Уилям Лавджой
Натиснете Enter ако смеете… (24)

Двадесет и четвърта глава

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 5 НОЕМВРИ, 01:21:43

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: авто

Бялата лампа на покрива на международното летище в Денвър, която се виждаше от стотици мили разстояние и помагаше на пилотите да се ориентират, угасна. Светлините край пистите също.

Пилотът на самолет, излетял от летището в Аспен, тъкмо приземяваше машината си в Денвър. Той внезапно загуби ориентация и самолетът тежко се блъсна в гладката бетонна повърхност на пистата и продължи да се влачи по корем. Дясното крило се пречупи и корпусът се преобърна.

Генераторите се включиха почти веднага, но светлините бяха значително по-слаби отпреди. Пожарните коли веднага бяха алармирани.

Телефонната система на „Ю Ес Уест“, която покриваше района на целия Среден запад изгуби контрол върху линиите. Хората, които говореха в момента, а сред тях имаше и доста дежурни от редица държавни и правителствени учреждения, не бяха прекъснати. Компанията успя да предупреди голяма част от тях да не затварят след приключване на разговорите. Тази нощ всички компютърни системи, които използваха телефонни връзки — от Колорадския университет в Боулдър до Отдела за обработване на информация — останаха включени в мрежата. Техните оперативни системи и бази данни започнаха да се саморазрушават и след пет минути вече не съществуваха.

Компютърът на Националния център за атмосферни проучвания, свързан с новата високоскоростна мрежа заедно с останалите четири суперкомпютъра, остана незасегнат. Машините бяха отделени от Интернет само преди няколко дни.

Компютрите, които контролираха движението по пътищата, оправдаха опасенията и блокираха, но в крайна сметка това се оказа по-скоро второстепенен проблем. Тези, които регулираха снабдяването с електричество в „Руръл Илектрик Асосиейшън“ и „Пъблик Сървис Къмпани“, бяха унищожени. Процесорите им изгоряха и десетки градове останаха на тъмно, включително и уличното осветление и светофарите във Форт Колинс, Лавлънд, Грийли, Денвър, Лейкуд, Ингълуд, Орора, Касъл Рок, Колорадо Спрингс и Пуебло. По цялото протежение на Фронт Рейндж на Роки Маунтинс.

Болниците веднага се прехвърлиха на резервните генератори, но сметките и диагнозите в компютрите отначало се объркаха, после окончателно изчезнаха.

Този път частните потребители също не бяха пощадени. Всеки персонален компютър, свързан с мрежата, изгуби зрението си — монитора, а малко след това и процесора. „Гуд Таймс“ се разпространи със светкавична скорост. Пораженията бяха огромни.

Седемнадесета улица, финансовият център в Денвър, беше ударена особено тежко. Банки, собственици и брокери останаха на нула. До следобед същия ден пазарът престана да съществува.

Федералният център, където бяха разположени дузина различни агенции, изгуби всичко. Информация, събирана години наред и отнасяща се за различни изследователски проекти в области от селското стопанство до социологията, беше безвъзвратно унищожена. Файловете на държавния институт за горите и Министерството на земеделието, свързани с федералните гори и национални паркове, се превърнаха в електронни безсмислици.

Централизираната административна система изгуби данните на стотици граждани. Вноските за пенсионните фондове, годините трудов стаж, всичко просто изчезна от паметта на компютрите.

Големите корпорации — „Локхийд-Мартин“, „Гейтс Ръбър“, „Ай Би Ем“, „Теледайн“, „Хюлет-Пакард“ и стотици други наеха компютърни професионалисти, които щяха да останат шокирани от загубата на административните, изследователски и прочие бази данни. Тъй като голяма част от информацията беше останала само в писмена форма, щяха да са им нужни години, преди да успеят да възстановят всичко.

Първокласната отбранителна база на северноамериканските отбранителни военновъздушни сили в планината Шайен Маунтин в Колорадо също пострада. Всички видео, аудио и информационни връзки се разпаднаха. Голяма част от антените се стопиха от свръхелектричеството, което ги удари.

