Уилям Лавджой
Натиснете Enter ако смеете… (20)

Двадесета глава

ДАТА: ПОНЕДЕЛНИК, 2 НОЕМВРИ, 07:13:13

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: пмарт

Човек трябва да си пази силите. Тази основна максима Питър беше научил не само в училище, а и в джунглите на Тайланд, Камбоджа и Панама и горещите пустини на Средния изток. Можеше да заспива навсякъде. Често разполагаше например само с двадесет свободни минути. Обикновено се унасяше веднага щом затвори очи, независимо от преживяния стрес или обстановката.

Но сега беше различно. Цяла нощ напразно стискаше клепачи и се въртеше в леглото. Сутринта се чувстваше ужасно. Той стана и закрачи из кабинета си.

Не стига че беше забила нож в сърцето му, ами заплашваше да го завърти. И то без предупреждение. Как, по дяволите, се остави да го хванат така!?

Вината лесно можеше да се хвърли върху Кенеди и Спенсър, но те също бяха професионалисти. Първо, беше я подценил прекалено много. И второ, нямаше контрол върху собственото си досие.

Ръсел също притежаваше копие от него.

В момента беше трудно да се каже кое е по-опасно; дали досието му да стане достояние на вестниците, или Управлението да бъде обвинено, директно или не, за провеждането на вътрешна операция. И за намеса в разследване на ФБР. И в двата случая кариерата му беше обречена. Мери-Ан Мур Мартин щеше да се научи да харчи по-малко, ако не и нищо.

Не беше честно! Мартин полагаше огромни усилия да защитава страната си и да й служи. Ръководеше се единствено от желанието да използва уменията си за отстраняването, ако е възможно и контролирането на хората, които можеха да й навредят по някакъв начин.

Останалото бяха подробности.

Случилото се с Денис и Велма беше най-обикновено кръшкане. Беше имал кратка връзка едновременно и с двете. Естествено, още тогава си даваше сметка за рисковете, които крие любовта с две жени от един и същи отдел, но не вярваше някоя от тях да посмее да опетни името на шефа си.

И сгреши. После колелото се завъртя. Заваляха какви ли не обвинения, а Мери-Ан старателно ги събираше и съхраняваше. В интерес на истината цялата история беше абсолютна измислица, пък и нямаше как да се докаже, че е използвал принуда. Цялата работа приключи с едно мъмрене и повишение на заплатите и на двете.

Само че обвиненията останаха в досието му. Директорът искаше да има коз срещу него просто за всеки случай.

— Наближава седем и половина! — викна Норма от кабинета си.

— Добре, тръгвам.

Имаше уговорена среща с директора.

Проблемът не търпеше никакво отлагане. Питър трябваше да разкаже всичко на шефа си. Подозренията за връзката между Ръсел и Намръщения и начина, по който го беше хванала в капана си. Беше си приготвил оставката. Не вярваше, че директорът ще я приеме. Вероятно ще я държи в чекмеджето на бюрото си до деня, в който Ръсел се събуди с лошо настроение и предаде обвиненията си на федералния съдия.

Цял живот си патеше от жени!

Излезе от кабинета си и нареди на Норма:

— Кажи на Спенсър, че искам да говоря с него, когато се върна.

— Ясно.

Мартин възнамеряваше да поиска оставките на Спенсър и Кенеди. Поне нямаше да потъне сам.

На вратата се сблъска с Том Креншоу.

— Здрасти, Питър. Имам нещо за теб.

— Давай накратко. Ужасно бързам.

— От Синята Орхидея е.

— Слушам.

Синята Орхидея беше кодовото име на Марго Деньов — дясната ръка на Андре Голоаз. Много ценен сътрудник. Но непостоянен. Марго имаше свое виждане за нещата. Тя никога не изнасяше информация, която по някакъв начин можеше да компрометира службата или страната й. Уведомяваше ги само при условие, че Съединените щати могат да извлекат полза от нещо без значение за тях самите. Понякога просто решаваше да смени колата си или да се порадва на есенната колекция на модните къщи. Или беше ядосана за нещо на Голоаз. На нея не можеше да се разчита, но информацията й винаги беше достоверна.

— Колко иска този път?

— Две хиляди. Вече се съгласих.

— Добре. Дай да погледна.

Креншоу му подаде листа с дешифрираното съобщение. Франция и Израел са сключили тайно споразумение да споделят неустановена отбранителна система.

— Не разбирам какво общо има това с нас — каза Креншоу.

— Май напразно профукахме двете хиляди долара.

— Напротив, Том.

— Имаш ли представа какво означава?

— За нещастие, да.

— Няма ли да го споделиш с мен? — обидено попита Креншоу.

— Ще говорим след срещата ми с директора.

