Андреа Кейн
Изпитания (22)

Глава 21

19:35

Дъбовата зала

Пето авеню

и Сентрал парк саут,

Ню Йорк

Вечерята беше странна.

Джонатан не можеше да долови какво, но нещо определено не беше наред.

Той се намръщи, наблюдавайки лицето на Дъглас и опитвайки се да разбере къде се реят мислите му. Вече бяха пийнали по едно и бяха изяли половината си салати, а разговорът се ограничаваше до изненадите на борсата през тази седмица и до печелившото корпоративно начинание, в което се включи „Бъркли и компания“.

Да, имаха да обсъждат по-важни неща.

— Прегледах онези няколко текстови промени, които си направил в документацията — започна той, откривайки разговора. — Добри са. Уредили сме всичко.

Вилицата на Дъглас увисна във въздуха, после продължи към устата му.

— Каза, че имаме да обсъждаме някаква заплетена ситуация. Значи не е за „Бъркли и компания“!

— Не директно. Но със сигурност може да повлияе на компанията. Става дума за Гордън.

— Гордън?

— Да. — Джонатан скръсти ръце пред себе си и се наведе напред, за да подсили важността на думите си. — След голямото фиаско компенсира всички инвеститори, което преживяхме след инцидента — което беше по-заплетено от всичко, от което сме спасявали Гордън в миналото — аз реших да открия колко дълбоко е затънал той в тези мръсни сделки. Той може и да е мъртъв, но поразиите, които е направил, може да се върнат като бумеранг и да ни поразят. И така, аз започнах някои разследвания при закрити врати.

— И? — За Дъглас този отговор сякаш бе последното нещо, което искаше да чуе. Несъмнено беше така. От години насам той си заравяше главата като щраус, когато станеше дума за Гордън.

— Доста е тънал. В продължение на години Гордън е мамил клиентите си с милиони чрез извънредна търговия с техните инвестиции, за да увеличи комисионните си.

— Пуснал е въртележката?

— Точно така. Направил е кариера от това. О, и винаги когато някой клиент е искал да осребри акциите си, Гордън просто е правил маневрата заеми от Питър, за да платиш на Пол. Имал е големи печалби и лесно е можел да бърка в меда. Брат ми е натрупал едно малко състояние, живеейки на ръба. — Горчива, изпълнена със съжаление гримаса. — За нещастие, той умря на ръба, преди да може да му се наслади.

Дъглас продължи да дъвче.

— И защо точно ми разказваш това?

— Какво имаш предвид? Разказвам ти го, в случай че изтече информация и се наложи да овладяваме щетите.

— Странно е, че използваш тази фраза. Наистина може да ни се наложи да овладяваме щетите. Но това няма да е заради мръсните сделки на Гордън. Аз почистих всичко там. Няма какво да изтече.

Джонатан бе пронизан от шокиращо удивление.

— Ти си знаел?

— Разбира се, че знаех. За толкова глупав ли ме мислиш — как така няма да знам, че синът ми е замесен в нечисти сделки? Не съм стигнал до това положение случайно, Джонатан. Когато стане дума за бизнес, много малко неща ми убягват. Особено когато засягат бъдещето на моята компания. Защо си мислиш, че подготвях именно теб да поемеш „Бъркли и компании“! Гордън беше блестящ. За нещастие, блясъкът не е достатъчен. Честното, етично поведение — както в бизнеса, така и в личните дела — е изключително важно за дългосрочния успех. — Пауза. — Съгласен си, нали?

Джонатан все още беше замаян. Но не пропусна заострената нотка в тона на Дъглас.

Предупредителният звънец звънна.

— Знаеш, че съм съгласен. Ето защо ти донесох тази информация. Трябваше да ми кажеш, че си знаел. Щеше да ми спестиш много мъки.

— С други думи нямаше да се двоумиш толкова и щеше да приемеш предложението ми за работа, ако знаеше, че съм почистил мръсната каша на брат ти? Изненадан съм от теб, Джонатан. Знаеш колко съм добър, когато нещо трябва да изчезне.

Добре, това бе за втори път. Подигравките не бяха случайни.

— Говорил си с Рийд — заяви категорично Джонатан.

— Да, така е. — Дъглас изчака докато сервират ордьоврите им и поръча още по едно питие. После продължи. — Защо не ми разказа какво става?

Джонатан не промени безличното си изражение.

— Двамата с Рийд искаме една и съща жена. Смятам, че това се нарича приятелско съперничество.

— На мен хич не ми се струва приятелско.

— Какво имаш предвид?

Дъглас блъсна храната си настрани.

— Тормозил ли си Тейлър Холстед?

— Да я тормозя… — Джонатан захвърли салфетката си. — Ти му вярваш. Мислиш, че преследвам Тейлър като някое влюбено хлапе?

