Любен Дилов
Библията на Лилит (36) (Книга от Долната земя)

Необходимо послесловие

В него държа преди всичко да заявя, че притежавам всички авторски права на тази книга, независимо от кого е писана.

Изследванията показват, че е създавана от различни жени и в различно време, но винаги критично към онова, което е ставало в нашата част на планетата, защото авторките й очевидно са чели само Вехтия завет. Противодоводите им говорят както за нейния по-късен произход, така и за географската локализация на събитията. Но кой и защо е събрал двете твърде противоречиви части в една, си остава загадка.

Мъчех се отново да заспя, когато едно подранило врабче кацна на перваза на отворения ми прозорец. Беше гладно и премръзнало, та цялото трепереше и се, въртеше: Не намери трохите, които след закуска изсипвах на перваза, и се разкрещя неистово: „Какво е това безобразие? Защо ми няма закуската?“

Усетих се виновен и пред врабчето, загдето бях закъснял тази сутрин, и пред българския читател, комуто се готвех да предложа книга с неустановен произход. Снощи бе ми я върнал един приятел, на когото я дадох за мнение.

— И защо ме занимаваш с това? — изгърмя риторичното му възмущение. — Народът отдавна го е казал: „Недоебана жена — недоклан звяр!“ Ама ние нали робуваме на демокрацията, позволяваме и на недокланите зверове да пишат библии!

Въпреки думите му аз набрах куража да дам „Библията“ за печат. Когато тънеш в полудрямка и си уморен, по-лесно поемаш отговорността за съдбините и на всички паралелни на нашата планета светове.