Любен Дилов
Библията на Лилит (12) (Книга от Долната земя)

1. Създаването на света

Нека приемем, че светът е бил създаден по начина, измислен от мъжете, макар на този свят да няма доказателства, че мъж може да ражда, камо ли пък да роди нещо по свой образ и подобие! Затова ще приемем само, че не бог, а богиня е свършила тая работа, от което работата, разбира се, си е останала същата.

1. В началото Богинята-майка роди небето и Земята. Както кокошката може да снася яйца и без петел. Заради това светът е останал еднократен и безплоден, но е късно да протестираме против него.

Земята беше неустроена и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната и Духът на Богинята-майка се носеше над водата. Отегчена от еднообразието, на Богинята-майка се прииска да стане светло. И биде светлина. Видя Богинята-майка, че светлината е добро нещо и отдели светлината от тъмнината. Светлината тя нарече ден, а тъмнината — нощ. Биде вечер, биде утро — ден първи.

2. Ха! — рече си Богинята-майка. — Че то било интересно! — И поиска да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. Тъй и стана. Роди се твърдта и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Твърдта Богинята нарече небе. И видя Тя, че така е по-добре. Биде вечер, биде утро — ден втори.

3. Увлечена от новата игра, Богинята-майка поиска да се събере водата, що е под небето, на едно място и да се яви суша. Тъй и стана. Водата под небето се събра на местата си и се яви суша. Сушата Тя нарече Земя, а събраните води — морета. И видя Богинята-майка, че така е по-добре.

И поиска Богинята-майка тази земя да произведе злак, трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И видя Богинята-майка, че това е добро. Биде вечер, биде утро — ден трети.

4. Но сушата беше гола и неприветлива, затова реши Богинята-майка да има светила на небесната твърд, та да осветяват земята, да отделят деня от нощта и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. И се родиха двете големи светила: по-голямото светило управляваше деня, а по-малкото светило управляваше нощта; родиха се и звездите. И видя Богинята-майка, че така е добре. Биде вечер, биде утро — ден четвърти.

5. И си помисли Богинята-майка още, че все пак не е хубаво на тази земя да не шава нищо живо и се понапъна, та от нея произлязоха всички полски животни и всички небесни птици. И създаде за тях Едемската градина, красива и богата на плод, а в центъра й засади Дървото на живота и Дървото на познанието. И видя Богинята, че това е добро. Биде вечер, биде утро — ден пети.

6. И хрумна още на Богинята-майка, че няма да е зле в тази красива Едемска градина да има някой по неин образ и подобие, който да знае как да се грижи за нея, да я обработва и пази. И създаде тя жената, и я кръсти Лилит, защото беше плод на тази забавна божествена приумица. А Лилит беше красива почти колкото Богинята-майка, защото беше и нейна рожба.

Богинята докара всички животни и птици при нея, та както Лилит нарече всяка жива душа, тъй да бъде и името й. След като всички минаха кротко пред нея и тя на всички даде име, Лилит се примоли на Богинята-майка: „Не видях сред тези същества нито едно, което да ми бъде другар и помощник в Едемската градина, и да не бъда сама, когато Теб те няма.“ Тогава Богинята-майка създаде мъжа и го нарече Адам по името на Земята — адама. И заповяда тя на двамата: „От всяко дърво в градината ще ядете, но от Дървото на познанието и от Дървото на живота няма да ядете!“ И видя Богинята-майка, че това е добро. Биде вечер, биде утро — ден шести.

7. И полегна Богинята-майка на седмия ден да си почине, защото бе се изморила от увлекателната игра, но не й дадоха да почива. Откъм градината Едем при нея долетя шумна гълчава. Лилит и Адам се караха кой е първият човек в Едемската градина и никой от двамата не отстъпваше. И като поразмисли, Богинята-майка прогони Лилит извън Едемската градина. Мъжа тя вече бе създала и той повече й се харесваше. И тя му даде дълбок сън, а когато Адам заспа, извади едно от ребрата му, запълни мястото с плът и създаде от реброто жена, която да не оспорва първенството му, да го слуша и да бъдат двамата една плът. И нарече тази жена Ева. И двамата бяха голи, но не се срамуваха от голотата си. Богинята-майка заповяда и на Ева да не яде от Дървото на познанието, защото щяла да умре. А след като свърши тази работа, Тя отново легна да си почива.

8. Но пак не я оставиха да почива. Тишината в Едемската градина сега й се стори подозрителна и Тя извика: „Адаме, где си?“ А той й отвърна: „Чух гласа Ти в рая, но ме досрамя, защото съм гол и се скрих.“ И се разсърди Богинята-майка: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от Дървото, от което ти забраних да ядеш?“ Адам отговори: „Жената, която Ти ми даде, тя ми даде плод от дървото и аз ядох.“ Тогава Богинята-майка рече на жената: „Защо си сторила това?“ Ева й отговори: „На тебе ти чуваме само гласа, не знаем как изглеждаш. Но ето, че дойде една жена, която каза, че приличала на Теб. И че нямало никаква опасност, ако ядем от това дърво. Щели сме само да станем равни на нея и да познаваме добро и зло.“

