Любен Дилов
Библията на Лилит (22) (Книга от Долната земя)

11. Далила

Мнозина са склонни да идеализират Самсон, да го представят едва ли не като герой — разбира се, това са мъже, произхождащи от неговото племе. Всъщност той бил просто извънредно силен побойник, гневлив и лекомислен. Произхождал от войнственото племе на Каин и Богинята-майка едва ли би свързала името си с такова изчадие. А и никакъв дух Господен не го е осенявал, за да избива около себе си де каквото му падне. Постъпките му били непредвидими, причинени единствено от самонадеяната вяра в собствената ненаказуемост, която го карала да пренебрегва и установяващите се обществени норми и обичаи.

Още юноша, въпреки съпротивата на родителите си, той се оженва за филистимянка, тоест за жена от племето, което уж ги било поробило. Но ако филистимяните са били чак такива господари и поробители, щяха ли да дадат свое момиче за жена на един сприхав и незрял роб? Който още на самата сватба избива трийсет филистимянски бойци и подарява одеждите им на сватбарите.

Или… втората пакост, която той прави на филистимяните! Хваща триста лисици (легендата естествено премълчава такива дреболии като как се хващат триста лисици, нито защо те стоят мирно, докато Самсон им връзва две по две опашките, или по какъв начин е завързал после на тези опашки горящи факли) и ги натирва с горящите факли в нивята на филистимяните. Така опожарява цялата им реколта.

В отговор филистимяните изгарят живи жена му и нейния баща, а провокирани от новото нападение на Самсон, пращат в земите на неговото племе голяма филистимянска войска. Разбира се, предхождана от ултиматум, да им бъде предаден Самсон, което ще рече, че на филистимяните продължавало да не им се воюва.

Цели три хиляди посланици от племето на Самсон, тоест от „робите“, го молят да се остави да го вържат и да го предадат на филистимяните, за да спаси по този начин родните земи от разорение. Самсон привидно се съгласява, но в лагера на филистимяните отново го връхлита тайфунът на неговия гняв, той се развързва и избива с една магарешка челюст хиляда бойци филистимяни.

Как се избиват хиляда въоръжени бойци с една магарешка челюст, вързани ли са били, спели ли са — това съчинителят на легендата също обяснява с някакъв „дух Божи“, който, изглежда, е мразел особено силно горките филистимяни. Така или иначе, след толкова „справедливи“ подвизи неговото племе избира Самсон за пожизнен съдия, което, разбира се, не му пречи отново да се влюби във филистимянка.

Легендата представя филистимянката Далила от долината Сорек за предателка, която срещу паричен подкуп от филистимянските владетели изтръгва от Самсон тайната на неговата сила. А тази тайна се криела в дългата му коса. Остриже ли я, щял да загуби силата си. Докато Далила, станала по принуда негова любовница, защото побойникът я заплашвал с насилие, не може да бъде обвинена дори в пристрастие спрямо своето пък племе. Горката, просто искала да се тури край на това безразборно и ужасяващо насилие спрямо хората, причинител на което бил нейният самонатрапил й се любовник. Ето защо, когато Самсон бил заспал дълбоко, тя повикала филистимяните да го острижат.

Но те само го ослепили, вместо да го убият, така че, когато косата му отново почнала да расте и силата му да се възвръща, Самсон съборил два стълба на гигантския храм, където се били събрали филистимяните, и по този начин избил в мига на своята смърт повече филистимяни, отколкото в целия си живот.

Такива ужасии, доста сладострастно, разправя легендата, съчинена естествено от мъже, които не знаят да мечтаят за нещо по-добро освен за сляпата сила на Самсон. И напълно забравят за красавицата Далила, която не искала друго, освен да има мир между хората, те да градят и жънат, вместо да се избиват помежду си. А истинският герой на тази легенда всъщност е тя, не Самсон, но съчинителите й, обзети от своето кръвожадно плиткоумие, забравят да ни разкажат по-нататъшната нейна съдба. Което, струва ми се, също не е случайно!