Сюзън Джонсън
Степното цвете (10)

Ядосаният любовник

През следващите две седмици княз Михаил и княгиня Кайса-лина потопиха Алиса във водовъртежа на забави, танци и вечери; князът желаеше тя да се забавлява, независимо от поведението на Ники. Старият княз, който добре познаваше сина си и нуждата му от жени, неслучайно отстрани Алиса от прегръдките на Ники. За нея самата това беше просто изблик на гняв и отмъстителност; искаше да покаже на Николай Михайлович Кузан, че е напълно способна чудесно да прекарва времето си и без него.

Независимо от смелите си намерения обаче една сутрин след поредната изтощителна вечер Алиса се събуди и реши, че повече не може да продължава така. Трябваше да се махне. Беше преуморена, чувстваше се зле и отново й се гадеше. Балът предната вечер бе продължил до четири сутринта. Като се прибра тя спа лошо. Цялата тази трескава активност оказваше своето въздействие; костваше й все по-големи усилия да изглежда весела. Как можеше непрекъснато да се преструва, че е бодра, жизнерадостна и доволна, когато единственият човек, който я интересуваше, едва я забелязваше в тълпата. Не издържаше повече; независимо от любезността, която родителите на Ники проявяваха към нея, тя твърдо реши да се махне, обзета от умора, отчаяние и тъга.

Алиса изпрати по един лакей съобщение до Алексей, в което го молеше след час да я придружи навън. Бързо се облече в костюм за разходка от кафява коприна, сложи върху къдриците си твърда сламена шапка с кадифена лента и изгълта чаша чай в напразен опит да уталожи гаденето. После отиде до кутията си с бижута и след минутно колебание измъкна прекрасната смарагдена огърлица, която Ники й беше подарил. Пъхна я в чантичката си и се втурна по стълбите; Алексей вече я чакаше в преддверието.

— Благодаря, Алексей, винаги може да се разчита на тебе.

— Бих направил всичко за тебе, Алиса — с трогателната искреност на своите деветнадесет години той наистина го мислеше.

В каретата тя му обясни какво смята да прави, и потеглиха към „Морская“ 28, улицата с най-изисканите магазини. Алексей обеща да й помогне; можеше да й намери апартамент и разбира се, за него беше удоволствие да й бъде полезен с нещо.

Бижутерът, който бе продал огърлицата на Ники, на драго сърце се съгласи да я откупи и да си я вземе обратно.

— Разбира се, госпожо, повече от склонни сме да приемем предложението ви.

Предложената цена смая Алиса; с подобна сума и ако не бъдеше прекалено разточителна, тя можеше да живее три години. След разменени и от двете страни благодарности, сделката бе сключена.

Алиса се върна в двореца с приповдигнат дух, радостна при мисълта, че ще може да напусне Ники. Алексей каза, че само трябва да му съобщи и ще бъде на нейно разположение.

— След няколко дни, Алексей, ще отидем да потърсим апартамент. Ще ми помогнеш да си намеря нов дом.

 

 

С напредването на деня идеята да живее сама й се струваше все по-малко примамлива. Следобеда Алиса лежеше в леглото си, потънала в мрачни мисли за бъдещия си живот без Ники. Щеше ли да го понесе, след като ядът и раздразнението й преминеха?

Внезапно от вратата долетя рязко почукване и Ники влезе както винаги, без да дочака отговор. Връщаше се от езда и още не бе свалил кожените си бричове; запъти се към Алиса, пламнал от яд, и хвърли в краката й смарагдената огърлица.

— Госпожо Форсюс — каза той почти шепнешком, със смразяваща усмивка на лицето, — бих искал да не се отървавате с такава готовност от подаръците ми. Това обижда търговците и поставя под съмнение майсторската изработка на произведенията им. Ако нуждата ви от джобни пари е толкова голяма, сигурен съм, че без проблеми бихте могли да се обърнете към баща ми или към мене.

— Как… как разбра? — объркано заекна Алиса, тъй като от посещението й при бижутера не бяха изминали и четири часа.

— Мосю Фаберже и аз сме стари познати, затова той веднага ми съобщи, че огърлицата, която купих наскоро, е била върната. С присъщата си откровеност той се почувствал задължен да ме уведоми, че любимата ми е изпаднала в парична криза. Да нямаш дългове от залагания, скъпа?

— Не! — рязко отвърна тя. — Махам се и ми трябват пари.

— Ако е Сернов, направо ще… — той се намръщи още повече и впи очи в нея.

— Не ставай смешен — смело отвърна на погледа му Алиса. — Просто ще си намеря собствен апартамент.

Ники вдигна вежди, а в очите му проблесна облекчение.

— Ако това е всичко, от което се нуждаеш, защо просто не си казала?

Лицето му започваше да се разведрява.

— Не може да се каже, че през изминалите дни често съм имала възможност да говоря с вас, мосю.

— Бъди уверена, любов моя, че ще бъдеш възмездена за пропуснатото време. Ще наредя на Иван да намери нещо подходящо още утре. Този проклет живот в апартаментите на родителите ми беше дяволски неудобен.

Мъжественото му лице разцъфна в усмивка:

— Ще бъде удоволствие отново да те имам само за себе си, без те постоянно да ми висят на шията.

— Мисля, че не ме разбрахте, княже — ядосано каза Алиса. — Искам да живея сама. Сама! — наблегна тя на най-важната за нея дума.

Усмивката му веднага изчезна.

— В такъв случай, мадам, оставате тук! Нямам намерение да ви подхвърля на всичките си похотливи познати. Задръж парите, но ако се опиташ да избягаш, ще те намеря, дори да се скриеш вдън земя, и тогава вече наистина ще опознаеш най-лошите черти на характера ми. Дявол да ви вземе, мадам! — избухна той: — Ще правиш това, което аз казвам!

