Сюзън Джонсън
Степното цвете (11)

Патова ситуация

Тази нощ почти не спаха, тъй като князът, на когото Алиса беше липсвала толкова дълго, не можеше лесно да утоли жаждата си по нея. Тя всеки път се съпротивляваше, но той я подмамваше и неизменно побеждаваше. Сетивата й страстно отвръщаха и тя се мразеше заради това отстъпление. Призори Алиса се почувства преситена, изтощена.

— Не, Ники, моля те. Не издържам вече — простена тя.

Той я погали още по-нежно, но не спря. Плъзна се между бедрата й и само след минути доведе и двамата до влудяващ екстаз.

Ники нежно я целуна, отдръпна се от топлото й тяло и промълви извинително:

— Прости ми, направо ме влудяваш.

По-късно същата сутрин атмосферата отново се нажежи от враждебността на Алиса, която охладня, след като се измъкна от прегръдките на Ники. Тогава той, без да обели нито дума, започна да отваря куфарите и чантите с багажа й и небрежно да измъква дрехите й.

— Оставете ги, мосю — обади се хладно Алиса откъм огромното легло. — Сама ще ги разопаковам.

Ники не й обърна никакво внимание и продължи да се рови в нещата й, докато не намери онова, което търсеше — двадесет и четири нощни одеяния в различни цветове, поръчани при мадам Виви. Ники ги взе всичките, закачи ги в гардероба, затвори куфарите, отключи вратата и бързо изнесе багажа в коридора.

Върна се обратно в стаята, грабна жълтата рокля и фустите, захвърлени на пода, метна ги през рамо и понечи да излезе.

— Какво правиш, за Бога? Не можеш да ме оставиш без дрехи! — възмути се Алиса и се надигна в леглото, притиснала копринения чаршаф към пълната си гръд.

— Напротив, скъпа. Не само мога, но и го правя.

— Дрехите ми трябват! — разярено извика тя.

— Уверявам те, любов моя, че за заниманията ни не ти трябват дрехи. Оставям нощниците и халатите просто за да има с какво да се покриеш, ако решиш да подишаш чист въздух на балкона.

— Ти… ти си отвратителен, гаден. Мразя те! — просъска Алиса и отчаяна се отпусна пак на възглавниците.

— Боже мой, колко бързо забравяш — подигравателно промърмори Ники и се престори на учуден. — Та само преди два часа бе доста доволна от присъствието ми и настоятелно молеше за още.

Засмя се на неудобството, което изпита Алиса, изчервила се до уши. После се обърна и излезе от стаята. Мразеше го. Ненавиждаше го, защото я караше да се разтапя в ръцете му, да забравя всичко при допира на умелите му ръце.

Нещата се задържаха така почти цяла седмица — Алиса не можеше да излезе от стаята, битката продължаваше и те разгорещено си разменяха обидни думи. Бяха просто двама души със силен характер, изправени един срещу друг и стигнали до патова ситуация. Но когато Ники умело и търпеливо възбуждаше сетивата й, Алиса изпитваше страстна нужда от него. След като любовният акт приключеше, тя се отвращаваше от себе си и го ненавиждаше още повече заради поредната му победа. Той печелеше, само за да загуби, когато тя успокоеше сетивата си и трепетът утихнеше.

Един следобед Ники седеше и четеше в голямата спалня, а Алиса тъжно гледаше през прозореца красивата морава, градината и блестящото езеро в далечината — пейзаж, който все още не беше виждала отблизо. Беше заключена в стаята вече шести ден, принудена да се подчинява на волята на Ники, и нервите й бяха опънати до краен предел.

Ники вдигна очи от страницата и се загледа в изправения гръб на Алиса, застанала неподвижно до прозореца. Яркото следобедно слънце осветяваше прекрасното й тяло, обвито в морскосин дантелен пеньоар, босите й крака.

Само след секунди се възбуди. Господи, само един поглед беше достатъчен, за да я пожелае. Тя беше като опиат за съзнанието му. След още няколко такива дни щеше направо да полудее, въпреки че, споходи го развратната мисъл, това щеше да стане по изключително приятен начин.

— Робиньо — каза Ники предизвикателно, — ела тук.

Алиса се обърна и втренчено изгледа изтегналата се на стола фигура.

