Самюъл Дилейни
Свръхнова (9)

Федерация Плеяди/Драко (Калибан), 3162

Екипажът му се състоеше от двама приятели, които доброволно му предложиха помощта си, за да разопакова йоновия съединител. Нито един от тях не беше от Федерация Плеяди.

Брайън, момче на възрастта на Лорк, който бе учил една година в университета на Драко, а след това излетял за Външните колонии, сега си отработваше билета за връщане. Той бе изкарал капитански и мачтови курсове за състезателни яхти, но само в кооперативния яхт-клуб, спонсориран от училището му. Приятелството им се градеше на взаимното уважение и на общия им интерес към състезателните кораби. Лорк мълчаливо се прехласваше от начина, по който Брайън бе стигнал до другия край на галактиката, пробивайки си път без никакви пари или предварителна подготовка. Докато Брайън беше най-сетне срещнал един митичен богаташ, който можеше да притежава собствен кораб и чието име, поне дотогава, бе само една абстракция от спортните ленти — Лорк ван Рей, един от най-младите и най-ефектни представители на новото поколение капитани-състезатели.

Дан, който допълваше екипажа на малкия тривитлов състезателен кораб, бе мъж около четиридесетте, землянин от Австралия. Бяха го срещнали в един бар, където захвана да разправя цял сериал от истории, случили се с него по времето, когато е бил търговски мачтов киборг на голям товарен кораб или когато случайно е попадал в екипажи на капитани-състезатели, въпреки че самият той никога да не е бил капитан. Бос, препасал с въже прокъсаните си на коленете панталони, Дан олицетворяваше мачтовите киборги, които се шляеха по нагорещените пътеки на Неа Лимани. Високите противовятърни куполи препречваха пътя на ураганните пориви, които от Тонг връхлитаха върху блесналия в светлини Арк — през целия месец Юмбра имаше само три часа дневна светлина през двайсет и девет часовото денонощие. По барове и сауни, регистрационни бюра и всякакви дупки, където извършваха какви ли не услуги, механици, офицери и мачтови киборги пиеха до късно, говореха за текущите новини, за надбягвания.

Реакцията на Брайън на предложението веднага след състезанието да отлетят за Земята беше:

— Чудесно. Защо не? Аз така или иначе трябва да се върна в Драко навреме за ваканционните лекции.

А на Дан:

— Париж? Това е ужасно близо до Австралия, нали? В Мелбърн имам дете и две жени и не изгарям от желание да ме спипат там. Надявам се, ако не стоим твърде дълго…

След като регатата стремително прелетя покрай кръжащия около Арк сателит-наблюдателница, затвори кръга по вътрешния ръб на звездното струпване край Дим, Мъртвата сестра и се върна обратно на Арк. Тогава дойде съобщението, че Калибан се е класирал втори.

— Добре, хайде да се махаме от тук. Отиваме на купона на Принс!

— Бъди внимателен… — от високоговорителя се чу гласът на майка му.

— Поздрави Аарон от нас. И още веднъж, честито, синко — обади се баща му. — Ако по време на това глупаво пътуване разбиеш тази бакърена пеперуда, не очаквай от мен да ти купя друга.

— Довиждане, татко.

Калибан се издигна сред звездните кораби, струпани на станцията за наблюдение, където зрителите бяха надошли да наблюдават финала на Регата. Долу високите петдесет фута прозорци блестяха в звездната светлина (зад един от тях баща му и един от андроидите на майка му стояха до парапета и наблюдаваха отдалечаването на кораба). Само с едно мигновено обръщане те профучаха през Федерация Плеяди и се насочиха към Сол.

Денят отминаваше. Те бяха загубили шест часа в една завихрена мъглявина („Сега, ако имахме истински кораб вместо тази играчка тук — негодуваше Дан по интеркома, — с едно кихване щяхме да излезем от това нещо.“ Лорк настрои на по-висока честота скенера на йоновия съединител. „Брайън, намали с два до пет румба. После го изправи бързо — така!“), но успяха да наваксат изгубеното време, а после и част от отклонението, предизвикано от външния прилив.

Измина още един и се появи Сол — една нажежена, растяща светлина в безкрайния космос.