След тази категорична заповед той се обърна и излезе от стаята.

Като птичка в позлатена клетка, тъжно помисли Алиса. Защо беше толкова нещастна, толкова самотна? Само да можеше простичко да й каже, че я обича. Защо не искаше да й каже, че означава нещо за него?

Ходенето по балове не се отразяваше добре нито на Алиса, нито на Ники. Въпреки че използваха всеки удобен случай да се дразнят един друг, празненствата бяха отегчителни. Ники от време на време оказваше внимание на младата Емили, но винаги на бал или забава, където му бе спестена необходимостта дълго да понася отегчителната й компания. Бе започнал отново да прекарва вечерите си в клубовете, отдаден на комарджийски игри и пиянство; често отправяше груби обидни забележки, сякаш предизвиквайки съдбата за нов дуел. Поведението му безспорно бе безразсъдно и дори най-близките му приятели благоразумно стояха настрана и избягваха да отговарят на саркастичните му подмятания, за да не се окажат внезапно пред дулото на пистолета му.

Точно в два часа всяка нощ Юко идваше да го вземе и той небрежно захвърляше картите независимо дали печелеше, или губеше; изправяше се бавно, извиняваше се учтиво на партньорите си и излизаше от клуба, следван от верния финландец.

Тогава на свой ред любопитните зорки очи на изтънчените светски особи забелязваха късната поява на княз Кузан на тържества, вечеринки и празненства, украсени с присъствието на хубавата му „братовчедка“.

Ники неизменно се облягаше намусен на стената с чаша в ръка, подхранваше яда си и с трескави очи следеше прекрасната фигура на Алиса, която се въртеше в изискан валс или флиртуваше засияла с младите офицери.

Една вечер някаква стара сплетница застана пред него и неблагоразумно отбеляза, като се кискаше весело:

— Изглежда, братовчедка ви не може да си отдъхне от обожатели и то точно когато се заговори, че сте започнали да изпитвате нежни чувства към бедното създание.

Точно в този момент „бедното създание“ се смееше весело на някаква забележка на младия граф Берзлов. Беше облечена в изключително творение от зелен тюл, украсено с диаманти и обсипано с ябълков цвят от коприна и зелено кадифе; на великолепната й напращяла гръд лежаха прекрасните смарагди. Ники я наблюдаваше, кипнал от гняв.

— Графиньо — отговори Ники толкова спокойно, колкото му позволяваше замъгленото от алкохола и раздразнението съзнание, — на моята „братовчедка“ — той злобно подчерта думата — от време на време й липсва благоразумие, когато подбира приятелите си. Но предполагам, мадам, че в бъдеще ще се постарая да поправя пропуските й в това отношение — кисело завърши той, поклони се дръзко и отмина.

Откакто достъпът му до спалнята на Алиса бе пресечен, необичайното за него въздържане не се отразяваше благоприятно на настроението му. Емили беше недосегаема, но дори и да не беше, той не изпитваше никакво влечение към нея. Много малко предизвикателство се криеше в това дете и сигурно още по-малко удоволствие, мислеше си той. Четирите случайни танцьорки изобщо не влизаха в сметката; те бяха просто мимолетен отдушник на физическата му страст и Ники веднага ги забравяше. Другите жени просто повече не му бяха интересни. Проклета да е Алиса и цялата й съблазън! Не можеше да прогони от мислите си красотата и чувствеността на тази несравнима кокетка, която го караше направо да побеснява.

Така изминаха две дълги, отвратителни и изключително изнервящи седмици. С огромни усилия той се стараеше да овладее нарастващото си раздразнение, но волята му да се бори със самия себе си все повече отслабваше.

 

 

След две вечери се срещнаха съвсем случайно.

Алиса, оставена за миг сама от партньорите й, които бяха хукнали в надпревара да й донесат лед, чу познат смях зад гърба си и се обърна. Ники стоеше точно зад нея, подпрял се на една колона.

През последните две седмици се бе държал с нея повече от хладно, когато се срещаха на обществени места или из стаите на двореца. Златистите очи, сега впити в нейните, бяха едновременно дръзки и възхитителни.

— Дявол да го вземе, нямаш ли срам? Приличаш на уличница в тази рокля. Да не би да си изложила за продан прелестите си пред наддаващите? Този тюл над корсажа ти повече показва, отколкото скрива — сарказмът в гласа му се уви около нея като копринен конец, с който се канеше да я удуши.

— Защо пък в крайна сметка да не избера някой от наддаващите? Мога да му предложа най-малкото топлина в леглото — нещо, на което ти самият със сигурност не можеш да се надяваш, докато се навърташ около онази безцветна механична кукла. Как е тя в леглото, между другото? — не му остана длъжна Алиса.

— Не е много добра — излъга той. — Но винаги мога да си намеря кой да ме топли, скъпа, щом се уморя от хиленето — студено заяви той, без да откъсва очи от прекрасните й гърди, открити почти целите. — Имаш моите комплименти за това ефектно одеяние. Никога не съм виждал разпуснатостта у жените така красиво показана. Въображението на човек доста бързо се развихря, докато те гледа. Направо плачеш за изнасилване в тези дрехи — грубо продължи той, а дръзкият му поглед поглъщаше тялото й. Алиса бе облечена в бална рокля от синя коприна, драпирана с тюлен воал, към краищата, на който бе пришита бродирана дантела. Ники безочливо продължи: — Затаили дъх, всички чакаме да видим дали роклята ти ще се задържи върху тази пищна гръд; ефирният тюл вече едва я крепи — подигравателно каза той и нахално насочи дългия си тънък показалец към сините тюлени гънки, които според него толкова биеха на очи.

