Нора Робъртс
Завръщане в смъртта (8)

Осма глава

Преди тя да отговори, доктор Майра се втурна към нея. За втори път Ив зяпна от изненада, като видя, че винаги елегантната психиатърка носи прекалено широка бяла тениска и черен ластичен клин. Беше боса, ноктите на краката й бяха лакирани в розово.

— Денис, кой е до… О, Ив!

— Извинявай. Знам, че не биваше да идвам. Бях на път за вкъщи и… Извинявай, задето те безпокоя у дома. Ще… ще ти се обадя утре сутринта в работата.

Майра си помисли, че никога не е виждала Ив толкова смутена, затова побърза да й се притече на помощ:

— Моля те, престани да се извиняваш. Ще налееш ли вино, Денис?

— Вино ли? — Той озадачено се втренчи в нея, после забеляза, че държи бутилка: — О, да, разбира се. Ще донеса още една чаша.

— Не, моля ви, не си правете труда. Нямам право да ви се натрапвам… Веднага си тръгвам.

— Не се дръж като дете — усмихна й се психиатърката. — Заповядай, седни. Ако си на работа, ще ти предложим нещо безалкохолно за пиене.

— Не съм, но…

— Добре. — Майра прекоси дневната, застана до съпруга си и закопча жилетката му както трябва; жестът беше толкова интимен, че Ив се почувства неловко, сякаш ги беше видяла да се целуват. Психиатърката взе чаша от шкафа, сетне сложи ръка на рамото на неочакваната гостенка и я поведе към креслото.

Ив не можеше да повярва, че седи в красивата дневна, в която преобладаваха различни оттенъци на любимия син цвят на доктор Майра, и пие вино с двамата съпрузи.

— Как прекарахте отпуската? — попита психиатърката.

— Хубаво. Беше много хубаво.

— Изглеждаш отпочинала.

— Ами… да. Отдавна не бях спала толкова…

— Имаше нужда от почивка. Рурк също. Той е добре, надявам се.

— Да. — Ив неспокойно се размърда на креслото. — Добре е. — А мислено добави, че ще се постарае нищо лошо да не се случи на съпруга й.

Майра отпи от виното си, сетне кимна към Денис:

— С мъжа ми често обсъждаме случаите, по които работя, но ако предпочиташ, ще поговорим в кабинета ми.

— Не искам да отнемам от свободното ти време. Нямам право да идвам в дома ти, за да обсъждам служебни въпроси. И без това не си имала време да се запознаеш с информацията.

— Грешиш — прекъсна я психиатърката.

— Какво искаш да… — Ив се насили да млъкне. — В такъв случай утре сутринта ще ти се обадя и ще се уговорим кога ще ме приемеш.

— Престани да се притесняваш, Ив. Още сега ще обсъдим случая. Нямаше да дойдеш тук, ако не беше важно. И знаеш ли какво — приятно ми е, че ме чувстваш достатъчно близка, че да ме посетиш у дома. Доскоро подобна мисъл изобщо нямаше да ти хрумне.

— Винаги съм се възхищавала от способностите ти, доктор Майра.

— Уважение и близост са различни понятия. Дошла си да говорим за Джулиана Дън.

Денис Майра заговори, без да се обръща нито към съпругата си, нито към гостенката:

— Злото се среща под различни форми, някои от които много привлекателни. — Извърна поглед към Ив, погледът му внезапно се беше прояснил. — Вярвате ли в съществуването на злото?

— Да.

— Добре. Защото ако не вярвате, че го има, не ще можете да го спрете.

— Съпругът ми умее да синтезира нещата — обади се психиатърката. — Което много ми помага. — Отново отпи от виното си, остави чашата върху кръглата масичка и продължи: — Джулиана Дън е била подложена на задължителните психологически тестове по време на съдебното дело и след приключването му. Според мнението на комисията от експерти вследствие сексуалното малтретиране от член на семейството тя е получила душевна травма, която е нанесла поражения на ума и емоциите й. В резултат Джулиана се стреми към връзки с мъже, олицетворяващи насилника й. Сетне ги наказва, тъй като не е била в състояние да накаже човека, който й е причинил толкова страдания.

Майра замълча за миг, подви под себе си елегантните си крака, замисли се, после отново заговори:

— Тъй като е причинила смъртта на съпрузите си с цел да се облагодетелства, и предвид факта, че убийствата са били замислени и извършени с ужасяваща пресметливост, защитниците й не са успели да издействат да бъде изпратена в институция за душевноболни, нито да убедят съдебните заседатели, че тя е невинна, защото не отговаря за действията си. Все пак тя е извадила късмет, че не са я осъдили на доживотен затвор.