— Върви по дяволите!

Защо се подиграваше с тази жена? Ники често си задаваше този въпрос и не можеше да си отговори. Чуждо беше за него да иска да притежава, която и да било жена. Във всичките си предишни връзки Ники винаги бе успявал да се държи на разстояние и не беше искал нищо друго, освен да задоволи временната си похот. Това независимо същество със силна воля беше предизвикателство за него. Алиса беше коренно различна от жените от миналото му, които се съгласяваха с всичко. Възприемаше нейната твърда, дива решителност като хвърлена ръкавица. Тя караше кръвта му да бушува.

Щеше да бъде негова, напълно и единствено негова; щеше да преклони глава пред волята му!

Обхвана го раздразнение.

— Ела тук — повтори той и я повика с пръст.

Тя не помръдна, само продължаваше да го гледа с отровен поглед.

— Хижата в гората те чака — напомни Ники шепнешком, ала опасният му поглед бе по-красноречив от мекия тон.

Тогава тя бавно тръгна към него със сведен поглед и спря на няколко крачки от протегнатите му нозе.

— Примири се със съдбата си, Алиса — нежно заговори той, — тъй като смятам да те задържа близо до себе си.

Тя отвори уста, за да отговори, но Ники я спря с вдигнат пръст. Тръсна глава, за да преодолее отвращението, което изпитваше към самия себе си и гласът му се снижи до шепот:

— Не питай пак защо, не знам. Не мога да ти кажа. Всичко, което знам, е че си в кръвта ми; просто някаква потребност да те усещам, да те докосвам. Искам да чувствам топлата ти кожа до моята, когато се събуждам сутрин; искам да знам, че си тук, за да ме посрещаш, когато се връщам — той се взираше в Алиса, а в очите му имаше горчивина. — Искам да те любя денем и нощем.

Тя потръпна от грубостта на думите му и от погледа на подивелите му зли очи.

— И — той за миг се засмя на болезненото чувство на ревност, което го обземаше — изпитвам непреодолима нужда да те пазя само за себе си. Друг мъж няма да те докосне. Оставаш с мен, доброволно или не. Това не ме интересува, но можеш да бъдеш сигурна, малка моя гълъбице, че ще останеш. А сега се съблечи. Искам те.

Тя вдигна ръка и се зае да разкопчава дрехата.

Беше спечелил поредния рунд.

Ники придърпа Алиса към себе си и я сграбчи в мощната си прегръдка. Пръстите му опъваха къдриците на тила й, дърпаха назад главата й, за да може настоятелно да притисне устни в нейните. Продължи да обсипва с груби целувки шията й, разтрепераната й гръд, заклеймявайки я дивашки с печата на страстта си; чувстваше се неудобно от усещанията, които тя събуждаше в него.

Рязко смъкна дрехата й и я остави да се свлече на пода. Притисна я до здравия си, мъжествен гръден кош и я пренесе до леглото. Постави я под себе си и проникна в меката топла плът, която го бе обвързала с копринените конци на безумното желание. Скоро тихите стонове на Алиса достигнаха до съзнанието му и черният му гняв се изпари, когато разбра, че й причинява болка. Обгърна лицето й с ръце и нежно погълна сълзите й, като шепнеше извинения и мили думи, движейки се с бавен ритъм, който галеше, удряше, възбуждаше.

Тя искаше любовта му, а той й даваше страст. Дълбоко в душата си тя искаше да бъде негова съпруга; той искаше само страстна любовница.

Скоро и двамата забравиха всичко, освен нуждата си един от друг, докато върховната наслада ги обедини още веднъж на единствената обща територия, на която преставаха да се карат.

 

 

Сутринта Алиса наблюдаваше от балкона как Ники търпеливо учи Кателина да язди понито си и да държи юздите на малката червена каручка. Обзе я топло чувство; беше толкова добър с Кателина. Само да не настояваше да я притежава по този феодален начин, потъпкващ всичката й гордост и достойнство. Дяволите да го вземат, проклет да е, че я караше да го желае толкова много дори след шест дни непрекъсната любов. Страстта й се надигаше дори от най-лекото му докосване. Нуждата й от него ставаше все по-силна.

