на колата, дори под скалата, на която той се настаняваше, за да гледа залеза. След това предприе по-дръзки мерки. Започна да му пече вкуснотии. Оставяше цветя на стъпалата пред къщата.

Най-сетне Кинг дойде, за да й каже да престане, а тя го чакаше с изкусителна вечеря. Това определено бе последната капка и той престана да се опитва да не я забелязва. След този случай се отбиваше да похапват заедно поне веднъж в седмицата, а понякога се разхождаха по плажа. Въпреки напористото й отношение, отначало Елиса се отнасяше към него с известна предпазливост, докато най-сетне се увери, че няма да се опита да я пъхне в най-близкото легло. След това станаха приятели. Тя бе напълно спокойна с него и с нетърпение очакваше срещите им.

Кинг също бе доволен от тази неангажираща връзка и я приемаше като сестра.

Когато й се наложи да се върне в Щатите по работа, той благородно предложи да вземе Вожда на червенокожите. Елиса бе очарована, а папагалът откри втори дом у Кинг. Когато той пътуваше извън страната по работа, наемаше жена, която да се грижи за къщата и Вожда. Колкото и да бе суров, имаше си слабо място и човек можеше да го открие, стига да се вгледа. Все още бе рязък и се разпореждаше с хората — тя веднъж едва го издържа, докато триеше сол на главата на свой подчинен — но бе значително по-търпелив с нея, отколкото с останалите хора.

Най-странното бе, че Кинг нямаше любовен живот. Беше поразително красив, а физически — почти съвършен. На неговата възраст, мислеше си Елиса, би трябвало да е женен. Но той не беше и очевидно нямаше подобно намерение. Понякога излизаше на срещи, ала тя никога не го бе виждала да води някоя жена у дома. Въпреки че бе неопитна, Елиса знаеше, че бе необичайно такъв мъжествен тип като него да прекарва толкова време сам. Често мислеше и се чудеше, а веднъж дори събра смелост и го попита. Само че той се затвори в себе си и отказа да обсъжда този въпрос. Тя повече не попита.

Въпреки вроденото й любопитство, се чувстваше спокойна, че Кинг никога не се опита да я прелъсти. Вече имаше обеца на ухото след преживяване, за което родителите й не знаеха нищо, и слава богу, че бе така. Един развихрен купон, където беше отишла, без да им каже, я излекува от фантазиите и мечтите. Едва бе успяла да избяга и да спаси невинността си и пазеше доста неприятен спомен за възбудените представители на другия пол. След това бе особено внимателна.

Беше доволна, че няма опасност точно сега родителите й да се отбият във вилата на Роупър. Ако я видеха в леглото му… След това се разсмя и си спомни какви бяха те. Познаваха я толкова добре, че щяха да попитат каква шега бе намислила. Беше чудесно да имаш такива родители, независимо че и те си имаха своите недостатъци.

Кинг трябваше да се върне всеки момент, а ролята на Елиса в тази шега бе само да се отпусне в леглото и да си придаде вид, че очаква любовника си. Не бе много сигурна защо той я бе помолил да създаде такова впечатление, нито пред кого, но веднъж я бе спасил от един настоятелен застраховател, затова тя сега щеше да му върне услугата. От кого ли се пазеше Кинг? Сега щеше да й е длъжник и трябваше да я заведе на вечеря.

Чу, че входната врата се отваря и в антрето се понесоха гласове. Позна гласа на Кинг и за момент си представи, че му е любовница и го чака да се прибере. Мисълта не я ужаси и Елиса остана учудена. Дори тялото й потръпна по много особен начин, а това вече бе наистина необичайно.

След това вратата на спалнята се отвори и Кинг остана загледан в нея над главата на най-красивата блондинка, която Елиса бе виждала през живота си.

Блондинката изглеждаше измъчена и нетърпелива. По лицето на Кинг пробяга неестествена сянка, когато я погледна. Това лице толкова рядко изразяваше някакво чувство, а сега той не успя да скрие интереса си. Коя ли бе тази жена, чудеше се Елиса. Защо му бе на Кинг да я отпраща, след като очевидно бе привлечен от нея?

Тя бе толкова объркана, че за малко да забрави за ролята си. Очакваше Кинг да бъде уязвим. Трябва да имаше основателна причина да иска да отпрати тази прекрасна жена, ала сега не бе най-подходящият момент за задаване на въпроси.

— О, скъпи, здравей — поздрави го Елиса с най-специалния си дрезгав глас. Придърпа завивките над гърдите си и се прозя. — Пак съм заспала — добави многозначително и зачака реакцията на блондинката.