Мартин тръгна към асансьора. Чувстваше се малко по-добре. Може би срещата нямаше да протече както си беше представял. Лошите новини се преглъщаха по-леко, гарнирани с някоя добра.

Всъщност времето щеше да покаже.

ДАТА: ПОНЕДЕЛНИК, 2 НОЕМВРИ, 08:01:01

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: авто

След четирите дни спокойствие в света на комуникациите администраторите и операторите бавно започваха да си възвръщат самоувереността. И тогава цяла Южна Америка беше разтърсена из основи.

Първо изгърмя Богота.

Точно в 8:01 сутринта всички правителствени бази данни и оперативни системи бяха безвъзвратно деформирани. Компютрите замръзнаха. Всички законопроекти — които и бездруго служеха на интересите на висшата класа — изчезнаха от екраните на мониторите. Счетоводните програми се разпаднаха. Бюрократите във всички отдели останаха на тъмно по отношение състоянието на бюджета. Върховният съд загуби документацията си и вече никой не знаеше кой трябва да бъде оправдан и кой обвинен. На един от мониторите се виждаше символът на намръщено лице.

В 8:04 колумбийската телефонна система беше прекъсната. Компютризираните линии се разпаднаха. Операторите бяха засипани от многобройни обаждания. Богота и Меделин безпомощно си прехвърляха вината. Радарите и навигационните системи на всяко летище, свързано с мрежата, отведнъж спряха работа. Повечето летища бяха принудени да прекратят всякаква дейност и да върнат всички пристигащи полети. Уличното движение на „Маями Интернешънъл“ започна да се задръства.

Потокът от самолети, върнати от Южна Америка, продължи да се увеличава, когато летищата на Венецуела, Аржентина, Бразилия и Чили последователно затвориха пистите си.

Банковата система на целия континент излезе от строя в 8:12. В Каракас не позволиха на Хуан Перес да изтегли седемдесет и седемте боливара от сметката си, защото банката не беше наясно дали наистина той има толкова. Сеньор Хесус Монтавалдо също не получи достъп до банковата си сметка, въпреки твърденията му, че притежава единадесет милиона само в американски долари, без да се броят боливарите. Монтавалдо заплаши управителя със съд.

В Буенос Айрес военният пенсионен фонд сякаш се изпари в нищото, което беше добре дошло за няколкото полковници, похарчили повече от позволеното. В Рио де Жанейро спирането на светофарите причини стотици автомобилни катастрофи. Изнервените шофьори започнаха да решават споровете си с ръкопашен бой.

Служителят на Корпуса на мира в Гвиана работеше върху доктората си по социология и изпращаше готовите страници на приятелката си в Лос Анджелис по Интернет. Цели единадесет месеца къртовски труд отидоха по дяволите. Сега трябваше да започне всичко отначало.

Болницата в Кито, Еквадор, изгуби внедрената само преди година контролна система в интензивното отделение. Двама души се простиха с живота си.

До десет часа сутринта в резултат на нефункциониращите системи и горещата латиноамериканска кръв жертвите станаха четиридесет и седем. Голяма част от хората тук дори не подозираха, че компютрите контролират телефоните, светофарите, електро и водоснабдяването.

До обяд вестниците и радиостанциите разгласиха името на виновника за катастрофата на континента. Намръщения.

ДАТА: ПОНЕДЕЛНИК, 2 НОЕМВРИ, 14:12:45

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: ренегат

Разбра ли за станалото в Южна Америка?

разбрах

Вашингтон е под напрежение. Носят се слухове, че ние сме следващите.

не

Не?

ще бъде другаде. индонезия. филипините, нещо такова

Защо?

намръщения иска да всее паника, ще започне с по-малко компютъризирани държави, освен това много по-лесно е да превземеш континент, който не разполага с голяма база. нямам доказателства, просто интуиция

Как върви работата? Спешно се нуждаем от напредък. Започва да става все по-напечено.

ще го имаш. сигурен съм, че намръщения използва глоубнет. снощи се сблъскахме в атланта

Какво? Не говориш сериозно, нали?

и още как. проверявах една програма срещу „Компсистемс“. някой се опита да ме проследи, външно лице

Каква е вероятността в проценти?

горе-долу 75%

За каква програма става въпрос?

успях да сглобя нещичко от данните на шимомура, „сейтън“, криптографията на анс с помощта на творческия си гений, следващия път, когато се срещнем, ще бъда готов

Копирал си данни от Агенцията за национална сигурност?!

не казвай на… как му беше името?… веласкес

Господи! Сега вече наистина загазих!

никой няма да разбере, има ли нещо за грей?

Според нас е чист. Герой от войната, работи упорито, никакви тайни прегрешения. Защитил е доктората си повече от блестящо, отличен компютърен специалист, патриот. Личните ми впечатления са много добри.

