Уилям Лавджой
Натиснете Enter ако смеете… (22)

Двадесет и втора глава

ДАТА: СРЯДА, 4 НОЕМВРИ, 08:01:01

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: авто

В апартамента си на шестнадесетия етаж съдията Чит Ин Мей дръпна пердетата. Денят обещаваше да е особено приятен. Той отвори огромния гардероб, избра си костюм и го остави на неоправеното легло. На вратата тихо се почука.

— Да.

Влезе камериерът. На подноса имаше само чаша кафе. Ин Мей взе чашата и каза:

— Обувките ми трябва да се лъснат.

— Веднага, господине.

Ин Мей слезе по двете стъпала към покрития с дебел бял килим хол. Намери дистанционното на черната лакирана масичка до дивана и се заслуша в сутрешните новини, докато отпиваше малки глътки от кафето си.

— … в един от документите, които ни бяха предоставени, се твърди, че върховният съдия Чит Ин Мей е платил за поста си един милион американски долара на Ба Тун.

Чашата се изплъзна от внезапно отслабналите му пръсти и кафето се разля върху белия килим.

— Освен това излиза, че професионалната квалификация на Ин Мей е под въпрос. Вече беше потвърдено, че дипломата му по право от Станфордския университет е фалшифицирана. Вероятно същото се отнася и за научната му степен от Оксфорд, Англия. Полицията обеща пълно разследване на финансите му. Изглежда, че господин Ин Мей е свързан с някои престъпни групи в Шанхай и Хонконг, чиято основна дейност е търговия с млади момичета и момчета…

Чит Ин Мей пресече широкия хол и отвори вратите към терасата. Денят наистина щеше да бъде прекрасен.

Той продължи да върви напред.

ДАТА: СРЯДА, 4 НОЕМВРИ, 06:02:31

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: луръс

Гледа ли новините?

първо разбрах по мрежата и включих телевизора, лоша работа, а?

Малко е да се каже. При сблъсъците в Сингапур вече са загинали шестдесет души. В един от докладите до ЦРУ се споменава, че шестима бизнесмени с унищожени банкови сметки са извършили самоубийство.

така ли? тогава искам да ми плащаш в злато

Ще си помисля. ЦРУ има данни, че хора от банковите и финансови среди в Сингапур се опитват да напуснат страната с огромно количество злато.

не се и съмнявам, хей, ама ти познаваш оня тип от цру, мартин. каза, че работите заедно

Да.

стой по-далече от него. лоши новини

Прочел си досието му, нали?

значи знаеш. какво ще кажеш да го изпратя на националната организация на жените? може да стане интересно

По-добре намери Намръщения!

о, вече го намерих

Какво?!

остава само да го идентифицирам, няма да е много лесно

Кой… Къде?

в „датекс“-цюрих, но може само да използва системите им

Сигурен ли си?

страхотни защитни системи, скрити файлове, капани, скрити пароли, не мислиш ли, че е прекалено?

Какво ще правиш сега?

ще вляза и ще го пипна, първо трябва да си намеря нов маршрут и да си довърша смъртоносната програма, почти съм готов

Дръж ме в течение. :-)

:-)

Луан беше толкова развълнувана, че едва не изхвърча от апартамента си само по нощница. Грабна телефона на път за спалнята и набра домашния номер на Монтгомъри. Докато измъкне панталон, риза и сако от гардероба си, той се обади.

— Дарел, веднага тръгвай към службата! Май вече имаме нещо.

— Добре. Ще ми кажеш ли подробностите?

— Не сега. Обади се на Рик Веласкес и му кажи също да дойде.

— Ясно, тръгвам.

Тя бързо се облече, среса си косата, грабна чантата и препусна към колата. Движението беше нормално и успя да стигне в кабинета само няколко минути след Монтгомъри.

Той вече беше пуснал кафе машината и скоро успя да напълни двете чаши. Третата беше готова точно когато Рик се появи на вратата.

Седнаха на масата в ъгъла.

— Дарел ми каза, че информаторът ти е постигнал успех.

Луан погледна Монтгомъри.

— Конрад е, нали?

— Как разбра, Дарел?

— Аз съм страхотен агент, забрави ли? Не мога да разбера само защо не ми каза веднага? — Личеше си, че е малко обиден от постъпката й.

— Не исках да те замесвам, в случай че нещата се объркат.

— Тоест?

— Дадох му секретна информация.

