Констанс О’Баниън
Песента на пустинята (8)

Глава седма

Нощта беше тиха и звездите се отразяваха в кротките вълни, създавайки впечатлението, че небето и морето са слели. Майкъл стоеше на палубата и не изпитваше особено желание да се прибира в каютата си. Той наблюдаваше сребърната пяна по гребените на вълните, а мислите му бяха тревожни.

Вътрешностите му се бяха събрали на възел, докато стискаше така здраво релинга, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Умът му пулсираше от множество въпроси: Какво се бе случило с баща му? Щеше ли да успее да го открие? Ами ако беше мъртъв — как щеше да приеме това? Какво би казал на майка си?

Шум от боричкане привлече вниманието на младия лорд. Той погледна към отсрещния край на палубата, опитвайки се да види какво става между сенките, хвърлени от платната. Чу приглушен вик и бързо се насочи към предната палуба, за да открие причината за среднощния смут.

Трима мъже се биеха. Бяха египтяните и изглежда, че двама от тях се бяха съюзили срещу третия. Единият от тях държеше жертвата в здравата си хватка. Другият вдигна ръка и за миг Майкъл зърна отразената от острието на нож светлина.

Без да се замисля, той се хвърли напред, хвана ръката на нападателя и я стисна здраво. Между двамата последва схватка на живот и смърт. Нападателят бе насочил яростта си срещу Майкъл. Острието на ножа се приближи застрашително близо до гърлото на лорда, но той успя да събере сили и отблъсна египтянина от себе си.

Изведнъж двамата нападатели се хвърлиха срещу Майкъл. Той успя да се измъкне от ръцете на единия, но мъжът с ножа се метна напред и го заби в ръката на Майкъл.

С подновена решителност Майкъл сграбчи ръката на египтянина и го блъсна в перилото. Мъжът изпъшка и се свлече на палубата.

Лордът се обърна към другия нападател, само за да установи, че той се бе отдалечил на безопасно разстояние. Първият египтянин се съвзе, скочи на крака и двамата заедно потънаха в сенките.

Майкъл бързо приклекна, за да провери състоянието на ранения, който с мъка си поемаше въздух.

— Направиха ли ви нещо?

Мъжът му отвърна на пресекулки.

— Те… се опитаха да ме удушат… но не можаха. Ако не бяхте вие, сега щях да съм мъртъв. Дължа ви живота си.

— Глупости — възрази Майкъл, като протегна ръка на човека, за да му помогне да се изправи. Кръвта вече се бе просмукала през ръкава на ризата и Майкъл започваше да чувства болка.

— Ранен ли сте? — загрижено запита египтянинът. — Ще ви помогна.

— Само една драскотина. Но тя може да почака, докато съобщим за станалото на капитана.

В този миг неясен шум привлече вниманието им. Майкъл извърна глава в посоката, от която се чуваха приглушени стъпки, и не повярва на очите си, щом видя как единият от нападателите се прехвърля през релинга и скача в морето. Обхвана го истински ужас, щом видя, че и вторият го последва в тъмните води.

— Боже мой, те трябва да са полудели! — извика Майкъл и се втурна към борда на кораба. Извън него не се виждаше нищо друго, освен мастилена чернота. Потресен, Майкъл се обърна към египтянина, който бе застанал близо. — Прекалено късно е, за да ги спасим — мрачно каза той, — но трябва незабавно да съобщим на капитана.

Египтянинът сложи ръка на рамото му.

— Бих ви помолил да не казвате нищо за тази случка. На тези мъже вече не може да се помогне. Бяха изпратени, за да ме убият или да умрат. Понеже се провалиха, не им оставаше друга възможност, освен да сложат край на живота си.

— Що за хора са тези, които хладнокръвно биха се удавили?

Мъжът с безразличие отбеляза:

— За тях е по-добре да умрат, отколкото да живеят с позора, който ще ги сполети, ако се върнат, а аз съм все още жив.

Майкъл се чувстваше все по-замаян. С усилие направи една стъпка и залитна.

— Може би раната е по-сериозна, отколкото си мислех.

— Ще извикам корабния лекар — предложи мъжът.

Майкъл го спря с категоричен жест.

— По-скоро бих се оставил в ръцете на касапин. Чувал съм твърде много истории за корабни лекари.

Египтянинът кимна с разбиране.

— В такъв случай, може би ще ми позволите да ви помогна. Мисля, че бих могъл да се справя с тази рана.