Тя отново взе чашата, отпи от виното и се усмихна на Ив, сякаш двете разговаряха за модните тенденции, за градинарство или на други теми, които вълнуват дамите от висшето общество.

— Предпочитам да чуя твоето мнение относно характера и предпочитанията й — промърмори Ив. — Вече съм запозната със заключението на психиатъра, който е работил по делото й.

— Добре. Смятам, че преценката на експертите е била неправилна. Джулиана Дън не е била със забавено умствено развитие поради душевната травма… не и от юридическа гледна точка. Разбира се, тя е изиграла съвършено ролята си. Отговорите й, реакциите й, жестовете й, тонът й са били тъкмо каквито са се очаквали от нея. Именно с това е допуснала най-голямата си грешка, а колегата не я е забелязал. Подобно съвършенство се постига с грижливо обмисляне и планиране. Джулиана е лъжкиня, но изпечена лъжкиня.

— Изобщо не е била изнасилена като момиче — обясни Ив и се приведе. — Не е вярно, че спомените от миналото я преследват, и в действителност никой не я преследва. Тази жена е неспособна да изпитва нито болка, нито страх, нито гняв.

Майра протегна ръка и за миг стисна дланта й. Знаеше, че Денис е с тях, не бива да говори за детството на Ив.

— Разбира се, трябва да я подложа на тестове, за да съм сигурна, но според мен доброволно е правила секс със заварения си баща. За Джулиана сексът е оръжие, а мъжете са враговете. Предполагам, че не изпитва удоволствие от половия акт. За нея половото сношение е работа, средство за постигане на определена цел. А задоволството, което с тялото си доставя на мъжа, я кара едновременно да изпитва гордост и отвращение.

— Защо не поддържа сексуални връзки с жени?

— Първо, защото ги уважава повече от представителите на противоположния пол. Второ, сексът не я интересува. Удовлетворява я причиняването на болка и унижение, завоеванията и „трофеите“, които получава след всяка спечелена битка.

— Разрешете едно уточнение. — Денис разпери ръце, а Ив стреснато го изгледа — беше забравила, че и той присъства, защото до този момент не беше проронил нито дума. — Мъжете не са нейни противници, а жертви. Тази жена живее с мисълта за жертвите си.

— Полага усилия да ги привлече — съгласи се Ив. — Все едно е от онези хищни цветя, които привличат мушици с красивите си багри. Превръща се в жена, каквато би допаднала на дадения мъж, сменя самоличността си като дреха. Идеалните жертви са по-възрастни мъже, които до смърт са отегчени от семейния живот, от секса със съпругите си. Много лесно е да заплениш с красотата си подобен мъж и да завъртиш главата му.

— Имате право. Мъжете, достигнали определена възраст, са уязвими и не остават безразлични към вниманието, което им оказва по-млада и много красива жена. — Усмихна се и добави: — Всеки пол има своите слаби места.

— „Тренирала“ е със заварения си баща, когото е прелъстила — замислено промърмори Ив. — После само е подобрила уменията си. Доказателство е фактът, че той не е свидетелствал на делото срещу нея. Прокурорът не се е осмелил да го призове. Сигурно си е представял патетичната реч на защитника: „Дами и господа съдебни заседатели, погледнете този човек, който е изнасилил невинната девойка. Била е безпомощна, затворена в дома му. Вместо да я закриля, както подобава на един баща, па макар и заварен, той е отнел девствеността й, белязал я е за цял живот. Ако има някой виновен за убийствата, това е той, не клиентката ми!“.

— Разбира се — кимна Майра. — Направила е всичко възможно да не бъде призован. Бог знае какво е щял да каже под клетва. Според мен непременно трябва да го разпиташ.

— Той живее в Тексас. И по-точно — в Далас.

— Зная. — Погледът на психиатърката беше по-красноречив от стотици изречени думи. — Нали прегледах досието. В състояние ли си да отидеш в този град?

Ив забеляза, че Майра не каза „ще отидеш ли“, а в „състояние ли си да отидеш“.

— Не знам — въздъхна. — Наистина не знам.

Майра докосна ръката на съпруга си и промълви само: „Денис“, но той очевидно разбра намека й и се изправи:

— Мили дами, напускам ви, защото имам доста работа. Преценката ти за нея е правилна, Чарли. — Той се наведе, целуна я по слепоочието, прокара дясната си длан по лъскавата й коса. — Всъщност ти никога не грешиш. Радвам се, че ни посети, Ив. Идвай по-често, ще ни бъде много приятно.

