Любен Дилов
Библията на Лилит (13) (Книга от Долната земя)

2. Вавилонската кула

В началото всички по света говореха на един език, на него се и разбираха помежду си. А в своето разбирателство бяха единни и предприемчиви. Но понеже мъжете от коляното на Каин тръгнаха на север, откриха там една равна долина с хубава земя в местността Синеар. Там се настаниха и да живеят. И си рекоха: „Земята ни става за строеж, хайде да си направим тухли и да ги изпечем!“ И омешаха глината с камъчета, а за слепване взеха земна смола и вар. А това ги насърчи и те си рекоха: „Хайде да си построим един голям град, а насред него висока кула. Върхът на тази кула да стигне небето, дето живее Богинята-майка, от която сме произлезли. Само така ще си направим име на сговорни, защото иначе има опасност да се пръснем по света!“

И започнаха да я строят, а жените им помагаха. Те носеха тухли и вар, готвеха им ядене, раждаха нови строители за кулата. Но тези жени бяха също от коляното на Каин, затова не можеха да не ги предупреждават. „Ние знаем — казваха им те, — че щом се усетите способни да направите нещо, веднага се заемате с него, независимо дали то ви е нужно, или не. Такава кула вие няма да построите, защото сега тя не ви е нужна. Прекалено високо е небето, а основите на вашата кула са тесни и тя скоро ще рухне. Най-много да разсърдите с нея Богинята-майка и да докажете, че не сте в състояние нищо нетленно да сътворите…“

Така им говореха, но мъжете не искаха да ги слушат. Те настояваха да стигнат небето. И един ден, когато върхът на кулата вече наближаваше облаците, тухлите не издържаха, смачкаха се под своята тежест и цялата кула рухна.

Развалините й погребаха под себе си стотици строители. Останалите се разбягаха на всички страни, решили, че Богинята-майка се е изплашила от тяхната задружност и си отмъщава. А тя само ги гледаше отгоре и снизходително се усмихваше на напразните им усилия, защото знаеше, че такива е създала хората: все към невъзможното да вървят.

Мъжете, повели жени и деца в различните посоки на света, понесоха в сърцата си и своето озлобление спрямо Богинята-майка. В своята уплаха те разнесоха навред и своята лошотия и безпросветност, накарала ги да се отрекат от Богинята-майка. А всеки от тях, където и да идеше със своята челяд, заговорваше на чужд език. И каквото и да се захванеше да строи, то все не засищаше душата му, която си оставаше устремена към недостижимите висини.

Но името на града Вавилон се съхрани, за да внушава на идните потомци, че е нужен общ език, за да се построи нещо много голямо. А то никога не бива да е по-голямо от умението на хората.