— Не ме докосвай — прошепна с дрезгав глас Алиса.

— Вероятно точно сега в залата за карти се обзалагат, дали тази вечер ще останеш в роклята си, или не. Мога ли да предложа услугите си, ако искаш някой да ти помогне да я свалиш? — похотливо се ухили Ники. — Не се съмнявам, че и всеки друг от присъстващите тук мъже е също толкова нетърпелив да ти го предложи.

Червенина изби по шията на Алиса и се плъзна към бузите й.

— Нима се изчервяваш, любима? Облечена в тази рокля, която оставя толкова малко за въображението? Бях готов да се обзаложа, че си превъзмогнала девическите изчервявания и си се насочила към кревата на някой друг.

— Дори да е така, княз Кузан, благодарение на уроците ви новите ми партньори в леглото няма да останат разочаровани от представянето ми — злобно изгука тя.

— Дали пък няма нещо, на което да съм забравил да те науча? — Ники подигравателно се престори, че мисли по въпроса, и накрая добави с усмивка: — Във всеки случай съм убеден, че твоята изобретателност ще си каже думата. Искам обаче честно да те предупредя — въпреки че любовниците ти без съмнение няма да бъдат разочаровани, ти може и да си.

Това вече беше прекалено. Алиса се обърна и отмина, изпаднала в дива ярост от нетърпимата му арогантност.

Следващите няколко партньори на Алиса не успяха да се съсредоточат добре върху валса, понеже усещаха студените очи на княз Кузан внимателно да следят всяка тяхна стъпка. Сега той се бе облегнал на друга колона и се освежаваше доста често, тоест всеки път, щом покрай него минеше лакей с шампанско. Човек би помислил, че опитва да се напие, толкова бързо оставяше една чаша и протягаше ръка към следващата.

Най-сетне безумно влюбеният лейтенант Бобрински направи фаталната грешка във вихъра на танца да поведе Алиса през голямата аркада към оранжерията. Със застрашително спокойствие Ники пресуши чашата с шампанско и ги последва. Алиса и лейтенантът седяха на изящна желязна пейка под прекрасните цветове на една гардения. Лейтенант Бобрински пламенно изливаше чувствата си пред смутената Алиса и й предлагаше ръката си, сърцето си и значителното си богатство.

Със зъл поглед и настроение, опасно отдалечено от нормите на добрия тон, Ники стана свидетел на нежната сцена и пристъпи напред към идиличната двойка, прекъсвайки обърканите благодарности на Алиса за голямата чест, която Павлов й оказва с любовта си.

Невъзмутимият провлачен глас на Ники сложи край на разговора.

— Предложението ви е много примамливо, Павлов, но се боя, че госпожа Форсюс смята да вземе за съпруг мен.

Лейтенантът се опита да възрази.

С доста приятен тон Ники го помоли да млъкне, след което хладно продължи:

— Би ли ни извинил, Павлов…

Погледът му беше така смразяващ, че младият лейтенант се сбогува заеквайки и побърза да ги остави сами.

— Винаги ли трябва да се месиш? — избухна Алиса.

— Ти изобщо нямаше намерение да се омъжиш за това пале, нали, скъпа? — бавно продума Ники.

— Още по-малко имам намерение да се омъжвам за тебе — грубо отвърна тя.

— Ах, позволи ми да не се съглася с теб, любов моя. Но тъй като никога не съм те питал — промърмори глухо той, — боя се, че така и няма да узнаем. Представи си, скъпа, колко ще се изненада Павлов, ако родиш дете, преди да си имала време да се омъжиш или малко след брачната церемония. Ако детето беше на Павлов, нямаше да има проблеми, дори и да се роди шест месеца преди сватбата. Като пряк потомък на Екатерина Велика и Орлов, той много добре знае, че обществото никога не заклеймява незаконно родено дете, ако произходът на родителите му е достатъчно висок. Ала семейството му все пак би могло да отхвърли чуждо дете, не смяташ ли?

— Павлов знае, че съм овдовяла съвсем наскоро. Няма да е за пръв път дете да се роди след смъртта на съпруга — раздразнено извика тя, ядосана от самодоволния му израз.

— Надали ще стане така обаче, когато детето се роди с моето лице — тихо отвърна той. — Тези мургави вълчи черти имат обезпокоителната способност да се възпроизвеждат — прошепна Ники. — Както виждаш, дори дете, родено след смъртта на съпруга ти, но което прилича на мене, може да предизвика някои неудобни въпроси. Не съм ли прав?

Без да обръща внимание на нахалните му подмятания, тя тихо промълви, като искаше да го нарани възможно най-дълбоко:

— Може би изобщо не трябва да допусна тази бременност да стигне до логичния си завършек; това ще сложи край на тези безсмислени спорове.

— Дори не го помисляй — тонът му беше смразяващ, а в светлокафявите му очи тлееше огън. — Прекалено опасно е. Миналата година малката актриса на Илич умря след аборт от загуба на кръв. Било е истинска касапница и те уверявам, че гледката не беше приятна.

Думите му постигнаха желания резултат, тъй като Алиса видимо побледня.

— В края на краищата тези мъже поне се отнасят към мене учтиво и с уважение — в думите й се усещаше раздразнение, понеже Ники я следеше и прогонваше всичките й компаньони.

— Всеки има собствен подход към цитаделата, любов моя — брутално й отвърна Ники. — Не се заблуждавай, скъпа, на всичките лигите им текат за едно и също, просто някой прикриват желанията си зад маската на вежливостта.

— Ще си позволя да не се съглася с циничната ти гледна точка. Получих няколко предложения за женитба. Това не е първото. Не е ли това достатъчен знак за правилното отношение, което имат обожателите ми към мене? — Алиса доволно се усмихна.