И, естествено, някои групи — като Колорадските патриоти — останаха много доволни от случилото се. Те никак не обичаха правителството.

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 5 НОЕМВРИ, 01:36:12

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: луръс

В единадесет и половина вечерта Ръсел и директорът на ФБР се срещнаха с директора на централното разузнаване, началника на президентската канцелария и съветника по въпросите на националната сигурност в кабинета в източното крило на Белия дом.

Мъжете сякаш приеха с нежелание предвидения сценарий, базиран само на недоказаната теория за съществуването на модел при атаките. Единствените аргументи в полза на твърдението бяха, че Конрад живее именно в Колорадо и че няколко района в света продължаваха да страдат от действията на Намръщения.

— Значи разполагаме с няколко часа? — попита съветникът.

— Доколкото знам, атаките започват в осем часа сутринта.

— Да, сър, но този случай е малко по-различен. Досега Намръщения е действал импулсивно и не е бил в конфликт с никого. Няма начин сега той да не поиска да го обезвреди възможно най-бързо.

Съветникът отиде да събуди президента. До полунощ той беше говорил по телефона с губернатора на Колорадо, а шефът на личния му щаб предупреди федералните части в щата, включително и онези във Форт Карсън, близо до Колорадо Спрингс. Кадетите от военновъздушната академия и пилотите от базата „Питърсън“ бяха вдигнати на крак. Националната гвардия получаваше нареждания.

Луан се опита да си представи телефонните разговори в Денвър. Обаждаха се на полицейски началници, пожарникари и шерифи. Полицаи, детективи и какви ли не експерти бяха измъквани от леглата си посред нощ. Войници, полицаи и пожарникари щяха да са нащрек в целия район.

Федералните служби също реагираха. Агенти на ФБР и Агенцията за борба с наркотиците, и представители на Министерството на финансите веднага се отправиха натам.

Обаче времето, с което разполагаха, се оказа крайно недостатъчно. Когато Колорадо беше ударен, нещата още далеч не бяха подготвени.

Ръсел и Монтгомъри се върнаха в кабинета й. Голяма част от агентите вече бяха там, когато докладите започнаха да пристигат. Линиите с отделите в Денвър и Колорадо Спрингс бяха заети в момента на удара и останаха отворени. Бяха в пряк контакт и с екипа в „Локхийд — Мартин“. Най-голямата отбранителна компютърна система беше съсипана.

Кабинетът й се беше превърнал в команден център, но нямаха абсолютно никаква власт. Луан и Дарел нервно се щураха нагоре-надолу и четяха набързо скалъпените доклади. Шефът непрекъснато говореше с директора на централното разузнаване и съветника.

— Току-що по радиото получихме информация от международното летище в Денвър — каза Дарел. — Четирима са загинали и още петима са ранени на самолета, който не успя да се приземи.

Сесили Амброуз откъсна най-горната страница на бележника си и й я подаде.

— Повечето шерифи и полицейски началници докладват, че радиостанциите в колите им не работят. Компютъризираната система за идентификация на престъпници вече не съществува.

— Електрическите компании не са в състояние да функционират — обади се и Джими Морган. — На много места подстанциите са се запалили, опитват се да изключат външните захранващи източници.

Друг агент извика:

— Полицията в Денвър е регистрирала повишена криминална активност. Бандите започват да се развихрят.

— Станциите в планината Лукаут са унищожени от свръхнапрежение на тока. Няколко радио и телевизионни станции буквално са изолирани.

„Хайде, Ренегат! Направи нещо!“ — каза Луан на себе си.

Дарел я погледна въпросително.

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 5 НОЕМВРИ, 09:04:54

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: пмарт

— Но това е замък! — учуди се Мартин и намали скоростта на взетия под наем фиат, когато наближиха огромната порта.

— Не ти ли казах? — попита Грей. — Пропуснал съм. Защо? Толкова ли е важно?

— Някои хора май доста ще се изненадат.