И тази нощ не беше по-различна от предишните, война на думи и представи. Алиса искаше да го накара да говорят за нещата, които я измъчваха.

— Защо трябва непременно да ме унижаваш? Жените не са просто предмети, играчки за леглото. Ние също имаме чувства. Ние сме равни.

— Равни ли? — учудено се обади той. — Глупости! Защо една жена ще иска равенство? Не е ли достатъчно да бъде нормална и щастлива? Ти си красива — прошепна той и протегна ръка към нея, — ела тук.

Всички мисли напускаха ума му, щом съблазнителният образ на Алиса събудеше желанията му.

Тя отново се дръпна, както правеше винаги след началото на битката. Само след миг обаче Ники я отблъсна възмутен.

— Проклета да си — избухна той. — Направо си непоносима. Защо винаги се бориш с мене? Защо винаги трябва да те принуждавам? Не можеш ли да признаеш желанието си? Мислиш ли, че не знам кога една жена ме иска? Ти ме пожела още първия път, когато ме видя.

Знам, тъжно помисли тя.

— Няма нищо по-хубаво и по-ласкателно за един мъж от това една неустоима жена да иска любовта му.^[1] Ти, както изглежда, просто не си способна да се отдадеш на тези естествени желания.

Той я огледа от горе до долу, както лежеше до него, после дълбоко пое въздух.

— Печелиш. Утре заминавам. Можеш да останеш или да си вървиш, не ме интересува. Повече няма да те притеснявам. Вземи си проклетата гордост и достойнство и се надявам да им намериш добра компания. Иван ще открие банкова сметка на твое име в Петербург, заради детето. Ще се радвам да предложа на него и на теб финансова сигурност. Надявам се да намериш подходящ мъж, който да се съобразява с непоносимото ти его.

Ники й обърна гръб и веднага заспа.

Тя лежеше смразена до него. Как можеше да бъде толкова безчувствен? Напускаше я утре сутринта, а можеше да спи толкова спокойно.

Ужасната й гордост и любовта й към Ники се изправиха една срещу друга в страховита битка. Как можеше да обича мъж, който само използваше жените, който не искаше да си има работа с умна жена? Нима бе полудяла? Тя не означаваше нищо за него — за мъжа, който бе имал толкова много жени. Но ако си отидеше, щеше да й липсва, щеше да се чувства самотна. В живота й нямаше да остане никаква радост, нищо нямаше да има значение.

Беше й дал толкова много — бе й посветил времето си, беше мил с Кателина и й отделяше огромно внимание, бе й подарил нечувано скъпи неща, беше й показал, че може да има и нежна любов. Може би това бе достатъчно? Трябваше ли да промени и независимия му характер? Не искаше ли повече, отколкото той можеше да даде? Може би беше достатъчно, че искаше от нея страст.

Тогава пак се обаждаше гласът на разума. Нямаше ли поне капка гордост? Ала тъжният отговор бе: не, с Ники нямаше гордост.

За какво й беше гордостта, ако го загубеше? — запита се искрено тя. Обичаше го. Докато зората се пукваше, тя взе важно решение. Искаше Ники. Трябваше да го задържи.

Щом слънцето се промъкна през ленените завеси, Алиса се изправи, твърдо решила да накара Ники да остане. Отиде до мивката, наля вода от порцелановата кана и започна да се мие, като нарочно вдигаше шум.

Щом усети, че дишането на Ники се променя и той се събужда, тя свали нощницата, вдигна ръце над главата си и прелъстително се протегна като дива котка. Лъчите на утринното слънце къпеха в светлина и блясък великолепното й тяло.

Първата мисъл на Ники бе, че в тази поза е красива като нимфите на Русо в галерията във Фонтебло. Гъвкава, чувствена, с позлатени от слънцето меки извивки на гърдите и бедрата, затоплената й снежнобяла плът бе символ на женствеността. Господи, та тя го съблазняваше нарочно! Наложи си да устои на предизвикателството.

— Няма да стане — рече с безразличие. — Тази сутрин заминавам. И не искам да се държиш като уличница — хладно завърши той.

— Вземи ме за последен път, преди да си отидеш. Искам да ти оставя нещо за спомен — прошепна тя, а нежният й глас го мамеше и привличаше.

