Сюзън Джонсън
Степното цвете (14)

Насила венчан

След три дни Ники стоеше в библиотеката на Мон Плезир с бележката на баща си в ръка.

Бе прочел краткото и хладно послание с нарастващ ужас.

„Разводът на Алиса бе «ускорен»^[1] от императора. Подготовката за сватбата ти продължава. Моля те, бъди така любезен да се върнеш незабавно. Следотърсачите ми ще ти помогнат.“

Обзалагам се, че наистина ще ми помогнат, помисли Ники и горчиво се засмя. Баща му употребяваше думата „моля“ само в краен случай, проявявайки необичайна за характера му склонност да се съобрази с нормите на добрия тон, но намекът и без това бе пределно ясен. Достатъчно беше да погледне през прозореца към двора, където петнадесет едри и здрави мъже разседлаваха конете си и се протягаха, схванати след тридневната изморителна езда.

Не вярваше, че баща му ще предприеме такава решителна стъпка. Дори не си беше и представял, че той насила ще му наложи волята си и ще го ожени. Но това беше факт. Всичко изглеждаше толкова просто. Щеше да се жени.

Ники въздъхна и се облегна в мекия кожен фотьойл. Толкова години успешно избягваше този сладък капан, смяташе се за много изкусен в увъртанията. Сега виждаше, че всичките му усилия са били напразни.

Но, за Бога, не искаше да прекара остатъка от живота си, като играе шах с губернатора на Архангелск. Сега вече знаеше със сигурност, че заплахите на баща му да го изпрати в Сибир не са празни приказки.

И ето че внезапно се бе оказал пред прага на женитбата; сами виждате докъде може да доведе човек безразсъдството му. Идеше му да извие врата на Илич. Ала все пак обичаше Алиса. Беше сигурен, че и тя го обича.

Нямаше смисъл да си къса нервите, като проклина Илич и неговия идиотски облог или нелепото желание на стария княз да има внук. Господи, ако баща му искаше внуци, той лесно можеше да му направи предостатъчно. За нещастие обаче внуците трябваше да са законни. Това, изглежда, бе единственият проблем.

Не му оставаше нищо друго, освен да се усмихне и да се примири; в противен случай щеше да се озове в Сибир. Съпругата не представлява голям проблем, ако човек е достатъчно богат, помисли той, но въпреки всичко беше притеснен и потиснат, имаше чувството, че ще полудее, преди да свикне с тази мисъл. Той тихо продължаваше да ругае, докато ставаше от стола, за да уведоми Алиса за промяната в семейното й положение.

Тя седеше пред огледалото и се решеше. Усмихна се, когато Ники влезе в стаята.

— Баща ми е уредил развода ти и ми нарежда да се оженя за тебе. Така че, мадам, гответе се за сватба — заяви Ники с мрачна гримаса.

Усмивката изчезна от лицето й.

— Моля те, предай на баща си, че няма да се омъжа насила — устните й трепереха от яд. — Вече съм преживяла такава женитба.

— И аз съм на същото мнение, но се страхувам, че и двамата нямаме избор. Ако откажа — продължи той сдържано, — ще прекарам остатъка от живота си в Сибир като затворник в имението на собствения си баща — нещо, което не ме влече особено. С тебе сигурно ще постъпи по-нежно заради внучето си и ще те изпрати в дачата си в Крим. Трябва все пак да призная, че щом се налага да ме заробят с някоя, ти си най-подходяща.

Ники дръзко огледа красивото й лице, тялото й. Наистина бе пленителна, омайваща. Формите й бяха прекрасни. Бременността й личеше само от леко заобления корем. Просто не би могъл да й устои.

— Боя се, че не мога да ти отвърна със същото, тъй като ти ни най-малко не ме устройваш! — яростно избухна Алиса.

— Съжалявам, че не мога да се съглася с вас, мадам. Смея да твърдя, че си подхождаме идеално поне в едно отношение, иначе ще трябва да призная, че дори преструвките на легендарната Далила, отрязала косата на Самсон, са нищо в сравнение с твоите артистични изпълнения.

— Няма да се омъжа за тебе! — извика тя.

— Никой няма да ви пита, мадам! — изрече той през стиснати зъби и от яд изхвърли огледалото й през прозореца.

Алиса избухна в истеричен плач и се хвърли на леглото, заровила лице във възглавниците.

Ники стоеше със стиснати юмруци на средата на стаята, впил поглед в нея. Халатът й се беше вдигнал почти до кръста и разкриваше бялата й плът.

Колко привлекателна е, помисли си той, усетил мъжките си желания да напират. Бавно се приближи към леглото и свали дрехата от раменете й. Тя потръпна от докосването. Той легна до нея и я целуна по бузата, после я притегли към себе си. Тръпка премина през тялото й, тя вдигна лицето си за целувка. Ники притисна устни към нейните и се качи отгоре й, както си беше, с ботушите и всичко останало.

След известно време Алиса вдигна провокиращ поглед и прошепна прелъстително:

— Досадна ли ме намираш, та не ме искаш?

Изкусително изви тяло под неговото и той тихо простена, усетил отново ерекцията при допира до божественото й тяло:

— Принуден съм да изтърпявам тази твоя досадност.

В същия момент реши, че женитбата му с Алиса си има своите предимства. Доста по-късно двамата лежаха изтощени и задоволени в прегръдките си.

Господи, скоро това страстно създание щеше да му бъде съпруга. Тревожна мисъл споходи съзнанието му. Щом така лесно бе легнала с него, дали преди или след това не бе имало и други?

Обхвана го силна ревност. Дали да не я държи заключена в апартаментите си в Петербург? Тези примитивни похвати обаче щяха да предизвикат голям скандал. От друга страна, щеше ли да има някакво значение за благородната фамилия Кузан, ако към дългия списък от скандали се добавеше още един? И все пак идеята като че ли беше остаряла за модерната столица на цялата империя. Вече не заключваха съпругите, не ги изпращаха в далечни манастири; пък и така, егоистично реши той, щеше сам да се лиши от компанията и топлината на Алиса в леглото.

