Самюъл Дилейни
Свръхнова (6)

Федерация Плеяди, Арк, Ню Арк, 3148

Луната се сля с Нептун. Нептун се сля със слънцето. И слънцето започна да залязва. Пред тях избухна нощта. Как започна всичко?

Той се казваше Лорк ван Рей и живееше на Екстол парк номер 12 в голямата къща на хълма: Ню Арк (N.W. 73), Арк. Това трябваше да каже някому на улицата, ако се е загубил и човекът щеше да му помогне да си отиде в къщи. По улиците на Арк бяха поставени прозрачни противоветрови заслони и вечерите, от април чак до юмбра, бяха продухвани от разноцветни изпарения, които се блъскаха, разпръсваха се и се извиваха над града, разположен върху скалистите склонове на Тонг. Казваше се Лорк ван Рей и живееше… Това бяха нещата от детството му, трайните неща, които първо беше научил. Арк бе най-големият град във Федерация Плеяди. Майка му и баща му бяха известни хора и често отсъстваха. Когато си бяха у дома, говореха за Драко, за неговия столичен свят — Земята. Говореха за преустройство, за бъдещия суверенитет на Външните колонии. Идваха им на гости този сенатор или онзи висш представител на нещо. Когато секретарят Морган се ожени за леля Саяна, те дойдоха на вечеря у тях и секретарят Морган му подари холографска карта на Федерация Плеяди, която изглеждаше като най-обикновено парче хартия, но погледнато под тензорен лъч, то приличаше на нощна гледка през прозорец с проблясващи светлинни точици на различно разстояние и ветреещи се благородни газове.

— Ти живееш на Арк, втората планета от това слънце тук — казваше баща му и сочеше надолу, където Лорк бе изпънал картата върху масичка от камък зад стъклената стена. Навън разклонените паякообразни дървета шумоляха, разклащани от силния вечерен вятър.

— Къде е Земята?

Баща му гръмко се разсмя, сам в гостната стая.

— Не можеш да я видиш на тази карта. Това е карта, изобразяваща само Федерация Плеяди.

Морган сложи ръката си върху рамото на момчето.

— Аз другия път карта на Драко ще ти донеса — засмя се секретарят. Очите му имаха формата на бадеми.

Лорк се обърна към баща си.

— Искам да отида в Драко — после пак заговори на секретаря Морган. — Аз някой ден да отида в Драко искам.

Секретарят Морган говореше като повечето от хората в неговото училище в Козби, както говореха онези хора от улицата, които му бяха помогнали да намери дома си, когато се беше загубил на четиригодишна възраст (но и не като баща му или леля Саяна), а майка му и баща му бяха страшно изплашени („Толкова се безпокояхме. Мислехме, че си отвлечен. Не трябва да ходиш при тия улични картоиграчи, въпреки че те доведоха в къщи.“) Родителите му се смееха, когато той им заговореше по този начин, но сега хич не им беше до смях, защото секретарят Морган беше гост.

— Карта на Драко! Притрябвала му е. О, да, Драко! — измънка баща му.

Леля Саяна се изсмя. След нея майка му и секретарят Морган също се засмяха.

Те живееха на Арк, но често с големи кораби посещаваха и други светове. Имаше кабини, в които само като се пресегнеш към пъстрите панели, можеше да получиш каквото си пожелаеш за ядене по всяко време. Или можеше да слезеш до наблюдателния екран и да разглеждаш ветровете в космоса, трансформирани във видими светлинни пана върху шуплестия таван, цветове, вършеещи между звездите, които се носеха край тях. И човек разбираше, че се движи по-бързо от каквото и да било.

Понякога родителите му отиваха в Драко, на Земята, в градове, наричани Ню Йорк и Пекин. Мислеше си, кога ли ще го вземат с тях.

Но всяка година през последната седмица на Салуари те хващаха един от големите кораби и заминаваха за друг свят, който също не беше отбелязан на картата. Той се казваше Нова Бразилия и се намираше във Външните колонии. И той бе живял в Нова Бразилия на остров Сао Орини, защото родителите му имаха къща там в близост до рудника.