Ники промърмори някакво проклятие и се опита се да съпротивява, но сега бе негов ред да загуби битката, победен от страстните устни на Алиса. Тя наведе глава над него, нежните устни го докоснаха, влажният й език го привлече и със съпротивата му бе свършено.

Той простена и я обви с ръце:

— Ела, заминаването ми може да се отложи.

Притиснала Ники до себе си с надежда и желание, Алиса безрезервно му отдаде любовта си — диво, безразсъдно; копнееше той да остане с нея, копнееше да я иска толкова силно, колкото тя него. За първи път любовта им напълно обедини две сърца, две души, две страсти.

Това беше най-красивият миг за тях. Ники нежно я целуна и отмести червените къдрици от челото й, после леко я залюля.

Сълзи напълниха очите й и тихо закапаха от миглите й.

— Не плачи, Алиса, lemmikki^[2], няма да те изоставя — обеща с безкрайна нежност той.

Тя се усмихна и докосна с връхчетата на пръстите си устните му, толкова близо до нейните.

— Благодаря ти — прошепна тя, докато сълзите й се лееха.

Плачеше за себе си, за това, че бе поробена от този мъж. Беше готова на всичко, за да лежи в прегръдките му и сега плачеше за загубената си воля.

Ники внезапно бе станал друг човек, мил и внимателен. Сега тя беше изцяло негова, беше му дала сърцето си. Душата му ликуваше. Нареди да донесат закуската и куфарите й с дрехи, затворничеството й бе приключило.

След като закусиха и се облякоха, Ники я заведе под розовите храсти близо до къщата, откъдето можеше да наблюдава заниманията му с Кателина и понито, на широката морава.

Кателина щастливо препускаше наоколо върху малкото пони, а Ники подвикваше окуражаващо, напомняше й как да държи ръцете си, как да седи, къде да постави лактите си. Детето следваше всичките му съвети.

Ники обожаваше Кателина. Той вече бе осигурил живота на детето по обичайния си небрежен начин, като бе прехвърлил щедра сума на нейно име.

— Скъпа мамо — започна Ники, като седна до Алиса на широката люлка, — Кателина е очарователна. Ако и второто ти дете бъде толкова прекрасно, ще бъда двойно по-щастлив.

Сърцето на Алиса се разтопи от това признание. Той мислеше за нея и за Кателина, за още нероденото им дете. Не обещаваше нищо, не й казваше, че я обича, не й предлагаше бъдеще, само изпълнено със страст настояще. Ала мислеше за тях и Алиса се вкопчи в тази надежда като удавник за сламка.

— Освен това смятам непрекъснато да те държа бременна, за да умножаваш тези великолепни творения — игриво прошепна Ники.

Изведнъж осъзна какво бе казал и млъкна. После стана и се отдалечи. Беше заговорил за бъдещето, за това, че не може без нея, но не искаше да събужда в сърцето й напразни надежди. Не трябваше да се поддава на тези непознати чувства, трябваше да се овладее.

Как бе стигнал дотам да мисли за бъдещето и за нея? (Дори наум не смееше да произнесе думата любов.) За него любовта беше вечен ад. Той щеше да запази своята независимост, своята самостоятелност. Беше свикнал да не се прекланя пред никого, човек или бог, и със сигурност никога повече нямаше да даде чувствата си на жена, никога. Алиса го объркваше.

Но и му доставяше удоволствие, така че щеше да я задържи. Разбира се, само докато на него му бъде изгодно. Това беше всичко.

— Мислиш за мене само като за кобила за разплод — рече със сладък глас Алиса. След като войната им бе приключила, на нея й харесваше да флиртува открито с него, да отправя прелъстителни предложения. — Дори предлагаш да ме държиш постоянно бременна.

— Ако това не ти е прекалено неприятно — очите му заблестяха, той спря да крачи напред-назад и пак седна до нея на люлката.

— Не, не съвсем, господарю мой.

Ники се усмихна на хубавите устни, готови за целувка, доволен от старанието й да му достави удоволствие, да демонстрира сговорчивостта и послушанието, които той ценеше у една жена.

— Не си само за разплод, любов моя; ти ме омагьосваш по най-различен начин, но трябва да призная, че мисълта за детето ми, което расте в утробата ти, ме изпълва с неприкрита радост — той се наведе и постави ръка върху корема й. Неговото дете.