Така Богинята-майка научи, че Лилит се е връщала тайно в Едемската градина и е изкушила Ева да яде от Дървото на познанието. А с това всъщност е свършвала нейната игра. Разсърдила се Тя, прогърмял гласът й над Райската градина, проклиняйки Ева: „Ще умножа и преумножа скръбта ти, когато си бременна; с болки, а не играейки си, ще раждаш своите деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание, и той ще те владее напълно.“ А на Адама рече: „Загдето си послушал жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах да не ядеш от него, с пот на лицето да изкарваш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото от пръст си и в пръст ще се превърнеш.“ И като милостиво им остави време да си приготвят кожени дрехи, за да се облекат, Тя изгони Адам и Ева от Райската градина. И чак тогава легна да си почива. Отново беше сама, но вече нямаше скука за нея. В света, който безгрижно играейки си, бе създала, щяха да се разпореждат вкусилите от Дървото на познанието Адам и Ева. От Дървото на живота обаче те не бяха яли, а това правеше действията им непредсказуеми дори за Богинята-майка.

9. Извън Едемската градина ги очакваше Лилит. Тя им каза: „Най-важното сега е да се научите да се размножавате, та да станем много! На пук на Богинята, на която й доскучало да бъде сама и решила да си поиграе! Но ние няма да я оставим да скучае. Нека гледа сега колкото си ще!“

„Ето как става това!“ — рекла им Лилит, възбудила Адама с ръка и му помогнала да влезе в нея. А Ева гледала отстрани как се прави и се стараела да го запомни. Още много начини показала Лилит на двамата, та Адам се изморил от нея и чак на другия ден могъл да познае и Ева. Така Лилит родила от Адама Каин, а три дни по-късно Ева родила от него Авел.

10. Лилит и Ева станали майки на всички живеещи по Земята, а Адам им носел убити от него животни за храна и обработвал земята. Той закрилял и тях, и децата си от зверовете. „Мъжът на две жени всяка нощ е годеник“, насърчавала го Лилит. Така двете напълниха долината около себе си с хора. След Каин Лилит роди още много момчета и момичета — хубави като нея, все войнствени и налитащи на бой. Родените от нея момчета израстваха свирепи и красиви бойци. А момичетата много искаха да бъдат независими от мъжете и да си имат свое царство, в което мъжете да им се подчиняват.

Децата на Ева пък израстваха сръчни и мирни строители. Те обичаха да изобретяват полезни за жените вещи, които да облекчават шетането им вкъщи. И само духът им понякога се бунтуваше и като че ли се нуждаеше от нещо неясно какво. Както беше при тяхната майка, която неуморно се трудеше за общия дом и само когато белеше отгледаните в градината краставици, тя лепеше обелките по лицето си.

Когато Лилит я запита защо си лепи по челото и по бузите тези краставични обелки, Ева й отвърна, че се надявала така да стане по-красива и млада. А Лилит й каза: „Не видиш ли, че докато козата не завърти опашчица, пръчът не тръгва към нея? Красотата е нужна за празник, а любовта — всеки ден.“

Лилит обичаше да съчинява подобни иносказателни мисли. Но двете си живееха общо взето в разбирателство, въпреки разликите в характерите, до деня, когато Каин уби сина на Ева Авел. Той го уби без всякаква разбираема причина, та родът не посмя да постъпи по друг начин, освен да прогони Каин, а Богинята-майка така и не се намеси. Каин взе една от сестрите си от Ева родени и се засели в земята Нод, на изток от Едем. Майка му Лилит тръгна заедно с първородния си син, отвръщайки през рамо на кълнящата подире им Ева: „Което е родила жената, и Богинята не може да й отнеме!“

Адам живял деветстотин и трийсет години. Тогава хората още не умееха да броят и когато човекът достигнеше определения му от Богинята-майка житейски срок, той неволно го преувеличаваше поне десет пъти. Щото мъжете обичаха и да се изфукват, а тая им слабост дълго се запази. Докато Лилит и Ева тихомълком и без да се хвалят с възрастта си, надживяха своя Адам.

11. Каин оплоди жена си и тя роди син, когото Каин нарече Хенох, и понеже много го обичаше, построи му град и го нарече на негово име. Така още Каин показа на всички, че за него са по-важни мъжете, нежели жените.

Хенох роди Ирад, Ирад роди Махуйаел. Махуйаел роди Метусалем, Метусалем роди Ламех… Ето така почнаха да се броят родовете, макар жените да раждаха всички хора в тях.

Ламех си взе две жени. Едната се казваше Ада, другата — Цила. Ада роди Ябал, от когор тръгнаха онези, дето живееха в колиби и отглеждаха стада животни. А брат му се казваше Юбал, от когото пък произлязоха гъдуларите и свирците. Докато Цила роди Тубалкаин, от когото тръгна кланът на майсторите в рудодобива и обработката на желязото. А сестра му се казваше Наема. На нея рано й умряха и мъжът, и двамата й сина, но тя си остана предана на своите снахи. А с това накара мнозина да я сочат като единствен пример за добра свекърва в историята на човечеството. Но това не е вярно — не съществува добра свекърва. Защото природата си е природа и майката не си дава без болка сина на друга жена. Нещо, на което не бе способна дори Богинята-майка, която прогони Лилит от Райската градина, макар първият човек на света да беше именно тя.