Двамата с Грей бяха прекарали ужасна сутрин. Питър си беше представял как тържествено се приземява в Цюрих на борда на някой луксозен самолет. Оказа се обаче, че Марго успя да им намери само някакъв потрошен „Пайпър Чероки“, пилотиран от бивш легионер, който явно обичаше силните усещания.

Мартин се чувстваше малко неадекватно от адреналина, отвратителното пътуване, недоспиването и занемарения си външен вид.

Хубавото беше, че мястото още не гъмжеше от въоръжените сили на двете съюзили се нации.

— Мога ли да вкарам колата вътре?

— Разбира се.

И Мартин просто мина през широко отворената порта, като не забрави да отбележи, че тя беше направена от двадесет сантиметра дебели греди и висеше на четиридесетсантиметрови железни панти. Влезе в малкия двор. Зави наляво, паркира фиата пред гаража и двамата с Нат слязоха.

Когато наближиха масивната входна врата, тя се отвори и на прага застана мъж, облечен със сини панталони, светложълта риза и синьо сако.

— Нат! Каква приятна изненада!

— Добро утро, Джером.

Грей ги представи един на друг.

— С компютри ли се занимавате, господин Мартин?

— Напоследък повече от обикновено — отговори Питър.

Уестин тъжно поклати глава.

— Да, разбирам. Особено след случилото се в Съединените щати.

— Какво? — извика Грей.

— Не знаете ли?

Мартин беше говорил с Креншоу два пъти през нощта, последния път малко преди да наемат колата. Креншоу не спомена нищо за Щатите.

— Доколкото разбрах, в Колорадо има някакви проблеми — каза Уестин. — Хайде, заповядайте вътре. Сигурно сте гладни.

Изведнъж Мартин изпита сериозни съмнения. Този тип да е компютърен маниак? Невероятният ум, който седи зад разрушаването на Интернет?

Повече му напомняше за продавача в магазина, откъдето купуваше ризите си.

Последваха Уестин през дъбовата врата в уютния коридор. Мартин и Грей свалиха палтата си. Обстановката беше повече от впечатляваща.

Тръгнаха надолу и наляво и влязоха в удивителен кабинет. Мартин не беше виждал нищо подобно. Помисли си, че ще падне голям майтап, ако Вайзнер и Голоаз се опитат да минат пред онези двадесетсантиметрови порти, при условие че отзад има огромен прозорец, който може да се счупи само с един удар.

Уестин махна към столовете край стъкленото бюро и изчезна зад вратите в задната част на кабинета. След няколко минути се върна със сребърна каничка и чаши. Наля им кафе.

— Тук ли е Джорджия? — попита Грей.

— Трябва да е някъде горе. Напоследък непрекъснато си блъска главата над онези скрити програми. Всички решихме, че е разрешила загадката още когато откри символа на намръщеното лице. Вече й позвъних. След малко ще слезе при нас. Заповядайте, господа.

Съмненията на Мартин се увеличаваха с всяка изминала минута.

Той взе чашата си и опита кафето. След дългите часове на онзи малък самолет му се стори направо божествено.

— И така, господин Мартин, сам ли работите или за някоя по-голяма агенция?

— Е, не е чак толкова голяма — пошегува се Мартин. — Централното разузнавателно управление.

— О! — усмихна се Уестин. — Започвам да разбирам.

— Проследихме Намръщения. Всички следи водят към „Датекс“-Цюрих.

— Сериозно!?

— Напълно. Източниците ни…

— Оттук ли работи, или само използва системите ни?

Мартин не знаеше как да отговори на въпроса му. Грей му помогна:

— Още не знаем, Джером. Говорихме с Питър на път за насам. Наистина има основание за тревога. Французите и израелците скоро ще бъдат тук.

Уестин се усмихна.

— Значи трябва да сложим допълнителни прибори за обяд?

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 5 НОЕМВРИ, 09:46:32

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: авто

Ревът на моторите и шумът от въртенето на перките не позволяваха да се води никакъв разговор. Вайзнер и Голоаз седяха в мълчание близо до вратата на хеликоптера.