Кателина пищеше и го молеше да й обърне внимание, затова той стана и тръгна към момиченцето и неговото пони. Поговори малко с нея и се върна обратно. Ники хвърли поглед към детето и пак се обърна към Алиса:

— Обещах на Кателина да я заведа на лов за катерички този следобед. Имаш ли нещо против да останеш сама за няколко часа? Неохотно те напускам, но трябва да спазя обещанието си — той се усмихна. — Не те каня с нас, тъй като не трябва да яздиш. Много трябва да внимаваш с детето. Да извикам ли Ракели, или Мария да ти правят компания, докато ни няма?

— О, не ще се чувствам чудесно и сама. Може би ще предприема разходка до езерото, понеже съм го виждала единствено от прозорците на спалнята — тя закачливо се усмихна, полузатворила очи.

— Прости ми за проклетия ми нрав, любима. Ще се старая да го обуздавам за в бъдеще. Цялото имение е на твое разположение — и той описа кръг с ръка. — Но не навлизай много навътре в гората. Може да се изгубиш.

— Няма, Ники.

— Добре. Сигурна ли си все пак, че няма да се чувстваш самотна? — попита я още веднъж и се наведе да я целуне.

— Разбира се, скъпи, и не убивай много катерички.

— Няма. Няма да се бавим много. Довиждане — той й изпрати въздушна целувка и потегли заедно с понито и ездачката му към конюшните.

След като Ники, Кателина, Арни, Юко и трима ловци следотърсачи тръгнаха на лов, Алиса остана още малко на люлката. Слънцето я затопляше с животворните си лъчи и тя потъна в мечти. После се разходи из цветните градини, поддържани от цяла армия градинари и се отправи към езерото. Стигна до брега и тръгна по мекия бял пясък. След минути къщата се скри от погледа й, потънала зад високите борове, които заобикаляха езерото. От време на време спираше, за да вдигне някоя мидичка или да хвърли камъче към блестящата водна повърхност. Вървя така около десетина минути, без да се страхува, че може да се загуби на открития бряг.

Намери един отрязан дънер, седна върху него и се отпусна под лекия бриз и топлите слънчеви лъчи, които изпълваха с наслада душата й.

Неочаквано чу шум зад гърба си и се обърна.

На пет стъпки от нея стоеше Валдемар Форсюс. Хлътналите му очички, в които гореше опасен фанатичен огън, я гледаха подигравателно. Алиса се вцепени от ужас.

— И така, госпожо Форсюс, преследването наистина беше много забавно — тихо каза той. — Бяхме започнали да се отчайваме, че никога няма да излезете от къщата. Този развратен княз добре ви пази. Ала уви — въздъхна той с подла усмивка върху гротескното си лице, — недостатъчно добре. Пък и аз, разбира се, съм търпелив човек.

Той махна с ръка и от гората се появиха двама едри мъже, които застанаха до него.

— Да ви представя. Моите ловци — отбеляза учтиво той, — моята сладка млада съпруга. Господа, това е обектът на дългия ни и мъчителен лов — представи ги той, като се владееше до съвършенство.

Алиса бе парализирана от страх. Защо й трябваше да излиза от къщата? Защо толкова глупаво бе решила, че Форсюс лесно ще се откаже от нея? Господи, къде беше Ники? Тя затрепери като лист, сигурна, че Форсюс ще я убие. Той беше луд, дявол, сатана. Господи помогни ми, молеше се тя с цялата си душа. Зави й се свят, светлината затанцува пред очите й и тя припадна, спасена в милостивата прегръдка на забравата.

— Хайде — рязко нареди Форсюс. — Трябва да бързаме.

Единият следотърсач без никакви усилия я вдигна на ръце и тримата тръгнаха към конете си, вързани за боровете. Метнаха Алиса на седлото пред единия ловец и се впуснаха в бърза езда. След като излязоха на пътя, яростно пришпориха конете си, насочвайки ги на юг.

Алиса дойде в съзнание късно следобед, когато принудително спряха да сменят конете. Качиха я на малка дореста кобила и вързаха ръцете й за седлото. Форсюс й каза не повече от три думи, тъй като внимателно криеше гнева и лудостта си от двамата ловци. Да върнат обратно избягалата му съпруга, беше съвсем законно, но дори тези примитивни мъже нямаше да приемат наказанието, което й беше подготвил.

