Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- But Gentlemen Marry Brunettes, 1928 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Таня Колева, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2012)
- Разпознаване и корекция
- Dani(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Анита Лус. Джентълмените се женят за брюнетки
Американска. Първо издание
ИК „Слово“, Велико Търново, 1994
Редактор: Йордан Дачев
ISBN: 954-439-097-9
История
- —Добавяне
Глава единадесета
Така започнал семейният живот на Дороти и Лестър и тя за първи път имала възможност наистина да си поговори с него. От разговорите излязло, че той започнал кариерата си като трамваен кондуктор. И се научил да свири на саксофон на задочни курсове. Умът му обаче все още си бил като на трамваен кондуктор и въпреки че не спирал да приказва, всъщност казвал толкова малко, че най-накрая Дороти го посъветвала по-добре да си пази силите за саксофона. Така започнали да си разменят първо реплики, а по-късно и разни предмети — железни свещници и порцеланови пепелници и Дороти наистина започнала да се чуди дали пък женитбата й нямало да се окаже провал. Обаче, след като добре размислила, решила да се опита да живее с него, понеже била дала дума на лютеранския свещеник в Джърси.
Един ден Дороти се сетила, че се била влюбила в Лестър, когато го чула да свири, и затова сега го помолила да си донесе саксофона вкъщи в неделя, та да прекарат един музикален следобед и тя пак да се влюби в него. И така в неделя следобед Дороти станала рано и му приготвила чудесна закуска — въобще опитала се да се държи като млада булка. А след закуска го накарала да извади саксофона и да изсвири някой блус, понеже блусовете винаги я настройвали сантиментално. Оказало се обаче, че когато свирел сам, блусовете на Лестър звучали направо потискащо. И на Дороти й станало ясно, че от кондуктор никога не може да стане истински саксофонист.
Наложило се да го помоли да спре, а това предизвикало такъв скандал, че накрая Дороти се заключила в спалнята и изпратила телеграма на Чарли Брийн да й каже, към кой адвокат да се обърне, понеже било ясно, че Лестър е несъвместим. Лестър обаче чул всичко и едва не разбил вратата. Тогава Дороти излязла, за да отрече намеците му. А той я ударил с лампиона. Дороти пък грабнала железния шиш за дървата от огнището и така спечелила мача. Но вместо да се цели някъде, дето не било важно, тя го праснала по брадичката и го лишила от възможността повече да свири на саксофон.
Така Лестър останал на легло дни наред и Дороти трябвало да се грижи за него. А когато един съпруг свикне да се грижат за него, вече за нищо не го бива.
Междувременно обаче Дороти получила телеграма от Чарли Брийн с адреса на един адвокат на име Ейбълс. Чарли казвал още и че щял да плати всички разноски по развода.
Дороти отишла при г-н Ейбълс и всичко му разказала. Г-н Ейбълс обаче знаел, че семейство Брийн всъщност доста било ограничило издръжката на Чарли. Освен това се сещал, че те въобще нямало да се зарадват, ако Дороти получи развод. С една дума, той бил от онези нюйоркски адвокати, които богатите хора от Висшето общество използват, когато синовете им имат любовен роман с момичета от по-нисшите класи. Така че се обадил на г-жа Брийн и тя се съгласила да плати мило и драго, ако той само се престорел, че помага на Дороти да получи развод, а всъщност на всяка цена я задържал в брачните окови. И тогава г-н Ейбълс започнал да прилага професионалните си познания. Първо изпратил телеграма на Чарли:
„Не се връщай! Решихме с Лестър да започнем всичко отначало. Не ми пиши!
А самата Дороти седяла и се чудела защо не й се обажда Чарли Брийн. Г-н Ейбълс обаче я успокоил — казал й, че г-жа Брийн и Мюриъл Дивенън тръгнали за Европа и Чарли останал в Париж да ги посрещне. И дори й показал много студена телеграма от Чарли:
„Предайте на госпожица Шоу, че й желая щастие. Оставам тук да чакам мама и Мюриъл. Поздрави.