добре, не забравяй :-)

Конрад силно се съмняваше в оценката й за Грей. Спести й някои подробности, за да не я тревожи. Беше сигурен, че се натъкна на Намръщения в централния компютър на „Компсистемс“. Всички следи водеха натам. Глоубнет се свързваше с Интернет в Омаха и Атланта. Движението между двете мрежи беше възможно само в тези райони. Маршрутите, които проследи, минаваха точно оттам.

Затова реши да създаде собствено оръжие. Написа програма, която включваше елементи от много системи. Вече знаеше, че защитната програма „Пелъс Гард“ е съставена от две части. Първата осигуряваше кодирането на изпращаната по мрежата информация. Тя не го интересуваше в момента.

Другата блокираше нежеланите посетители най-малко на две нива. Като абонат той автоматично получаваше достъп зад първата преграда и влизаше в Глоубнет с помощта на предоставената му парола. Освен това потребителите по желание можеха да се възползват от допълнителна защита. Така хората, които искаха да влязат във връзка с него, като Ръсел и Юпитер например, също трябваше да разполагат с парола.

Търговските организации, които се нуждаеха от максимална сигурност на данните си — секретни досиета или друга информация, — задължително издигаха и втората преграда. Както беше направила и „Компсистемс“.

Конрад отдели четири часа за проучването на защитната система на Агенцията за национална сигурност. Наистина беше непробиваема, освен, естествено, за него. Накрая стигна до извода, че „Пелъс Гард“ на „Компсистемс“ работи на същия принцип. Значи му трябваше декодираща програма с изключителните качества на правителствената система. При контакт тя трябваше незабавно да атакува защитата с пароли, близки до действителните. Разполагаше само с десет секунди за откриването на ключа, преди „Пелъс Гард“ да го изхвърли.

Алгоритмите, използвани от АНС, създаваха пароли с осем символа, два от които цифрени и два — гласни. Така комбинациите се увеличаваха, което пък оправдаваше съществуването на програмата за генериране на пароли. Конрад я намираше за особено полезна.

Още от самото начало имаше за какво да се хване. Според собственото му копие на „Пелъс Гард“ трябваше да използва девет символа. Протоколът беше в сила само за дребните риби като него. Търговските интереси вероятно се защитаваха от друг протокол, а операторите на Глоубнет, например „Компсистемс“, сигурно имаха доста по-сложна система. Реши все пак да разчита на приликата с АНС и се спря на две цифри и две гласни. Паролите трябваше да варират в тези граници. После разгледа Монтана.

С помощта на генератора състави списък с имената на различни градове, забележителности и прочие в щата, които съдържаха осем, девет или десет букви. После програмира системата да въвежда случайно две цифри и остави вариантите само с две гласни.

Накрая получи общо дванадесет хиляди възможности.

Помисли малко и написа адреса:

„admin@compsys.globenet.com“.

Блъсна се в защитната преграда.

Активира програмата.

Седем секунди по-късно беше вътре.

Веднага разбра, че се е включила алармата.

Потърси наблюдаващата система и успя да я открие за дванадесет секунди. Имаше тринадесет посетители, двама неидентифицирани.

Знаеше, че единият е той.

Провери списъка на линиите за комуникация. Видя, че е на 27.

Някой се опита да го проследи.

Веднага се махна оттам.

Беше сигурен, че Намръщения вече има поне кода на района му. Колорадо.

В бъдеще се налагаше да избира по-дълги маршрути, поне през шест или седем различни централи.

В главата му назряваха различни идеи. Искаше да разработи субпрограма, която да дезактивира алармата при следващото му посещение в Атланта. Нямаше търпение да се захване за работа. За няколко часа можеше…

На външната врата се почука.

Господи! Пак ли?!

ДАТА: ПОНЕДЕЛНИК, 2 НОЕМВРИ, 17:04:45

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: луръс

Луан не знаеше какво да си мисли след разговора с Конрад. Значи беше проследил Намръщения до Глоубнет и Атланта. Това беше добре.

Но ако Грей наистина беше замесен, тя нямаше защо да се радва. Луан харесваше Нат.

И в двата случая проблемите бяха няколко.

Тя беше недооценила нещата още преди да замине за Далас. Тогава изобщо не помисли как ще представи информацията, получена от Ренегата, без да компрометира нито Конрад, нито себе си. Рик вече знаеше за него, но беше достатъчно тактичен да го запази за себе си и я остави сама да избере момента.

Номерът с достоверния източник можеше и да мине, въпреки че бяха свикнали да се отнасят скептично към подобни сведения. Но при всички положения щяха да я натиснат да каже името му. Високопрофесионална помощ като неговата не можеше да се скрие толкова лесно.

Налагаше се много да внимава с кого споделя сведенията си. Желанието й да пипне Намръщения беше съвсем естествено. Никак не й се искаше друг екип да се увенчае със славата след залавянето му. А някой можеше да използва постигнатото, да го прибави към собствените си проучвания и така да я изпревари.