Той се вдигна на лакът и я изгледа от глава до пети.

— Слушай внимателно! Ако някога те хвана сериозно да флиртуваш, ще застрелям ухажора ти. А ако опетниш името ми, ще застрелям тебе.

Нямаше намерение да я остави да кокетничи, щеше да я държи под око; прекалено лесно се бе предала пред него самия.

— Напълно ясен ли съм? — остро попита той.

— Напълно — каза тя с въздишка.

По-късно, когато отново се върна към действителността, тя попита:

— Значи ли това, че повече не ме обичаш?

Не си бе представяла капитулацията му по този начин.

— Обичам те, скъпа. Ето, отново го казах.

Но тонът му подсказваше, че не желае повече да говори по този въпрос. Беше поредното: „Благодаря, че дойдохте, икономът ще ви изпрати.“

— Но ти желаеш единствено тялото ми — настоя Алиса. — Нареждаш ми да ти се подчинявам, а за себе си нищо не казваш.

— Не отричам, че желая плътта ти, но в края на краищата аз съм мъж като всеки друг. Не мога да се променя и затова нищо не обещавам. Ще ти дам подслон, храна и луксозен живот; ще се погрижа детето ни да не изпитва нужда от нищо. Момче или момиче, то ще има всичко, което може да се купи с пари. Повече нищо не мога да ти обещая. Как да ти обещая, че винаги ще те обичам, като сам не знам? Не плачи — взе да я успокоява той, като видя бликналите й сълзи. — Та точно сега сме толкова щастливи, колкото дори не съм и сънувал, че е възможно. Но не ме моли да се откажа от независимостта си. Не мога.

 

 

Любенето беше накарало Ники за момент да забрави насилствената женитба, но вечерта трябваше да изпие няколко бутилки коняк, за да притъпи болката от обидата, нанесена му чрез тази безцеремонна заповед. Алиса нервно седеше до него и гледаше как се налива, потънал в мълчание.

На другата сутрин го болеше глава. С нежелание се метна на седлото и дългото пътешествие обратно към града започна. Две карети возеха Алиса, дъщеря й и прислужничките. Конярите и финландците бяха на коне, а упоритият младоженец яздеше напред с двама следотърсачи, които не го изпускаха нито за миг от очи. Следваха го дори когато удовлетворяваше естествените си нужди.

— Наистина — протестираше князът, — тази „загриженост“ е съвсем излишна.

— Съжаляваме, Ваше височество — официално се обърна към него по-високият от двамата. — Такива са разпорежданията на княз Михаил.

Изглежда, старецът наистина не се шегуваше и Ники постепенно свикна с компанията на двамата огромни мъже, които нощем спяха от двете му страни, а една кожена връв, омотана около китките им, стягаше кръста му.

 

 

Пристигнаха в града след пет дни. Кайса-лина веднага отведе Алиса да й вземат мерки за сватбената рокля и да решават други женски въпроси.

Само няколко минути след като пристигнаха, княз Михаил извика Ники в кабинета си и официално му съобщи, че след два дни ще бъде оженен. Поканите бяха изпратени и въпреки краткия срок, всички гости бяха отговорили положително. Никой не се осмеляваше да отхвърли покана, отправена от княз Кузан; освен това точно тази сватба обещаваше превъзходен скандал. Нечовешко щеше да бъде да сдържат повече любопитството си. Княз Николай Кузан наистина се женеше; прислугата разнасяше из целия град клюки за изпълнения с неохота жених и за булката, разведена едва от седмица. Колко занимателно беше всичко това! На кого ли щеше да прилича детето? Със сигурност на Ники. Никой не можеше и да допусне, че той ще се ожени за жена, бременна от друг мъж.

Два дни телохранителите на Ники го следваха навсякъде — дискретно, разбира се, за да не дават поводи за нови слухове. В навечерието на сватбата си Ники слизаше по стълбището, следван по петите от придружителите си. Бе облечен в прекрасен бял ленен костюм, напълно подходящ за настъпилите летни жеги, които през този сезон изнуряваха перлата на Балтика. На последното стъпало Ники спря, обърна се и се втренчи в охраната си.

— Господи! — възкликна той с раздразнение. — Стига толкова. Просто излизам да се позабавлявам и се кълна в майка си, че ще се върна навреме за сватбата си.

Йохан сви рамене.

— Съжалявам, княже, такива са заповедите на баща ви.

— Проклятие! Ако още веднъж кажеш „заповедите на баща ви“, направо ще те ударя, Йохан.

Той тръгна с ругатни към вратата, като се кълнеше, че ще ги напие и ще се отърве от тях.

Трябваше по-добре да проучи въпроса, преди да реши да напива финландски горяни. Напои ги с реки от коняк и шампанско, но не постигна нищо. Всичките му познати офицери и приятели се надпреварваха да го задяват за женитбата му. Та той се славеше като най-заклетия ерген в цял Петербург.

Късно през нощта пияният Илич прошепна в ухото на Ники:

— Никога не съм смятал, че ще го направиш. Защо, по дяволите, реши да се ожениш за любовницата си? Мислех, че изпитваш най-голям страх именно от брака.

— Това, скъпи Астракан, е вторият ми най-голям страх. Първият е да не замръзна в сибирското имение на баща си.

Илич повдигна вежди.

— Следователно просто съм бил принуден да го направя, приятелю. Имайки предвид, че всички гении на Русия са били изпращани в Сибир, нямаше да е чак толкова безславно оттегляне, но предпочитам да остана тук. Така стоят нещата в семейство Кузан — приключи Ники.

— Значи така! Моите съболезнования, полковник — веселяк по природа, Илич се опита да повдигне духа на приятеля си. — Но тя е прекрасна! И мога да се обзаложа, че е гореща в леглото. Нещата можеха да бъдат и по-лоши, Ники. Мисли за добрите му страни.

— В момента виждам само лошите му страни, Астракан. Хайде да пийнем.