— Аха. Ще има ли последици?

— Още не знам. Но след случилото се в Сингапур, честно казано, не ми пука.

— Хайде, Луан! — прекъсна ги Рик. — Казвай!

Тя накратко им преразказа разговорите си с Конрад през последните два дни.

— Може и да е прав — каза Веласкес. — Защитна система на базата на „Гуд Таймс“ е прекалено много за обикновено търговско предприятие.

— Значи ще преследва Намръщения? — попита Монтгомъри.

— С някакъв нов вид вирус?

— Така каза. Още не го е довършил.

— Тогава възниква един много интересен въпрос — обади се Рик.

— Знам. Ако го оставя да го направи, ще унищожим Намръщения и неговия софтуер, но може би никога няма да успеем да го хванем. — Ръсел обаче си даваше сметка, че няма никакъв избор. Вече нищо не можеше да спре Ренегата.

— И никога няма да научим кой е той — добави Монтгомъри.

— Наистина труден избор — съгласи се Веласкес. — Добре, аз съм за.

Монтгомъри го погледна и кимна.

— Аз също.

— Трябва да сложим край на този кошмар. Какво ще правим с останалите агенции?

— Като например? — попита Веласкес.

— Ами твоята. Ти как ще използваш информацията, която ти дадох?

— По единствения възможен начин. Ще се върна в Мийд и ще накарам хората си да си седнат на задника и да обградят „Датекс“. Можем да изолираме системите им, докато го пипнем.

— Така ще блокираш Ренегата.

— Е, по дяволите…

— Ние също трябва да съберем специален екип — обади се Дарел. — Може би от агентите в Рим и Париж?

ФБР всъщност провеждаше разследвания по целия свят, но само в сътрудничество с местните власти.

— Може да възникнат някои проблеми — каза Веласкес.

— Какво имаш предвид?

— Има хора, които искат софтуера за себе си. Ако им споменем за Конрад, ще се опитат да го спрат.

— Значи не трябва да казваме на Мартин и международната група?

— Може да ни обвинят във възпрепятстване на правосъдието — предупреди Дарел.

Рик добави:

— Ако попиташ шефа си или Белия дом, какво мислиш, че ще ти отговорят.

— Да. Добре, ще се обадя на Мартин. Засега няма да пускаме екипите. Рик, прави каквото смяташ за нужно. Трябва да се държим един за друг.

— И да се надяваме, че Конрад ще ни изпревари? — попита Веласкес.

— Моли се да е така!

Двамата напуснаха кабинета й. Ръсел веднага позвъни в Ленгли на Мартин. Норма Уайлд обеща да го потърси.

Докато чакаше, Луан си спомни за предупреждението на Конрад да стои далеч от него. Боже, излиза, че само тя не беше разбрала що за човек е. Чудеше се дали е възможно двамата с Питър да се помирят. Все пак й се беше извинил! Имаше си и някои положителни черти. Може би, когато всичко това приключи…

— Добро утро, Луан.

— Много работа, а?

— В Сингапур всичко е надолу с главата. Милиарди законни или незаконни долари просто са изчезнали. Гангстери, мафиоти, военни, всички са побеснели.

— Изгубихте ли нещо?

— Управлението имаше няколко големи банкови сметки там.

— Май направихме крачка в правилната посока. Имам нова информация за Намръщения. — Тя му разказа всичко, което знаеше.

— За Конрад ли става въпрос?

— Да.

— Добре. Ще докладвам на останалите.

Тя затвори. Ентусиазмът й се беше изпарил. Обади се на шефа си, за да го уведоми за развитието на разследването. Монтгомъри се втурна в кабинета й и я прекъсна.

— Грей се измъква!

— По дяволите!

ДАТА: СРЯДА, 4 НОЕМВРИ, 07:22:53

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: пмарт

Мартин натисна бутона на интеркома.

— Норма, опитай се да откриеш Голоаз. После ми резервирай билет за следващия полет до Цюрих. И ме свържи с директора.

Десет минути по-късно телефонът иззвъня.

— Питър, тук е Андре.

— Защо се забави?

— Тук е време за обяд. Човек не може да се откаже от малките удоволствия в живота.

Мартин не беше ял като хората, откакто Синята Орхидея се обади и го уведоми, че целият свят се разоръжава. Той съобщи новината на директора с надеждата, че военните ще направят същото и в Съединените щати. Дълбоко в себе си обаче продължаваше да се страхува. Всеки момент очакваше радарите да засекат приближаващи се ядрени ракети.

