Уилям Лавджой
Натиснете Enter ако смеете… (15)

Петнадесета глава

ДАТА: СРЯДА, 28 ОКТОМВРИ, 05:06:35

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: пмарт

Притесненото изражение на Виталий Жувармов говореше, че генералът не понася добре свръхнапрежението. Само преди десет години той с ентусиазъм щеше да приеме предизвикателството да отговори на такава добре премерена атака срещу империята.

Питър Мартин виждаше тъжното му лице на един от дъгообразно подредените монитори в залата за телеконференции на Управлението. Руснакът явно се чувстваше допълнително унизен и от факта, че беше принуден за разговора да използва оборудването на американското посолство в Москва. Собствените му комуникационни системи бяха извън строя.

Следващият монитор показваше лицето на напълно непознат за Питър човек. Казваше се Мазакин и беше руски компютърен специалист. Третият и четвъртият монитор предаваха от Тел Авив — Давид Вайзнер и неговия експерт Бекер. Следваше Андре Голоаз. Той беше пристигнал в Лондон предната вечер, за да започне предварителната обработка на събраните досиета. Французинът не водеше със себе си консултант. Щеше да говори с тях от центъра на Содъби в Челси.

Пред камерите в залата в Ленгли бяха само Мартин и Лем Крайдър. Питър стискаше в ръка листчето, на което беше нахвърлил най-важните въпроси, които трябваше да обсъдят. Присъстваше и един от техниците, за да обслужва камерите.

— Къде е Хенри? — започна Жувармов.

Отговори му Голоаз:

— Казаха ми, че са го извикали на разпит в Скотланд Ярд.

— Защо, за бога?! — попита Вайзнер.

— Никой не пожела да ми разясни подробностите. Аз обаче имам някои познанства тук — хора, които ми дължат разни услуги, нали разбирате? Така научих, че Содъби е бил арестуван…

— Арестуван?! — Мартин не можеше да си представи, че самоувереният дребосък е обвинен в нещо. Освен може би в прекален оптимизъм.

— Oui^[1]. За злоупотреба. Излиза, че той е получил неограничен достъп до една солидна правителствена сметка. Обаче сто хиляди лири от този фонд са били прехвърлени в банката „Мейфеър“, а малко след това седемдесет хиляди лири са напуснали страната в посока Швейцария. Както разбирам, основното им доказателство е, че паролата е била известна само на Хенри и на външния министър. Освен това от банката „Мейфеър“ в личната сметка на Хенри по електронен път са били преведени хиляда лири.

— Що за глупости! — викна Вайзнер.

— Съгласен съм, Давид. Показателното в случая е, че в Скотланд Ярд са научили за така наречената злоупотреба от анонимно съобщение по електронната поща — продължи Голоаз. — Сигурен съм, че скоро ще го освободят. Аз лично написах писмо до началника на Скотланд Ярд, в което изложих становището си по въпроса и нелепостта на подобни обвинения.

— В момента думата секретна парола едва ли означава нещо — отбеляза Лем Крайдър.

— Ясно е, че Намръщения знае за съществуването на нашия комитет — прекъсна го Мартин. — Досега само е изчаквал подходящ момент. Аз лично ще се обадя в Скотланд Ярд и на някои хора във външното министерство.

— Откъде ти хрумна да го наричаш Намръщения, Питър? — попита Вайзнер.

— Името излезе от американските журналисти. Вече свикнах с него.

— Това не е добър знак — намеси се Жувармов. — Имам предвид случилото се с Хенри Содъби.

— Ще помоля шефовете си да се застъпят за него — каза Вайзнер.

— Поуката тук е — започна Питър, — че трябва да се подготвим за неочаквани атаки.

Разказа им за аферата с личното му досие.

— Той явно се опитва да дискредитира мен, а сега и Хенри пред широката общественост.

— Но как е научил имената ви, Питър? — попита Жувармов. — Дали това означава, че знае и за нас?

— Предполагам, че е подслушвал телефонните разговори. Или е следял полетите до Лондон. Всичко е възможно, след като е имал достъп до досиетата и телефоните ни.