Няколко часа по-късно един млад офицер от полка на Ники, който не предполагаше какви са истинските чувства на началника му, направи грубата грешка да изкаже своите поздравления за предстоящия меден месец.

— Върви по дяволите! — сряза го князът.

 

 

Следващия следобед, блед и мълчалив, Ники стоеше пред баща си в библиотеката.

— Прибра се вкъщи сутринта. Вярвам, че добре си се забавлявал на последната си ергенска сбирка — гласът на княз Михаил беше учтив и далечен. — Няма да те задържам, за да можеш да отдъхнеш за церемонията довечера, но имам известни забележки и изисквания към тебе.

Бъдещият младоженец мълчеше, потънал в мрачни мисли.

— Трябва да се грижиш за Алиса и да свикнеш с новия си живот. Мисля, че мога да ти имам доверие и да настоявам за това. Храня надежди, че бракът ви ще бъде успешен и здрав. Не желая да се носят слухове като тези, които вече кръжат около Владимир. Императорът е доста раздразнен.^[2]

Ники не отговори.

— Съветвам те, Николай, да не се срещаш повече със Софи. Тя е достатъчно безочлива, за да обиди Алиса пред хората.

— От Софи не можеш лесно да се отървеш, татко.

— Бих искал да направиш това усилие. Тя е деградирала мръсница; une f’emme facile^[3] в сравнение със Софи изглежда просто светица.

— От опит ли ми говориш? — Ники въпросително стрелна баща си с очи.

— Естествено — отвърна князът и издържа погледа му.

Ники злобно се усмихна.

— Проклет да съм! Трябва да признаете, Ваше височество, че тя е несравнима като мръсница. Дяволски чудесна курва.

— С облекчение установявам — меко каза князът, — че в случая сърцето ти не играе никаква роля.

Ники се разсмя като последен грубиян, повдигна леко вежди и доста хапливо изкоментира:

— Сърцата не са в стила на Софи, mon pere, само твърдите пениси.

Без да се дразни от вулгарните изрази на сина си, княз Михаил спокойно продължи с лекцията си:

— Аз и майка ти заминаваме веднага след празненствата. Грижи се за майката на внучето ми — каза хладно той, но в гласа му се прокраднаха по-топли нотки.

— Въпреки че обичам семейството си, татко, боя се, че не притежавам твоя инстинкт за запазване на династията — презрително отвърна Ники.

— Наглостта ти е неуместна — каза княз Михаил със смразяващ кръвта шепот. — Прави каквото ти се казва, в противен случай ще изпиташ последиците от недоволството ми. — Преброи до десет, докато напразно чакаше отговор, после се изправи и каза: — Моля те, не закъснявай за венчавката в параклиса. Съкратихме церемонията, за да спестим на Алиса дългото стоене.

Напусна стаята и остави Ники да дреме на стола си.

Той не помръдна почти половин час. Съзнанието му бе празно, без мисъл, без чувство. Бе изтощен от дългото пиене през изминалата нощ. Наложи си да стане и тръгна към стаята си. Следващото нещо, което видя, напълно го събуди. Банята му беше готова и го очакваше цял куп елегантни копринени дрехи.

След час Ники вървеше през многобройните коридори и стаи към семейния параклис. Братовчед му Алексей и братът на Алексей бяха свидетели от негова страна и го следваха по петите, докато той апатично крачеше към венчавката си. Параклисът бе малък, не можеше да побере повече от двеста души. Когато Ники влезе в осветеното от стотици свещи помещение, всички гости въздъхнаха от облекчение; беше закъснял с петнадесет минути.

Той зае мястото си на подиума под сребърния балдахин. В същия момент Алиса се появи на главния вход и се плъзна по пътеката. Започна песнопението.

Красотата й бе зашеметяваща. Беше облечена в кремава коприна с богати дипли от великолепна дантела, а модерна туника напълно прикриваше бременността й. Малка диамантена диадема с камеи (подарък от княз Михаил) красеше златисточервеникавата й коса и придържаше дълъг няколко метра воал от ръчно изработена дантела. Беше си сложила смарагдената огърлица, която й беше подарил Ники.

Ники спря онемял, изпивайки я, за да погълне с очи красотата й, после пристъпи смело напред и като постави ръката й в своята, поведе булката. Застанаха върху покрития със сатен подиум и дяконът им подаде по една запалена свещ, която трябваше да държат до края на церемонията.

Ники и Алиса поставиха пръстени на ръцете си. Свещеникът държеше чаша с вино, от която двамата отпиха един след друг по три глътки. После бяха внесени разкошни златни корони, които архиепископът поднесе пред тях и после ги задържа над главите им. Свещеникът поде красиво песнопение с великолепен бас, но бързо приключи с песните след едно многозначително кимване от страна на княз Михаил. Бащата на Ники внимателно наблюдаваше Алиса и бе забелязал бледността й.

Церемонията беше съкратена и след като си размениха клетви за вярност, дълбокият глас на руския православен свещеник ги обяви за съпрузи.

Алиса и Ники преминаха през храма, отпаднали от горещината и различните ухания, които изпълваха тясното помещение. Ядосан от отношението на баща си, Ники не бе разменил повече от няколко думи с нея, макар и да разбираше, че и тя самата беше жертва на този фарс, дори може би по-голяма от него, понеже носеше товара на нероденото дете.

— Горе главата, скъпа моя — прошепна язвително Ники, като подкрепяше разтрепераната жена, стиснал здраво ръката й. — Не би искала да припаднеш пред тези изключително любопитни гости, нали?

— Нямаше да се налага да припадам сега, ако ти умееше да си държиш закопчани панталоните.

— Спомни си старата поговорка, любов моя. Ако кучката не си вирне опашката, кучето не тича след нея — отвърна й грубо той и Алиса видимо почервеня от обидната забележка.

Тя наистина всеки момент щеше да припадне. Ники бързо пъхна ръка под коленете й, вдигна я на ръце и закрачи с широки крачки към извитото стълбище. След като се скри от погледа на гостите, той тръгна по-бавно към стаята на Алиса, която отпаднало бе положила глава върху черните му копринени ревери.