— Ще гориш в ада, мръснице, и гнусната ти похот ще ти донесе наказанието, което напълно заслужаваш. Надявам се да издържиш достатъчно дълго. Не искам да си развалям удоволствието.

Той жестоко стегна вървите около ръцете й и се качи на коня си.

Алиса разтреперано се молеше за сила и смелост, но я завладяваше все по-голям ужас. Въпреки че непрекъснато си повтаряше, че трябва да запази спокойствие, паниката й скоро се превърна в кошмар.

 

 

Ловът на катерички продължи по-дълго от очакванията им, понеже Кателина много хареса това ново забавление. Здрачът взе да се промъква между дърветата, когато малката група пое обратно към дома. Измореното, но доволно дете бе удобно настанено в прегръдките на Ники.

Като влезе в къщата с Кателина на ръце, Ники се огледа за Алиса в очакване на поздрав и целувка. Предаде момиченцето на Ракели и заизкачва широкото дървено стълбище, което водеше към спалнята, нетърпелив да я вземе в обятията си. Толкова бързаше, че дори не изтупа прахта от дрехите си. Тази сутрин беше великолепна. Присъствието й променяше целия му свят, правеше го просто прекрасен.

— Алиса! — извика той. — Върнахме се!

Ники отвори вратата на спалнята, огрята от бледите лъчи на залязващото слънце.

— Кателина започва да става отличен ездач и… — той спря на прага и очите му обходиха стаята.

Спалнята беше притихнала и празна. Целият се стигна, рязко се обърна и хукна по стълбите, като крещеше името й. Икономката притича от задната част на къщата и припряно започна да обяснява:

— Не съм виждала мадам от часове. Когато за последен път я видях, тя се разхождаше в градините.

— Значи не сте виждали госпожа Форсюс цял следобед?

— Не, господарю — отвърна уплашената жена, тъй като лицето на княза потъмня.

Ники троснато благодари и се отправи към входната врата почти тичешком. Само след миг вече беше зад ъгъла на западното крило и оглеждаше лехите с цветя.

От Алиса нямаше и следа.

Съмнение смени безпокойството му, когато се отправи обратно към къщата, за да провери хрумването си. Развилнялата се в душата му буря отекна в гръмотевичния му глас, докато отново викаше икономката. Чула рева на княза чак от кухнята, жената вече го чакаше до вратата.

— Съберете веднага цялата прислуга! Не мога да намеря госпожа Форсюс.

След по-малко от минута всички прислужници стояха пред Ники.

— Някой виждал ли е госпожа Форсюс, откакто отидох на лов?

Хората отговаряха плахо и объркано, но очевидно от ранния следобед нататък никой не беше виждал Алиса.

Бясна ярост започваше да се надига в душата на княза. Значи целият този театър сутринта е бил една огромна лъжа. Тя хладнокръвно бе подготвила капана и той, подведен както винаги от гениталиите си, се беше хванал на въдицата. Как иначе щеше да излезе от затвора си? Наистина много умно от нейна страна; бе прибягнала до най-стария и изпитан женски трик — когато всичко друго пропада, използвай тялото си.

Той прокле наум, а после и на глас пред слугите, които се бяха скупчили на групички и трепереха от страх пред разярения си господар. Нямаше какво да научи от тях, затова троснато ги освободи.

— Юко, донеси ми две бутилки коняк — заповяда той обезумял.

Ники се затвори в кабинета си; беше бесен, че се е оставил да го подведат, че е повярвал на Алиса.

Проклета да е! Проклето да е лъжовното й сърце! Щеше да я довлече обратно, дърпайки я за косата! Щеше да я съсипе от бой! Щеше да й покаже, че не може да си играе с него! Но защо да я търси? Нали сам искаше да я напусне тази сутрин? Да, само че тя го беше изпреварила и го беше направила на глупак!

Юко се появи с коняка и се опита да каже нещо за Алиса, но Ники само кълнеше и псуваше. За стотен път проклинаше наивността си. Тази мръсница го беше унижила, нищо друго не го интересуваше.

— Ники, а Кателина? Алиса никога не би я оставила — започна Юко, но бе грубо прекъснат от господаря си.