Трябваше бързо да изплюе камъчето. Ако се съди по катастрофата в Южна Америка, играта загрубяваше с всеки изминал ден. Над целия свят беше надвиснала заплахата от унищожаването на съвременните стандарти. Паниката вече взимаше жертви.

Луан рязко се изправи, излезе в залата и седна пред пишещата машина „Ай Би Ем“. Скоро подобна остаряла техника можеше да изживее втори разцвет. Двадесетината служители изненадано я погледнаха, после всеки се върна към работата си.

Първо написа доклада за архивите. Спомена за сътрудничеството с Конрад и информацията, която беше получила от него. Така при проверка не можеха да я обвинят за действия зад гърба на ръководството.

После продължи.

ДАТА: 2 НОЕМВРИ

ДО: Членовете на комитета

КОПИЯ: Директорът на ФБР Международната група със специално предназначение, Питър Мартин,

Агенцията за национална сигурност, Рикардо Веласкес

ОТ: Луан Ръсел, отдел по компютърни престъпления, ФБР

ТЕМА: Разследването на Намръщения

Достоверен източник, сътрудничил на отдела и по друг повод (защитната програма за видео драйвера) ни съобщи, че се е натъкнал на Намръщения (с вероятност 75%). Той е сигурен, че Намръщения използва или поне предава чрез Глоубнет. Атаките срещу компютърните системи на Съединените щати са били насочени през Атланта и Омаха, където са входовете на Глоубнет. Да се уточни: Инцидентите започнаха на 13 октомври, Глоубнет беше официално открита на 20 октомври. Контактът между двамата е бил установен в компютърната система на „Компсистемс“, Атланта. Компанията е представител на Глоубнет за Съединените щати. Източникът ни смята, че Намръщения е опитал неуспешно телефонно проследяване. Да се прецени: Дали това стеснява примката около Намръщения? Да поискаме ли списък на абонатите от „Компсистемс“? Възможно ли е да ги идентифицираме? Как да разпределим силите си по новата следа? Какви опасности ни грозят при евентуално доближаване до престъпника?

Ще се опитаме да съберем членовете на комисията към края на тази седмица. Дотогава може да знаем повече.

Луан издърпа листа от машината, завъртя се на стола и извика:

— Чуйте ме всички!

В стаята стана тихо.

— Сесили, затвори вратата към коридора, ако обичаш. Изчака агент Амброуз да се върне на мястото си и продължи:

— След няколко минути ще представя този доклад за одобрение в кабинета на директора и ще го изпратя. Искам преди това да ви го прочета.

Когато свърши, огледа лицата им. Повечето бяха скептично настроени, но имаше и такива, които изглеждаха окуражени.

— Имаш ли доверие на източника? — попита Сесили Амброуз.

— Да.

— Тук става въпрос за политика. Има някои процедурни проблеми — отбеляза Дарел Монтгомъри.

— Знам.

— Нат Грей е член на комисията. Започнахме да го разследваме, както излиза не без основание.

— И на мен ми е много трудно — съгласи се тя. — Налага се непрекъснато да си напомням, че е невинен до доказване на противното. Можем все пак да му изпратим копие, но по пощата. Така ще спечелим още няколко дни.

Никой не възрази.

— Разполагаме ли вече с нещо срещу него?

— Не. Главните му асистенти са чисти. Позволих си да проверя и тях.

— Добре. Възможно е намесата на „Компсистемс“ да е само съвпадение. Не е задължително Намръщения да действа от Атланта.

— Така е.

— Ами Глоубнет? Проучи ли защитната програма? Как й беше името?

— „Пелъс Гард“ — отговори Монтгомъри. — Сесили се занимаваше с нея.

— Готова съм — обади се Амброуз. — „Пелъс Гард“ е разработена в Съединените щати и се използва само тук. Не противоречи на законите за износа. Странно съвпадение е, че се сработва отлично с чуждестранни програми, използвани в Глоубнет. Вариантът за Европа се нарича „Касъл Моут“.

— Значи Глоубнет не е само собственост на „Компсистемс“?

— Съвсем не, Луан. Мрежата е притежание на няколко компании. — Амброуз прелисти страниците на бележника си. — „Бритиш Компкомюникейшънс“ във Великобритания, „Транс-Африка Инкорпорейтид“ в Африка. Азиатската комуникационна корпорация покрива Япония, Китай, двете Кореи и Югоизточна Азия. В Европа се контролира от „Датекс“-Цюрих.

— Имаш предвид „Датекс“? На Джером Уестин?

— Точно така. Все още имат офис в Атланта, но централата е преместена в Швейцария.

Ръсел знаеше, че Нейтън Грей е бивш служител на „Датекс“, но не предполагаше, че още е свързан с Уестин.