— Не трябваше да го отпращаш — промълви Ив, когато той излезе. — Случващото се не ме засяга.

— Погледни ме. Погледни ме, скъпа. — Майра остави чашата си и хвана дланите на Ив, докато очите им се срещнаха. — Ако не си в състояние да отидеш в Далас, накарай този човек да дойде тук.

— Нямам нито причина, нито власт да принудя Джейк Паркър да посети Ню Йорк.

— Тогава го разпитай по видеотелефона или чрез холограмното устройство.

— Много добре знаеш, че трябва да се изправя лице срещу лице с него, ако искам да го накарам да ми разкаже какво и как се е случило, какво е направила Джулиана, как е успяла да го прелъсти. Съмнявам се, че той охотно ще ми разкаже историята си. И още нещо — днес научих нещо, което ме кара да мисля, че Джейк е сред набелязаните й жертви. Налага се да замина за Далас, но не знам дали съм достатъчно силна да го сторя.

— Ще те придружа.

За миг Ив загуби дар слово, само се взираше във вярната си приятелка. Погледът й се замъгли от сълзи и за да ги скрие, тя стана, обърна се и задавено прошепна:

— Господи!

— Позволи ми да ти помогна, Ив. Знаеш, че мога. Толкова дълго не ме допускаше до себе си, дори изпитваше неприязън при намесата ми. Сега отношението ти се промени… поне така се надявам.

— Не изпитвах неприязън, само че ужасно се страхувах от теб. Ще ти издам една тайна — изпитвам силен гняв към хората, от които се страхувам.

— Радвам се, че вече не се боиш от мен.

— Понякога още ме плашиш — въздъхна Ив. Прокара опакото на дланта под носа си, сетне се обърна. — Признавам, че не съм готова да се върна в Далас… по-точно не желая да пренеса миналото в настоящето. Спомените ми все още са откъслечни като парчета от мозайка, но късчетата все повече се уголемяват. Не зная какво ще се случи с мен, когато сглобя мозайката. Повярвай, че когато почувствам сили да посрещна предизвикателството, ще се обърна към теб. Съгласна ли си?

— Разбира се.

— Точка по въпроса! — Ив дълбоко си пое въздух. — Както вече казах, историята не ме засяга лично. Днес двамата с Фийни посетихме „Докпорт“.

Тя отново седна и разказа подробностите на Майра.

— Смяташ, че има опасност Рурк да е сред набелязаните й жертви — промълви психиатърката. — Ще ми се да ти кажа, че интуицията те лъже, но…

Сякаш стоманен юмрук стисна гърлото на Ив, друг се заби в корема й.

— Защо да го убива? — едва успя да промълви. — Не отговаря на „критериите“ й.

— Защото ти принадлежи. Денис беше прав, когато каза, че за нея мъжете не са противници. В лицето на жените обаче тя вижда опасни съперници, подозирам, че именно заради това ги уважава. Чувствата й са се задълбочили след годините, прекарани в женски затвор. Сред групата полицаи, които са участвали при задържането, единствената жена си била ти. Само с теб е пожелала да разговаря, направила си й дълбоко впечатление, защото си я победила. Единственото й желание е било да спечели уважението ти, а ти си я отблъснала. Логично е да се предположи, че ще пожелае отново да премери силите си с теб — не само защото си я изпратила в затвора, а задето си я отблъснала. Ето ти и отговорът защо е избрала да се върне в Ню Йорк.

— И защо още е тук. Убедена съм, че не е напуснала града. Изглежда е съкратила един етап от процедурата си. Не си прави труда да завърти главата на някой старец и да го накара да се ожени за нея. Но ако наистина е набелязала Рурк, сигурно търси начин да се добере до него. — Тя отново стана, пъхна ръце в джобовете си и закрачи из стаята. — Да му се не види, знаеш ли какво ще се случи сега? Ще се прибера вкъщи, ще споделя съмненията си с Рурк, ще го помоля да засили охраната и ще му предложа полицейска закрила. Той ще заяви, че и сам може да се пази. Накрая ще избухне скандал. — Въздъхна и добави: — Е, отдавна не сме се карали… време му е.

— Постарай се да го убедиш, че наистина има опасност за живота му.

— Зная, че не е беззащитен и че няма да се остави на Джулиана… но въпреки това се тревожа за него.

