Самюъл Дилейни
Свръхнова (5)

Драко, Тритон, Хел3, 3172

Някой от мачтовите киборги бе надраскал с черен молив „Олга“ на цялата лицева повърхност на излъчвателя.

— Добре — каза Мишока на машината, — ти си Олга.

Бръмчене и присветване, три зелени светлинки и четири червени. Мишока започна досадната проверка на налягането, неговото разпределение и фазовите показания.

За движението на един кораб със скорост по-голяма от тази на светлината се използват изкривяванията на пространството, действителните деформации, които материята създава в самата безкрайност. Да се говори за скоростта на светлината като максимална скорост при движението на даден обект е все едно да се говори за дванайсет — тринайсет мили в час като гранична скорост на един плувец в морето. Но, ако плувецът започне да използва водните течения и вятъра, какъвто е принципът на платноходите, ограничението изчезва. Всеки звезден кораб има седем енергийни крила, които изпълняват ролята на платна. Шест излъчвателя, контролирани от компютри, пронизват платната в нощната тъма. Всеки от мачтовите киборги контролира по един компютър. Капитанът контролира седмия. Енергийните платна се настройват съобразно променливите честоти на стазисните напрежения — по този начин, благодарение на енергията на илириона в неговата сърцевина, корабът сам плавно се изхвърля от дадена плоскост в пространството. Това правеха Олга и нейните побратими. Но контролът върху формата на платната и ъгъла на установката им най-добре се осъществяваше от човешки мозък. Това бе работата на Мишока, разбира се в съответствие със заповедите на капитана. Капитанът също така упражняваше пълен контрол върху уредите, обслужващи енергийните платна.

Стените на кабината бяха покрити с графити от предишните екипажи. Имаше и кушетка. Мишока настрои индукционната междинна поредица бобинни кондензатори от седемдесет микрофарада, плъзна се по улея в стената и седна.

Бръкна с ръка под дрехата си и напипа розетката на кръста си. В Купър му я бяха присадили към гръбначния стълб. Той хвана първия рефлексен проводник, който като примка обикаляше целия под и изчезваше някъде в предния панел на компютъра. Повъртя го в ръцете си, докато дванадесетте щифта попаднат в гнездото на розетката му и се напаснат. След това хвана по-малкия куплунг с шестте щифта и го вкара в гнездото от вътрешната страна на лявата си китка. Така и двата му радиални нерва бяха свързани с Олга. Отзад на врата си имаше още една розетка. Той плъзна и последния куплунг в нея — проводникът беше тежък и малко го дърпаше за врата — и видя искри. Този изпращаше директно в мозъка му импулси, които ускоряваха звука и картината. Той вече долавяше слабо бръмчене. Пресегна се, завъртя едно копче на предния панел на Олга и бръмченето стана по-ясно. Таванът, стените и пода бяха покрити с контролни уреди. Стаята беше достатъчно малка, за да може с едно пресягане от кушетката да стигне всеки един от тях. Но щом корабът излети, той няма да ги пипа изобщо. Ще контролира платната директно чрез нервните импулси на собственото си тяло.

— Винаги се чувствам така, сякаш съм готов за Голямото завръщане — чу в ушите си гласа на Катин. Всички мачтови киборги на кораба имаха контакт помежду си след включване в кабините. — Винаги така ме пробожда в кръста, като че ли от това противоестествено място се е проточила пъпната ми връв. По-добре щеше да бъде, ако бях марионетка в куклен спектакъл. Наистина ли знаеш как да се оправяш с тези неща?

— Много би било лошо, ако не си разбрал досега — отвърна Мишока.

— Цялото това шоу е заради илириона — обади се Идас.

— Заради илириона и Нова — добави Линцеос.

— Какво правиш с твоите животни, Себастиян?

— С мляко храня ги.

— И с транквиланти в него — чу се мекия глас на Тайи. — Сега спят те.

Всички светлини угаснаха.

Включи се и капитанът. Рисунките, надписите и всички знаци по стените изчезнаха. Останаха само червените светлини, които се гонеха по тавана.

— Едно раздрусване и играта с дъгоцветните камъни започва — каза Катин.

Мишока избута с крак кутията със сиринкса под кушетката и легна. Придърпа кабела изпод гърба си и го нагласи на врата.

— Всичко наред ли е? — гласът на ван Рей се разнесе из целия кораб. — Опънете предните платна.

Мишока замига пред новата гледка — космодрум: по площадката проблясваха светлини, пукнатините от лавата по повърхността на кората изчезваха и се превръщаха във виолетови трептения от края на спектъра. Но над хоризонта „ветровете“ бяха брилянтни.

— Свалете страничното платно със седем градуса.

Мишока сгъна онова, което някога беше лявата му ръка. И страничното платно се сведе като крило от слюда.

— Ей, Катин — прошепна Мишока, — това не е ли страхотно? Виж!

Мишока потръпна, изви гръб под светлинния щит. Олга бе завладяла неговото дишане, ударите на сърцето, докато окончанията на гръбначния му мозък бяха отдадени на системите на кораба.

— За илирион, за Принс и Ръби Ред — чу се единият от близнаците.

— Дръж си платното! — заповяда капитана.

— Катин, виж…

— Мишок, легни си и се отпусни — прошепна Катин. — Аз смятам да направя точно това и да мисля за миналото си.

Пустотата изрева.

— Ти наистина ли се чувстваш отегчен, Катин?

— Всяко нещо може да те отегчи, ако добре се постараеш.

— Ей, вие двамата, погледнете нагоре — намеси се капитанът.

Те погледнаха.

— Пуск на стазисните превключватели.

За момент светлините на Олга заслониха гледката пред него. И изчезнаха — ветрове се понесоха насреща му. И започна завъртането в обратна посока на слънцето.

— Сбогом, спътник — прошепна Катин.