Очите на Ники студено срещнаха подигравателния й поглед.

— Други предложения за женитба? Имало е и други, така ли? Значи да те видя омъжена? Теб? — повтаряше той. — Ако си толкова глупава да се омъжиш, кълна се, че съвсем скоро ще те направя вдовица!

Той започна тихо и дълго да псува, после каза:

— Омъжена, а? Ще я видим тази работа!

Тя беше негова, за Бога; той я беше направил жена, той бе измъкнал женствеността й от черупката на наивността. И да стане сега лесна плячка за всеки неопитен младеж, за всеки голобрад нехранимайко, за светските сладострастници с лъстиви очи? Нима не стоеше върху нея неговият знак? Не носеше ли тя детето му? Как се осмеляваха да й предлагат женитба, ядосваше се той с вродената жар на истински Кузан. Нямаше повече да търпи това! Бяха му я отнели, собствените му родители я пазеха от него като невинна девица, като недосегаема свещена реликва. Щеше да я има отново, каза си той с опасен гняв.

— Цели две седмици те гледам как флиртуваш, как си въртиш опашката и ги омайваш. Търпението ми се изчерпа. Повече няма да има флиртове!

— Ти и търпение! — сопна се тя. — По-добре се опитай да ме убедиш, че земята е плоска или че слънцето изгрява от запад, арогантно копеле такова!

— Търпение — прошепна той, стиснал зъби.

Наистина мислеше така. Какво друго, ако не това търпеливо изчакване бе подклаждало яростта му през изминалите седмици? Познаваше човешката природа и можеше да разбере леките любовни задевки на Алиса, към които я тласкаше ядът й, когато обаче се стигна до предложения за женитба, чашата преля. Алтруизмът на Ники не се простираше чак дотам, че да дели любовницата си.

Да вървят всички по дяволите! Още тази нощ щеше да отведе Алиса в Мон Плезир, имението му на север от езерото Ладога. Мястото беше отдалечено от главните пътища, усамотено, потънало в тишина. Мисълта за едно лято с Алиса сред горите и зеленината накара кръвта му да закипи.

— Тази вечер разреши на всеки мръсник да оглежда прелестите ти. Мисля, че дойде и моят ред — каза Ники, като едва сдържаше яда си и дишаше тежко. — Хайде, скъпа, тръгваме. Времето ти за флиртове изтече. Няма да търпя повече намесата на баща си. Извоювал съм си независимост преди много години.

— Той ще те спре! — изкрещя почти истерично Алиса, когато той насила я повлече към вратата.

— Желая му успех — студено отвърна той и неочаквано избухна в смях. Чувстваше се толкова лек, направо весел. Нормите на обществото, на които робуваше от седмици, бяха отритнати. Той си беше пак същият! Обхвана го старото безразсъдство. След толкова дни на благоразумие най-после бе свободен.

Стиснал злобно ръката на Алиса в желязната си хватка и без да обръща внимание на протестите й, той я повлече през оранжерията, която за негов късмет беше празна. Блъсна силно с рамо двойните френски врати и стъклата възмутено звъннаха върху металните рамки. Тъй като добре осъзнаваше, че двойките, които се разхождаха по терасата, изненадано и възмутено ги наблюдават, той вдигна ритащата и крещяща Алиса и я метна през рамо. В тази неудобна поза тя можеше само напразно да го удря с юмруци по здравия му гръб, докато той стискаше краката й, за да се предпази от някой неприятно болезнен ритник.

— Пусни ме, чудовище такова! Грубиян! — крещеше Алиса и продължаваше да го удря, като яростно проклинаше.

Без да обръща внимание на гневните й изблици, Ники нарочно премина с големи крачки покрай дългата редица карети, намери екипажа си, който го чакаше, и като отвори вратата, безцеремонно хвърли Алиса на пода. Скочи вътре след нея, рязко нареди на Фьодор да кара към двореца и с трясък хлопна вратата.

Веднага го нападна хапеща, драскаща и крещяща дива котка. Дни наред бе принуден да сдържа яростта си, възмущението си, безсилието си. Всяко нещо си имаше граници. По дяволите, имаше си граници! — кънтяха мислите му.

Конете тъкмо потегляха, когато Ники сграбчи Алиса за раменете, като остави синини по тях, и гневно я разтърси.

— Няма да търпя да се лигавиш с други мъже — прогърмя гласът му. — Ти си моя! Друг мъж няма да докосва моя собственост! Разбра ли?

Алиса присви очи, ноздрите й се разшириха в пристъп на гняв. Той отново я разтърси.

— Отговори! — изрева той, напълно загубил контрол.

Тя го заплю в лицето и се разсмя.

— О, Господи — изръмжа той и се избърса с ръкав. — Още не съм те укротил.

Сграбчи медночервените къдрици и издърпа назад главата й, докато очите й се разшириха от страх. Тогава напъха в устата й копринената си носна кърпичка и я стегна с вратовръзката си. После отпори от подгъва на роклята й синия волан и здраво завърза с него ръцете и краката й.

Щом каретата стигна до двореца от розов мрамор, той слезе, затвори вратата и бързо започна да дава нареждания на Фьодор:

— Госпожа Форсюс заспа, затова моля никой да не я безпокои. Приготви втора карета, доведи още един кочияш и четирима коняри; ще ни придружават и двама ездачи. Всичко да бъде готово след петнадесет минути.

Тъй като не беше нито сляп, нито глух, Фьодор дори за миг не повярва, че госпожа Форсюс спи, но привикнал със странностите на младия си господар, той само кимна и се втурна да изпълнява заповедите му.