— Запитвала ли си се какво изпитва той всеки път, когато излизаш от къщи въоръжена? Но знам, че дори с цената на противоречия ще постигнете съгласие. Бракът се основава на взаимни компромиси.

— Де да бяха само компромисите! — избухна Ив. — Понякога е адски досадно да бъдеш омъжена.

— Имаш право.

— Оправи му копчетата… — промълви Ив.

— Какво?

Едва в този миг Ив осъзна, че е изрекла на глас мисълта си, лицето й пламна.

— А, нищо — смотолеви.

— Какви копчета? О, жилетката на Денис. — Майра притисна длан до гърдите си и се засмя. — Направих го съвсем машинално. Той никога не обръща внимание на облеклото си, също и на моето. Женени сме толкова отдавна, а още ме е яд на него, когато съм с нов тоалет, а той изобщо не забелязва колко съм привлекателна.

— Съпругът ти ми харесва.

— На мен също.

— Оставям ви на спокойствие. Благодари от мое име на Денис за виното, а на теб благодаря, задето ми отдели толкова време.

— Винаги си добре дошла в този дом. — Тя стана да изпрати Ив.

— Доктор Майра, може ли още един въпрос?

— Слушам те.

— За какво намекваше съпругът ти, когато каза, че си имала право относно мен?

— Често съм му разказвала за теб, за блестящия ти ум, за сложната ти психика, за храбростта ти. Предполагам, че след като разговаря с теб, напълно подкрепя мнението ми. Не, не се изчервявай. Не те лаская, това е самата истина. — Майра нежно я целуна по страната. — Върви си у дома и се скарай с Рурк.

 

 

Не й се искаше да се карат. Единственото й желание беше този път той да я послуша. Тъй като знаеше, че желанието й е неизпълнимо, докато шофираше към къщата, обмисляше как да подхване разговора.

Ала още като влезе във фоайето, чу музика, смехове, гласове. При мисълта, че ще трябва да общува с хора, слепоочията й запулсираха. Дори дяволитото кискане на обичната й приятелка Мейвис не я успокои и не прогони главоболието й.

Прииска й се като крадец да се промъкне на втория етаж и да се заключи в спалнята си.

„Майра жестоко се лъже — изобщо не съм храбра“ — помисли си.

Пристъпи към стълбището, но в този миг Съмърсет изникна като призрак пред нея и я залови на местопрестъплението.

— Лейтенант, имате гости — заяви високомерно.

— Знам. Да не ме мислиш за глуха?

— Вероятно слухът ви е увреден, тъй като отивахте в посока, противоположна на дневната, където са гостите.

— Да речем, че отивах в спалнята си, за да се преоблека… или нещо подобно. — Осъзна колко неправдоподобно е обяснението й, отгоре на всичко проклетият иконом не помръдваше, само злобна усмивка разтягаше устните на мъртвешкото му лице. — Целуни ме отзад! — тросна се и затътри крака към дневната.

— Ето я и нея! — Мейвис се обърна кръгом и като вихрушка полетя към приятелката си. Ив забеляза, че беше полугола, само букетчета от червени цветя бяха прикрепени да закриват определени части от тялото й. Тази вечер косата й беше сребриста като лунен лъч, в дългите кичури също бяха вплетени цветя. Възторжено прегърна Ив, после затанцува около нея. Обувките й също бяха оформени като сребристи цветя, десетсантиметровите токове представляваха стъблата.

— С Леонардо сме тръгнали да се позабавляваме, но се отбихме да вземем и вас с Рурк. Погледни кого заварихме! — Тя отново се завъртя и се усмихна на Фийби и Сам. — Свързах се и с Пийбоди, която обеща да ни чака в бара заедно с Макнаб. Рурк се страхуваше да не би да не се прибереш навреме, но ето, че си тук.

— Тук съм, но си имам работа, Мейвис.

— Работата не е заек да избяга! — изчурулика певицата и я придърпа в дневната. — Отдели малко време да се позабавляваш. Започни с едно питие. Леонардо, кукличко моя, къде ми се дяна питието?

Въпреки обръщението, голямата любов на Мейвис — исполин със златиста кожа — изобщо не приличаше на кукличка. Беше гол до кръста, червени копринени тиранти, кръстосани върху мускулестите му гърди, придържаха блещукащия му широк панталон, чийто крачоли почти закриваха червените му сандали. Рубинените обички, подчертаващи крайчеца на едното му око, заблещукаха, когато той се усмихна и подаде на Мейвис чашата й.