— Значи сега също не сме в безопасност? — уплаши се Вайзнер.

— Вече изобщо не ме интересува — каза Мартин. — Той знае с какво разполагаме срещу него. Когато дойде времето да го заловим, ще се наложи да шепнем, за да сме сигурни.

— Добре тогава — прекъсна ги Жувармов. — Да се върнем към причините за свикването на тази среща. Питър, нали ти поиска да се съберем?

— Да. Има няколко проблема. Андре, последното съобщение от Хенри гласеше, че базата данни е почти готова.

— Хората тук ме уверяват, че до края на работния ден в досиетата ще бъде въведена цялата налична информация. Класификацията на случаите ще pim отнеме малко повече време. Тази нощ вероятно ще успеят да проведат необходимите тестове. Утре ще започнем обработката.

— Андре, аз имам пълно доверие в инстинкта и преценката ти за нещата. Ако нямаш нищо против, мисля да поотложа пристигането си с някой и друг ден.

— Разбира се, Питър.

— Много ти благодаря. Обади се, ако имаш някакви въпроси. Луан Ръсел, агентът от ФБР, ангажиран по случая в Съединените щати, е открила нещо много интересно снощи. В Управлението вече се бяхме примирили с мисълта, че някой се е ровил в архивите ни. Случаят с моето досие го доказва. Преди престъпникът да се оттегли, е разрушил и защитната програма за всичките ни операции. Не се бяхме сетили да проверим, преди Ръсел да се обади. ФБР и министерството на отбраната имаха същия проблем. Това означава, че всеки с компютър и модем можеше да влезе в системите ни. Все още се изисква парола, без обаче тя да бъде задължителна. Получаваш достъп, ако напишеш каквото ти падне. Джо Блоу например.

— По дяволите! — викна Мазакин и погледна към Жувармов. Генералът също потърси с очи компютърния си специалист. После само сви рамене.

— Лем Крайдър ще ви обясни подробностите.

Крайдър започна лекцията си с доста технически термини, но беше спрян, докато Голоаз включи записващото си устройство. Французинът нямаше намерение да търси помощта на присъстващите британски и френски компютърни специалисти.

— Готово, господин Крайдър. Продължете, ако обичате.

— Отначало се опасявахме, че ако се опитаме да възстановим софтуера, можем да активираме скритата програма и да унищожим всичко. Точно за това изброихме възможните решения на шефовете и ги оставихме те да решават. Изводът беше следният: по-добре Управлението да не разполага с никаква разузнавателна информация, отколкото тя да стане достояние на всички. Така че ние просто си затворихме очите и опитахме. Нямахме абсолютно никакви проблеми. Тестовете показаха, че сигурността е напълно възстановена. Като изключим, разбира се, Намръщения. ФБР Направи същото, отново успешно. Министерството на отбраната в момента проверява системите си.

Крайдър продължи да обсъжда въпроса с другите компютърни специалисти и разговорът стана неразбираем за останалите. Мартин намали звука.

Искаше само да огледа лицата на колегите си.

Ако бяха обезпокоени от развитието на нещата или се притесняваха дали Мартин е прочел досиетата им, преди да ги уведоми, Голоаз и Жувармов не го показваха по никакъв начин. Те бяха професионалисти с дългогодишен опит и умееха да играят покер на най-високо ниво, без да разкриват картите си. Вайзнер беше по-лесен. От време на време той нервно примигваше и поглеждаше встрани, сякаш няма търпение да вдигне телефона и да съобщи новините на Липцин. Компютърните експерти бяха превъзбудени. Те искаха само да се върнат при машините си и да проверят лично пораженията.

Мартин беше поискал телеконференцията именно с тази цел. Трябваше сам да опипа почвата.

Особено по последния въпрос.

Андре и Виталий вероятно вече подозираха нещо и търпеливо очакваха развръзката.

Когато Крайдър свърши, Мартин взе думата:

— Един от консултантите на ФБР е постигнал известен успех с елиминирането на скритата програма. Лем?

Крайдър накратко разказа за експеримента с „Даймлер-Бенц“ и, „Дейс Манхатън“.