Майкъл се съгласи. Вече беше изгубил доста кръв и го обземаше слабост. С помощта на египтянина се добра до каютата си и с влизането се строполи върху леглото.

Непознатият свали връхната дреха на Майкъл и разпра ръкава на ризата. После мълчаливо огледа раната.

— Дълбока е и е цяло чудо, че ударът е бил неточен и е попаднал в ръката. Позволете да отида в каютата си и да донеса медицинските си инструменти. След минута се връщам.

Майкъл кимна и затвори очи, опитвайки се да не мисли за болката. Протегна се, взе една от ризите си и я стегна около ръката си, за да спре кръвотечението.

Египтянинът скоро се върна. С опитността на човек, който и преди се е занимавал с наранявания, той почисти раната и я наложи с някакви странно миришещи билки. Сръчно направи превърза с парче чист бял плат, после отстъпи назад и със задоволство огледа работата си.

— Порязването е чисто и ще заздравее бързо.

Майкъл огледа непознатия. Бялата му роба беше измачкана и изцапана от боя с убийците. Беше загубил бурнуса си по време на схватката. Лицето му беше мургаво, с фино изваяни черти.

— Имате предимство пред мен. Вие ме познавате, но аз не знам името ви.

Египтянинът се поклони и докосна челото и устата си, а тъмните му очи изведнъж станаха предпазливи.

— Казвам се Халдун Шемза. Ударът, който поехте върху себе си, беше предназначен за мене. Вечно ще съм ви задължен, лорд Майкъл.

— Враговете ви са доста решителни, Халдун Шемза. Все още ли не искате да съобщите на капитана за случилото се? Отсъствието на мъжете скоро ще му направи впечатление и съм сигурен, че ще дойде при вас, защото те очевидно са ваши сънародници.

— За един англичанин, може би, но мъжете, които ме нападнаха, бяха турци, а не египтяни. Отново ви моля да не казвате нищо за инцидента. Необходимо е да стигна у дома колкото е възможно по-скоро, а ако властите узнаят за нападението, ще бъда задържан за неопределено време. — Той погледна Майкъл в очите. — Сред народа ми е настъпил голям смут. Не съм сигурен, дали враговете ни вече не са взели властта и не са убили водача ни. Иначе, защо тези двамата биха били толкова нагли да ме нападнат на египетски кораб? Боя се, че хората, които обичам, са в голяма опасност.

Майкъл повярва на египтянина.

— Разбирам загрижеността ви по-добре, отколкото предполагате.

— Значи няма да кажете нищо?

— Имате думата ми. Аз самият също не желая да ме забавят с многобройни въпроси.

На лицето на египтянина се изписа облекчение.

— Вие силно ме заинтригувахте. Никога не съм предполагал, че човек от вашата раса би рискувал живота си заради мен.

Майкъл се усмихна слабо. Този човек определено му допадаше.

— Вие пък сте извънредно необичаен египтянин, Халдун Шемза. Къде научихте английски толкова добре? — попита Майкъл, наблюдавайки замислено мъжа.

— Две години учих в университета в Оксфорд и сега се прибирам у дома. Преди да тръгна от Лондон обаче, двамата ми придружители бяха открити мъртви. Тогава разбрах, че някой ме дебне, но не можех да докажа нищо. Вашият капитан би ме изпратил обратно в Англия, ако знаеше за убийството на моите слуги. Казвам ви всичко това, защото ви вярвам, при все че не мога да разбера, защо.

Майкъл сгъна наранената си ръка и трепна от болка.

— Ще запазя тайната ви и ще споделя моята с вас, защото чувствам, че мога да ви се доверя. Баща ми замина за Египет по молба на вашия вицекрал. След това мистериозно изчезна и сега не знаем дали е жив. Ако можете да ми дадете някакъв съвет как бих могъл да го открия, ще съм ви безкрайно благодарен.

Халдун замълча за момент, докато обмисляше думите на новия си познайник.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна да откриете баща си. Но може би ще бъде по-добре да се преструваме, че не се познаваме, докато сам не ви потърся. Не бих искал моите врагове да станат и ваши. Може би на борда на кораба има и други турци, наети като моряци сред екипажа.

Майкъл се намръщи от болка, докато египтянинът подпъхваше една възглавница под ръката му.

— Знам твърде малко за страната ви и ще съм ви благодарен, ако ми разкажете нещо за нея.

— Разбира се, че ще ви кажа някои неща. Откакто вашата кръв беше пролята вместо моята, ви чувствам като свой брат.