— Радвам се да те видя, Далас — добави, наведе се и срамежливо я целуна. Както обикновено, докосването на устните му предизвика у нея асоциация с пърхащи пеперуди. — Искаш ли един коктейл?

— Не, но все пак благодаря за предложението. — Тя отправи към Рурк поглед, изпълнен с благодарност, когато той намали звука на стереоуредбата. — Извинявай, задето позакъснях — обърна се към него. — Трябваше да се отбия на едно място.

— Няма значение. — Той се приближи до нея, наведе се да я целуне и същевременно й прошепна: — Искаш ли да ги отпратя?

Ив едва не отговори утвърдително, но си каза, че постъпката й ще бъде злобна и дребнава.

— Не, недей. Ако искаш, ще излезем заедно с тях. Все ще издържим един час в бара.

Той повдигна брадичката й и я погледна в очите:

— Усещам, че имаш да ми кажеш нещо.

— Може да почака.

— Имаш и главоболие.

— Ще ми мине — храбро заяви тя. Надяваше се, че след като прекарат час-два в компанията на приятели, Рурк ще бъде по-сговорчив.

— Е, какво реши семейният съвет? Идвате ли с нас? — изчурулика Мейвис и затанцува, като от време на време отпиваше от коктейла си.

— Разбира се. Изчакайте няколко минути да свърша нещо.

— Хей, супер! Рурк! — Певицата го подръпна за ръкава. — Може ли да вземем лимузината. Направо ще побъркаме всички в заведението.

Тъй като любимото заведение на Мейвис беше най-долнопробен стриптийз клуб, Ив си каза, че наистина ще предизвикат фурор, ако пристигнат с лимузина, дълга почти два километра и управлявана от униформен шофьор. Слава богу, че превозното средство беше здраво като брониран танк.

Като отиде в спалнята, свали кобура, който носеше под мишницата си, прикрепи към глезена си друг, по-малък, провери дали резервното й оръжие е заредено и го пъхна в кобура. Друга жена би прекарала поне пет минути пред огледалото, но Ив само прокара пръсти през косата си и реши, че е достатъчно представителна.

Излезе в коридора и завари Сам да я чака пред вратата.

— Не искам да те притеснявам — срамежливо заговори той, — но знам, че имаш главоболие. — Почувствах го — побърза да добави, преди тя да го попита как е разбрал. — Мога да облекча страданието ти.

— Няма нужда… не е толкова страшно, ще потърпя.

— Сърцето ми се свива, когато видя някой да се измъчва. — Погледът му изразяваше искреното му състрадание. — Ще отнеме само минутка.

— Мразя да пия лекарства.

Сам широко се усмихна:

— Напълно те подкрепям в това отношение. Аз съм екстрасенс — добави и пристъпи към нея. — Усещаш болка тук, нали? — Той посочи средата на челото й, но не я докосна. — И в слепоочията. Ще се почувстваш още по-зле, ако отидеш в шумен нощен клуб, затова първо трябва да те излекувам. Бъди спокойна, нищо няма да усетиш.

Гласът му беше състрадателен като погледа му и също тъй омайващ. Макар че Ив отрицателно поклати глава, той продължи да говори:

— Всичко е въпрос на съсредоточаване. Затвори очи, помъчи се да се отпуснеш. Мисли за друго, помъчи се да забравиш болката. Днес си пътувала до Чикаго.

— Да. — Пръстът му най-сетне се доближи до челото й, а тя почувства, че очите й се затварят. — Да разпитам неколцина души в затвора.

— Отприщена е толкова много отрицателна енергия. Не е чудно, че имаш главоболие.

Върховете на пръстите му едва докосваха затворените й клепачи, създавайки странно усещане за топлина. Гласът му нашепваше успокояващи думи. Нито един мъж, освен Рурк, не й беше вдъхвал усещане за спокойствие и топлота. Почувства, че се унася, в съзнанието й за миг пробяга мисълта колко хубаво би било да има баща, който да облекчава страданията й, вместо да й ги причинява.

Сам сякаш изтегляше болката, която през пръстите премина в дланите му. Запулсира в слепоочията му, в челото му, сетне той й позволи да се разпространи и да се разсее.

Докато отшумяваше, той усети друга пареща болка, която прониза сърцето му и която бе придружена от видение. Надникна в съзнанието на Ив, прочете мислите й, разбра какво се крие в паметта й миг преди да прекъсне невидимата връзка.