— Нямам представа какъв ключ е използван, господа, но и бездруго хората от „Компсистемс“ са го приложили само два пъти. Намръщения явно е разбрал каква е работата и веднага е променил скритата програма. Трябва да е въвел и нов ключ, защото съм дяволски сигурен, че старият вече не е валиден. ФБР изгуби няколко монитора и част от архивите си в потвърждение на думите ми.

— Ами двете корпорации, господин Крайдър? — попита Голоаз. — Системите им защитени ли са в момента?

— Да, господине. Веднага след изтриването на скритата програма те са напуснали мрежата, без да загубят нито ред от архивите си. Както разбирам, вече работят с нормални темпове и са свързани с новата мрежа Глоубнет. Не съм говорил с представител на „Даймлер-Бенц“, но обсъдих нещата подробно с компютърния директор на „Чейс Манхатън“.

— Значи има надежда? — зарадва се Голоаз.

— Така излиза — отговори Крайдър. — Сега поне знаем, че скритата програма може да бъде изтрита. Трябва само да открием какъв е новият ключ.

— Какво разбирате под „ключ“? — попита Жувармов.

— Не съм бил свидетел на експеримента. Предполагам, че става въпрос за името на скрития файл.

Компютърните специалисти отново се разгорещиха и забълваха техническите си безсмислици. Този път Жувармов ги прекъсна, преди останалите да са се отегчили напълно:

— Има ли още нещо, Питър?

— Да. — Мартин доближи лицето си до мониторите, без да ги изпуска от очи. — Това, което ще ви кажа след малко, е строго поверително. С тази проява на доверие разчитам изключително на дискретността ви.

Той млъкна. Реакциите бяха различни — от леко кимване и вдигната въпросително вежда до отворената уста на Вайзнер.

— Някои, естествено не всички отбранителни системи на нашето военно министерство са унищожени. Онези, свързани с компютърната мрежа.

Жувармов не трепна. Мартин разбра, че същото се е случило и с руските отбранителни съоръжения. Това обясняваше изключителната нервност на генерала в началото на разговора.

Голоаз запази спокойствие. Само устните му леко се свиха. Питър предположи, че ако французите наистина имаха проблеми със системите на армията, по някаква причина не го бяха уведомили. Вероятно веднага след срещата той щеше да поиска обяснение от шефовете си. Но това не даваше отговор на въпроса дали френската армия е компрометирана или не.

Израелецът беше по-емоционален. Питър го отдаде на възрастта. Вайзнер разшири очи, облегна се назад и зарови ръце в гъстата си коса. Той явно едва сега си даде сметка колко уязвим би станал Израел за по-малко компютъризираните си арабски съседи. Може би нямаше да се стигне дотам. Питър обаче беше сигурен, че Намръщения не е отминал и техните оръжейни системи.

— Това, което се опитвам да ви кажа, господа, е, че всички се намираме в пълна безизходица. И сега повече от всякога трябва да внимаваме за поведението на тези около нас. Разбирате ли ме?

— Китайците?… — плахо попита Виталий.

— Технологиите им са доста изостанали — обясни Питър. Голяма част от отбранителните им системи имат комуникационни връзки. Мисля, че и те вече са се сблъскали със същите проблеми като нас. Не разполагам с подробни сведения по въпроса. Утре ще знам със сигурност.

Жувармов се наведе напред и лицето му изпълни екрана. Малките бръчици край очите му се превърнаха в дълбоки каньони. Тъмните кръгове се открояваха върху бледата от преумора кожа.

Вайзнер започваше да нервничи. Нямаше търпение срещата да свърши.

Жувармов мълча дълго и накрая се реши:

— Част от… оръжейните ни системи в известна степен предизвикаха нашата загриженост. Отбранителни съоръжения, които нямам право да назова…

Русия, преди това и Съветите винаги бяха наричали ядрените си оръжия отбранителни. Питър усети как тревогата му нараства.

— Взехме решение да свалим бойните им глави. Процесът продължава и в момента. Така поне ще можем да ги обезвредим, ако бъдат изстреляни. Ще ги унищожим във въздуха.