Ники изкачи на един дъх стълбите до входната врата, като бързаше да замине, преди родителите му да са открили отсъствието на Алиса. Засипа стреснатия иконом с многобройни и резки заповеди. Лакеите да пренесат багажа долу до каретите, прислужниците да бъдат изпратени горе, за да помагат. Веднага да открият секретаря му Иван, понеже му трябваха пари и искаше да напише писмо до командира на полка с молба за отпуск. Готвачът да приготви храна, водка и коняк и всичко да бъде изпълнено за не повече от четвърт час. Накрая Ники попита Сергей има ли въпроси и икономът се разтрепери от опасния поглед на младия княз.

Ники бързо изтича по стълбите да събуди Кателина, като прошепна в ухото й, че заминават на село. Бе неочаквано нежен с момиченцето, което винаги събуждаше в него жив спомен за свободата и чудото на детството. Кателина, винаги доволна да бъде със своя любимец Ники, вече беше изскочила от леглото и събираше играчките си.

— Чичо Ники, ще ме научиш ли да яздя и ще ме водиш ли на лов, както обеща?

— Разбира се, lapsikulta^[1] — тържествено каза той. Винаги се отнасяше с нея като с равна и изпълняваше обещанията си. — Ще те науча да яздиш кон, ще те водя на лов и дори ще ти покажа как да управляваш малка каручка с пони.

— Колко хубаво, чичо Ники! Ще се облека много бързо — обеща тя.

Ники я целуна, нареди на Ракели и Мария за десет минути да приготвят дрехите на Алиса и на детето, и тръгна към стаите си, за да говори с Иван и да подбере някои от любимите си ловни дрехи.

Само след двадесет минути малкият керван потегли на път. Кателина, Ракели и Мария бяха удобно настанени във втората карета, Арни яздеше отстрани, а Ники и Алиса бяха в първата карета с двама ездачи за охрана.

След като излязоха от града, Ники, без да каже нито дума, развърза Алиса и махна кърпата от устата й. Тя започна да диша дълбоко, сякаш събираше въздух за това, което щеше да каже.

Накрая заговори, произнасяйки ясно и отчетливо всяка дума — многобройни и цветисти епитети, които бе подбирала по време на принудителното си мълчание.

— Не съм ти багаж, за да ме пренасяш, където ти хрумне — завърши тя със студена ярост.

— Сега вече си — каза мрачно той, а в светлокафявите му очи нямаше нито искрица нежност. — В Мон Плезир аз съм господар и всеки се подчинява на моите заповеди. Сега смятам да ти предам първия урок по послушание, мой прекрасен багаж.

Усети, че се възбужда, и придърпа съпротивяващата се Алиса до себе си.

— Няма да флиртуваш повече с лейтенант Бобрински или с който и да било друг мъж, нали?

— Ще правя каквото си искам — упорстваше тя и продължаваше да се дърпа.

— Няма да стане.

С бързо движение той я обърна по корем върху коленете си, вдигна полите й и смъкна дантеленото й бельо. С ръка върху меката розова плът той меко попита: — Ще правиш ли сега каквото си искаш?

Тя поклати глава, отказвайки да се подчини на исканията му.

Тогава Ники я плесна и ръката му остави червени отпечатъци по кожата й.

— Говори, скъпа, не те чувам.

Отново я удари; Алиса усещаше твърдостта му до стомаха си.

— Ще се върнем на този въпрос по-късно, любов моя — въздъхна тихо той. В него бързо се надигаше страст, пулсиращ и твърд, символът на неговата мъжественост издуваше панталоните. — Време е за втория ти урок по подчинение. Дори движението на каретата е достатъчно, за да разпали страстите ми, а и ти си толкова близо. Свали си сега дрехите. Искам да хвърля един поглед на собствеността си. Имам нужда от услугите ти.

Обърна я и взе да дърпа нейните и своите дрехи, твърде забързан, за да ги съблича. Държеше лицето й в големите си длани, яростно впил устни в нейните. Причерня му от страст.

— Ти… ти си точно като най-лошия от всички мъже — изрече Алиса, като освободи устата си, останала без дъх.

— Защо само като? — язвително попита Ники, докато без усилие нагласяваше тялото й под себе си в удобна за него поза; силните му ръце я притискаха върху седалката.

— Най-лошия! — извика тя, без да може да помръдне под могъщото му тяло.

— Или може би най-добрия, а, скъпа? — усмихна се арогантно той, като се качи отгоре й и неспособен да се сдържа повече, без увертюри нахлу в нея.

Алиса простена. Въпреки усилията й да се сдържа от устата й излезе слаб вик, когато той проникна по-дълбоко с яростен тласък. Свърши след секунди, избърса се с фустите й и оправи дрехите си. После се изтегна на отсрещната седалка, нарочно оставил Алиса да се чувства използвана, бясна.

— Дори куче би го направило по-добре! — каза с отвращение тя.

— Скъпа моя — подигравателно изрече той, — надявам се, че няма да усвоиш перверзиите на Софи. Толкова е вулгарно!

След тези думи той заспа със спокойно безразличие. Алиса придърпа дрехите към голото си тяло, обърна се по корем и заплака.

 

 

През следващите пет дни пътуваха бързо, като спираха, само за да отпочинат конете и да хапнат. Ники не я докосна повече. Едва забелязваше присъствието й, недосегаем за гневните словесни потоци, които тя изливаше върху него. През по-голямата част от времето просто мълчаливо седеше с бутилка коняк до себе си, протегнал крака на отсрещната седалка и слушаше нападките й.

На четвъртия ден вечерта, след като беше забавлявал Кателина с приказки за вълшебници и феи, Ники се качи обратно в каретата при Алиса и се изтегна по гръб на седалката.