— Майчице! — възкликна тя и се олюля, сякаш до този момент се беше облягала на рамото му и той се бе отдръпнал. С изненада осъзна, че главоболието е изчезнало и е заместено от приятно чувство за благополучие. — Действа по-ефикасно от всякакво болкоуспокояващо — промърмори и отвори очи.

Сам се взираше в нея; беше пребледнял като платно, погледът му показваше колко е потресен.

— Съжалявам — прошепна. — Толкова съжалявам.

— Защо? Какво се е случило? Да не би като лекуваш другите да ти прилошава? — Ив понечи да докосне рамото му, но той сграбчи ръката й. Дланите му бяха студени като зимен вятър.

— Ив, прощавай, стана съвсем случайно… не предполагах… Трябваше да се досетя, но се бях съсредоточил върху облекчаването на болката. При този вид терапия се налага за миг да се премахне блокадата, но аз съм помагал на толкова много хора, без да им се натрапвам. Извинявай, не беше нарочно.

Тя се вцепени:

— За какво натрапване говориш?

— Не погледнах, честна дума! Против принципите ми е да погледна в съзнанието на някого без изричното му разрешение. Ала ти се откри за мен, преди да успея да блокирам картината. Свързана е с детството ти… — Изражението й му подсказа, че го е разбрала. — Извинявай, много извинявай!

— Надникнал си в съзнанието ми, така ли?

— Не. Но видях нещо, което, макар и да беше неволно, означава, че съм те измамил.

Изведнъж Ив се почувства беззащитна и разголена. Отстъпи назад и се сопна:

— Нямаш право да четеш мислите ми!

— Вярно е. Не знам какво да направя, за да изкупя вината си, но…

— Забрави какво си видял! И никога не го споменавай пред никого! Ясно ли е?

— Обещавам! Ако искаш, с Фийби ще си тръгнем още тази вечер…

— Пет пари не давам какво ще направиш. Само гледай повече да не проникваш в главата ми. Стой далеч от мен и да не си посмял да четеш мислите ми! — Тя се отдалечи, като се постара да върви бавно, макар да й се искаше да затича. Знаеше, че трябва да се овладее, преди да отиде в дневната.

За разлика от преди малко сега изгаряше от желание да отиде в стриптийз клуба, където оглушителната музика заплашваше да спука тъпанчетата й, и да се помъчи да удави мислите си в алкохол.

 

 

Чувството й за дълг надделя и тя не се напи до забрава; остана в клуба точно един час и изпи само толкова, че да й се позамае главата, което не беше много трудно, тъй като в заведението се предлагаше само долнопробен алкохол. Когато се качиха в лимузината, тя се постара да седне колкото е възможно по-далеч от Сам, а в клуба побърза да се настани откъм противоположния край на масата. Той я улесни, като също гледаше да е на разстояние от нея. Дори когато Мейвис настоя всички кавалери от компанията подред да танцуват с дамите, двамата съумяха да се избегнат. Ала нито старанието му да не й се натрапва, нито отвратителният алкохол спомогнаха за подобряване на настроението й.

Рурк, който я познаваше по-добре от всекиго, също забеляза отвратителното й настроение, но започна да я разпитва едва когато се прибраха у дома, а шумната компания остана да се забавлява в клуба.

— Ще ми кажеш ли какво се е случило?

— Нищо особено. Мислите ми са заети с друго, това е всичко.

— Ти непрекъснато мислиш за работата си, но никога не съм те виждал да се наливаш с алкохол, за да се натряскаш до козирката.

— Я не ме обиждай! Изобщо не съм пияна, защото престанах да пия тъкмо навреме. — Понечи да се изкачи по стълбището, но залитна и едва не падна върху най-долното стъпало. — Защо се заяждаш? И друг път се е случвало да пийна малко повече.

— Не и когато ти предстои работа, нито когато си разтревожена. — Той протегна ръка да я подкрепи.

— Разкарай се! Писна ми да ми бъркат в душата. До гуша ми дойде от шпиони!

Рурк видя добре познатите му войнствени пламъчета в очите й. Помисли си, че няма нищо против тя да му вдигне скандал — тъкмо по-лесно ще разбере на какво се дължи странното й поведение.

— Тъй като си моя съпруга, имам законното право да бъркам, освен на други места и в душата ти — подхвърли с намерението да я предизвика.

— Не произнасяй думата „съпруга“ толкова самодоволно! Знаеш колко мразя да ме смяташ за своя собственост!

— Да зная, затова я използвам. Какво се е случило между теб и Сам?

— Разкарай се от главата ми! Имам много работа.

