Констанс О’Баниън
Песента на пустинята (33)

Глава тридесет и втора

Един от моряците бе събрал всички разцъфнали цветя на яхтата и ги бе наредил в официалната дневна, където щеше да се проведе церемонията. Блясъкът на няколко дузини свещи придаваше почти неземна атмосфера на стаята.

Капитан Норис, който изглеждаше елегантен и изискан в бялата си униформа, прелистваше една книга и нервно четеше указанията за провеждането на брачната церемония.

— Никога преди не съм го правил, милорд — оплака се той на Уорик, който също се бе облякъл официално за случая.

— Капитане, те са вече женени, така че трябва да извършите церемонията само формално. Мисля, че за Малори най-важното са думите.

— Искам да бъде тържествено, тъй като познавам открай време лорд Майкъл. Но никога не съм мислил, че ще имам честта аз да го оженя.

Лорд Уорик надникна над рамото на капитана и му прошепна:

— Дръжте се уверено и наблегнете особено на частта за любовта и подчинението.

 

 

Касиди постави дантелената наметка върху главата на Малори и й подаде букета от петте бели копринени рози, които бе свалила от една своя рокля.

— Изглеждаш прекрасно, скъпа. — Тя целуна Малори по бузата. — Майкъл ми разказа за венчавката ви. Мога да те разбера, защо искаш да се ожениш по английската церемония.

— Аз… дори за миг не предполагах, че Майкъл ще…

— Ще се окаже толкова сантиментален?

— Да, това е точната дума.

— Мъжете са по-сантиментални, отколкото се мъчат да изглеждат. А жената трябва да се преструва само, че е нежна и стеснителна. Мъжът обича да си мисли, че той е всезнаещия мъдрец в семейството, и ако жената е по-мъдра, тя ще му позволи да запази тази своя наивна вяра.

Малори се разсмя.

— Надявам се да направя Майкъл така щастлив, както вие сте направили баща му.

— Надяваш се? О, ти ще го направиш, сигурна съм.

 

 

Майкъл усещаше, че стомахът му се е свил на топка. Дори на истинската венчална церемония не се бе чувствал толкова нервен. Погледна към Уорик, който му се усмихна окуражително.

— Сестра ти също нямаше официална брачна церемония, Майкъл. Когато й разкажем, сигурно също ще поиска капитан Норис да ни венчае.

„Младоженецът“ погледна към членовете на екипажа, които се бяха облекли подходящо за случая и стояха в задната част на помещението. Изведнъж вратата се отвори и майка му влезе, сияеща и красива в изумруденозелената си рокля. След нея пристъпваше баща му, хванал под ръка Малори, и в гърлото на Майкъл заседна буца.

Малори тръгна бавно към него, без да откъсва очите си от неговите. Тя бе цялата в бяло, а дантеленото було бе идеална украса за огнената й коса. Никога не бе изглеждала толкова красива. Майкъл се преизпълни с гордост, че тя му принадлежи, а сега щеше повторно да се обвърже с него.

Ръцете им се срещнаха и той я поведе към капитан Норис. Капитанът зачете древните думи и Малори заби поглед право напред, защото се боеше, че красотата на церемонията ще я накара да заплаче.

Майкъл стисна леко ръката й, докато слагаше върху пръста й красивия изумруден пръстен на майка си.

Рейли и Касиди стояха смълчани, ръка за ръка. Херцогинята с умиление си припомняше собствената си сватба. „Майкъл и Малори толкова си подхождат един на друг… — помисли си тя. — Ще бъдат красива двойка.“

Очите на Малори се напълниха със сълзи, щом капитан Норис ги обяви за съпруг и съпруга. Майкъл я обърна към себе си и впи поглед в очите й. След това целуна разтреперените й устни и от целувката дъхът й секна.

Изведнъж някой леко я издърпа от ръцете на съпруга й. Малори се обърна и видя Уорик, ухилен до ушите.

— Предявявам правото си да целуна булката — каза той, като я докосна с устни леко по бузата. — Знаеш ли, Малори — добави той със закачливо огънче в очите, — вече никога няма да можеш да отречеш, че си се омъжила за този човек, защото целият корабен екипаж са ви свидетели.

Дойде ред на Рейли. Той я хвана за ръката и я притегли в крепката си прегръдка.

— Моя огненокоса дъще, сигурен съм, че ще дадеш щастие на сина ми. Ще се моля за това.

Малори вече беше привързана към херцога, но в този момент го почувства по-близък, отколкото някога бе чувствала баща си.

Касиди прегърна сина си и му прошепна на ухото, така че само той да може да чуе:

— Колко мило от твоя страна, че направи това за Малори, Майкъл. Много мъже биха го сметнали за излишно, но ти си чувствителен и нежен.

