Любен Дилов
Библията на Лилит (35) (Книга от Долната земя)

24. По свой образ и подобие

1. Ние сме утробата на света. Това ни задължава да се грижим за неговото устройство, да управляваме бъдещето му.

2. Като всичко, създадено от белтък, и ние сме себични. Историята на хората е история на отрицанието на всичко, което не отговаря на вкуса и нуждите ни. Единствено раждането ни прави по-малко себични. Нека приучваме нашите рожби да не смятат себе си за крайни истини!

3. Обединява ни само трудът. Той единствен прави обективен подбор: отделя мързеливия, завистника, злия, отрицаващия. Трудът е равен на раждането.

4. Нека превърнем своята себичност в щедрост и да раздаваме на другите винаги повече, отколкото очакваме да получим.

5. Не бива да ни смущава това, че виждаме злото около себе си! По-лошо би било, ако не го виждахме. Разпръскваме ли светлина около себе си, злото ще се отдръпва в тъмното.

6. Не бива да се срамуваме и заради своята ревност! Тя показва, че не сме безразлични. Но нека я превърнем във възхищение, а възхитилото ни да стане част от нашия живот.

7. Да не се плашим и от собствената си тъга! Ако я превърнем в съпричастие към другите, тя ще ни донесе обич.

8. Нека не се осъждаме заради това, че се лутаме! Лутането ни показва, че още сме в състояние да търсим изхода.

9. Любовта е космическа сила, която споява частиците на света и от нея той се ражда. Тя властва чрез свои закони. Девет оплодители не могат да накарат едно дете да се роди за месец, нито да порасте за девет години.

10. По свой образ и подобие ни е създала Богинята-майка и ни е подарила света с всичко, което сме способни да вземем от него. Ако не забравяме това, все някога ще намерим вярната посока.