Ники влезе в стаята й и я положи на леглото, после се отправи към собствената си спалня в съседство и след миг се върна с бутилка коняк и две чаши. Бързо наля на Алиса и натрупа възглавници под главата й, за да повдигне отпуснатото й тяло. После й подаде чашата.

Като придърпа един стол до леглото, Ники седна с другата чаша и бутилката в ръка, сипа и на себе си и кръстоса дългите си крака върху сатенената покривка. После подигравателно изрече с обичайния си провлачен тон:

— Ще трябва да се опитаме да се преборим с това положение и да се държим любезно един с друг. Изглежда, сега вече ми принадлежиш до края на живота си; човек просто трябва да се примири и да оцелее. За бъдещето ни, скъпа. Мислиш ли, че изобщо имаме бъдеще?

— Нима очакваш да прося снизхождението ти? — гласът й едва се чуваше. — Няма да го направя, Ники, така че бъдещето ни е в ръцете ти.

Златистите му очи задържаха за миг нейните и вместо да й отговори, продължи:

— По-добре бързо изпий коняка, скъпа моя, или няма да издържиш още дълго. Толкова си бледа — той вдигна чашата си за наздравица и я пресуши на един дъх. Над ръба на чашата отново улови погледа й и го задържа, но после сведе очи и посегна да напълни отново чашата си. Моментът за обяснение си бе отишъл. — Хайде — настоя той почти любезно, — трябва да събереш сили, за да приемеш поздравленията на многобройните ни доброжелатели.

Алиса послушно отпи от течността, която запали огън в гърлото й и скоро съживи сетивата й.

С приветлива учтивост през следващите двадесет минути Ники се опитваше да развесели Алиса, като сам изпи две трети от бутилката. Бузите й постепенно възвърнаха цвета си. Алиса го погледна и леко се усмихна:

— Ти май не си много ядосан от тази женитба.

— Алиса, сладка моя, точно в този момент съм почти склонен да одобря идеята — конякът и спокойствието на Алиса бяха подобрили настроението му.

Прекъснаха ги точно когато Ники беше готов да свали обувките си и да прати по дяволите всички гости. Алиса беше толкова привлекателна, че не можеше да стои и да я гледа с безразличие.

Княгиня Кайса-лина се появи на вратата и попита от прага, като в думите и гласа й се криеше настоятелна молба:

— Чувствате ли се достатъчно добре, за да слезете долу? Гостите нямат търпение да вдигнат тост за булката и младоженеца.

Ники преглътна заради майка си ругатнята, която се надигаше в гърлото му и спусна на пода краката си в лачени обувки. Протегна ръка към Алиса.

— Ще слезем ли, скъпа моя? — попита той с приятен тон.

Алиса и Ники стояха до княз Михаил и княгиня Кайса-лина повече от час и приемаха поздравленията на гостите, като изричаха механично задължителните за случая фрази: „Възхитително“, „Колко мило“, „Много ви благодарим.“

Няколко велики князе от две поколения също ги бяха удостоили с присъствието си и като видя колко ниско се наведе Алиса, за да се поклони на втория благородник, Ники й се подигра:

— Скоро няма да можеш да се навеждаш толкова ниско, прекрасна моя млада съпруго. Издутият ти корем ще ти пречи.

Алиса му хвърли възмутен поглед, а той потисна смеха си, понеже се обърна да приветства друг високопоставен гост. След няколко минути пред тях застана майор Сернов и като взе ръката на Алиса, я вдигна към устните си. Задържа я по-дълго от необходимото и промърмори с недвусмислен намек:

— Всеки път, когато ви видя, сте все по-хубава, мадам.

— Комплиментът ви ми прави чест, мосю — отвърна с подкупващ тон Алиса, за да си върне на Ники за подигравките, докато той стоеше и се чудеше какво ще стане, ако размаже мутрата на Сернов. Въздържа се, понеже щеше да поднесе на тепсия нови теми за обсъждане и догадки — младоженецът удря свой съперник на сватбата си.

Ники рязко се обърна към родителите си и заяви:

— Изморихме се от тези учтивости. Ако още някой иска да ни поздрави, нека бъде в писмена форма. Ела, скъпа моя, изглеждаш изтощена — той стисна Алиса за лакътя, притегли я към себе си, възвръщайки собствеността си, и я поведе към една тиха ниша. Щракна с пръсти на един лакей, който носеше поднос с шампанско.

— Остави подноса — каза Ники и посочи масичката до дивана.

Нехаещ за задълженията си към гостите, Николай Кузан продължи да изпразва чашите една след друга, стиснал здраво ръката на Алиса, която седеше до него на тапицирания със сатен зелен диван. Изгаряше го ревност от забележката на Сернов и той на няколко пъти прокле стария си приятел между глътките шампанско.

С привичното за него незачитане на общоприетите във висшето общество норми, точно когато гостите се отправяха към салона с великолепно сервираната богата вечеря, Ники изправи Алиса на крака и я побутна пред себе си. Преведе я през тълпата към стълбите, а оттам — право към брачното ложе.

Вече доста замаян, Ники се чудеше кое да избере — ергенския си креват или леглото на Алиса. Накрая реши да пробва и двете. Смъкна дрехите си и се зае със сложния тоалет на Алиса, която се кискаше, развеселена от шампанско, което Ники я бе принудил да изпие.

Ники я вдигна на ръце и двамата със смях и целувки се строполиха в леглото. Целува я дълго и нежно. Узрялото й за любов тяло потръпна. Умелите му милувки събудиха отново неутолимата й жажда за любов. Тя цялата затрепери, обви ръце около врата му и се разтвори пред пулсиращата му твърда мъжественост. Двамата се отдадоха на любовната игра. Независимо от противоречията помежду си винаги имаха настроение и желание за любов. Нито съпружеските задължения, нито страхът от баща му държаха Ники до жена му по цяла нощ.