Амброуз продължи:

— Още не съм проверила всички асистенти в изброените корпорации. Не мога да разбера защо досега не сме им обърнали внимание. Открива се нова, огромна по мащаби мрежа, а ние не знаем нищо за нея.

— Права си, Сесили. Продължавай проучването.

— Какво ще правим с доклада? — подсети я Дарел.

— Ще изпратим копие и на Грей. Ако го познавам добре, той сам ще ни предложи списъка с абонатите.

Монтгомъри сви рамене.

— Докъде стигнахте със заподозрените?

— Намалихме броя им до двеста. Искаш ли да се съсредоточим върху югоизточния район?

— Все още не смятам, че географията е от някакво значение, Дарел.

— Ясно.

— Пък и не съм сигурна, че сме на правилната следа. Решението да търсим сред традиционните хакери беше базирано на предишния ни опит и преди две седмици ми изглеждаше логично. Но може би международната група има право. Те се концентрират върху хора от компютърната индустрия.

— Значи вместо да стесним кръга, трябва да го разширим?

— Да, за съжаление. Как върви работата на екипите?

— Ами като се вземе предвид ситуацията на юг — отговори Монтгомъри, — ще се наложи да ги разделим, за да наблюдават повече системи. Така ще имаме малък шанс да го спрем навреме, ако се появи.

— Но не и ако активирането е предварително заложено във вирусната програма. Да кажем за трети. Или четвърти.

Луан остави хората си да обмислят бъдещите възможности и се отправи към кабинета на директора. Обясни на секретарката, че е спешно, и веднага беше приета.

— Здравей, Луан. Надявам се, че ми носиш добри новини.

— Не съвсем, сър. — Тя му подаде листа и остана права до бюрото му. Напрежението беше голямо.

Въпросите заваляха бързо.

— Кой е информаторът?

— Кърк Кейси Конрад.

— Престъпник?

— Излезе от затвора преди две години. Аз го вкарах там.

— Може ли да се разчита на него?

— Според мен, да, сър.

— Изпрати го.

Тя излезе от кабинета му с въздишка на облекчение. Трите въпроса, от които най-много се страхуваше, като по чудо й се разминаха — доколко е замесен Кърк Конрад, кой още знае за него и какво общо има Грей.

Върна се в залата, нареди на Дарел да изпрати доклада по факса и влезе в кабинета си. Предстоеше й един особено неприятен телефонен разговор.

Казаха й, че Грей ръководи важно съвещание. Луан настоя, обясни, че е ужасно спешно, и след няколко минути успя да ги накара да го повикат.

— Здравей, Луан.

— Май имате някакви проблеми?

— О, сложна история. Вътрешна криза, свързана с политиката на компанията.

— Нат, всеки момент ще получиш един доклад по факса. Искам, когато го прочетеш, да не ми затваряш телефона.

— Толкова ли е страшно? — засмя се той.

Но като прегледа копието, престана да се шегува.

— Искаш ли да се оттегля от комисията и работата си на консултант? — попита Грей след дълго мълчание.

— Много ли си сърдит?

— В момента, да. Но не съм този, който ви трябва.

— Тогава няма защо да се оттегляш. Опитай се да ме разбереш. Всички следи водят към теб. Вече започнахме разследване.

— Това не ме притеснява, Луан. Нито аз, нито хората ми имаме причина да се тревожим. Прав ли съм?

— Ако не беше така, щях ли да говоря с теб?

— Ясно. В интерес на истината, аз също бях в системата снощи и станах свидетел на контакта. Знам, че сигурността на мрежата ни е нарушена, но повярвай ми, бях готов да се закълна, че това е невъзможно. Значи информаторът ти е влязъл?

— Да.

— Бих дал всичко, за да разгледам програмата му.

— Не мисля, че някога ще стане.

— Предполагам.

— Виж, Нат, ще ти бъда страшно благодарна, ако не споменаваш на никого за него и за това, че е бил вътре в системите ви.

Той се поколеба.

— Добре, така да бъде. Искаш ли абонатите?

— Разбира се.

— Ще ти ги изпратя още тази вечер. Вече нямам доверие на собствената си мрежа! Ще се изненадаш, но аз също ги прегледах обстойно. Според мен списъците са променени. Един от двамата снощи не си е губил времето.

— Значи телефонните номера няма да ни доведат доникъде?

— Само ще си загубите времето, Луан. Не можеш да си представиш колко обаждания имаме. За последните десет-дванадесет дни са над тридесет хиляди.

Все едно да търсиш игла в купа сено.

— Добре, Нат. Благодаря за разбирането. Исках само да знаеш, че съм на твоя страна.

— Оценявам загрижеността ти.

Но не звучеше много искрено.

ДАТА: ПОНЕДЕЛНИК, 2 НОЕМВРИ, 18:29:22

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: монтана

Значи беше главният заподозрян на ФБР?