Тя веднага се нахвърли върху него; опитваше се да се освободи от безсилния си гняв и от мъката, която й причиняваше арогантното му и тиранично поведение. Още повече я дразнеше съзнанието, че за Кателина това пътуване е истинско удоволствие, поредното й приключение. Така смятаха и старите верни слуги на Алиса. Всички бяха на страната на Ники и притеснено извръщаха поглед, щом тя изпуснеше в тяхно присъствие някоя злобна забележка по негов адрес.

След като търпеливо слуша обидите и обвиненията и няколко минути, Ники махна с ръка, за да спре тирадата й.

— Моля те, скъпа, престани. Твоята сприхавост не може да предизвика интереса ми. По природа съм много нежен човек.

— По природа и Чингиз хан е бил добър човек! — остро подхвърли Алиса.

Ники невъзмутимо продължи:

— В действителност предпочитам значително по-голяма пасивност у една жена. Така че опитай се да бъдеш по-кротка. Това постоянно кудкудякане може да стане опасно, както знаеш. Моето въздържане не е безкрайно, а вече минаха четири дни.

Под гъстите мигли очите му я гледаха с някаква особена ирония.

— Изненадан съм, че просто имаш дарба да си навличаш неприятности. Трябва да е от дългото ти познанство с господин Форсюс. Намирам грубото си отношение към тебе онази вечер, меко казано, странно. Крайно неприемливо от моя страна, наистина; вероятно ще ме извиниш, понеже бях необичайно напрегнат и, разбира се, не можах да устоя на провокиращите ти прелести. Прости ми, няма да се повтори.

— Предполагам, че и на толкова трябва да съм благодарна — подхвърли тя.

Без да се засяга от саркастичния отговор, Ники спокойно продължи:

— Трябва все пак да те предупредя, че ако продължаваш да ми противоречиш и да ме дразниш, веднага щом пристигнем в Мон Плезир, ще взема необходимите мерки. Бъди обаче сигурна, че този път ще бъдат по-приятни.

— Вие сте целия изтъкан от милосърдие, мосю — отвърна ядосано Алиса, — но няма да остана дълго в Мон Плезир. Не можеш да ме накараш.

С глух смях и подигравателна усмивка Ники тихо отговори:

— Не съм съгласен, но можеш да провериш. В това настроение — каза мрачно той, — след като слушах обидите ти пет дни и пет нощи, съм склонен да проявя злия си темперамент. И моето търпение си има граници.

Студеният му стоманен поглед възпря ядния й отговор и Алиса се умълча; останалата част от пътуването премина в хладна враждебност. Пристигнаха в имението късно същия следобед.

През 1796 г. дядото на Ники решил да построи дървена селска вила в горите си далече на север от Ладога — малко убежище от буйния и шумен дворцов живот. Цялата постройка беше от дърво и стотиците крепостни селяни я бяха издигнали само с брадвите си (бяха си служили с длета, триони и други дърводелски инструменти само за украсата); не бе използван дори един-единствен пирон, нямаше нито една метална част. Строена без първоначален план, вилата бе забележителна демонстрация на спонтанния народен гений.

До централната триетажна постройка, дълга близо тридесет метра, бяха прилепени две крила, които гледаха към езерото. Цялата вила беше в дърворезба, украсена и отвън, и отвътре с фино резбовани дървени фигури и изображения.

През пролетта на 1798 г. вилата била напълно завършена. Интериорът бил толкова красиво оформен, че по нищо не отстъпвал на екстериора. Навсякъде имаше дърво — лъснат паркет, дървени полилеи, изящни рамки за огледалата, някои от които позлатени.

Всички стаи криеха в себе си очарованието на ръчно изработени предмети — кожи и тъкани черги, гоблени, ръчно тъкан лен, плетени дантели, бродерии в традиционния доматеночервен цвят (на руски има една дума и за „червен“, и за „красив“ — „красный“). Из цялата къща в огромни вази бяха подредени свежи цветя.

Алиса успя само бегло да зърне всичко това, понеже Ники веднага я занесе на горния етаж в една стая в източното крило, остави я на леглото, обърна се, без да каже нито дума, излезе и заключи вратата.

Той слезе долу и нареди прислужниците и Кателина да бъдат настанени в западното крило. Погрижи се детето да има всички удобства и обясни на Ракели и Мария, че Алиса не се чувства добре и ще остане няколко дни в стаята си. Жените не се усъмниха в думите му. Беше очаровал и тях. Беше милостив, любезен, загрижен и щедър господар.

Ники поръча да му донесат вечеря и се върна в спалнята в източното крило. Завари Алиса да крачи из стаята от огромното легло до нишите на прозорците, които гледаха към огромната морава, спускаща се до брега на езерото.

— Не ми изтърквай килима, скъпа. Отпусни се. Тук си за дълго.

— Колко време ще продължи това?

— Дотогава, докато ми бъдат необходими услугите ти. Ако ми се подчиняваш и ме забавляваш, ще те пускам навън.

Тя смаяно отвори уста:

— Нима смяташ да ме държиш заключена?

— Точно така.

— Не можеш да го направиш! Ще крещя, ще кажа на Ракели и на Мария какво чудовище си, ще направя живота ти ад! — извика тя побесняла.

— Няма да стане, скъпа. Да бъдем реалисти. Намираш се на триста версти от най-близкия град. Тук аз съм господар; ако се опиташ да кажеш на някого как стоят нещата, ще те заключа в една горска хижа вдън гората, до която достъп имам единствено аз. На Кателина и прислугата ще обясня, че си заминала за Петербург, и ще идвам при теб само нощем, за да ме забавляваш.

Сърцето на Алиса се сви.