— Няма толкова лесно да се отървеш от мен. И така, какво се случи? — попита повторно, като бавно произнасяше всяка дума, сетне с ловко движение я притисна до стената. — А сега си впримчена в капан, лейтенант.

— Със Сам набързо се изчукахме на пода в спалнята. Е, доволен ли си?

— След като е правил секс, мъжът не изглежда толкова нещастен. От опит пък знам, че след като се чукаш, ти не изпадаш в отвратително настроение. Все пак ако държиш, можем да проверим дали имам право. — Той подръпна колана на панталона й и откопча най-горното копче.

Ив понечи да се обърне кръгом, но рефлексите й бяха забавени. Ударът с лакът пропусна целта и само след секунда Рурк отново я притискаше с гръб към стената.

— Не ме докосвай, чуваш ли? — озъби се тя. — Тъкмо сега не понасям някой да ме докосва, ясно ли е?

Въпреки протестите й той обгърна с длани лицето й:

— Какво се случи?

— Сам направи някаква магия да премахне главоболието ми — изсъска тя. — Но междувременно надникна в съзнанието ми. Видял ме е като малка и всичко останало…

— О, скъпа Ив! — Той я притисна в прегръдките си, въпреки че тя гневно крещеше:

— Пусни ме! Пусни ме, мътните те взели!

— Ще ги настаня в хотел. Още тази вечер ще напуснат дома ни.

— Хич не ми пука! Ако щеш ги изпрати на Луната. Той вече знае — Ив вече не го отблъскваше, а се бе вкопчила в него. — Няма значение, че не го е направил нарочно, че горчиво съжалява. — От вълнение й призля и тя облегна глава на рамото на Рурк. — Знае и нищо не е в състояние да промени този факт.

— Не разбирам защо се срамуваш. Била си дете, невинно дете. Спомни си колко невинни жертви си защитавала. — Той повдигна брадичката й и погледите им се срещнаха. — И колко ти предстои да защитиш. Ала нещо в теб упорито бяга от истинската ти същност и от хората, които съчувстват на беззащитното осемгодишно момиченце.

— Случилото се преди толкова много години засяга само мен, не искам да се разчуе.

— Нима мислиш, че Сам няма да уважи желанието ти?

— Не от това се страхувам. — Тя тежко въздъхна. — Познавам и други хора като него. Щом е дал дума, по-скоро ще отреже езика си с ръждясал нож, отколкото да се отметне. Но винаги когато ме погледне, ще се досещам, че знае тайната ми…

— Като те погледне, ще вижда приятелката на любимата си дъщеря — една забележителна жена. Ще вижда и онова, което пропускаш да забележиш, когато застанеш пред огледалото — безграничната ти смелост.

Ив се освободи от прегръдките му, сведе поглед и промърмори:

— Изглежда, днес всички сте се наговорили да ме ласкаете заради смелостта ми.

— Още един повод да се проявиш като храбра жена и да споделиш с мен какво ти тежи на сърцето. Още когато се прибра от работа, забелязах, че си в особено настроение.

— Имаш право. — Тя притисна с пръсти клепачите си. — Налага се да поговорим, но първо ще отида да повърна.

— Да вървим. — Рурк я прегърна през кръста. — Ще ти държа главата, че да ти олекне.

 

 

След като изхвърли от стомаха си долнопробния алкохол, Ив почти безропотно изпи лекарството, което Рурк й приготви. После взе горещ душ, сложи си широк панталон и тениска и когато се срещнаха в нейния кабинет, вече се чувстваше нормално. За всеки случай прибягна и до най-сигурния лек — изпи две чаши силно кафе — след което разказа на Рурк за посещението си в „Докпорт“.

— Аха, разбирам — кимна накрая той. — Смяташ, че като е споменала за някакво конте на Далас, е имала предвид мен.

— Твърде е вероятно. На път за вкъщи се отбих при Майра и споделих с нея подозренията си. Тя се съгласи, че може би имам право. Аз съм единствената жена от екипа, който работеше по задържането на Джулиана, което автоматично ме превръща в нейна съперница… не, по-скоро в най-сериозния й противник. Извършва тежко престъпление на моята територия, за да ми покаже, че се е завърнала и е готова за сражение. Но добере ли се до теб, значи съм победена. Независимо какъв е изходът от битките преди и след това, тя е победителка във войната между нас.

— Теорията ти е доста логична и интересна — промълви Рурк и отпи от чашата с бренди, която бе затоплил с дланите си. За разлика от останалите членове на компанията, той не беше близнал алкохол в клуба. — Питам се обаче как дамата възнамерява да преодолее охраната и системата за сигурност, за да се добере до мен.