И най-лошото — изобщо не му пукаше.

Вероятно защото не беше заплашен ни най-малко. Само виновните имаха гузна съвест.

След завръщането си от Швейцария Грей беше станал особено апатичен. Вече нищо не можеше да го развълнува. Дори случаят с Намръщения, който трябваше да събуди у него интерес поне от професионална гледна точка, сякаш изобщо не го засягаше. Даваше си сметка, че не е допринесъл с нищо за разследването. Е, тогава ще им върне таксата от един долар годишно.

Грей осъзнаваше, че в дъното на всичко стои разбитото му сърце. Мечтите за щастлив и спокоен живот с Джорджия Тейлър рухнаха. Връзката й с Джером го съсипа.

Последните няколко седмици отминаха сякаш в мъгла. Полагаше огромни усилия да успокои нараненото си самолюбие.

И така до този момент. Сега истински се развълнува. Направо се вбеси.

До един часа всички успяха да се съберат в кабинета му. Грей седна начело на масата и каза:

— Надявам се, че всички сте прочели седмичния доклад. Отстранихме шестима агенти.

Останалите кимнаха. Повечето все още търкаха сънено очите си.

— Как?

За момент изглеждаше, че никой не е чул въпроса, но после Ковънтри, шеф на отдела по абонамента, стана и застана до терминала в ъгъла на стаята и го включи. След няколко минути каза:

— Линда е забелязала първа съобщенията в бюлетина. После е сигнализирала на Карл, който пък каза на мен. Проверих списъците и започнах отстраняванията.

— А четирите порнокасети?

— Това се опитвам да разбера, Нат. Намерих докладите в компютъра си и наредих отстраняването. Вече имах номера на предаванията, така че само ги попълних и изключих адресите от списъка. Ето виж, докладите са изпратени от „Датекс“-Цюрих.

— От кого по-точно?

— Не пише.

— Значи не си видял предаванията с очите си?

— Не.

— Защо?

— Не си падам по такива работи, Нат. Честно казано, просто нямах време.

— Добре, дай да ги видим.

Няколко минути в стаята се чуваше само щракането на клавиатурата. Шефовете на останалите четири отдела нервно се споглеждаха.

— Готово. По дяволите! Но това е… Боже! Сега разбирам какво имаш предвид.

Финансовият директор заинтригувано попита:

— Какво има? Нещо не е наред ли?

— Ами кодирано е — отговори Ковънтри. — Няма начин да се разбере дали е порнография.

Сам Едисън, програмният директор, стана и погледна монитора.

— Никой не може да твърди със сигурност, че не е конно състезание, фантастичен филм или анимация. Но това е невъзможно, Нат.

— Все пак някой го е направил. Сам, събери всичките си хора и веднага се заемете с проверка на документацията на „Пелъс Гард“. Искам отговора на бюрото си до обяд. — Обърна се към административния директор и продължи: — Джанис, опитай се да разбереш повече за докладите на „Датекс“-Цюрих. Но не се свързвай с тях. После направете преоценка на политиката на отстраняване. Оправете нещата преди три следобед.

— И как според теб да ги оправим? — попита тя.

— „Компсистемс“ е независима компания. Имаме си собствена политика и не разбирам как можем да реагираме на предложения, дошли отвън, без дори да ги проверим. Това се отнася и за четирите случая.

В единадесет и половина сутринта след почти десет часа напрегната работа на целия екип програмисти Сам Едисън се появи в кабинета на Грей. И двамата изглеждаха както в далечните им дни на млади, ентусиазирани програмисти — небръснати и със зачервени очи.

— В обслужващата програма е — каза Едисън.

— Да чуем.

— Ами там има цял куп допълнителни услуги за диагностициране, сортиране и изтриване на ненужни файлове и прочие. Повечето от тях почти не се използват. И точно в средата на един от редовете има нещо без всякакъв смисъл. Не е свързано с друго в програмата.

— Какво тогава?

— Връзка с програма, наречена „Куиксилвър“.

— Разполагаме ли с информация за „Куиксилвър“?

— Не.

— Някакви предположения, Сам?

— Според мен „Пелъс Гард“ е свързана с още една програма, наречена „Куиксилвър“, за чието съществуване не подозирахме до този момент. Дори и когато е активирана, не можем да разберем, че в системите ни има още някой.

— Точно от това се страхувах.

— Това е тайна врата. Подозирам, че този някой има ключовете за всички кодирани съобщения.

— И може да разбере кои са неприлични.

— Боже, може даже да има контролна програма, която записва номерата на видеопредаванията, така че да могат да бъдат проверени и по-късно.

— Кажи на останалите какво става, Сам. И изчисти всичките ни копия на „Пелъс Гард“.