— Няма да е за пръв път. Нито за втори. Моделът е съвсем същият, Джонатан — красива червенокоса жена, а ти си убеден, че тя те иска повече, отколкото е в действителност. Този път е по-лошо. Тя изобщо не те иска. — Дъглас видимо полагаше усилия да запази спокойствие. — Според Рийд ти си го заплашил и си му казал да стои настрани от нея, което е абсурдно, след като той ти е казал съвсем ясно, че двамата имат връзка.

— Така ли? Добре, в такъв случай защо ти се обади, защо те накара да посредничиш?

— Не да посреднича. Да открия истината. Той е притеснен, особено след снощното обаждане.

— Бях пиян. Казах му някои глупости. Аз…

— Не това обаждане. Някой се е обадил на Тейлър в четири и половина и й е наредил да спи сама.

Мъртвешка тишина.

— Казал си на Рийд да очаква обаждането ти. Настоявал си да се свържеш с Тейлър още същата нощ.

— Както казах, бях пиян. — Джонатан повиши глас докато полагаше усилия да контролира гнева си. — Това не означава, че съм смахнат.

— Но ти наистина искаш тази жена. — Гласът на Дъглас също стана по-силен.

— Всъщност е така. Да, мисля, че и тя ме иска — ако се вгледа в себе си. Но Рийд я пази като някакво овчарско куче. Не й разрешава дори да приема обажданията ми.

— На мен ми се струва, че това е нейно решение и ти трябва да го уважиш.

Джонатан затаи дъх.

— Не мога да повярвам, че водим този разговор. Ти вече си решил.

— Убеди ме в обратното. Нищо не би ме направило по-щастлив.

— Какво искаш? Алиби? Телефонни разпечатки? Писма от старшите партньори в моята фирма, които да гарантират, че съм стабилен и за това по колко часа прекарвам зад бюрото си?

— Говори по-тихо — нареди Дъглас, оглеждайки залата и забелязвайки любопитните погледи, насочени към тях. — Правиш сцена.

Скърцайки със зъби, Джонатан се пребори с нарастващото си негодувание и ярост. Майната му на Рийд Уестън! Ако кучият син е прецакал тази, най-съдбоносна част от неговото бъдеще, той щеше да си плати.

— Искаш истината? — озъби се той. — Ето я. След експлозията на яхтата ти и аз се заехме да оправяме последната измама на Гордън с акциите. Стефани беше част от този процес. Не бях виждал Тейлър Холстед до деня, в който я срещнах в „Хартър, Рандолф и Колинс“, когато се сблъсках с нея в приемната. Дали съм слушал радиошоуто й? Да. Дали съм почувствал някаква връзка помежду ни? Да. А тя? Разбира се, че не. Приликата ми с Гордън я уплаши до смърт. И аз я оставих на мира, дадох й време да свикне. Но Рийд се намеси, преди да успея да започна нещо. Дали бях вбесен? Разбира се. Мисля ли, че съм по-подходящ за нея от него? Дяволски вярно. Но дали я преследвам, дали й изпращам зловещи имейли, дали й се обаждам като някакъв психар? Не.

Джонатан насочи суровия си поглед към Дъглас.

— Казах на Рийд, казвам го и на теб. Искам Тейлър Холстед. Мога да си представя бъдещето си с нея. Но само ако чувствата ни са взаимни. Мисля, че могат да бъдат. Заради това я поканих на среща. Да, напих се и позволих на хормоните си да надделеят над разума, когато казах на Рийд да се отстрани. Но това не може да се определи като тормоз. Само решителност и интерес. Убеден ли си?

В един дълъг момент Дъглас не каза нищо. Просто си седеше там, с напрегнато лице и изучаваше внимателно Джонатан. После дръпна чинията към себе си и вдигна приборите си.

— Всъщност, да. Сега си изяж пържолата. Изстива.

 

 

23:35

Видеокасетата бръмчеше тихо, а той се наведе напред, гледайки същата сцена за трети път през последните десет минути. Това бе любимият му клип. Беше хванал всичко важно за Тейлър.

Той изчака точния момент, натисна паузата и увеличи фигурата й, когато тя излизаше от радиостанцията. Беше през нощта, след като той се отърва от онзи пиян глупак, който работеше с нея. Лицето й отразяваше безброй емоции. Страхът бе най-силен, по-силен дори от болката и примирението. Тя бе съвършена така, уязвима и изплашена. Като красиво парче глина, очакващо да бъде моделирано — или счупено — от него.

Той глътна остатъка от скоча си.

Скоро. Скоро тя щеше да бъде негова. Огърлицата бе неговият подарък за нея. Тя щеше да бъде неговият подарък за него самия.

Стратегията му работеше като по часовник.

Вечерята с Дъглас мина по-добре от очакваното. Той завърши всичко, което възнамеряваше, че и повече.

Оставаше Адриен.

Облегна се назад в стола си, представяйки си как ще се развие всичко. Когато разбереше какво става, тя щеше да се слиса. Представяше си лицето й. Първо щеше да настъпи шок, после страх, а накрая — истински ужас.

Той чака много дълго за това.

Само още няколко дни.