— Бихте ли ме извинил, но искам да си почина. Чувствам се много отпаднал.

— Утре непременно си сменете превръзката. Ще ви оставя билки и бинтове. Няма да идвам повече при вас, за да не ви излагам на опасност. — Халдун подаде на Майкъл бутилка зелена течност. — Ако ви заболи през нощта, пийте от тази отвара.

Майкъл успя само да кимне.

— Бих ви препоръчал да обърнете внимание и на себе си, Халдун. Както сам казахте, възможно е на борда да има и други хора, които желаят смъртта ви. Може би трябва да спите по-леко.

— Ще внимавам. — Халдун сведе очи. — Не мога да разбера обаче, защо някой би искал да ме убие. Аз съм само син на един шивач.

Майкъл изгледа египтянина. Беше убеден, че сега не говореше истината. Говорът и маниерите му не подхождаха на сина на простосмъртен. Освен това, един човек с такъв обикновен произход никога не би отишъл да учи в Оксфорд.

Халдун докосна челото си и се поклони.

— Спете спокойно, приятелю. Нека Бог бъде с вас в търсенето на баща ви.

— Нека Бог помогне и на двама ни — каза сънено Майкъл.

След като Халдун си тръгна, той затвори очи. Тази нощ се бе държал необмислено. Кой щеше да издирва баща му, ако го бяха убили?

Пред каютата на лорда чифт враждебни очи се спотайваха в сенките и наблюдаваха вратата. Чуха се нечии приближаващи стъпки и мъжът бързо потъна в нощта.

 

 

От нощта, в която Майкъл спаси живота на Халдун, египтянинът избягваше всяка възможна среща с него. Една сутрин Майкъл откри бележка, пъхната под вратата. В нея пишеше:

„Скъпи приятелю,

Имам причини да смятам, че ме следят, въпреки че не мога да кажа точно какво ме кара да мисля така. Забелязах, че каютата ми е била претърсвана. Така че, заради вашата безопасност, ще продължа да се преструвам, че не ви познавам. Не мислете, че съм забравил как ми спасихте живота. Знам, че ще се срещнем отново. Ако някога ви потрябва помощта ми, разчитайте на мене.“

Бележката не беше подписана. Майкъл все още се чудеше, защо някой би се излагал на такава опасност, за да убие Халдун. Инстинктът му подсказваше, че около египтянина има нещо повече, отколкото той бе споделил с него. Но от друга страна, Майкъл също имаше своите тайни и, подобно на Халдун, имаше своите врагове.

В този момент на вратата на каютата се почука. Майкъл отвори и се озова срещу първия помощник-капитан, застанал почтително с шапка под мишницата си.

— Извинете ме, милорд. Капитанът моли да му окажете честта да вечеряте с него. Поканата ще важи за всички пътници.

От известно време Майкъл се хранеше в каютата си, защото не искаше да се разбере, че е ранен. Сега вече можеше да движи ръката си, без това да му причинява кой знае каква болка.

— Предайте на капитана, че за мен ще бъде удоволствие да вечерям с него.

До този момент на кораба не бе възниквал въпрос относно двамата мъже, които бяха скочили през борда. Майкъл беше сигурен, че капитанът вече бе започнал да се чуди какво е станало с тях. Подозираше, че по време на вечерята всеки един щеше да бъде запитан за изчезналите египтяни.

Той щеше да запази тайната на Халдун, защото не искаше да бъде оплетен в паяжина от интриги.

 

 

Малори раздели косата си на път и я сплете на френски плитки, които в момента бяха на мода. Облече пастелносинята си копринена рокля, украсена с фльонги на ръкавите и по цялата дължина на подгъва. Не беше харесала тази рокля още когато шивачката я шиеше. И сега не я одобряваше. Бедната братовчедка Феб обаче нямаше как да знае, че роклята е безнадеждно демоде.

Леко натъжена, младата жена застана пред огледалото. Всъщност нямаше какво повече да направи за вида си. Можеха да я считат за красавица единствено на село, но за един мъж като лорд Майкъл, който бе привикнал с лъскавите хубавици, тя щеше да изглежда, меко казано, невзрачна.

Изведнъж смъкна всичките фльонги, които украсяваха роклята, и заплете в косата си лилава копринена панделка. В този си вид роклята може би изглеждаше прекалено семпла, но поне не беше смешна.

С въздишка на обреченост, Малори мушна ръце в белите си ръкавици, с надеждата никой да не забележи, че бяха кърпени на пръстите.