Към средата на следобеда всички се преместиха в съвещателната зала и започнаха разгорещен спор за политиката на компанията. До този момент бяха работили в пълен синхрон с останалите собственици на Глоубнет. Джером държеше мрежата да е подчинена на общи принципи. Грей реши да отхвърли покровителството му, да запази доброто от старите правила и да разработи нови за „Компсистемс“.

— Ами ако Джером не хареса промените? — попита Джанис.

— Аз ще се погрижа за това.

Точно по средата на съвещанието се обади Ръсел и му каза, че е главният им заподозрян.

Грей остана няколко минути в кабинета си, за да съсредоточи мислите си отново върху политиката на компанията.

Всичко беше толкова объркано.

Но вратата, наречена „Куиксилвър“, можеше да се окаже доста опасна.

Значи Джером Уестин иска да наложи своя морал на целия свят?!

ДАТА: ПОНЕДЕЛНИК, 2 НОЕМВРИ, 18:06:27

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: пмарт

Вероятно трябваше да се обади на Содъби. Но въпреки тайното споразумение между Франция и Израел Мартин все още имаше доверие на Голоаз. Дадоха му номера на стаята му в хотела.

— Андре, защо не си на работа?

— О, Питър, аз винаги съм на работа. Просто не можах да издържа общата спалня на Хенри. След първата нощ реших да си потърся по-удобно легло.

— Сам ли си?

— Как можеш да задаваш такъв въпрос на джентълмен в хотелската му стая? Е, няма да обръщам внимание на неучтивостта ти. Двамата с Виталий решихме да изпием по едно питие заедно. Водка с черен пипер.

— Имаш ли още един телефон в стаята? Бих искал да говоря и с Виталий.

— Да, това всъщност е апартамент. Момент, моля.

Андре каза на руския генерал да отиде до телефона в спалнята.

— Добър вечер, Питър.

— Здравей, Виталий. Имам новини, свързани с доста поверителни теми.

— И искаш да говорим по тези линии? — учуди се Жувармов.

— Не разполагаме с никакво време. Направен е директен контакт с Намръщения. — Питър им прочете доклада на ФБР.

— О! — започна Голоаз. — Много интересно. Обсегът на разследването може чувствително да се стесни.

Мартин не беше сигурен как ще стане това, но реши да не задава излишни въпроси.

— Има и още нещо. Предполагам, знаете, че нашият Държавен департамент е поискал среща с посланиците на всички държави, разполагащи с ядрено оръжие.

След кратко мълчание Жувармов пръв отговори:

— Да, уведомиха ме.

— Мен също — добави Андре.

— А казаха ли ви какво ще се обсъжда на тези срещи?

Голоаз отговори след кратка пауза:

— Добре де, ние сме приятели, нали така? Да вървят по дяволите телефоните. Като резултат от тревожните събития в Южна Америка Съединените щати уговарят правителствата да свалят ядрените си оръжия от компютъризираните контролни системи въпреки възможното унищожаване на софтуера.

— И какво мислите за това?

— Отбранителната мощ на държавите може да бъде сведена до нула — предпазливо се обади Жувармов.

— Не е точно така. Някои оръжия и подводниците не са засегнати. Все пак съгласете се, че всички ние сме абсолютно безпомощни пред Намръщения.

— Прав си — съгласи се Виталий.

— Ако той утре удари Азия, оръжията ще имат ли някакво значение, Виталий? Или искаш да видиш атомната гъба над полуостров Камчатка?

— Знаеш отговора, Питър.

— Андре?

— Нямам достатъчно влияние, за да убедя правителството си да изключи контрола над отбранителните системи.

— Глупости! В комисията влизат само експерти, които могат да бъдат от полза при залавянето на Намръщения. Вярно, че не сме постигнали кой знае какъв напредък, но не се съмнявам в успеха. Като комисия, международна група, или както там ни наричат, не може да не си даваме сметка за опасността от активиране на ядрените оръжия.

Жувармов се съгласи.

— Аз също съм за, Питър — каза Андре.

— Според мен ще е най-добре, ако веднага се свържете с Хенри и Давид, получите одобрението им и изпратите съобщение до всяка държава с ядрени оръжия. Обърнете се направо към правителствата. Нека ги понатиснем малко. Обяснете им какво ги заплашва, ако не свалят системите от мрежите. Може и да не постигнем нещо, но поне ще знаем, че сме опитали. И то преди да се е случило непоправимото.

— Има… Как да се изразя? Агресивно настроени правителства, които няма да се съгласят с тази политика — предупреди го Жувармов.

— Ами тогава насочете ядрените си подводници срещу тях, Виталий. Ще ги сплашим, ако се наложи.

— Веднага тръгвам за склада и лично ще говоря с Хенри и Давид — обади се Андре.

— Добре. Желая ти успех.