Голоаз и Вайзнер се вцепениха от това признание.

Мартин се чудеше колко подробности му беше спестил директорът на разузнавателното управление към министерството на отбраната. Нима американските ядрени ракети също бяха извън контрол и можеха да бъдат изстреляни от Намръщения? Погледна към Крайдър; лицето му беше отражение на това на Вайзнер.

— Ясно, Виталий. Андре, Давид, искате ли да добавите нещо?

— Предстои ми един дълъг и особено неприятен телефонен разговор, Питър — каза Голоаз.

— Аз трябва да обсъдя нещата с по-горните инстанции. Възможно най-бързо — обади се Вайзнер.

— Добре. Всички вече знаем в какво положение се намираме. Информацията трябва да стигне до най-високите етажи на властта. Нека оставим отворена линията за връзка. Ако възникне нещо, обадете се. Ще се опитаме да помогнем. Виталий?

— Мисля, че засега това е достатъчно — каза председателят.

Техникът изключи системата и напусна стаята.

— Изведнъж ме обзе невероятен ужас — обади се тихо Крайдър. — Изобщо не ми беше минавало през ума, че и балистичните ракети може да са засегнати.

— Министерството на отбраната твърди, че това не е вярно, Лем. Честно казано, се съмнявам. Казаха ми, че защитата на тези системи е непробиваема. Освен това могат да бъдат изстреляни само на определена височина. Има свръхсекретни кодове. Иска ми се да вярвам, че не сме изгубили контрол.

— Но не знаем нищо за руснаците, французите или китайците. Ами Индия, Пакистан?

— Нямам представа.

— Жувармов изглеждаше искрен.

— Виталий наистина ще направи каквото е по силите му, за да спре евентуално изстрелване. Но нима можем да се доверим на Намръщения?

— О, по дяволите! По-добре да се върна в дупката си и да се тревожа на спокойствие.

Мартин остана в залата. Нямаше повече работа. Трябваше само да изчака директора да се върне от закуската в Белия дом. Там щяха да обсъждат всички възможности със Съвета за национална сигурност.

Адмирал Ник Уендоувър щеше да се нахвърли върху Мартин като парен локомотив с твърдението, че ЦРУ нямаше да повдига тези въпроси, ако той не му се беше доверил като на приятел. Ако министерството на отбраната беше споделило проблемите си с Белия дом, срещата щеше да мине без особени сътресения.

Но при всички положения Никълъс Уендоувър никога повече нямаше да си пие уискито с него.

Единственото хубаво нещо беше, че Ръсел отново му говори.

Мартин успя да стигне в апартамента й чак след единадесет, защото Крайдър и директорът бяха заети с решаването на компютърния проблем. Пък и остана само колкото да си изпие бирата.

И двамата избягваха темата за следенето — и проклетия Кенеди! — и обсъждаха списъка, който й беше нужен. Значи му се беше обадила само заради адресите. Мартин беше готов да приеме всякакво обяснение.

На два пъти тя едва се сдържа да не спомене за Далас, но Мартин деликатно отклоняваше темата. За негово щастие Луан сякаш се колебаеше да повдигне въпроса направо. Точно сега той изобщо не беше в състояние да измисли прилично оправдание.

Беше облечена с джинси и тениска, на която беше написано нещо много дълго и смислено, но Мартин така и не успя да го прочете. Тя седеше от дясната му страна и редовете примамливо изчезваха зад прекрасните заоблености. От нея се носеше свежата миризма на шампоан и сапун. Когато дойде време да си тръгва, Мартин едва стана от мястото си.

Започваше полека да си връща благоразположението й, но трябваше да бъде особено внимателен. Тя никак не беше глупава. Поведението й в Далас и случилото се с Кенеди доказваха, че не е лесна плячка. Освен това имаше пистолет. Мартин никога не беше преследвал жена, която знае да стреля.

Щеше просто да й даде проклетия списък, да стъпва на пръсти и скоро природата щеше да си каже думата.

Списъкът! По дяволите, трябваше да накара Норма да го подготви. Беше й го обещал до девет часа.

