Сюзън Джонсън
Степното цвете (16)

Епилог

В Мон Плезир бе построен елегантен параклис и когато Алиса учудено попита Ники, защо го е направил, той стеснително й отговори, че когато е раждала Саша, е обещал да издигне църква, ако Бог запази живота й.

— Боже мой, та кой друг ще го използва, освен слугите? — каза тя невярващо, но тайно изпита огромно удоволствие.

Истина беше. Нямаше често да се използва, освен от прислугата. Но той знаеше, че от време на време щеше да влиза в свещеното убежище, за да благодари, че жената, която обожаваше, бе останала с него — в брака и в любовта.

Князът не напълни детската стая насила, както бе заплашвал някога, а с пълното одобрение на съпругата си, която го уверяваше, че нито едно раждане не е било толкова трудно като това на Саша. След раждането на третото им дете се наложи да разширят крилото, в което бяха разположени детските стаи. Княз Кузан често казваше много сърдечно, че доста му е харесало да изпълнява дълга си, свързан с продължаването на рода; освен това така напълно удовлетворяваше желанието на баща си да има наследници.

Ники също така одобряваше старата персийска поговорка: Три неща най-много радват божиите очи: да заченеш дете, да посадиш дърво и да напишеш книга. Все някой ден, казваше той, ще се заема с второто и третото.

Ники рядко се появяваше в града, и то винаги заедно със семейството си. По време на тези посещения той гордо показваше красивите си подрастващи деца, а дворецът от розов мрамор ехтеше от щастливите им гласове и нескончаемите им забавления. В клубовете го виждаха рядко и за другите жени той беше безвъзвратно изгубен. Те често хвърляха нежни погледи към високия красив княз, но той вече не им обръщаше внимание, доволен и щастлив в компанията на прекрасната си съпруга и чаровните си деца.

Когато синът им Саша възмъжа, оказа се, че проявява забележителна склонност към разгулния живот, воден някога от баща му.

— Понякога ми се струва, че ти направо окуражаваш Саша да развратничи, като одобряваш всичките му дяволски хрумвания и не обръщаш внимание и на най-шумните му лудории — от време на време отбелязваше Алиса, отправяйки укор към княза.

— Хайде стига, скъпа. Остави момчето да си поживее.

— Да, това винаги е била твоята максима, стар развратнико и виж сега какво става. Нали знаеш — каза мрачно тя, — че намерих гувернантката на по-малките деца в леглото на Саша. Та тя прехвърля четиридесетте!

— Знам, скъпа — успокои я Ники, — но това не се случи повече. Саша без съмнение е взел присърце майчиния ти съвет.

Всъщност след тази любовна афера, Ники бе провел разговор на четири очи с безразсъдния си син и го беше предупредил да не наранява така просташки чувствата на майка си.

— Ще ти спестя съветите, които едва ли ще приемеш в тази млада възраст, и само ще ти препоръчам, заради спокойствието на дома ми, момчето ми, да използваш за тези неща лятната къща край езерото. Мястото е много дискретно.

И така момчето последва съвета на баща си, но това е друга история.