Сюзън Джонсън
Степното цвете (9)

Измамената красавица

На следващата сутрин Алиса стана рано, без да събужда Ники, облече се и слезе за закуска. Чувстваше се потисната, щом се сетеше за страстта, която безмилостно я беше поставила във властта на Ники, а в душата й тлееше гняв срещу жестоката обида, която й бе нанесъл, като бе дошъл право от леглото на Софи в нейното. Почти не докосваше яденето, потънала в отсъстващо мълчание и едва отговаряше на родителите на Ники, които се опитваха да възвърнат доброто и настроение с приятелски разговор. Княгиня Кайса-лина изпитваше дълбоко съчувствие към младата жена, влюбена в сина й и търсеше начин да я успокои; не беше толкова възрастна, че да не помни любовните мъки на буйната си младост. Старият княз мрачно си мислеше, че е готов лично да изпрати на заточение сина си, ако се наложеше. Той въздъхна тежко, като си представи последствията от тази крайна мярка и реши да опита нещо друго, което може би щеше да има по-голям успех. Искаше Ники да се ожени за очарователната млада жена, която носеше внука му, но не беше склонен да използва груба сила, за да постигне съкровеното си желание. Можеше, разбира се, да принуди Ники да се ожени за момичето, но предпочиташе не толкова твърд подход. От друга страна, бе твърдо решил да осъществи намеренията си; по един или друг начин щеше да вкара безотговорния си син в правия път — дори със сила, ако станеше нужда, но първо с по-мека стратегия.

— Алиса, мила, след унизителния спектакъл, който Ники и Софи изнесоха снощи на бала на Голхов, мога ли да се надявам, че ще успея да те убедя да се преместиш в нашето крило поне временно? Мисля, че този нехранимайко синът ми заслужава подобно нещо. Какво ще кажеш? Кайса-лина и аз с удоволствие ще те приемем в нашите апартаменти.

(В дворец с деветдесет и две спални факторът разстояние не трябваше да се подценява; източното крило на родителите бе значително отдалечено от западната половина на сина.)

Очите на Алиса се оживиха от облекчение. Чудесно решение на проблема й. Това й даваше възможност напълно да се овладее; щеше да накаже Ники за арогантното му господарско отношение, като просто остане на сигурно място далеч от изкусителните му устни и от умелите му ръце. Споменът как я бе съблазнил миналата нощ, само за да я унизи, я разяряваше. Тя вирна решително брадичка и се усмихна.

— Отлична идея, мосю. И без това синът ви едва ли има особена нужда от мен.

Щеше ли наистина да го накаже по този начин? Дали изобщо Ники се интересуваше от нея? С отчаяна безнадеждност тя знаеше, че за нея самата е важно дали би му липсвала. Чувстваше се толкова самотна, че чак изпитваше болка; всеотдайното приятелство и грижите на родителите му не можеха да променят нищо. Беше отново сама. Толкова сама, колкото и през последните шест години. В този свят човек трябваше да разчита само на себе си, ала понякога тази всепоглъщаща празнота бе непоносимо тежка.

— Ще се погрижим за всичко, скъпо мое дете. Мисля, че младият глупак скоро ще усети липсата ти.

 

 

Алиса се премести, след като Ники излезе. Когато на вечеря бе запознат с този факт, той нито се ядоса, нито прибягна към заплахи. Всъщност Алиса притеснено забеляза, че той почти не показа, че е чул. Само много забележителен наблюдател би могъл да забележи, че вените на челото му пулсират, когато изрече с неизменния си провлачен тон:

— Виждам, татко, че си замислил нещо. Моли се да не останеш разочарован, ако не се поддам на повика на плътта.

Той продължи да се храни с обичайното си безразличие, но изпи чаша или две вино повече от обикновено. Когато сервираха десерта, той учтиво помоли да бъде извинен, тъй като си бил спомнил за неотложни ангажименти, налагащи вниманието му. Изправи се, без да бърза, сбогува се хладно и напусна столовата, безупречен във вечерния си костюм.