Мартин стана и забърза към кабинета си.

ДАТА: СРЯДА, 28 ОКТОМВРИ, 10:43:34

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: луръс

— Номерът на „Локхийд-Мартин“ е набран директно от района с код 402 — каза Монтгомъри на Рик Веласкес.

— Интересно защо не е използвал мрежата? — попита Ръсел. — Така никога нямаше да успеем да го проследим.

— Има възможно обяснение — отговори Рик. — Ще трябва да го проверим. Да предположим, че „Локхийд-Мартин“ имат два достъпа до системите си. Всъщност вероятно са много повече. Единият е свързан с мрежата, а другият — с директна телефонна линия. Всеки се контролира от различни защитни програми…

— А той е имал парола само за директната линия и е бил принуден да я използва — завърши Луан.

— Такова е моето предположение.

— Значи тоя задник се намира някъде в Северна Небраска — ентусиазирано добави тя.

— Може само да се е обадил оттам — напомни й Монтгомъри.

— Да, вярно. — Тя се сети за Конрад и неговия адрес в Купъртино. Та той сигурно изобщо не беше стъпвал в Калифорния!

— Как успяхте да го проследите? — попита Веласкес.

Монтгомъри му разказа.

— Веднага след пристигането на екипа паролите за достъп на всички служители били сменени. Компютърът обаче продължил да приема и старите. Така било възможно веднага да се идентифицира всеки нов потребител, който не знае за нововъведенията. Останалите ни екипи на практика правят същото.

— Значи натрапникът е унищожил монитора и е изчезнал?

— Да. Вероятно е предположил, че може да бъде проследен.

— Много добре — каза Рик. — Радвам се, че най-после копелето издаде географското си разположение. Въпреки че мястото може да е било временна спирка. Все пак е някакъв прогрес, макар и само за повдигане на духа.

Веласкес беше намерил време да се преоблече. Носеше памучни панталони, вълнен пуловер и избеляло, очевидно любимо сиво спортно карирано сако. Издаваха го само червените жилки в меките му кафяви очи. Както и повечето хора, работещи по случая, той също нямаше много време за сън.

Уведоми ги за последните операции в Агенцията за национална сигурност. Бяха съставили екипи, които използваха различен подход в търсенето на отговора. Част от тях се опитваха да проникнат в системите на „Пасифик Бел“, Вашингтонската електрическа компания, министерството на отбраната и прочие. Надяваха се да открият общото между всички пробиви и да идентифицират престъпника въз основа на използваните методи.

Другите изграждаха скритата програма и създаваха софтуерен пакет с обем приблизително двадесет мегабайта. Той трябваше да има всички функции, който Рик беше изброил на Питър преди няколко дни. Те търсеха престъпника според философията на дизайна.

Когато Веласкес свърши, Луан дръпна средното чекмедже на бюрото си, извади една дискета и му я подаде.

— Подарък за мен? — ухили се той.

— Да. Искам да хвърлиш едно око на програмата и да ми кажеш дали да я пуснем в широка употреба.

Веласкес взе ненадписаната дискета и я огледа.

— Какво имаш предвид?

— Това трябва да е защита на видео драйвера. Регистрира постъпващите сигнали с честота по-голяма от допустимата и ги блокира.

— Господи! — изненада се Веласкес. — Защо аз не се сетих! Утре вече щях да съм милионер и да зарежа тая скапана, работа.

— Откъде го имаш, Луан? — попита Дарел.

Тя очакваше подобен въпрос.

— Даде ми го един от хората в екипа. — Хм, Конрад едва ли беше в нейния екип. Тя намери програмата и съобщение от него в компютъра си, когато се събуди сутринта. Трябваше само да запише софтуера на дискета.

— Но защо той не…

— Малко е особен. Споменах му за монитора, който изгубихме при опита на Грей със системите в Тампа. Идеята за защитната програма е негова. Иска само да знае дали ще ни свърши работа.

— Ако е така, ще я купим, както му е редът.