На следващата сутрин княз Михаил и княгиня Кайса-лина се сбогуваха с целувки, прегръдки и много пожелания за щастие и потеглиха за Le Repose. Трогателната сцена бе донякъде развалена от Ники и баща му, които хладно и официално се сбогуваха един с друг. Напрежението в отношенията им болезнено биеше на очи.

Каретата потегли по прашните улици на града и княз Михаил се отпусна, чертите на лицето му се успокоиха. Той улови малката ръка на съпругата си, седнала до него, и уморено каза:

— Надявам се, че не постъпих лошо с тази млада жена. Прекалено груб ли бях, като настоях да се венчаят?

— Не, Миша. Нашият син отказва да признае факта, че я обича. Ще дойде ден, когато ще го приеме, а Алиса обича Ники, в това съм сигурна. Много важно е детето, което ще се роди, да има и майка, и баща. Не се отчайвай, всичко ще бъде наред — каза тихо тя и потупа голямата му силна ръка.

Наум тя изрече старо циганско заклинание за щастието на този съюз, понеже знаеше колко твърдоглав, независим и непреклонен може да бъде Ники. Също като баща си.

— Повече няма да се меся — въздъхна нещастно князът. — Може би, ако са сами, ще успеят да изградят заедно един добър живот за бъдещото ни внуче.

Дълбоко в душата си той изобщо не се чувстваше обнадежден, но в крайна сметка детето щеше да има име и щеше да наследи огромното състояние на фамилията Кузан. С парите не можеше да се купи щастие, но те поне предлагаха лукс на отчаяния, цинично мислеше старият княз.

 

 

Не мина много време от промените в розовия мраморен дворец на „Милионная“ и Ники отново се върна към старите си навици. В началото, макар и с неохота, изпълняваше съпружеските си задължения, като посещаваше заедно с Алиса всички балове, тържества, вечери, пикници. Но по време на тези забави винаги беше отегчен и изобщо не криеше безразличието и недоволството си; или стоеше настрана, пиеше и наблюдаваше Алиса, или се губеше с часове в залите за игра на карти. След по-малко от месец стана болезнено очебийно, че смята светските си задължения на съпруг за непоносими.

Алексей все повече заемаше мястото му като кавалер на Алиса и вече почти непрекъснато я съпровождаше на празненствата, които тя избираше да посети. Алексей я обожаваше и й служеше със сляпото увлечение на младостта, готов и дори нетърпелив да изпълни всеки неин каприз. Алиса ценеше младежкия дух и искреността на Алексей и от все сърце се радваше на компанията му. Започна да цени още повече това приятелство, тъй като интересите на Ники го отвеждаха в съвсем друга посока.

В душата на Алексей кипеше ярост срещу безразличието и неучтивостта, с които Ники се отнасяше към съпругата си, но младежът запазваше за себе си тези мисли, изпълнен с възмущение. Някой словесен двубой с Ники не би допринесъл с нищо за щастието на Алиса, а и при това мрачно настроение на княза, не искаше да рискува свободния си достъп до дома и до компанията й. Младият мъж негодуваше, но си държеше езика зад зъбите.

Скоро Ники започна да отсъства от къщи по цели нощи, върнал се към навиците, изграждани вече двадесет години. Алиса плака от мъка и яд, когато това се случи за първи път. Болката, изписана на лицето й накара Ники свирепо да се нахвърли върху нея:

— Дявол да го вземе, спри да подсмърчаш! Знаеше какъв съм, като се омъжи за мене, нали? — после гласът му се снижи до смразяващ кръвта шепот: — Моят безпътен живот и пиянство ти бяха добре известни, мадам, преди да избереш да ми станеш метреса и по-късно дори съпруга. Със сигурност това не е неочакван удар за деликатната ти чувствителност. Прекалено късно е, та да вземеш да държиш на глупости като чест и добродетелно поведение. Ти самата едва ли си образец на благоприличие.

— Няма нужда да ме обиждаш — прошепна нещастната Алиса.

— За Бога, та може ли да се обижда жена с леко поведение — каза той, за да я нарани. — Какво искаш? Звезди ли да ти свалям? Но — очите му заплашително се присвиха — не си правете илюзиите, че ще можете да флиртувате, мадам, или пък че ще имате свободата да… хм… да кажем, да завързвате приятелства. Предупредил съм за подобни неща. Никой мъж няма да докосне съпругата ми. Каквито и деца да се родят от този брак, ще бъдат Кузан както по име, така и по кръв. И бих се радвал, мадам, ако проявите добрината за в бъдеще да не се бъркате в работите ми.

Алиса често плачеше заради Ники, но ако някой път събереше смелост да повдигне този въпрос, той просто излизаше. Така седмиците се нижеха една след друга и тя постепенно прие това положение, защото нямаше друг избор. Но искаше да закрещи: Махай се! Махай се! Щом не ти пука за мене, махай се! Защо трябваше да понася неговата нетърпимост към спътницата му в живота? Ала детето, което растеше и вече риташе в утробата й, нуждата от известна сигурност в този управляван от мъжете свят я караха да приеме неохотно подадената й ръка.

Как бе възможно това да е същият човек, отчаяно мислеше тя. Преди, докато му беше любовница, бе способен на огромна нежност, беше толкова внимателен и страстен. Сега беше студен, безразличен и чужд човек, с когото просто живееха под един и същ покрив. Висока беше цената, която плащаше за името на детето си. След като веднъж семето беше посято, мъжът можеше да не се интересува повече от жена си, да я отбягва, да я отхвърля; бащата можеше да се измъква от задълженията си, но „ощастливената“ от него жена нямаше такава възможност.

Алиса реши да направи най-доброто в този несъвършен свят. Нямаше да отстъпи пред изпитанията на живота, а щеше да се посвети на Кателина и на бъдещото си дете. Второто й дете също щеше да има име. Съпругът й, въпреки че сърцето я болеше да го признае, щеше да се върне към предишния си начин на живот — дори очевидно вече го беше направил. Тя нямаше да се унижава да проси трохи от любовта му.