— Стигна ли донякъде?

— Научих интересни неща, Питър. Глоубнет има невероятни служители.

— Значи търсиш някой със суперего?

— Точно така. И с технически умения, разбира се. Този човек си мисли, че може да контролира целия свят. Тук не става въпрос за пари, а за абсолютна власт.

— Имаш ли вече името?

— Имам много имена.

— И все пак?

Голоаз изпъшка.

— Ако точно сега имах възможност да разпитам някой от тях, щях да си избера Джером Уестин. Инстинкт.

— Стеснихме обръча до „Датекс“-Цюрих.

— Как?

— С помощта на много добър специалист.

— Същият, за който ставаше дума вчера?

— Да.

— Добре, ще говоря с другите. Трябва да решим какво да правим сега.

— Предупредете правителствата си.

— О, разбира се.

ДАТА: СРЯДА, 4 НОЕМВРИ, 13:11:26

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: :-(

ADMIN@DATEXZ.GLOBENET.COM

Какъв безпорядък! Защитната система не функционира. Трябва веднага да се подмени. Контролната програма не е алармирала за нашественика, а той е бил тук два пъти. Първият път май доста е пострадал, но после се е върнал и е унищожил „Гуд Таймс“. Добър е. Трябва да е голяма организация със суперкомпютър. Агенцията за национална сигурност?

ПЪЛНОМОЩИЯ

Няма промени, но списъкът може да е копиран. Лоша работа, не могат да се променят паролите, без да възникнат въпроси. Може би само най-важните.

ПАРОЛИ

1) Въвеждане на нова парола

2) Редакция на паролата

3) Изтриване на паролата

2

Коя парола?

:-(

Редакцията одобрена. Нова парола?

Готово. Ето ти, скапаняк! Опитай се да се оправиш с това!

ЕХ…

Но може би той ще дойде отново. И може би трябва да си поговорим. Тогава да сложим скрита аларма.

Ама разбира се!

ДАТА: СРЯДА, 4 НОЕМВРИ, 07:41:16

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: монтана

Нат Грей беше в чакалнята на международното летище „Хартфийлд“. Очакваше всеки момент да се появят двама костюмирани агенти на ФБР и да го отведат.

Но нищо такова не се случи.

Поне преди да стигне до изход Делта.

Младото момиче погледна билета му и каза:

— О, господин Грей! Трябва да се обадите на този номер.

Тя му подаде листчето. Грей знаеше номера наизуст, но не можеше да се реши да се обади. После си каза, че ако не го направи, боингът сигурно ще замине без него, и събра сили.

Отиде до телефона.

— Отдел по компютърни престъпления, Ръсел.

— Имаш очи навсякъде, Луан.

— Разбира се, Нат. Накъде си се запътил?

— Към Цюрих.

— Защо?

— Нали вече говорихме за това. Искам да обсъдя някои неща с Джером.

Това беше само поводът. Нямаше намерение да разкрива на Ръсел истинската причина за посещението си.

— Избрал си много неподходящо време, Нат.

— Да нямаш нещо ново?

— Нека да кажем просто, че е по-добре да отложиш пътуването си.

— Невъзможно.

— Знаеш, че мога да те спра — предупреди го тя.

— Ще трябва да го направиш. Или ме спри сега, или ми трий сол на главата, като се върна.

— Нима ще се върнеш?

— Няма от какво да бягам, Луан.

— Приятно пътуване, Нат. — Тя затвори.

Той остави слушалката на мястото й и се нареди на опашката. Остави чантата си на пода и потупа джоба на сакото си, за да се увери, че не е забравил лулата. Щеше да бъде дълъг полет.

Мислеше за себе си като за странен рицар в блестящ бизнес-костюм, който бърза да спаси отвлечената принцеса.

Обаче е много трудно, когато принцесата не иска да бъде спасявана.

ДАТА: СРЯДА, 4 НОЕМВРИ, 12:53:21

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: авто

Съвещанието свърши и всеки побърза да предупреди шефа си. Давид Вайзнер отиде до стаята си и взе куфара си. После отиде до вратата и огледа голямата зала. Техниците се бяха скупчили и оживено разговаряха. Явно си мислеха, че вече всичко е свършило.

Може би беше вярно.

За него обаче проблемите едва сега започваха.