— Предложих му пари, но той иска да я подари на американското правителство. Държи да остане анонимен и програмата да се разпространява безплатно. — Луан бранеше Конрад със зъби и нокти. Уважаваше желанието му никой да не го притеснява, където и да се намира сега. Пазеше го като своето тайно оръжие. Може би беше егоистично от нейна страна. Като защитаваше него, всъщност подсигуряваше гърба си.

— Тогава да проверим какво има на дискетата — предложи Веласкес.

Двамата с Монтгомъри излязоха да потърсят свободен компютър. Приличаха на хлапета, нетърпеливи да изпробват новата си играчка. Ръсел ги остави. Реши да излезе по-рано за обяд.

Пътьом спря до бюрото на Амброуз.

— Сесили, свърши ли вече с дискетите, които ти дадох?

— Разбира се, Луан. Направих десет комплекта, така че има достатъчно за всеки, който прояви интерес.

— Аз ще взема един. — Ръсел взе двете дискети и се отправи към вратата.

Дискетите бяха изпратени от кабинета на Мартин. Те съдържаха каталог с известните им компютърни инциденти от всички краища на света. Без излишни подробности, само пострадалите организации.

Тя избягна обедните задръствания и успя да стигне в апартамента си само за двадесет и пет минути. Седна пред компютъра, преди още да свали палтото си.

Там ли си?

След няколко минути на екрана се появи отговорът.

казвай

Вече имам адресите.

вкарай дискетата в устройство a:

Тя пъхна първата дискета в процепа.

Светна зелената лампа и устройството забръмча.

следващата

Луан смени дискетата.

следващата

Това е всичко.

благодаря

Чао. :-)

Ето, върна му го!

ДАТА: СРЯДА, 28 ОКТОМВРИ, 09:16:43

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: ренегат

Кейси прехвърли адресите, които получи от Ръсел, на хард диска и веднага забрави за тях.

Беше го обхванало творческо вдъхновение и не му се занимаваше с проблемите на държавата.

Когато научи за изгорелия монитор и снощния инцидент с телефонната линия в Омаха, едва се сдържа да проучи район 402. Вместо това му дойде по-добра идея. Прекара почти цялата нощ над защитната програма.

Оня задник, Намръщения, можеше да унищожи собствения му монитор, ако някой ден двамата се срещнат в киберпространството. Все едно да изгубиш очите си. Продължаваш да бъдеш свързан с мрежата, без да виждаш къде си, нито какво прави противникът. Нямаше да позволи това да се случи!

Чувстваше се като средновековен рицар. Току-що си беше изковал нов щит, за да го пази от копието на врага. Набързо написа кратка програма за унищожаване на чуждия монитор, но подозираше, че Намръщения едва ли действа без защита.

Кейси остави втората програма само за себе си. Даде на Ръсел щита, но не и копието.

В седем сутринта започна да претърсва адресите в Омаха. Насочи усилията си към телефонните номера в района с код 402. Така влезе и в няколко търговски бази данни, свързани с Интернет.

За нещастие програмата избълва няколко хиляди номера, като вероятно имаше и още.

Е, все трябваше да започне отнякъде.

Последните час и половина Конрад упорито напредваше в списъка и проверяваше адресите един по един.

deconcdan@urple.aol.com

Нищо.

piggysue@prodigy.com

Здрасти! Нямам възможност да се обадя.

Можете да оставите съобщение.

Част от адресите можеха да бъдат отхвърлени веднага. Ако Намръщения беше в район 402 или използваше местно устройство, сигурно имаше защитна програма. От най-добрите.

sys.info@compsys.globenet.com

 

„Компсистемс“

Атланта, Джорджия

 

Вие сте на входа на мрежата Глоубнет, създадена и притежавана от „Компсистемс“.

 

□ Въвеждане на парола

□ Информация за системата

□ Откриване на абонамент

Пак тези! Значи Глоубнет има насочващ компютър в Омаха. Първият път не постигна успех с тях, но някой ден пак щеше да опита. Само за да им натрие носа.

dickandjane@aol.com

Никакъв отговор. Беше забравил, че хората обикновено са на работа през деня.

white@aryan.org

ВНИМАНИЕ! Преди да въведете паролата, проверете цвета на кожата си.

