Любен Дилов
Библията на Лилит (34) (Книга от Долната земя)

23. Песента на Лилит

Случайно сме родени и отпосле

ще бъде като да не сме били.

Дим в ноздрите е нашето дихание,

душата е искра в движението на сърцата.

 

Угасне ли искрата, стават прах телата ни,

дъхът ни като рядък въздух ще се разнесе.

Да не отбягваме затуй благата днешни

и нека да не ни отмине

на живота пролетния цвят.

 

О, как са хубави нозете ми в сандалите!

Бедрата ми като огърлие са от изкусен майстор.

Съсците ми — като две яренца, сърнешки близначета.

Утробата ми — купен от пшеница, обиколен с кринове.

 

Тичай, мой мили, и бъде млад елен

сред благоуханни планини!

Положи ме като пръстен на ръката си

и като печат на сърцето си ме положи,

защото като смъртта е силна любовта ни.