Въпреки гордото си решение тя често избухваше в горчиви сълзи. Умът й не успяваше да контролира раненото й сърце.

Ники вече не посещаваше леглото й. Тя добре знаеше за нуждата му от жени и при тази мисъл сърцето й се късаше от болка.

Ники прекарваше вечерите си, като играеше комар по клубовете — безмълвен, мрачен, раздразнителен, избухлив. Приятелите му отбелязваха, че женитбата не му се отразява добре. Той пропусна дори годишните военни игри в Царское село в края на лятото, като помоли да удължат отпуска му по здравословни причини. Непринудените дружески взаимоотношения между офицерите щяха да бъдат непоносими в сегашното му настроение.

Пиеше много и мълвата предупреждаваше, че човек трябва да стои далече от княз Кузан; той беше опасен. Когато се уморяваше от коняка и комара, Ники можеше да бъде открит в някое от киргизките нощни кафенета на островите, където пиеше черно кафе с лимонова есенция и опиум, подсладено с шербет, или пушеше хашиш. Наркотиците успокояваха разстроеното му съзнание, притъпяваха раздразнението, уталожваха меланхолията.

Ники свикна да се връща вкъщи, преди Кателина да се събуди и я чакаше в утринната стая, където тя дотърчаваше да си побъбрят, докато той закусваше. Облечен във вечерните си дрехи, той чакаше до загасващия огън. Нямаше желание за нищо друго, освен да види любимата си палавница. Той бе изключително добър с Кателина. Непрекъснато й носеше скъпи играчки, с внимание я изслушваше и беседваше с нея. Щом станеше време за сутрешните й уроци, той се оттегляше в спалнята си и спеше по цял ден, но ставаше навреме, за да се присъедини към Алиса и Кателина в огромната официална столова за вечеря. Облечен отново във вечерен костюм, той весело бърбореше с Кателина, докато към Алиса се обръщаше със строга учтивост. Веднага щом детето се мушнеше в леглото, той изчезваше за през нощта, без да дава никакви обяснения.

Една вечер на масата Алиса събра кураж и попита Ники дали ще бъде на разположение за танците, които организираше в края на седмицата. Той се поколеба за миг, попита още веднъж за кой ден точно се налага присъствието му, и каза с обичайния си хладен тон:

— Ще намеря начин да дойда, мадам. Моля в деня на събитието напомнете на камериера ми, да ме събуди навреме, за да се облека.

 

 

Вечерта, когато щеше да се състои забавата, Алиса беше облечена и чакаше в гостната, когато в десет часа Ники се появи с чаша коняк в ръка — четвъртата, откакто Кателина беше сложена да спи. Беше издокаран с небрежна елегантност в отлично ушит кафяв костюм от кадифе, който подчертаваше стройната му фигура. Игла с огромен тюркоаз и диаманти прикрепяше коприненото му шалче към ризата, а великолепните камъни улавяха и разпръскваха хиляди искри в ярко осветената стая. Алиса не можа да сдържи объркващите я чувства, надигнали се в душата й. Присъствието на Ники все още караше дъха й да спира и тя беше наясно с непреодолимото възхищение, което изпитваше към него.

Като хвърли небрежен поглед на прекрасните екзотични цветя, подредени с вкус в стаята, той тръгна по лъснатия паркет, спря насред стаята и бавно изрече:

— Ще ми позволите ли да ви направя комплимент за тоалета ви, мадам? Показали сте цялото си великолепие тази вечер.

Топло чувство обзе Алиса, която от седмици наред за първи път получаваше комплимент от Ники. Нима наистина се гордееше с красотата й? Алиса бе в петия месец от бременността си и носеше дреха в леко императорски стил от смарагдовозелен сатен с рюш от зелено кадифе; бродиран византийски брокат украсяваше воланите и опасваше деколтето. Прекрасната й гръд, наедряла от бременността, великолепно се издигаше над корсажа. Смарагдите на Ники лежаха върху меките хълмчета бяла плът, а огромен медальон се спускаше чак до цепката на гърдите й. Букетче бели теменужки беше прикрепено със зелена кадифена панделка към модерната й висока прическа.

Радостта й живя само миг, тъй като Ники троснато заяви:

— Бих искал да те предупредя да не се навеждаш много ниско, понеже има вероятност да се изтърсиш от роклята си.

Като видя толкова много от плътта на Алиса показана на чужди очи, той се ядоса, но успя да потисне надигащата се в гърдите му ревност, като пресуши чашата си. Приближи се до една странична масичка и се подпря на нея, като провеси надолу обутия си в кадифе крак и го залюля.

— Деколтетата са на мода, както ви е добре известно — хладно отвърна Алиса.

— Любовните авантюри също са на мода, мадам, но това не означава, че са ви позволени — безочливо каза Ники.

Като не получи друг отговор, освен пламналия поглед на присвитите й виолетови очи, Ники продължи:

— Мога ли да ви предложа чаша коняк, княгиньо. Аз лично изпитвам необходимост здраво да се подкрепя, за да посрещна предстоящото мъчение.

— Ако обичате, Ваше княжеско височество — отговори съвсем официално Алиса. — Аз също почувствах нужда от питие.

Те седяха цели двадесет минути в напрегнато мълчание, като отпиваха от чашите си в очакване на гостите. Те скоро започнаха да пристигат и да се изкачват по главното мраморно стълбище, от двете страни, на което, по двама на всяко стъпало, стояха двадесет и четири лакеи в ливреите на фамилията Кузан. Други двама оповестяваха пристигането на поканените, застанали на вратата на балната зала.

Алиса, възмутена от надменните погледи на Ники, пийна повечко от обикновено и скоро безобразно зафлиртува с няколко млади благородници, които я ухажваха. Постоянно й отправяха комплименти, че е най-красивата жена в Петербург, а тази вечер тя беше в опасно настроение, предразположена да приема ласкателства, докато танцуваше с младите офицери и заобикалящите я настоятелни ухажори.

