Любен Дилов
Библията на Лилит (16) (Книга от Долната земя)

5. Няма такъв Господ

По някое време на мода излезли пророците. Където и да се завъртиш, все на пророк попадаш! А той веднага почвал да те плаши със своя Господ, който току-що бил му заръчал какво точно да ти каже и как да отрече пред тебе другите пророци. Появил се и оня ревльо, Йеремия, който пък непрекъснато плачел, че Господ бил наказал земята му, защото народът й вярвал в лъжливи пророци, докато той, Йеремията, бил единственият истински!

Нашите наблюдения обаче ни убеждават, че старците, дето се представяли за пророци, и на младини са били същите непрокопсаници, на които им била отказвана милостта от жените поради тяхната грозотия и глупост, или защото не са съумявали да си я поискат. И само нощем или денем, останали насаме, са вършели онова, което техният Бог единствено справедливо е обявил за грях — ръкоблудството.

Та, изпитвайки постоянно вина поради своя таен грях, те обявяват целия свят за порочен и гневно го заплашват с отмъщението на своя Господ. А техният Господ, ако действително съществувал и някому трябвало да отмъщава, това били единствено тези пророци, които го резилили донемайкъде.

Ето какъв е този техен Господ, както го описват те с думите си. Да вземем например пророкът Наум: „1:2 — Господ е бог ревнив и отмъстител; отмъстител е Господ и е страшен с гняв; отмъщава Господ на враговете си и не ще пощади противниците си…

1:12 — Тъй казва Господ: макар да са безопасни и многобройни, те ще бъдат изклани и ще изчезнат…“

Освен че бил жесток и отмъстителен, техният Господ бил още дребнаво злобен. Той не признавал никакви други народи и раси, завистлив бил и често се обявявал против природата, като обещавал на хората туй-онуй, което дори Богинята-майка не била в състояние да изпълни.

Ето какво, според друг пророк, Господ обещавал на хората:

„Гл. 11:6–7 — Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара.

7. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно и лъв ще яде слама като вол…“

И така нататък. Представете си само: лъв, който преживя слама като вол! По-смешно нещо едва ли може да се измисли и по-противоприродно! Но това не попречило на дъртия мошеник Йона да разправя наляво-надясно, че Господ го бил наказал с тридневно пребиваване в утробата на някакъв кит, загдето бягал от мисията си да стане проповедник. А е известно че, създавайки най-голямото животно на Земята, Богинята-майка го е надарила с особено малко гърло. С него той скумрийка не може да преглътне, камо ли човек да влезе в утробата му. Но по онова време малцина били виждали кит, та сигурно са вярвали на Йона.

За доказателство на своите лъжи пророците често си раздирали дрехите и така създавали много работа на повярвалите в тях жени да им кърпят дрехите, за да не се виждат техните синкави старчески телеса, или пък да им тъкат нови плащове.

Известно е още, че старците, освен дето вечно им виси някоя капка от носа, лесно ронят сълзи, понеже течностите напират да излизат извън изсъхващите им тела. Та един от тия пророци, същият Йеремия, се спрял пък на тая хватка с плача, за да придава повече убедителност на думите си. Ето обаче над какво плачел пък той:

„7:18 — Децата събират дърва, а бащите кладат огън и жените месят тесто, за да правят банички за Богинята на небето и да извършват възлияние на други богове, за да ме огорчават!“

Разбира се, завистливият и ревнив Бог на тия старци ще се огорчава, когато хората почитали с банички Богинята на небето. Той не допускал никой друг край себе си на това небе, а пък бил и кръвожаден и по старчески лаком — не искал той банички, настоявал за „всесъжжение“, под което разбирал добре изпечено месо, все едно дали е животинско, или човешко, важно било да е крехко, за да може да го дъвче с прогнилите си зъби.

В проповедите на всички тия параноични старци, самообявили се за пророци, винаги Бог изразява гневно някакво недоволство. А то си било всъщност тяхното си недоволство, загдето животът не вървел по техния вкус, а те самите и на младини пропуснали насладите му. Изпуснатото в младостта им се виждало сега като свято въздържание от греха — па и как иначе да им се вижда, щом трябвало да се оправдаят поне пред себе си! Така тяхната младост им се струвала по-чиста, по-нравствена.