Същата вечер княз Михаил заведе Алиса и княгиня Кайса-лина на танци и когато Алиса видя Ники да влиза заедно с една младичка госпожица, облечена с фалшива скромност в рокля от бледорозова коприна, сякаш остра кама прободе сърцето й. Отчаянието й нарасна още повече, когато малко по-късно графиня Амалиенборг с присъщото и нахалство започна да я разпитва за връзките й със семейство Кузан. Алиса беше твърде ядосана, за да парира удара.

— Хайде, хайде, скъпа, защо се тревожите толкова. Прикрийте поне малко злобата в очите си, шери.

Без капка жал бъбривата жена продължи с усмивка:

— Съвсем естествено е да ви е пожелал; вие сте доста привлекателна млада красавица, а той е преди всичко здраво младо животно, но, скъпа, не показвайте мъката си толкова открито. Той е непоправим донжуан с цяла армия любовници. Ники е най-известния женкар в града и всички скандални клюки, които чуете за него, са верни. Но заради неустоимия си чар, богатството и потеклото си, той си остава най-търсената партия в Петербург и го приемат дори в най-резервираните гостни. А като стана дума за това, току-що научих, че днес сутрин е направил визита на сладката малка Емили Белкенкова, с която танцува тази вечер. Забележителното му посещение е накарало майка й да цъфти от щастие и да крои планове за женитба. Ники просто никога не посещава сладки млади госпожички през деня.

Тази сутрин? Тогава той още не е знаел, че се премества от стаите му. Очевидно за него тя беше просто поредната мимолетна връзка. В душата на Алиса пламна ярост, която изгори нещастието й в пожара на гнева. Виолетовите очи под дългите мигли потъмняха — кралски пурпурно лилав цвят, който напълно подхождаше на царствената й ярост.

— Тази сутрин? — попита хладно тя.

— Тази сутрин — изгука Софи.

Нима Ники си бе наумил да ухажва това розово чучело? Често бе повтарял, че ако се ожени, ще бъде за някоя благонравна госпожичка, току-що станала от училищната скамейка, и ако наистина бе решил да го направи, нито една не би устояла на обиграния му чар и красота. Някоя като Емили, едва навършила седемнадесет, щеше да се влюби от пръв поглед. Алиса погледна към Ники — наведен над седналата Емили той нежно й говореше нещо, а тя бе вдигнала към него сладкото си личице.

Софи успокоително потупа Алиса по коляното, когато стана да си върви, напълно доволна от изпълнението на злобната си мисия, и каза:

— Сигурна съм, шери, че ще си намерите подходящ съпруг сред тълпата млади мъже, които ви следват по петите. Някой по-подходящ за общественото ви положение. Ники, като княз от една от най-старите фамилии, може да се цели много по-високо. Младата Емили с безукорното си родословие е много по-подходяща за него от някоя неизвестна вдовица с дете.

— Без съмнение ще бъде като глътка свеж въздух. След обичайните забавления на Ники със… както се изразихте… случайни вдовици и — продължи Алиса, като я гледаше право в очите — преситени мръсници, бонбонче като Емили ще бъде добре дошла промяна.

Ударът попадна в целта; графинята ядосано се завъртя на пети и си тръгна, без да отвърне.

Алиса наблюдаваше как Ники танцува с младото момиче, цялото в розово и бяло, меко и закръглено. Сламенорусата й коса беше вдигната високо в модерна прическа, а по заоблените й бели рамене падаха златисти къдри. Наистина изглеждаше много добре. Ники поддържаше очарователен лек разговор, а невинното момиче само се изчервяваше и се кикотеше в отговор.

За двадесети път тази вечер Ники повтаряше все същата банална забележка:

— Танцувате прекрасно, скъпа.