Тя дори поздрави сърдечно майор Сернов, който дойде да й поднесе комплиментите си и да хвърли поглед на ниското й деколте. Алиса му се усмихна чаровно, като в същото време си мислеше колко лесно могат да бъдат отклонени мъжете от правия път. Само с малко повече открита розова плът.

Ники стоеше настрани с някои приятели от яхтклуба, като си наливаше коняк с достойна за възхищение последователност и от време на време се заслушваше в разговора, който се въртеше около качествата на две нови танцьорки в театъра. Очите му следяха Алиса из цялата стая и гневът му се надигаше с напредването на вечерта. Гледаше я как хвърля изкусителни погледи на младите кавалери, и си мислеше, че е негова съпруга, по дяволите, като си наливаше още коняк, докато разсъждаваше върху неправомерните й действия.

Когато Сернов започна да се навежда прекалено близо до ухото на Алиса и да наднича в деколтето й, Ники взе пиянско решение.

Противна малка мръсница, дразни Сернов с големите си гърди. Извини се на приятелите си с учтива вежливост и бавно се запъти към Алиса и Сернов, проследен от любопитните очи на хората, които току-що бе напуснал.

— Добър вечер, Григор — тихо каза Ники, от когото силно лъхаше на коняк. — Няма да те задържаме, Сернов — произнесе той с леден шепот. — Сигурен съм, че нямаш търпение да се присъединиш към приятелите си.

С кратко кимване той му посочи да си върви. С неизмеримата арогантност, натрупвана почти хиляда години у благородниците Кузан, Ники едва изви глава и един лакей се втурна презглава към него.

— Княгиня Кузан е неразположена и желае да се оттегли в покоите си. Моля, придружете я.

Алиса нямаше избор. Ако откажеше, Ники беше способен да направи сцена пред всичките й триста гости. Тя тръгна побесняла.

Като опитен домакин Ники даде знак на музикантите да засвирят отново и така грубо наруши безмълвното очакване, което бе обхванало огромната бална зала. Веднага след това той тръгна за киргизките кафенета, а гостите продължиха да танцуват, лишени от присъствието както на домакинята, така и на домакина, но за сметка на това възнаградени с превъзходен скандал.

Рано на другата сутрин, когато хоризонтът се оцвети в блестящо розово, Ники се събуди в каретата на път за вкъщи и се отби да купи подаръци на Алиса и Кателина, чувствайки се гузен заради пиянската си постъпка предната вечер. Пролетта си бе обещал да облече Алиса в самури, а и зимата наближаваше. След няколко седмици щеше да падне сняг.

Когато Алиса и Кателина слязоха за закуска в утринната стая, Ники седеше в любимия си удобен стол край огъня, все още облечен в костюма от кафяво кадифе. Кателина скочи в скута му и го обсипа с възхитени възклицания, докато оглеждаше цветята, които все още красяха двореца, и му обясняваше, че готвачът е обещал да й поднесе празнична закуска.

— Ела, чичо Ники — и след кратка пауза: — Isa, исках да кажа — спомни си тя.

Ники беше настоял да я осинови. Някои по-решителни действия, подкрепени със значителна сума, бяха принудили Форсюс да подпише необходимите документи. Той обясни на Кателина на фински — езикът, който детето предпочиташе, че трябва да го нарича „татко“ сега, когато бе женен за майка й. Кателина щастливо плесна с ръчички и в повечето случаи не забравяше да каже „татко“, вместо „чичо“.

— Ела, татко — настоя тя, — и хапни малко празнична закуска с мене.

— Първо погледни подаръците, които съм донесъл за теб и за майка ти — отвърна Ники.

— Би трябвало да хапнеш, Ники — обади се Алиса, която го наблюдаваше от другия край на стаята. Струваше й се блед и много по-уморен от обикновено.

— Думи на добра съпруга, предполагам — иронично подхвърли той, без да обръща внимание на предложението й. — Занеси това на майка си.

Той подаде две огромни кутии на Кателина, която занесе първо едната, а после и другата на Алиса. Тя седеше на масата и наблюдаваше Ники и Кателина. Защо не може да отдели и за мене малко от тази любов и от това внимание? — тъжно си мислеше тя. Той обвинява мен за тази женитба, но ако знаех колко нещастен ще се чувства, щях да откажа. Бяхме толкова щастливи през онези дни в провинцията. Сега се чувстваше като натрапница в дома му, като камък на шията му.

Кателина вече разкъсваше сребристата опаковка и извади великолепна хермелинова пелерина с шапка и маншон, украсен с бели кадифени панделки. Ники й помогна да облече приказния си тоалет и тя взе да се върти из стаята, а после скочи на един стол, за да се види в огледалото, и изтича навън да търси Ракели, за да й покаже новата премяна.

Алиса бавно разопакова по-голямата кутия и възкликна от учудване, като видя върху копринената тъкан прелестна самурена пелерина. Ники се протегна на стола си, без да сваля очи от нея.

— Пробвай я — нареди тихо той и моментното щастие на Алиса изчезна, прогонено от наставническия му тон, макар и по-мек. — Искам съпругата ми да бъде подходящо облечена — добави той.

Това е всичко, за което го е грижа, разгорещено помисли тя, спомняйки си за снощното й злощастно отстраняване от собствената й забава.

Тя метна пелерината върху раменете си и сърдито се обърна, а фината мека кожа прошумоля при завъртането й.

Ники леко се усмихна. Предпочиташе сприхавостта й пред тъгата, която я бе обзела напоследък.

— Отвори другата кутия — нареди той.

Алиса ядосано разкъса опаковката и извади дълго до кръста и скроено по тялото хермелиново палто, украсено с перли.

— Не мога да го нося — каза тя със злобно удоволствие, че може да откаже подаръка му. — Прекалено тясно е. Няма да ми става, докато съм бременна.

— О, прости на мъжкото непрактично око. Колко жалко. Може би ще го запазиш за Кателина, като порасне, тъй като няма да ти стане и следващата зима.