Наблюдаваха мълчаливо красивия пейзаж, тъй като пилотът държеше машината възможно най-ниско, за да избегне засичането на радарите. Вайзнер беше сигурен, че фермерите обаче веднага ще уведомят властите и скоро швейцарците ще са по петите им.

Военните вече бяха разработили стратегиите и когато жълтата лампа над задната врата светна, войниците станаха и хванаха въжетата, готови за скок.

Когато хеликоптерът намали скоростта, Вайзнер се обърна и погледна през тясното прозорче. Дръпна Голоаз и извика:

— Ето го замъка!

Сградата беше особено внушителна. Успяха да я разгледат добре, когато хеликоптерът закръжи над нея. Останалите три машини бяха точно зад тях.

Вайзнер забеляза грамадния прозорец отзад, изрязан в каменната стена. После видя, че огромната порта отпред е широко отворена. На входа на замъка чакаха трима мъже.

Пилотът не знаеше какво да прави. Той попита нещо френския полковник и полковникът се наведе въпросително над Голоаз.

— Нека просто го приземи! — нареди Андре.

Когато хеликоптерът докосна земята, Вайзнер хвана дръжката на вратата и я дръпна встрани. Двамата с Голоаз слязоха първи. Скочиха на покритата със сняг площадка. Перката беше вдигнала истинска вихрушка. Нямаше никаква видимост.

Мъжете несъзнателно наведоха глава и се затичаха към замъка.

Вайзнер напрегнато се взираше през снежната пелена. Когато най-после позна човека на входа, извика:

— О, по дяволите!

— Да — каза Андре. — Удивително как винаги успява, нали?

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 5 НОЕМВРИ, 10:16:21

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: уестин

Джером безкрайно се забавляваше от всичко това.

Когато двамата мъже тръгнаха към тях, останалите три хеликоптера също се приземиха и вдигнаха огромен облак сняг. Единият беше облечен с черна униформа, барета и стискаше под мишницата си автомат. Другият пък носеше обикновени панталони, скъпи обувки и доста износено палто.

Когато стигнаха до вратата, мъжът от ЦРУ попита:

— Закъде си се издокарал така, Давид?

Онзи само поклати глава.

Мартин ги представи:

— Господин Джером Уестин, Андре Голоаз от френското разузнаване и Давид Вайзнер, представител на правителството на Израел. Андре, Давид, това е Нат Грей от „Компсистемс“, Атланта.

— Добре дошли в „Датекс“, господа — поздрави ги Джером.

— Както разбирам, преследвате някакъв престъпник.

Не искаше да прозвучи толкова саркастично, но при дадените обстоятелства нямаше друг начин.

Французинът въпросително погледна Мартин.

— Вече обясних на господин Уестин какъв е проблемът — каза Мартин.

— Ще имате ли нещо против — започна Голоаз — малко да поразгледаме замъка?

— Но моля ви, стига да не вкарате цялата тази армия вътре.

Израелецът обясни:

— С нас има компютърни експерти, които ще се радват да хвърлят едно око на софтуера ви.

— Това — каза Джером — е съвсем друга работа. Моят софтуер е защитен от закона за авторските права и всички останали закони на тази страна. Той е частна собственост и нямам намерение да ви го показвам.

— Значи не можем да видим програмите?

— Не, господин Вайзнер, не можете.

Давид присви очи.

— Съветвам ви добре да си помислите!

Мартин ги прекъсна:

— Давид, господин Уестин е в Швейцария напълно законно. А ти?

— Питър, на чия страна си? — ядоса се Вайзнер.

— Мога, естествено, да ви предложа алтернатива — обади се Уестин. — Ще продам софтуера на Франция или Израел, както се разберете.

— Какво? Колко?

— Мисля, че два милиарда американски долара са напълно достатъчни.

Голоаз и Вайзнер се спогледаха.

Мартин каза:

— Ето, вече имаме диалог. Андре, би ли заповядал на хората си да изключат двигателите на хеликоптерите, за да се чуем. Предлагам всички да влезем вътре и да видим дали разстоянието между нула и два милиарда може да се понамали малко.

— Отлично предложение, господин Мартин — съгласи се Джером.