Охо! Расистка групировка. Беше срещнал такива хора в Ломпок. Лошото беше, че пропагандата на тия гнусни копелета на пръв поглед изглеждаше безобидна. Не предявяваха претенциите си публично. Никакви лозунги за насилие и прочие. Тогава да проверим какво имат в архивите!

Парола?

Начало! Край! По-малко от тридесет секунди.

ДОБРЕ ДОШЛИ В СТРАНАТА НА БЕЛИТЕ!

Натиснете 1/ за да оставите съобщение, 2/ за да се свържете с някой от членовете, 3/ ако искате да прочетете актуалните новини, 4/ ако искате да прегледате библиотеката, 5/ изход

Би оставил съобщение, но предпочете да използва програмата копие. Какво по-добро място да я изпробва! Натискаме F12 и готово!

Кейси истински се забавляваше, въпреки че работата беше сериозна. Продължи проверката на адресите, като елиминираше безобидните, отбелязваше си част от тях за по-внимателно проучване и маркираше със звездичка тези, които разполагаха с прилична защитна система. Не искаше да губи време и да се занимава сега с пробиването им. По-късно, когато изчерпаше списъка, щеше да дойде и техният ред.

Да види какво толкова криеха.

С новите си оръжия се чувстваше неуязвим.

ДАТА: СРЯДА, 28 ОКТОМВРИ, 08:17:33

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: уестин

Джорджия Тейлър и Франц Мюлер взеха една от колите и отидоха да попълнят хранителните запаси. Джером помоли Адам Мур да го придружи на кратката му разходка.

Двамата напуснаха замъка и се отправиха към езерото. Обувките им скърцаха в снега. Беше студено, но не чак толкова. По-скоро приятно, помисли си Уестин.

— Да не си решил да отделиш време и за здравето си, Джером?

— Джорджия смята, че стоя в замъка прекалено дълго. Права е, както винаги. Ще се постарая да променя режима си поне за малко. Неприятното е само, че никак не обичам да се разхождам сам.

— Нямам нищо против да ти правя компания. Действа ободряващо.

Тръгнаха надолу по хълма до скалата над водите на езерото, после поеха на север успоредно на брега. Джером се обърна и погледна към замъка. Беше изключително внушителен. Сградата и разчистената площадка около нея доминираха на хълма. Мястото беше изключително подходящо. Бяха го построили съвършено защитен от евентуално външно нашествие дори без технологиите на Уестин. Сега той разполагаше с камери и детектори, които го предупреждаваха за посетители, желани или нежелани. До този момент не беше имал много неканени гости. Изпитваше ужас, че някой ден ще бъде нападнат от група безразсъдни терористи с искане за пари или компютърни програми.

— Докладът ти тази сутрин беше доста обнадеждаващ, Адам.

— Да, абонаментите рязко започват да се покачват. Ако продължава така, ще наваксаме изгубеното.

Успехът им се дължеше на Меоши Йошима. Той беше последвал примера на Грей с „Чейс Манхатън“. Няколко големи токийски корпорации се присъединиха към тях, преди символът на файла да бъде променен. Накрая обаче Меоши също понесе жесток провал, като унищожи базата данни на компания с три милиарда долара годишен оборот.

Но той беше открил една много интересна подробност.

Не всички компании имаха в системите си скрития файл. Но дори и фирмите, свободни да правят каквото си искат, се страхуваха да се прехвърлят в новата мрежа, за да не изгубят ценна информация.

Така че „Компсистемс“, „Транс-Африка“, „Бритиш Компком“, Азиатската комуникационна корпорация и „Датекс“-Цюрих промениха стратегията си. Те обещаваха на потенциалните абонати да прегледат системите им и да помогнат — което, разбира се, невинаги беше възможно — срещу петнадесет хиляди долара. Ако техниците им откриеха скрития файл, изказваха съжаление и си тръгваха. Ако системата беше чиста, просто им изпращаха сметката и веднага ги прехвърляха в Глоубнет.