— Разбира се, че ще ми стане — разгорещено отвърна Алиса. — Не съм напълняла чак толкова. До следващата зима отдавна вече ще съм възвърнала предишната си фигура.

— Толкова съжалявам, че ще те разочаровам, мадам, но баща ми така държи на законни наследници, че възнамерявам да изпълнявам безпрекословно синовния си дълг и да ви държа постоянно бременна. Щом иска наследници, ще ги има.

— Няма да ме използваш като кобила за разплод! — ядосано избухна Алиса.

— Ще ти дам два месеца почивка след раждането на това дете, но — предупреди той, — ще хвърля семето си отново.

— Това е единственото, на което си способен, без съмнение — подхвърли язвително Алиса.

— Без съмнение — съгласи се Ники със същия тон. — Това ще бъде много приятно изпълнение на задълженията ми, като се има предвид прекрасното ти примамливо тяло, което също ще вземе участие. О — въздъхна той, — с нетърпение очаквам да настъпи моментът, когато ще мога да се проявя като расовия жребец на фамилията Кузан. Ще го направя с голямо усърдие. Ако и вие се справяте с вашата част от отговорността, мадам, малките кузановци ще се появяват с прецизна точност.

И така, младият княз и съпругата му продължиха да живеят в тази жлъчна и неприятна атмосфера, породена от блаженството на брака. Седмиците летяха. С напредването на бременността, Алиса ставаше все по-нещастна и объркана. Отказа се от повечето светски занимания и си стоеше вкъщи с Кателина и от време на време с Алексей. Ники неотклонно следваше ергенския си начин на живот, като скиташе по кафенетата, любвеобилен към Кателина, но безразличен към жена си, която натежаваше все повече и повече.

 

 

Княз Михаил както винаги бе добре осведомен и следеше всяка стъпка на сина си и семейството му. Казваха му, че Ники живее ден за ден, сякаш „утре“ просто не съществува. Напива се и спи през по-голямата част от деня, а съпругата си вижда рядко и се отнася с нея като към случайна позната. Княз Михаил се чудеше колко ли още щеше да се сърди Ники. Старият княз ставаше все по-загрижен и все по-отчаян. Несигурен как ще реагира синът му, той накара Кайса-лина да им пише и да ги покани да празнуват Коледа заедно. Отговорът беше учтиво, но категорично „не“. Ники се извиняваше, че деликатното положение на Алиса, която скоро щеше да роди, не им позволява забавления и пътувания.

Загубил всяка надежда, княз Михаил реши да изчака раждането на детето и ако бракът им не потръгне, да предложи на Алиса помощта си, за да й осигури развод. Процедурата щеше да бъде опростена благодарение на приятелството му с императора. Не можеше да допусне нещастието на Алиса да тежи на съвестта му. Беше хранил глупави надежди, че тя и синът му ще се помирят. Ники упорито отказваше да изостави предишния си разгулен живот. Щеше да остави Алиса да избере. Каквото и да решеше тя, щеше да я подкрепи.

 

 

Ники, Алиса и Кателина прекараха спокойна Коледа. Той уважи молбата на Алиса да празнуват според лютеранската традиция, тъй като Кателина беше свикнала с тези обичаи, така че тържествата продължиха много дни. Започнаха в навечерието на Коледа на 24 декември и продължиха до руската Коледа на 6 януари. Кателина събра толкова подаръци, че можеше да напълни с тях цяла стая.

Ники подари на Алиса огърлица от три наниза черни перли. Черните перли бяха изключително редки, най-скъпото бижу за една дама.

Вторият подарък беше голяма снимка на Кателина. Тя беше направена след дълги уговорки на ухо между баща и дъщеря. Ники два пъти води Кателина при модерния фотограф на „Морская“ 4, докато най-после и двамата останаха доволни от снимката. Едно весело личице със закачлива усмивка, обрамчено с хермелин, надничаше над маншона, който момичето държеше в ръце. Кателина бе надписала снимката с още неуверената си ръка на петгодишно дете.

Неприятно чувство за вина обхвана Ники, когато получи подаръка на Алиса — скица с водни бои, направена миналото лято в Мон Плезир. Топли спомени нахлуха в съзнанието му и за кратко нежна усмивка смекчи чертите на суровото му лице.

Всъщност Ники остана у дома няколко нощи, за да празнува със своята осиновена и любима дъщеря. Чете й коледни приказки и пя заедно с нея песни, като още помнеше за огромна изненада на всички. Той мислеше за своите собствени Коледи като дете и се опитваше да достави удоволствие на Кателина. Остра болка прониза сърцето му, когато дълбоко в душата си призна, че тези семейни вечери го успокояват много повече и му носят много по-голяма радост, отколкото алкохолът и опиумът. Колко време беше изминало, откакто не беше пял коледни песни?

Алиса беше доволна, че Ники седи до огъня, че е близо до нея. Знаеше, че скоро той неминуемо пак щеше да изчезне, но реши да се наслаждава на щастието, докато можеше.

Ники гледаше Алиса, докато тя четеше на Кателина или свиреше на пиано. Отново изпитваше възхищение пред красотата и чара на тази жена, която беше негова съпруга. Улавяше се, че спомените му често го пренасят в щастливите им дни в Мон Плезир, че мисли за детето в утробата й. Алиса беше очарователна в кашмирената си свободна рокля, подходяща за дами, които „очакват благословеното събитие“, както деликатно се бе изразила мадам Виви.

За първи път през живота си той се замисли, че става баща. Дори изпита нежна загриженост за предстоящите родилни болки на Алиса. Тя беше мъничка и крехка, а детето вече беше извънредно голямо. Трябва да намеря добър лекар, помисли си той унесено, след което беше примамен да играе с тях и забрави тази тема.

След като Коледа си отиде обаче, Ники отново се впусна в омагьосания кръг на комара и пиенето, като затъваше все по-дълбоко в своя собствен ад. Меланхолията му се задълбочи, пиеше още повече, досадата му от живота стана толкова непоносима, че би я отрязал с нож, ако беше възможно.