Содъби, Жувармов и Голоаз не се виждаха наоколо. Той бързо пресече залата и излезе от склада. Колата, която беше взел под наем, чакаше една пресечка по-надолу.

Той слезе бързо по стълбите и се затича към нея. Когато наближи ъгъла, Голоаз и Марго го пресрещнаха.

— Здравей, Давид! — поздрави французинът и кимна към куфара. — Отиваш ли някъде?

— Не, просто се местя на хотел.

— Много добре. Самолетът ни чака.

ДАТА: СРЯДА, 4 НОЕМВРИ, 16:21:33

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: ренегат

Отне му цял ден, за да превърне „Даймънд Ланс Инхансд“ в „Даймънд Ланс Инхансд II“.

Отначало започна да пише разработка на „Гуд Таймс“, после реши, че е глупаво да разрушава хард диска и процесора. Кейси искаше да обезвреди софтуера. Именно той причиняваше всички вреди и можеше да преминава през всякакви защитни системи с удивителна скорост и лекота.

Искаше му се да има копие, което да може да проучи на спокойствие, но не вярваше да му остане време за това. Когато ставаше въпрос за наносекунди, не можеше да си позволи излишна любознателност.

В паметта на устройство F имаше богата колекция от вирусни програми, която старателно беше събирал през годините. Имаше стотици, подредени по азбучен ред. От „Ейдс“ до „Зироу Хънт“. По-голямата част от деня прекара в анализиране и подбиране на най-добрите качества на няколко от тях.

Първо реши да се концентрира върху изпълнителните файлове. Програмите съдържаха файлове с инструкции, които стоят в основата им. Те се идентифицираха с допълнението „exe“ и „doshell.exe“. Ако можеше да разруши изпълнителните файлове, вирусите веднага щяха да бъдат обезвредени. Вече пострада няколко пъти. Не се съмняваше, че Намръщения разполага с още оръжия в ръкава си.

Значи основната му задача беше да открие начин за унищожаване на изпълнителните файлове. После щеше да поиска достъп до всички програми на Намръщения. „Даймънд Ланс“ можеше да ги издири и запамети. И накрая трябваше да изтрие абсолютно всичките му файлове с допълнителни самогенериращи се команди, устойчиви срещу всякакъв тип вируси. Те можеха да се разпространяват във всички компютри, които използваше Намръщения.

След него щяха да останат само димящи развалини.

Конрад пропусна закуската и обяда, а когато най-после беше готов, изгаряше от нетърпение веднага да започне.

admin@datexz.globenet.com

Добре дошли в централния офис на „Датекс“-Цюрих.

Парола?

cidlx21ox

Нека да бъдем големият шеф, Джером Уестин.

Паролата се използва в момента. Парола?

 

ado77blpq

Добре, ще бъдем Фил Маки.

Паролата е приета.

Излиза менюто. Интересно защо не са сменили паролите? Не можеше да повярва, че не са засекли присъствието му. Особено пък Намръщения! Допълнителните услуги.

Най-отгоре беше написано с големи букви:

ВЪРВИ НА „РАЗГОВОР“!

По дяволите! Щракна с мишката върху символа.

КОЙ СИ ТИ?

Добър въпрос. Не мога ли просто да кажа, че съм се загубил?

ренегата, а ти?

ТВОЯТ ГОСПОДАР. КАК ВЛЕЗЕ?

лесно, не беше нужно да съм чак такъв господар

ОТ ЩАТИТЕ ЛИ СИ?

там са най-добрите експерти. ти да не си от страната на лилипутите?

Пръстът му беше готов на клавиша F11, който активираше вируса. Намръщения е в комуникационната програма на „Датекс“. Можеше да разруши програмата и всичко свързано с нея, без изобщо да го докосне. Значи трябваше да изчака.

НЯМАШ РАБОТА ТУК!

същото се отнася и за теб. защо не опиташ нещо, паленце?

Така е добре. Непременно трябва да го предизвика.

МАЙНАТА ТИ, РЕНЕГАТ!

Екранът премигна. Сигурно го удари едновременно с „Гуд Таймс“ и повишени честоти за монитора.

добър опит. май не си толкова велик, а?

Известно време нищо не стана. Намръщения си беше отишъл. Кучият син беше победен! Добре, сега да опитаме така:

:-(@datexz.globenet.com

Нищо.

Кейси беше сигурен, че ще се получи.

Страшно се разочарова, когато това не стана.