— Млъкни! — изрева Ники и надигна бутилката към устата си. Погледна го убийствено. — Да не би да защитаваш тази кучка? — премина той на фински. — Не искам повече да чувам името на тази курва! Разбра ли? Махай се! Остави ме на спокойствие. Жени! Кой го е грижа за тях!

— Както кажеш, Ники — въздъхна Юко и излезе от стаята, като го остави да се налива.

Юко реши сам да потърси Алиса. Всеки от прислугата знаеше, че не би избягала сега, когато беше бременна с детето на Ники. Но когато князът беше ядосан, не се вслушваше в гласа на разума.

След по-малко от половин час Юко откри причината за изчезването на Алиса. Хукна обратно към къщата и намери Ники, отпуснат на стола и потънал в мрачни мисли. Първата бутилка беше вече празна.

Юко издърпа втората бутилка от ръката му и каза:

— Алиса не е избягала; била е отвлечена. Трима мъже на коне са я грабнали от източния бряг на езерото на четвърт миля надолу по брега.

Изминаха няколко дълги мига преди Ники да осъзнае думите му. После скочи, сграбчи го за рамото със силната си ръка и дрезгаво попита:

— Отвлекли са я? Сигурен ли си? Значи не е избягала? Сигурен ли си?

Очите му изгаряха от нетърпение.

— Да, Ники, сигурен съм.

— Благодаря ти.

В очите на Ники блесна надежда, а Юко притеснено извърна очи, за да не става свидетел на слабостта на гордия си господар. Финландските ловци са тактични, горди и лаконични хора, които не обичат да показват чувствата си. Ники за момент бе разкрил душата си пред Юко и момъкът от деликатност бе предпочел да отклони поглед настрани.

Когато отново вдигна очи, Ники вече тичаше по коридора. Арни и Юко се втурнаха да го догонят.

Край езерото тримата мъже огледаха малките стъпки на Алиса в настъпващия вече сумрак.

— Сигурен ли си, че са били трима, Юко?

— Да. Двама едри мъже и един среден на ръст.

Той посочи ясните следи в гората и мястото, където бяха стояли конете.

— Вдигнали са госпожа Форсюс и са я взели със себе си — Юко познаваше Ники още от дете, заедно бяха израснали. Беше наясно с чувствата му, затова леко докосна рамото на младия си господар: — Ще ги настигнем, Ники — тържествено обеща той. — Имат не повече от четири часа преднина, а и не могат да се движат бързо с госпожа Форсюс.

Ники още веднъж огледа малката полянка. Не можеше да има съмнение, кой беше похитил Алиса. Прогонил черните си мисли, той бясно се понесе обратно към къщата. Арни и Юко едвам успяваха да го следват. Ники влетя в конюшнята, нареди да оседлаят шест коня и после се върна в къщата да обясни на ужасената Мария какво се е случило. Предупреди я да не тревожи детето.

— Ще се върнем след два дни. Опитай се да успокоиш Кателина.

Той закрачи към кабинета и свали от стената инкрустирана със слонова кост карабина „Уинчестър“, модел 1866 — най-добрата в света, донесена от Париж, както и удобен револвер. Изтърси пълните с мидени черупки джобове на ловния си жакет и повика готвачката, докато тичаше обратно към конюшните.

Конете бяха почти готови, когато готвачката се появи задъхана и Ники й нареди да приготви храна за три дни.

— Имаш пет минути — троснато заяви той.

Жената затича към кухнята, като викаше всичките си помощнички.

— Изпразнете конюшните! — рязко заповяда Ники. — Искам всички коне да тръгнат с нас, както и двама коняри, които да връщат уморените животни. Бързо! Бързо! — нетърпеливо щракаше той с пръсти.

Арни и Юко вече бяха на седлата, а конярите завързваха животните едно за друго.

Ники сложи пушката и револвера в кобурите на седлото, огледа всички, за да се увери, че са напълно готови, и се метна на коня. Коли изпръхтя доволен отново да види ездача си. Готвачката и помощничките й тичешком донесоха натъпканите с храна раници и бързо ги привързаха за седлата.

Преследвачите се понесоха като буря в здрача, водени от Ники, който препускаше в опасно бърз галоп.