Търпеливо зачака неизбежното. Дойде след половин удар на сърцето — трелите на тих нервен смях. Изпитваше съжаление към нервното сладко същество. Момичето нямаше никакво понятие от светски маниери, нито от изтънчени отговори, но съчувствието не го задължаваше с нищо, изведнъж реши той. Докато преглъщаше поредната прозявка, вниманието му беше привлечено от зряла брюнетка с лъскави букли и обиграно око, която го гледаше с втренчен поглед. Просто по навик намигна на цъфтящата брюнетка над сламенорусата глава.

За щастие валсът свърши и той върна малката Емили на щастливата й майка, която по всяка вероятност вече му взимаше мярка за брачното ложе, после бавно се запъти към Алиса. Когато се приближи, ятото млади кавалери около Алиса се пръсна; обожателите й отстъпиха под стоманения поглед, с който Ники дари всеки поотделно. След като с рязко кимване направи знак на последния от ухажорите, може би по-смел от останалите, да ги остави сами, Ники провлачено каза:

— Необходимо ли е, мадам, постоянно да се заобикаляте с подобни болни за любов палета? Бих предположил, че намирате разговора с тях скучен.

— Вие кажете, княз Кузан. Не са ли сладките безмозъчни млади госпожици също толкова скучни? Мога да се закълна, че онази малка блондинка не прави нищо друго, освен да се черви и да се киска — отвърна рязко Алиса.

— Уви, мадам, това е самата истина и дори да не е съвсем малоумна, е твърде близо до това състояние, което всъщност е едно и също — въздъхна Ники и красноречиво сви рамене. — Затова си помислих, че за тази вечер задължителните танци са ми напълно достатъчни. Боя се, че пороците на досегашния ми безпътен живот съвсем бегло са ме запознали с удоволствието, което носи общуването с добродетелни млади жени.

Нападката бе не само умишлена, но и безцеремонна.

Очите на Алиса заискриха от яд и тя язвително каза:

— Вероятно това, от което се нуждаете, княз Кузан, са по-добродетелни връзки. Кой знае, може да не сте безвъзвратно затънали в тинята. Няколко вечери или следобеди в компанията на тази розово-бяла госпожица може да възнаградят усилията ви.

— По дяволите, да не си полудяла? Два танца бяха достатъчни да получа главоболие. Тръгнал съм да си търся лек — някоя бутилка коняк. Желаеш ли да се присъединиш към мене, сладка моя?

— Не, благодаря. Ще продължа да разговарям с тези галантни млади кавалери с надеждата да се измъкна някой ден от глъбините на покварата, както толкова прямо отбелязахте. Тези младежи притежават освежителния чар на младостта.

По принцип Ники не държеше на морала на жените, но възгледите му за морала на любовницата му бяха категорични.

— Както желаеш, но имай предвид, че можеш да си позволиш само разговори. Предпочитам прелестите ти да останат изключително моя собственост — завърши той и развеселен забеляза яростта в очите на Алиса.

— Не всички сме уличници, които не подбират партньорите си като графиня Амалиенборг, мосю.

— Колко успокояващо, любов моя. — Ники вдигна ръката и към устните си и топлият му дъх докосна пръстите й, докато той нежно масажираше дланта й. — Довиждане, любов моя, до по-късно — промърмори той многозначително, а Алиса се изчерви от докосването му и се опита да измъкне дланта си от неговата. Нарочно задържайки ръката и повече от необходимото, той леко се усмихна, поклони се бързо, завъртя се на пети и се отправи към стаята за игра на карти.

Алиса си наложи да успокои пулса си, ускорен от допира на Ники. Дяволите да го вземат! Дори от най-лекото му докосване кръвта и започваше да бушува. Тя прогони обезпокоителния трепет и с мрачна решителност вдигна глава, за да се усмихне пленително на лейтенант Половцев, който пръв се осмели отново да застане до нея.