В този миг тя забеляза в очите му нещо, което накара сърцето й да се свие. Какво беше то — агония? Или несигурност?

— Нежен? Не съм сигурен, че знам какво значи тази дума, майко. Просто исках да съм сигурен, че няма да има съмнения в законността на децата ми.

Касиди се намръщи. Това синът й ли беше или някой непознат? Изглежда, че никой друг не забелязваше настроението му. Майкъл казваше, каквото трябва, усмихваше се, когато трябва и изглеждаше в празнично настроение. Само Касиди го наблюдаваше внимателно и се чудеше дали някога той ще стане отново онзи човек, който бе преди.

Разляха пенливо вино в чашите и каютата се огласи от множество тостове към щастливата двойка. Най-накрая Майкъл отведе булката в каютата си и затвори вратата зад тях.

Малори с готовност се сгуши в ръцете му, а устните й жадно се разтвориха под тръпчивата му целувка.

— Майкъл, беше чудесно! — каза тя, като се опита да си поеме дъх.

— Сега доволна ли си?

— О, да! Не мога да си представя по-красива сватба.

Тя се освободи от ръцете му и внимателно свали дантеленото було.

— Знаеш ли, че това е принадлежало на баба ти?

— Не, не знаех. А роклята?

— Тя е на майката ти. Майкъл, семейството ти е изключително. Баща ти се преструва на груб и навъсен, но очите му го издават. А майката ти е точно такава, каквато много момичета биха искали да имат. А пък Уорик? Толкова е приятен, но изглежда самотен… Тази вечер ми каза, че му липсват сестра ти и децата. Горя от желание да се запозная с Ариън. Дали тя ще ме хареса, как мислиш? А децата?

— Ела тук, бърборице. Имам още нещо наум, освен разговорите.

 

 

„Найтингейл“ влезе в залива с вдигнати платна. Капитан Норис ловко го вкара в пристанището и заповяда да свалят платната.

Малори стоеше до свекърва си и наблюдаваше как товарят и разтоварват другите кораби в пристанището.

Изведнъж очите на Касиди светнаха и тя започна да маха възбудено към една карета.

— Това е Ариън! — извика тя. — Как е разбрала, че пристигаме днес?

Рейли беше се приближил зад нея и също махаше на дъщеря си.

— Нищо не може да възпре дъщеря ни да направи това, което е намислила. Вероятно цяла седмица е карала някой да стои и да наблюдава пристигащите кораби. Виж, леля Мери е с нея.

Ариън притича през пристана и едва изчака моряците да сложат стълбичката, за да се качи на борда. Втурна се към баща си и го прегърна.

— О, татко, ти си си у дома! — Тя докосна лицето му и отново се притисна към гърдите му. — Толкова се боях за тебе!

— Какво би могло да ми се случи, когато ме чака дъщеря като тебе? — каза той, като я погледа нежно.

Ариън го целуна звучно и се обърна към съпруга си, който я чакаше с разтворени обятия.

— Липсваше ми, Ариън.

Тя вдигна очи към него.

— И ти ми липсваше. Никога вече няма да ти позволя да отиваш някъде без мене.

— Как са децата?

— Превъзходно. — Ариън зърна брат си през рамото на Уорик и изтича при него. — О, Майкъл, чух какво се е случило с теб. Добре ли си?

— Пред теб стои олицетворение на здравето, сестричке.

Тя се взря в лицето му. Нещо в него я разтревожи, но не можа да разбере какво. Двамата бяха по-близки от повечето братя и сестри, и Ариън усещаше, че има нещо нередно.

— Не позволих на никой да ти пише за Малори. Исках да видя лицето ти, когато се запознаеш с нея.

— Малори ли?

Майкъл хвана жена си за ръката и я придърпа напред.

— Ариън, това е Малори, моята съпруга!

За миг Ариън застина като вкаменена, но после бързо си възвърна дар словото.

— Какво каза… Извинявайте, как се казвате?

Майкъл не можа да се сдържи и се разсмя.

— Ариън, за първи път те виждам в ситуация, когато не можеш да намериш думи.

Двете жени предпазливо се огледаха една друга. Малори се усмихна първа.

— Казаха ми, че сте красива, и това е истина.

Ариън взе ръката й.

— Не ви познавам, но сигурно сте изключителна, щом сте привлекли вниманието на брат ми. — Тя се разсмя и прегърна Малори. — Майкъл — оженен! Най-накрая му дойде умът. Но аз искам да науча всичко за вас. Щом отидем в градската къща на Майкъл, ще имаме часове за разговори.