— Ако вместо това предпочетеш да останеш тук и да бъдеш послушна, ще позволя на Кателина да те посещава всеки ден и ще те пускам на балкона, за да гледаш как уча детето да язди и да управлява каручка с пони. Сигурен съм, че ще приемеш условията ми.

Алиса седна на леглото и напрегна ума си да измисли нещо, някакъв изход от капана, в който бе попаднала.

— Наистина, скъпа, не бих искал да те притеснявам, но трябва скоро да вземеш решение, понеже, ако решиш да ми се противопоставиш, ще трябва да те закарам в хижата още тази вечер.

Нямам никакъв избор, горчиво помисли Алиса. Не можеше да открие нито едно слабо място в мрежата на тази зловеща паяжина. Ако останеше във вилата, щеше да има по-големи шансове за бягство, а и Кателина щеше да е при нея.

— Много добре — сърдито каза тя. — Оставам тук.

— Великолепно! Така си и знаех, ти си умна жена. А сега, освен ако не смяташ да спиш с роклята, предлагам да измиеш прахта от пътя и да облечеш нещо по-удобно.

В този момент като по даден знак на вратата се почука и влезе цяла процесия от слуги. Двама лакеи внесоха огромна керамична вана, която други няколко прислужници напълниха с топла вода. Оставиха чисти ленени кърпи и излязоха също така тихо, както бяха влезли.

— Мадам, моля, бъдете моя гостенка — поклони се ниско Ники.

Първата мисъл на Алиса бе грубо да отхвърли предложението, но след петте дни по прашните пътища копнееше за баня. Един поглед я убеди, че в помещението няма нито тоалетна стая, нито параван. Тя горчиво си помисли, че е малко късно да проявява срамежливост и изрита от краката си обувките с високи токове. Изви назад ръце и се опита да разкопчее многобройните копчета на гърба на лимоненожълтия си пътнически костюм.

— Мога ли да ви помогна, мадам?

— Не, благодаря! Ще се справя.

След няколко минути въпреки всичките си усилия беше успяла да се пребори само с няколко копчета. Ники я наблюдаваше с лека усмивка. Алиса му хвърли убийствен поглед и той отново стана сериозен.

След секунди се обади отново:

— Моля те, скъпа, приеми помощта ми, в противен случай ще се наложи да се къпеш със студена вода. Тъй като и двамата сме лишени от лична прислуга, позволи ми да ти бъда камериер, понеже няма да ми бъде приятно да те гледам вечно в една и съща рокля.

Ако погледите можеха да убиват, засмя се той наум, отдавна да съм мъртъв.

Алиса не му отговори, просто се обърна с гръб към него. След дълги проклятия, доставили неимоверно удоволствие на Алиса, която копнееше да го ядоса, малките копчета най-сетне бяха откопчани.

— Боже мой, мадам, тези дяволски неща не са направени за мъжки пръсти. Никога няма да успея да уталожа страстта си, ако трябва да се справям с подобно нещо.

— Доколкото ви познавам, господине — каза с явно злорадство Алиса, — подобни тривиална защита не би могла да спре страстта ви.

— Трябва да призная, че това е проблем, който може да бъде решен единствено по два начина — или да правиш любов с облечена жена, или да върнеш дамата обратно вкъщи с разкъсани дрехи. Досега обаче, освен ако не съм бил извънредно пиян, не съм се отнасял с никоя жена толкова грубо.

— Може и така да е, господине — не можа да се сдържи Алиса, — но нали знаете, че ми е трудно да ви възприема като учтив и внимателен човек.

Забележките на Алиса не можеха да го ядосат, понеже вече беше негова, буквално в ръцете му, но все пак и той не се стърпя да не отвърне по някакъв начин на острия й език.

— Това ли имаш предвид, като казваш, че съм груб, скъпа? — прошепна той и разкъса връзките на фустите й, които се свлякоха на пода.

Тя се вкамени.

— Може би дори съм нагъл, мадам? — нежно промълви той, обърна я с лице към себе си и пое с ръце пищните й гърди. После с рязко движение съдра и блузата, и връзките на корсажа, които също паднаха на пода. — Други забележки, скъпа? Виждам, че си в обичайното си заядливо настроение — той отметна една червена къдрица, паднала върху гърдите й, наведе се бавно и пое между пръстите си мекото розово зърно. Въртеше го нежно, после по-силно. Трепет премина през тялото й и Ники триумфално се усмихна, доволен от властта, която имаше над нея. — Нямам желание да те оставя точно сега, но е толкова неприятно да си мръсен. Отивам да се изкъпя в езерото. Приятна баня. Знам, че температурата на водата, тридесет и пет градуса, е подходяща за деликатното ти положение.

От прага й изпрати въздушна целувка и излезе, като превъртя ключа. Алиса изгаряше от срам; направо мразеше предателското си тяло.

След час, освежени след банята, двамата още веднъж се оказаха заедно в голямата стая. Скоро слугите почукаха на вратата и внесоха вечерята. Двама лакеи оставиха блюдата на масата близо до камината.

— Ще се обслужваме сами, Анастасия, благодаря — сърдечно се обърна Ники към сияещата селянка, която даваше нареждания на слугите, как да подредят ястията.

— Нуждае ли се от още нещо Ваше благородие тази вечер? — попита тя.

— Не. Ще позвъня сутринта и госпожа Форсюс ще избере менюто.

Прислугата се оттегли и Ники заключи вратата.

— Не бъди глупава и не се опитвай да откраднеш ключа, докато спя. Горската хижа те чака, а финландските ми следотърсачи ще те открият, където и да си.

Ники се приближи до масата и започна да вдига капаците на сребърните съдове.

— Великолепно! Хайде, скъпа, сядай. Приготвили са любимите ти ястия, но ще трябва да ме извиниш, че не ти предлагам чига^[2]. Толкова бързахме, че съм забравил. Ще ми простиш, нали?