Дороти се почувствала доста потисната, понеже нямала друг приятел, освен Чарли, на когото винаги да може да разчита. Г-н Ейбълс й обяснил, че нищо не можело да се направи, ако Лестър не наруши някой закон в щата Ню Йорк. А единственото незаконно нещо, което мъж може да направи на жена си в щата Ню Йорк, е да се възхищава от някое друго момиче. И тъй като Лестър отдавна вече не се възхищавал от Дороти, г-н Ейбълс й казал, че било просто въпрос на време. Лестър се преместил на хотел и всички приятелки на Дороти се редували да го шпионират, но единственото, което той правел, било по цял ден да се излежава и да чете вестници.
Дороти обаче не знаела, че г-н Ейбълс плащал на Лестър доста пари, за да не нарушава брачния обет. И дните се нижели, без Лестър да й даде някакво доказателство — просто си лежал и си четял „Съботна вечерна поща“.
Накрая обаче и за г-н Ейбълс започнали неприятности: Лестър се замислил каква била ползата от парите, щом непрекъснато бил под наблюдение и не можел да си покани гости без присъствието на някой трети в лицето на детектив. Така че започнал да нервничи, да се кара с г-н Ейбълс и вместо благодарност да се заканва всичко да издаде. Но г-н Ейбълс добре разбирал, че това не било неблагодарност, а просто слаби нерви, и му хрумнала идея. Изпратил един доктор по нервите да успокои Лестър и този доктор му поставил диагноза и му предписал редовно да взема кокаин. Това наистина помогнало. Лестър съвсем се успокоил и не създавал повече никакви неприятности на г-н Ейбълс — станал истински домошар и не искал въобще да излиза навън.
Но един ден точно като си тръгвала от театъра заедно с Глория, Дороти срещнала Клод — едно момче, което някога пеело в хора, но провалило бъдещето си, понеже станало наркоман. Та този Клод често се навъртал около задния вход и молел момичетата за някой и друг долар. Като го видяла, Дороти както обикновено извадила портмонето си. Но за нейна огромна изненада Клод казал, че не иска, понеже вече безплатно получавал каквото му било нужно, и освен това имал новини за Дороти.
„Можеш ли да си представиш? — рекъл й той. — Видях мъжа ти на Шесто авеню. Станал е и той наркоман.“
Дороти онемяла от почуда — кокаинът струва много пари и ако Лестър се бил пристрастил към него, откъде ги намирал? А Клод добавил: „Няма какво да се чудиш! Пълен е с пари и си живее като цар!“.
Първото нещо, за което Дороти си помислила, било, че Лестър е захванал работа в кокаиновия бизнес, но Клод я разубедил: „Грешиш, мойто момиче! Лестър е толкова богат, че не му трябва да работи и дори раздава от благата“. Тогава Дороти нарекла Лестър с име, което не мога да напиша тук, а Клод казал: „Може и такъв да е бил преди. Сега обаче е много мил“ — изглежда, според Клод Лестър бил станал много артистичен.
Глория обяснила на Дороти, че кокаиновият навик лишава джентълмените от всякакъв интерес към момичетата и сега вече Дороти никога нямало да получи необходимите доказателства. Тогава Дороти се замислила, обсъдила положението с Глория и двете стигнали до заключението, че в дъното на тази работа бил г-н Ейбълс.
Според Дороти най-добре щяло да бъде да си купи револвер и да го застреля. Но на Глория й хрумнала по-умна идея. Тя всъщност отдавна била решила да накара Джеферсън Брийн да я изпрати на пътешествие до Париж, а сега просто поканила и Дороти да тръгне с нея и да получи парижки развод. И най-смешното било, че семейство Брийн щяло да плати за отмъщението й.