Номерът минаваше навсякъде. Търговските абонаменти непрекъснато се покачваха. И тъй като индивидуалните потребители изобщо не бяха засегнати, фирмените продажби продължаваха да поддържат очаквания обем.

Нейтън никак не хареса новата им тактика. Нарече я неетична. Джером трябваше да го убеждава, че в любовта и бизнеса всичко е позволено. Пък и в противен случай начинанието им щеше да претърпи пълен крах.

Парите започваха да се стичат в сметките им макар и само от страна на по-малките търговски предприятия. Гигантите от рода на „Дженеръл Моторс“ и свързаните с отбраната организации неизменно носеха скрития файл в системите си и засега оставаха извън обсега на Глоубнет.

Джорджия работеше по разрешаването на проблема, но до този момент не беше постигнала никакви резултати.

Въпреки всичко вече разполагаха с известно влияние. Джером беше направил няколко екскурзии до архивите на различни мрежи, за да се увери лично, че членовете им ги напускат.

Когато изминаха около миля в дълбокия до глезените им сняг, двамата мъже тръгнаха обратно към замъка.

— Адам, прегледа ли системите ни за следи от вируси?

— Тази сутрин отново отделих време за това. Проверих само „Датекс“-Цюрих. Всичко е наред.

— Много добре. Значи ме очаква дълъг и интересен живот!

ДАТА: СРЯДА, 28 ОКТОМВРИ, 23:19:14

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: :-(

Каква бъркотия само! Човек би си помислил, че струпването на блестящи умове в института за стратегически проучвания към университета в Джорджтаун предполага внимателно проучване на предупрежденията и алтернативна преценка на последствията преди изключването от мрежата. Та нали тези хора бяха в основата на всички предполагаеми военни и политически стратегии. А не успяха да предвидят дори собствената си гибел.

Сега отново бяха в мрежата, вероятно с надеждата да възродят миналата си слава.

Всички файлове бяха объркани, най-обикновено струпване на буквени и цифрени символи без каквато и да е връзка помежду им. Експертите им продължаваха безсмислените опити да измъкнат нещо от този хаос. Бяха създали нови директории. Карибската секция. Избираме случаен файл и въвеждаме командата:

ВЪЗСТАНОВИ BLXQV9C

Думите бързо започват да се подреждат. Да видим какво имаме тук.

Име на файла: КУБА ДЕСЕТ

Съдържание: Евентуалната смърт на Фидел Кастро.

След смъртта на Фидел Кастро се очаква, че кубинските икономически и социални структури ще рухнат за една нощ, най-много четиридесет и осем часа. През това време американските разузнавателни агенции трябва да извлекат полза от състоянието на…

Да, това ще свърши идеална работа.

ДАТА: ЧЕТВЪРТЪК, 29 ОКТОМВРИ, 07:27:29

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: авто

Давид Вайзнер напусна кабинета си и влезе в приемната на туристическата агенция. Работният ден още не беше започнал, но фоайето на „Хилтън“ беше пълно с ранобудници, които напускаха хотела или просто отиваха в бара за кафе.

Той седна пред един от терминалите и го включи. Докато мониторът загрее, въведе кода на „Ел Ал Еърлайнс“ и поиска днешното разписание на полетите. Трябваше да намери свободно място и да излети от „Лод“ възможно най-бързо.

Само че разписанието не се появи на екрана.

Вайзнер опита отново.

Нищо.

Натисна F1, за да получи помощ, но вместо това излезе следното съобщение:

СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МОСАД ПОВЕЧЕ НЕ МОГАТ ДА НАПУСКАТ СТРАНАТА!

Какво, по дяволите!…

Започна безразборно да натиска клавишите.

Съобщението остана на екрана.

Изведнъж Вайзнер се сети, че имаха два монитора, обърнати към фоайето на хотела. Те бяха поставени така, че клиентите да могат да виждат през витрината кои полети са отложени или отменени.

Той скочи от мястото си, изтича към тях и ги завъртя.

И на двата светеше следният надпис:

ТАЗИ ТУРИСТИЧЕСКА АГЕНЦИЯ Е ПРИКРИТИЕ НА МОСАД!