На устните му се появи усмивка и той се изтегна на широк диван, придърпан близо до масата.

— Бих искал чаша шампанско — тихо каза той, докато оправяше маншета на отлично скроеното си сако.

— Не съм ти слугиня — троснато отвърна Алиса.

— Сега си, любов моя, и ако не изпълняваш заповедите ми, няма да ти позволя да ядеш. (Беше забелязал апетита й и бе решил, че така ще може да я принуди да склони глава.)

— Няма да го направиш! — с ужас изрече тя.

— Така ли мислиш? Е, винаги можеш да опиташ — отвърна той с равен тон.

Очите й яростно заблестяха.

— Бих искал чаша шампанско — повтори той.

Алиса упорито оставаше на мястото си, решена да гладува, но да не му се подчини.

— Скъпа, виждам, че ще бъде трудно. Толкова се надявах на една приятна вечер.

Ники си наля сам шампанско и след като пресуши няколко чаши, се зае с вечерята. Бавно си взимаше от всичко и после го поливаше с глътка шампанско. Докато се хранеше, той водеше приятен разговор — описваше прекрасния вкус на патицата и пикантния сос, за да дразни апетита на Алиса, която често преглъщаше събиращата се в устата й слюнка. Ники се правеше, че не забелязва.

Алиса не беше яла много през тези пет дни. Всъщност бяха се хранили само от студени ястия, понеже нямаха възможност да приготвят нещо друго, докато са на път. Сега изпитваше невероятен глад, а уханието на гозбите само изостряше апетита й. Проклета да е черната му душа! Тя седеше срещу него и умираше от глад, а той невъзмутимо се хранеше, бавно и с наслада. Алиса преглътна пак.

След малко Ники меко повтори:

— Бих искал още малко шампанско.

Поднесе чашата към нея. Алиса се поколеба, но накрая, захвърлила гордостта си, стана и му наля от пенливата течност.

— Сега мога ли да ям? — язвително попита тя.

— След малко, скъпа, след малко. Бих искал първо да ме нахраниш. Ще те науча на послушание. На първо място моите удобства!

Стиснала зъби, Алиса застана до Ники и се зае да му прислужва. Той й се усмихваше, докато преглъщаше, и се правеше, че не забелязва убийствените й погледи. Малко по-късно той й позволи отново да седне и тя веднага посегна към храната.

Ники лекичко я удари с дръжката на сребърния си нож и ръката й увисна във въздуха. Алиса въздъхна и скри ръце под масата.

— Прости ми, че те бавя, скъпа, но има още един урок. Не получих правилни отговори на въпросите, които ти зададох онази нощ в каретата. Вероятно вече си премислила. Тогава казах, че няма да допусна да имаш нещо общо с други мъже. Помниш ли?

— Това едва ли би могло да бъде проблем в тази пустош. На триста версти съм от най-близкия бал.

— Няма да останеш тук завинаги. Искам отговор — каза твърдо той, като я гледаше напрегнато. — Ще флиртуваш ли пак с други мъже?

Тя ядосано го погледна и не отговори.

— Е, ще го правиш ли? — попита той със смръщено чело.

— Може би — отвърна тя с прозявка, като не желаеше да се пречупи.

— Какво? — разгорещено прошепна той, наведе се през малката масичка и стисна главата й със силните си ръце. Втренчи се в очите й и промълви: — Какво каза?

Тя се опита да устои на погледа му, но бързо сведе очи пред яростта му.

— Няма — тихо въздъхна тя.

Той я пусна и с усмивка се върна на мястото си.

— Започваш да ставаш разумна, скъпа моя. Ела и седни в скута ми. Сега аз ще те храня.

— Мога да се нахраня и сама — сряза го тя.

— Ела! — тихо заповяда Ники и този път Алиса се подчини.

Той започна бавно да я храни, като я държеше в скута си. Храната бе великолепна, разнообразна и вкусна.

— Нахраних се. Бих искала да се върна на стола си.

— Още мъничко — настоя търпеливо Ники.

— Не — Алиса сви устни с упорството на малко дете.

— Хайде, любима, още няколко залчета. Искам бебето ми да бъде охранено и здраво, а и много ми харесват закръглените ти форми — промърмори Ники, плъзгайки ръка в деколтето на халата й. — Такива пълни меки гърди — прошепна той. — Просто плачат някой да суче от тях. Съблечи се, шери, за да мога да галя божествената ти гръд.

— Не, Ники — запротестира тя и се отдръпна, — толкова ме болят напоследък.

— А ако обещая да бъда нежен? — глухо прошепна той и наведе глава. Протестите й веднага престанаха, щом през тялото й премина тръпката, предизвикана от докосването на устните му до зърната й. — О, любима — тихо въздъхна той и я погледна, докато ръцете му се плъзгаха по закръглените й бедра. Взря се в упоените й очи, вече изпълнени с томление и страст. За миг светът изчезна за нея, когато усети ръката му да се плъзга между бедрата й. — Ето че се промени. Познавам те по-добре, отколкото самата ти се познаваш — шепнеше й той. — Знаеш го много добре, но все още не искаш да признаеш, че си създадена за любов — дългите му пръсти я караха да тръпне от страст и желание. — Имаш нужда от мен също толкова много, колкото и аз от тебе.

Той я вдигна на ръце и я занесе до красиво легло от бор, богато украсено с резбовани цветя и листа.

— Кажи ми, че имаш нужда от мене — прошепна той, докато я поставяше върху леглото.

— Имам нужда от тебе, Ники… — очите й се топяха, гласът й заглъхна и тя протегна ръце, за да го привлече по-близо.