Уилям Лавджой
Натиснете Enter ако смеете… (25)

Двадесет и пета глава

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 5 НОЕМВРИ, 11:23:12

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: пмарт

Наложи се преговорите да бъдат прекъснати за половин час, докато Джером успее да убеди швейцарските власти да не предприемат нищо по повод нарушаването на въздушното им пространство. Съгласиха се едва след като три от хеликоптерите излетяха с голяма част от мъжете в черни униформи.

Когато жената влезе, край стъкленото бюро отново се водеха разгорещени пазарлъци.

Питър усети как Грей се напрегна. Нат веднага стана и отиде до прозореца, който гледаше към езерото. Мартин се досети, че той беше дошъл заради нея и че нещата явно не бяха потръгнали.

Уестин я представи:

— Господа, това е Джорджия Тейлър — вицепрезидент на „Датекс“.

— Какво става тук, Джером?

Той бързо й обясни.

Джорджия се засмя.

— За бога, Джером! Остави ги да погледнат програмите. Двамата с Адам ще се погрижим да не вземат нищо със себе си.

Уестин с облекчение се съгласи.

— Господа, последвайте я, ако обичате.

Вайзнер отиде да доведе компютърните си експерти.

Андре се наведе към Мартин и тихо го попита:

— Питър, моля те, кажи ми, че вече не си го взел!

— Защо трябва шефовете ти да спят спокойно, Андре?

Голоаз изръмжа.

Мартин само му намигна. Двамата станаха и се присъединиха към Грей.

— Прекрасна гледка — каза Мартин.

— Свикнал съм с по-различна — отговори Грей.

— Да, аз самият предпочитам Вермонт. Може би някой ден ще се върна там. — Той твърдо си обеща да посети родителите си. Може би Луан ще иска да се запознае с тях.

— Аз също мисля да се върна в Монтана. Ще се занимавам с добитък.

Наложи се да чакат до три следобед. Мартин се обади на Креншоу за повече информация от Колорадо. Новините никак не бяха добри, но поне проблемът не се разпространяваше и в другите щати. Защитните системи във въздушните контролни центрове бяха възстановени. В три часа всички компютърни експерти се отказаха от търсенето. В системите на „Датекс“-Цюрих нямаше абсолютно нищо подозрително.

После хапнаха сандвичи с пушено месо, които им приготви жената на име Тейлър.

Когато се разделиха, Питър покани Грей да пътуват заедно до Щатите.

— Само да не е в оная двуместна бракма.

— Този път ще се опитам да намеря нещо по-добро.

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 5 НОЕМВРИ, 10:46:21

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: луръс

Креншоу й се обади да й каже, че Питър не е намерил нищо в „Датекс“. Намръщения беше успял да се измъкне от капана.

Тя се обади на шефа си, после той дойде лично да съобщи новината на останалите агенти. Разочарованието беше искрено.

Нима това никога няма да свърши?!

Положението в Колорадо не беше чак толкова лошо, колкото в Сингапур например, но само защото бяха разполагали с няколко часа преднина. Най-оптимистичните прогнози предвиждаха поправките на компютрите, инсталирането на новия софтуер и възстановяването на електричеството да приключат едва след няколко дни.

Луан отчаяно се отпусна на стола и се втренчи в монитора си.

— Здрасти, Луан!

Тя се обърна.

— Здравей, Рик.

— Отпусни се, скъпа. Всичко свърши!

— Свърши? Кое по-точно?

— Кошмарът ти. Моят също.

— Слушай, не съм в настроение за…

— Гаджето ти се свърза с мен.

— Нямам гадже! — дръпнато отговори тя, но все пак попита: — Кой?

— Ренегата. Влязъл е направо в системите на Агенцията за национална сигурност, сигурно за да ми докаже, че може да го направи. Оставил ми е кратко съобщение заедно с една хубава малка пеперудка. Според него тя може да изтрие скритите програми. Поставил е изрично условие да се разпространява безплатно. Вече започнахме.

— Боже господи! Знаех си, че може да го направи!

— Мога ли вече да те поканя на обяд?

— И още как! След пет минути съм готова.

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 5 НОЕМВРИ, 08:57:04

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: ренегат

Кейси се чувстваше отлично.

Според него щяха да минат няколко седмици, преди нещата отново да се нормализират. Естествено, доколкото това е възможно. Глоубнет едва ли някога щеше да превземе киберпространството. Проблемите им бяха станали обществено достояние и вероятно по-големите им клиенти отново щяха да се върнат в Интернет. В крайна сметка виртуалното общество щеше да разбере какво точно се е случило.

Макар че беше трудно да се предвиди какво ще се случи с Интернет.

Но това вече не беше негов проблем.

И дори мъничко съжаляваше, че Марк Себастиан се беше върнал в Чикаго. Иначе щеше да вземе няколко бутилки бира и да отиде просто да си побъбрят.

Генераторът му тихо бръмчеше и произвеждаше достатъчно електричество за компютрите и уредбата. Реба Макинтайър тихо пееше нещо.

Сега искаше само да зареди печката и да поспи поне шестнадесет часа.

Тъкмо понечи да изключи компютъра, за да пести енергия, когато комуникационната програма му сигнализира, че на линията има някой. Той щракна с мишката.

Ти си моят герой!

глупости, щеше да се справиш и сама

Сериозно! Скоро ще ти дойда на гости. Приготвила съм ти чек и нещо от федералния съдия.

Конрад помисли за секунда, после реши, че няма за какво да се тревожи.

ще те чакам

:-)

:-)

Конрад изключи компютъра и се върна в хола. Валеше сняг, но сега това му се стори по-скоро приятно. Застана на прозореца и се загледа навън.

Край хижата мина старата пума. Козината й беше опърпана. Явно не беше в най-добрите си години, но се движеше с достойнство, сякаш всичко наоколо й принадлежи.

Пък и така си беше.

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 5 НОЕМВРИ, 20:16:32

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: уестин

Джером и Джорджия седяха в сумрака на кабинета му и гледаха езерото. Тя беше наляла по чашка „Айриш Мист“.

— Не мога да се сетя някога да съм се забавлявал повече от днес — започна той. — Истинско приключение!

— Беше доста забавно, нали?

— Е, трябва да си призная, че по едно време никак не ми беше до смях.

— Защо, Джером?

— Бях абсолютно сигурен, че именно ти се криеш зад Намръщения.

— Джером! Как можеш да си помислиш подобно нещо!

— Както и да е. Знам, че обичаш властта. И искаш непрекъснато да се доказваш?

— Затова ли им се противопоставяше толкова упорито.

— Естествено. Не можеш да си представиш колко се зарадвах, когато не успяха да открият нищо.

Джорджия се усмихна в тъмното.