Впрочем на това не са чужди изобщо възрастните, не само пророците, затова и пророците си имали достатъчно слушатели. Обаче още от времето на първите хора, създадени от Богинята-майка, е известно недоволството на родителите от непослушните им деца. И това си е закономерният вървеж на света, иначе няма да има развитие. Пророците-старци обаче му намерили колая, като приписвали собственото си недоволство на своя зъл като тях Бог. Чуйте как пророкът Исайя говори за своето видение, в което лично неговият Господ бил му казал:

„3:12 — Притеснители на моя народ са деца и жени владеят над него. Народе мой! Твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш!“

Исайя, разбира се, подхваща, както подобава за един пророк, съвсем патетично:

„Чуйте, небеса, и слушай, Земльо, защото Господ говори: аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против мене!“

Веднага става ясно от какво е недоволен старият Исайя, нали? И какво се опитва да ни пробута като думи на неговия Господ! Па и как е възможно един стар и немощен мъж да се примири с това жена да го управлява, след като същата жена и на младини не му е обръщала внимание.

Трудно е да се установи по кое време жените са владеели страната му, но очевидно това е бил, ако не друго, то доста по-човечен период и те с банички са въздавали почитта си към Богинята-майка, не с жестоко клане на хора и добитък.

„4:1 — И в оня ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще кажат: свой хляб ще ядем и своя дреха ще носим, стига само да се наричаме с твое име…“

Ето какво още му се е прищяло на тоя Исайя — ни повече, ни по-малко седем жени! А то е защото и една няма да посегне към него по простата причина, че вече не го бива за нищо друго, освен да дрънка закани срещу младите. Или, както би се изразила нашата прамайка Лилит: „Не радва жената изсушеният от старостта мъж.“

Та, като остарявали, като не можели да влизат вече в жените, тези некадърници ставали озлобени пророци. И приписвали на своя Господ своите неизживени щения, лъжейки, че той им се бил явил. А това, дето уж им го бил казал, са все закани за отмъщение, загдето хората се били отдали на разврат и на всякакви „грехове“, които може само младият човек да си позволи, не и престарелият пророк. Той и на младини не посмявал да си го позволява, а сега, на стари години, когато природата му взела окончателно моженето, за наказание му оставила щението, та да го мъчи. Пророкът обаче намерил изход: захванал се да измъчва с неосъществените си желания другите, обявявайки ги за порочни. И хич и не помислял, че по този начин отблъсквал хората от своя Господ.

В старческото си безсилие пророкът намразвал всичко, което радвало сърцата на хората. Чуйте какви проклятия влага в устата на своя Господ същият този Исайя!

„И каза Господ: Загдето дъщерите сионски се гордеят и ходят с вирнати шии и прелъстяват с погледи, и ситно стъпват, и с верижки на нозете дрънкат, Господ ще оголи темето на дъщерите сионски и ще открие Господ срамотиите им.

В оня ден Господ ще отнеме хубавите верижки от нозете им, всякакви звездички и лунички, обеци, огърлици и ветрила, гривни и пояси, съдове с миризми и магийски висулки; пръстени и брънки за носа, горна дреха и долна, кърпици и кесийки, светли и тънки наметала, превръзки и покривала, всичко ще отнеме.

И вместо благовоние ще бъде зловоние, и вместо пояс ще бъде въже, и вместо накъдрени коси — плешивина, и вместо широко наметало — тясно вретище, вместо хубост — жигосване…“

Виждате ли, неговият Господ щял да накаже жените с косопад, защото олисялият Исайя не го теглело вече да зарови пръсти в нечии букли! Па и коя ли ще му разреши да й се лигави така! И щял още да накаже жените жестоко, само защото ходели с вирнати шии и прелъстявали с погледи не него, а разните му там младоци! Все заради това щял да им отнеме и верижките, и огърлиците, и тънките наметала, под които съблазнително прозирали техните млади тела.

Мислите ли, че който и да е разумен бог е в състояние да отклонява жените от техния природен стремеж да бъдат хубави, за да привличат способните за оплождане мъже? Не, няма такъв Господ! Този Господ е чиста измислица на остарелите и пълни със злоба и неизживени мераци старци. А защо точно на такива ще се явява Господ, това май лековерните от онова време не са се и запитвали. Защото, ако бяха се запитали, можеха да попитат и как така го е видял пророкът Исайя „седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите му пълнели целия храм“. И то тъкмо в годината, когато бил умрял цар Озия и всички негови поданици смятали, че Господ също е някакъв цар-повелител, който не можел да полага царствения си задник другаде, освен на издигнат трон, и непременно ще е облечен, както от пищно по-пищно са настоявали да се обличат земните царе, за да вземат акъла на бедните си поданици.

Не, такъв Господ наистина не е съществувал! Съществували са само амбициозни старци, обявили се за негови говорители, за да налагат на света собственото си озлобено безплодие. И слава на Богинята-майка, че не е оставила дълго да се проточи модата на тия самозвани диктатори на нравите човешки.