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 5 НОЕМВРИ, 10:18:37

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: монтана

Когато Джером поведе мъжете към кабинета си, за да преговарят за нещо, Грей се втурна нагоре по стълбите, като изкачваше по две наведнъж и профуча през стъклената врата на контролната зала.

— Нат! — извика Адам Мур. — Какво, по дяволите, става навън? Всички сензори са активирани!

Грей се огледа. Половината от хората се бяха струпали в задната част на залата и зяпаха през прозорците, които гледаха към двора. Бяха чули хеликоптерите, но сега не можеха да видят нищо от стените.

— Май Джером прави някакви сделки, Адам. Къде е Джорджия?

— В четвърта стая. Ами ти защо си тук?

— Минавам да ви видя — промърмори Грей и се затича по коридора.

Дръпна вратата на четвърта стая.

Джорджия уплашено вдигна глава, после натисна един клавиш и затъмни екрана. Грей изобщо не обърна внимание на действията й.

— Нат! Каква изненада!

— Здравей, Джорджия.

— Ти ли си причината за това раздвижване?

— Боже, надявам се, че не. — Грей седна до нея. Тя изглеждаше много добре. Е, може би като изключим тъмните кръгове под очите, резултат от дългите часове пред монитора. — Джорджия, истината е, че искам да те помоля да дойдеш с мен.

— О, Нат! — Тя се пресегна и стисна ръцете му.

— Знаеш, че за мен светът винаги се е въртял около теб. Какво ще кажеш да преместим този център в Атланта?

Тя въздъхна.

— Нат, ти си един от най-прекрасните мъже, които познавам. Обичам те, но не по начина, по който обичам Джером. Не мога да приема.

— Моля те, Джорджия!

— Нат, силата и властта са тук. Не разбираш ли? Аз трябва да бъда до Джером. — Тя стисна ръцете му.

Грей замълча.

После стана.

— Нали не се сърдиш? — попита тя.

Той излезе и бавно затвори вратата. През прозореца видя колите на швейцарската полиция. Армията и правителството. Започваше да става много интересно.

Но не и за него.

Сякаш нещо у него беше умряло.

Въпреки че още когато напускаше Атланта, знаеше, че ще стане така.

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 5 НОЕМВРИ, 10:20:24

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: :-(

Той е в системата. В „Датекс“! Не е възможно! В Колорадо няма електричество. Телефонните линии са пълна бъркотия. Тогава как е влязъл тук? А може би наистина живее в Калифорния?!

ИНСТАЛИРАЙ TRANSWARP IV

Защитата пази ядрото — административната система на „Датекс“. Продължава да опитва. Може би има паролата? Или защитата не работи?

ЗАРЕДИ CALCARP V

Чао, Калифорния!

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 5 НОЕМВРИ, 02:20:49

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: ренегат

Паролата на Уестин върши идеална работа. Да проверим монитора. Всичко е наред.

допълнителни услуги

Както и очакваше. Паролата е сменена. Тогава да активираме програмата. Хиляда и едно… хиляда и две… хиляда и… Готово! Вътре сме.

отвори „Пълномощия“

Сега да прегледаме списъка. Празният ред още е там.

Зареждаме графичния образ на жълтата пеперуда, а после:

@datexz.globenet.com

Господи, било е толкова просто! Пред очите на всички! На целия свят. В крайна сметка Намръщения се беше оказал голям хитрец. През цялото това време се опитваха да открият паролата с типичните символи, а тя беше графична. И изложена в Уеб като пеперуда. Ключът беше в дизайна на крилото. Ако човек се вгледаше по-внимателно, не можеше да не забележи наклонените черти — типични за разделянето на директории и файлове.

Естествено, не всяка пеперуда можеше да свърши работа. Копието трябваше да е абсолютно точно, а той беше сгрешил фатално с излагането му в мрежата.

ОТКРИ ПАРОЛАТА

съмняваше ли се?

ПРЕКАЛЕНО КЪСНО

ще видим

Бързо, F12.

Боже, всичко свърши.

Най-после.