В този момент лейди Мери се качваше на палубата, като се държеше за релинга, за да пази равновесие.

— Какво чух за Майкъл? — попита тя. — Някой не каза ли, че най-сетне му е дошъл умът?

Касиди прегърна дъщеря си и стисна ръката на леля Мери.

— Да, мила лельо, Майкъл най-сетне се вразуми.

— Хайде, да тръгваме! — подкани ги Ариън. — Готвачът е приготвил всички любими ястия на татко. Днес имаме толкова много поводи за празнуване.

— Да — съгласи се Касиди. — Баща ти и Майкъл се завърнаха у дома, а семейството ни се сдоби с нова дъщеря и с нова внучка. Бих казала, че е предостатъчно, за да сме благодарни на Бога.

 

 

Цялата градска къща се огласяше от смях, докато всички се събираха в официалната зала за приеми. След превъзходната вечеря доведоха децата, така че всички да могат да им се порадват.

Малори взе бебето в ръце и го погледна с благоговение.

— Не е ли чудесна?

Бавачката скоро отведе децата на горния етаж и те бяха сложени в леглата си под зоркото око на майка им.

След това семейството се премести в неофициалната дневна.

Застанала до прозореца, Малори наблюдаваше фамилията Деуинтър. Тази стая беше преизпълнена с любов. Забележката на леля Мери, че Майкъл трябва да купи по-голяма къща или Ариън трябва да спре да ражда, я накара да се усмихне.

— В този дом Рейли е прекарал ергенските си години, Малори — обясни Касиди, като се приближи и седна на канапето до прозореца. — Когато Майкъл стана достатъчно голям, дадохме градската къща на него. Ако ти се стори малко тясна — тя погледна замислено към сина си, — винаги можете да дойдете в Рейвънуърт. Бихме могли да ви предоставим цялото западно крило.

Майкъл стоеше, подпрял крак върху кованата медна решетка на камината. Тъмната му коса падаше небрежно върху челото, а очите му бяха като приковани в Малори.

— Мисля, че тази къща ще ни свърши работа за известно време. Още не съм готов за живот в провинцията.

— Аз обаче съм. Утре се връщаме у дома — обяви Рейли. — Прекарах твърде дълго далеч от Рейвънуърт. Уорик, ще дойдете ли с Ариън и децата?

— Да. Мисля, че трябва да дадем възможност на младото семейство да останат сами.

В този момент погледите се насочиха към Малори. Тя знаеше, че всички мислят за наследника, който щеше да им даде един ден. Можеше да им каже, че вече е бременна, но тази вечер не беше подходяща. Засега стигаше празненството за завръщането на херцога и Майкъл.

— Е, във всеки случай аз си отивам у дома — рече леля Мери, като се изправи и се подпря на бастуна си със сребърна дръжка. — За днес вълненията ми бяха достатъчно.

Тя се приближи до Малори и й стисна ръката.

— Праплеменникът ми е направил мъдър и очарователен избор с теб — каза й тя. — Никога не съм харесвала особено лейди Саманта Тейлър. Тя е прекалено глупава. Когато ми се е налагало да прекарам цяла вечер с нея, ушите са ме заболявали от гласа й.

Малори примигна, без да знае какво да каже.

— Радвам се, че се запознахме, лейди Мери. Майкъл ми е разказвал за вас. Той много ви обича.

Жената потупа ръката й.

— Наричай ме леля Мери. Да знаеш, че ще минавам да ви видя от време на време.

— Би било чудесно — каза Малори, която вече се чувстваше претрупана с впечатления. — Може би ще ми помогнете да се ориентирам в Лондон.

Очите на лейди Мери светнаха.

— Наистина бих могла, дете. — Тя погледна към семплата кафява рокля на Малори. — Мисля, че първо ще ти покажа магазините за дрехи.

Касиди дойде на помощ на Малори.

— Не обръщай внимание на леля ми, Малори. Виждаш, че с мъка намира какво да каже.

Лейди Мери вдигна ръка и обходи с поглед всички в стаята.

— Когато станете на моята възраст, ще можете да говорите истината, без хората да се обиждат. Всички ми прощават, защото си казват просто, че съм изкуфяла. За мен обаче това време е още далеч.

— Сигурно ще продължаваш да редиш остроумията си, лельо, когато всички останали сме се превърнали вече на прах — с обич й подхвърли Майкъл.

— Бъди добър с нея — каза му леля Мери, като му подаде бузата си за целувка. — Тя е истински дар за мъж като тебе.

Той я целуна, а очите му добиха отнесено изражение.

— Вероятно си права, лельо. Обикновено си права.