— Рурк…

Той се усмихна и отпусна глава на рамото й:

— Ив!

— Престани да се правиш на глупак! Слушай, знам, че разполагаш с най-добрата охранителна система в света. Знам още, че интуицията ти е ненадмината. Но не подценявай Джулиана — тя е умна, изпипва нещата и е много добра в „професията“ си.

— Същото се отнася и за теб, скъпа. Което вероятно я кара още повече да се амбицира. Съгласи се, че е истинско предизвикателство да измисли как да убие мъж, който е толкова добре охраняван и дори съпругата му е първокласно ченге.

— Молбата ми е да увеличиш броя на хората, които те охраняват — напрегнато заговори Ив. — Дори ще се допитаме до Фийни. Цивилни полицаи ще дежурят заедно с твоите хора в кантората ти. Ще ме осведомяваш с най-големи подробности за предстоящите ти срещи и съвещания, за да изпращам предварително екип за проверка на безопасността. Ако ще пътуваш извън града, транспортното средство най-щателно ще бъде проверявано преди заминаването и след завръщането.

Рурк се облегна назад и отново отпи от чашата си, сетне промълви:

— И двамата с теб знаем, че няма да приема навсякъде по петите ми да вървят ченгета.

— Може би предпочиташ да бъдеш задържан в тази къща, а?

Той наклони глава:

— Знаеш, че адвокатите ми няма да го позволят, затова спести и на двама ни загубата на време и труд.

— Много си твърдоглав, но да ти е ясно, че ще сдъвча твоите адвокати и ще ги изплюя върху обувките ти, за които си хвърлил най-малко хиляда долара.

— Само опитай!

Ив скочи на крака:

— Ей сега ще се обадя по видеотелефона и ще получа разрешение за задържането ти на подходящо място по мой избор; ще сложа на ръката ти сензорна гривна, която ще носиш, докато се уверя, че си в безопасност.

Той също се изправи:

— После аз ще използвам видеотелефона и заповедта за задържането ми ще бъде отменена още преди принтерът да я разпечати. Няма да позволя да ме превърнете в затворник, Ив, колкото и да ти се иска. Нито ще се укривам, нито ще избягам, затова те съветвам да не се занимаваш с мен, а да насочиш усилията си към залавянето на тази Джулиана; остави на мен да спасявам задника си.

— Ще имаш де вземаш! Задникът ти вече е и мой. Да му се не види, обичам те!

— И аз те обичам. — Гневът му мигом угасна и той я хвана за раменете: — Скъпа Ив, ще се пазя. Обещавам.

Тя отблъсна ръцете му и както й беше навик, започна да се разхожда из кабинета, като мърмореше:

— Знаех си! Знаех си, че няма да ме послушаш.

— Слушай, скъпа, мислиш ли, че щях да постигна онова, което виждаш, ако при всяка опасност се криех като заек в дупката си? Свикнал съм да се изправям пред опасностите и да ги преодолявам. От край време действам така, само методите ми се промениха.

— Зная. Известно ми е, че имаш най-добрата охрана на света, но те моля да се посъветваш с Фийни — предполагам, че ще ти даде ценни предложения.

— Нямам нищо против.

— Другото, за което те моля, е да ми дадеш графика си — къде ще бъдеш, кога и с кого. Обещавам да не изпращам ченгета по петите ти — добави и се обърна към него. — И без това веднага ще ги разпознаеш и ще им се изплъзнеш. Но ще се чувствам по-спокойна, ако знам къде си.

— Съгласен съм.

— Слава богу! Налага се да замина за Далас — добави тя, изричайки думите много бързо, като че се страхуваше да не прогорят езика й. — Спешно трябва да разпитам заварения баща на Джулиана. Не зная кога точно ще замина, но ще бъде през идните един-два дни. Сигурна съм, тя е набелязала следващата си жертва и много скоро ще предприеме решителната крачка. Страхувам се да не би да е взела на мушка и пастрока си. Пред една затворничка е споменала за Тексас и за каубои. Също и за някакъв овчар. Доколкото знам, в този щат има и овцевъдни ферми. Ще трябва да…

Докато несвързано бърбореше, Рурк незабелязано се беше приближил до нея. Взе я в прегръдките си и промълви:

— Ще те придружа. Няма да се справиш без мен.

— Имаш право — предаде се тя и за пръв път през този ден напрегнатите й мускули се отпуснаха. — Благодаря за предложението. А сега изчезвай — имам много работа.