Мартин остави слушалката. Беше затрупан с работа. На бюрото му имаше огромна купчина с доклади от Южна Америка плюс подробни описания на хаоса, все още разтърсващ целия континент. Отделите се опитваха да съставят анализ на обстановката и да намерят някакво решение на кризата. Разработваха се и предвиждания на бъдещата ситуация в Съединените щати. Никак не бяха розови.

Южна Америка дори не беше достатъчно развита по отношение на компютрите.

Ако в Лос Анджелис, Чикаго или Сиатъл светофарите престанат да работят, хората щяха да извадят пистолети. Северозападът вече беше разбрал какво е да останеш без електричество. Ако същото се случеше отново и за по-дълго, природозащитниците можеха да вървят по дяволите. Горите щяха да бъдат опустошени за дърва за огрев.

Взривяването на десет погрешно насочени ядрени ракети в Сидни, Небраска, завинаги щеше да реши проблема с шайените. Вятърът можеше да разнесе облака по цялата дължина на планините Роки.

Денвър щеше да агонизира.

И всичко това, щото някакъв задник иска да докаже колко разбира от компютри?!

Ако Питър някой ден успееше да го пипне, щеше да го удуши със собствените си ръце.

ДАТА: ПОНЕДЕЛНИК, 2 НОЕМВРИ, 23:15:56

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: ренегат

Кейси беше прекарал почти двадесет часа в писане и проверка на програмата си. Ставаше от компютъра само за да пъхне някоя поничка в микровълновата печка, да се поразтъпче или да си направи още кафе. Дремна два часа.

После активира срещу нея тестващата програма, откри няколко малки пропуска в кодирането и ги оправи. Накрая беше готов да изпробва това, което вече наричаше „Даймънд Ланс“.

Избра си възможно най-заобиколен маршрут. Като начало се настани в един компютър, който по всяка вероятност беше в Минеаполис. После мина през Детройт, обратно към Белингъм, Вашингтон, и накрая Рестън, Вирджиния. Оттам възнамеряваше да проведе атаката си. Този път нямаше да е много лесно да го проследят. Във всеки компютър, през който мина, заложи новата си защитна програма. Тя пазеше видео драйверите, можеше да устои на всичко, подобно на схемата на АНС, и объркваше опитите за проследяване. Програмата беше подарък за компютрите, които така любезно му предоставиха паметта си.

Електронна война в киберпространството.

Всяко правителство би платило много, за да има такъв софтуер. И „Даймънд Ланс“, която беше по-скоро нападателна. Можеше да си основе компания например „Сайбърспейс Патрол Инкорпорейтид“, и след две години щеше да е по-богат от Бил Гейтс.

Утре щеше да си напише рекламна страница за Уърлд Уайд Уеб и Глоубмарт.

Кейси се изкикоти. Беше толкова уморен, че през главата му минаваха какви ли не глупости.

admin@compsys.globenet.com

Добре дошли в „Компсист“…

Бързо! F12. Супер! Никаква аларма. Ами наблюдаващата програма? Напрегната нощ. Тридесет и седем души използват системите на компанията, всичките идентифицирани. Нищо повече. Програмата работи като часовник. Време е за разходка. Да видим директориите.

Администрация

Финансови сделки

Маркетинг

Абонаменти

Допълнителни услуги

Поддържане на системата

Контрол на Глоубнет

Поддържане на Глоубнет

Сътрудници

Какво има във „Финансови сделки“? Много поддиректории. Тия момчета имат огромна печалба. Аха! И също толкова огромни разходи. Заемите им могат да прекършат гърба и на слон.

Ами в „Контрол на Глоубнет“? Поддиректория „Трафик“. Боже! Това се казва пренатоварване! Над единадесет хиляди трансмисии. Статистически файл? О! Автоматично регистриране на телефонните обаждания, плюс адресите. На кой нормален човек му трябва подобно нещо?!

„Сътрудници“. Поддиректории. Азиатска комуникационна корпорация? Добре, да се поразходим малко.

admin@asianet.globenet.com

Добре дошли в „Азиатската“…

F12. Готово! Без аларма. Господи, та това е на другия край на света. И то само за няколко секунди. Директориите са същите като в „Компсистемс“ с изключение на огромна програма за превод. Exit.

admin@datexz.globenet.com

Добре дошли в „Датекс“-Цю…

F12. И… По дяволите!

Конрад се облегна на стола и впери поглед в монитора.

Екранът беше абсолютно празен.

ДАТА: ВТОРНИК, 3 НОЕМВРИ, 04:56:31

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: :-(

LAGTIME@SEOULMATE.MACRA.RK

Незабавен достъп. Компютърът не се използва в момента.

КАЛЕНДАР

Излиза файлът. Да сложим датата на… 3 ноември. Не бива да забравяме за разликата във времето.

ЧАС

 

8:01:01

 

EXIT