Паулу Коелю
Победителят е сам (27)

20:21 ч.

Съдебният лекар, комисарят, детектив Савой и още един човек — който не се представи, но бе доведен от комисаря — седят на една маса.

Задачата им не е да обсъждат последното престъпление, а да подготвят изявление за пред журналистите, които се тълпят пред болницата. Този път току-що е починала една световна Знаменитост, известен режисьор е в интензивното отделение, а новинарските агенции по цялата планета навярно са дали ултиматуми на своите пратеници — или да се доберат до нещо конкретно, или ще ги уволнят незабавно.

— Съдебната медицина е една от най-древните науки на планетата. Благодарение на нея хората са могли да разпознават много от характеристиките на отровите и да създават съответните противоотрови. Въпреки това кралете и благородниците са предпочитали винаги да имат някой, който „официално опитва храната им“, та да избегнат непредвидените от лекарите изненади.

Савой вече се е срещал с „умника“. Този път оставя комисарят да поеме инициативата и да прекъсне демонстрацията на ерудираност.

— Престанете да изтъквате знанията си, докторе. В града има престъпник, който е на свобода.

Лекарят не се впечатлява.

— Като съдебен лекар нямам право да казвам как се е случило едно убийство. Нямам право да изказвам мнения. Аз трябва да определя причината за смъртта, използваното оръжие, идентичността на жертвата, приблизителния час, когато е било извършено престъплението.

— Виждате ли някаква връзка между двете убийства? Има ли нещо, което може да свърже убийството на продуцента с това на актьора?

— Да. И двамата са работили в киното!

Смее се. По лицата на останалите трима не трепва и един мускул, хората в тази стая нямат никакво чувство за хумор.

— Единствената връзка е, че и в двата случая са били използвани силно токсични вещества, които поразяват организма с впечатляваща скорост. Същевременно голямата изненада при второто убийство е начинът, по който е бил опакован цианид. Пликът е бил с вакуумиращо фолио отвътре, разкъсващо се лесно при отварянето му.

— Може ли да е бил подготвен тук? — пита четвъртият мъж. Говори френски с чуждестранен акцент.

— Може. Но би било доста трудно, тъй като става дума за сложна манипулация и който я е извършил, е знаел, че е с цел убийство.

— Тоест не го е направил убиецът, така ли?

— Съмнявам се да е той. Почти е сигурно, че е било възложено на специален човек. В случая с курарето може самият престъпник да е топнал иглата в отровата, но що се отнася до опаковането на цианида, трябват по-специфични методи.

Савой мисли за Марсилия, за Корсика, за Сицилия, за страните от Източна Европа, за терористите от Близкия изток. Извинява се и излиза от стаята за момент, обажда се в Европол. Обяснява колко е сериозно положението. Моли да направят пълно проучване на лабораториите, в които може да се произведе химическо оръжие от такъв вид.

Свързват го с някого, който казва, че същата молба е била отправена и от научен център в САЩ. Какво става?

— Нищо. Моля да ми отговорите, щом намерите някаква следа. И дано откриете тази следа в близките десет минути.

— Невъзможно — казва гласът от другата страна на линията. — Ще ви се обадим, щом имаме готов отговор, нито по-рано, нито по-късно. Трябва да отправим искане за…

Савой веднага прекъсва и отива да се присъедини към групата.

Бюрокрация.

Май това е фикс идея на всички, работещи в сферата на обществената безопасност. Никой не иска да рискува да направи и една стъпка, преди да получи всички възможни гаранции, че висшестоящите му одобряват неговите действия. Мъже, пред които е стояла блестяща кариера, които са започнали да работят с вдъхновение и изобретателност, стоят ужасени в някой ъгъл, знаейки, че се намират пред сериозни предизвикателства и че трябва да действат бързо, но и че трябва да уважават йерархията, пресата е готова да обвини полицията в бруталност, данъкоплатците се оплакват, че нищо не се решава — затова е най-добре отговорността да се прехвърли на някого, който стои по-горе.

Обаждането му не е нищо повече от постановка, той вече знае кой е убиецът. Ще го залови сам, без някой да може да обере лаврите по разрешаването на най-сложния полицейски казус в историята на Кан. Трябва да запази самообладание, но безумно му се иска това съвещание да свърши час по-скоро.

Когато се връща, комисарят му съобщава, че Стенли Морис, големият специалист от Скотланд Ярд, току-що се е обадил от Монте Карло. Казал да не се безпокоят много за цианида, тъй като смятал, че убиецът няма да използва отново същото оръжие.

— Може би се намираме пред нова терористична заплаха — казва чужденецът.

— Да, така е — отвръща комисарят. — Но за разлика от вас последното, което ние искаме, е да всяваме страх сред хората. Тук, сега трябва да решим какво да кажем на пресата, за да избегнем журналистите сами да си правят заключения, които да разпространяват по вечерните новини.

Намираме се пред изолиран случай на тероризъм, вероятно става дума за сериен убиец. — Но…

— Няма „но“… — гласът на комисаря е твърд и властен. — Свързахме се с вашето посолство, защото убитият е гражданин на страната ви. Вие тук сте само гост. Когато ви съобщихме за предишните две убийства на американци, не проявихте интерес да пратите представител, въпреки че в единия случай също е използвана отрова.

Следователно, ако се опитвате да намеквате, че се намираме пред колективна заплаха, в която се използват химически оръжия, можете да се оттеглите. Няма да превръщаме един криминален проблем в политически въпрос. Искаме догодина отново да имаме фестивал с целия блясък и лукс, който му се полага, затова ще послушаме специалиста от Скотланд Ярд и ще направим изявление в такъв дух.

Чужденецът не казва нищо.

Комисарят вика един асистент, моли го да отиде при групата журналисти и да им каже, че след десет минути ще имат заключението, за което чакат. Съдебният лекар обяснява, че има начин да се проследи произходът на цианида, защото при използването му се забелязва нещо като „почерк“, но това ще отнеме повече от десет минути, може би седмица.

— В кръвта имаше съдържание на алкохол. Кожата беше зачервена, смъртта е била почти незабавна. Няма съмнение за вида на използваната отрова. Ако беше някоя друга киселина, щяхме да открием изгаряния около носа и устата, в случая с беладоната зениците щяха да са разширени, ако…

— Докторе, знаем, че сте завършили университет, че можете да ни посочите причините за смъртта и не се съмняваме във вашата компетентност. И така, заключението е, че е използван цианид.

Докторът кимва и прехапва устни, за да овладее раздразнението си.

— Ами другият човек в болницата? Кинорежисьорът…

— Обдишваме го с чист кислород и му вливаме интравенозно шестстотин милиграма келоцианор на всеки петнайсет минути. Ако не помогне, можем да добавим двайсет и пет процентов разтвор на натриев тиосулфат с… — тишината в стаята е напрегната.

— Извинете. Отговорът е: ще го спасим.

Комисарят си записва нещо на един жълт лист. Знае, че няма повече време. Благодари на всички, казва на чужденеца да не излиза с тях, за да се избегнат допълнителни спекулации. Отива до банята, оправя вратовръзката си и моли Савой да направи същото.

— Морис каза, че следващия път убиецът няма да използва отрова. Според мен все пак следва някакъв принцип, макар и несъзнателно. Кое е общото при убийствата?

Савой е мислил по този въпрос на връщане от Монте Карло. Да, имаше си почерк, който дори прочутият инспектор от Скотланд Ярд може би не беше схванал:

Жертва на пейката на площада — убиецът е близо.

Жертва по време на обяда — убиецът е далече.

Жертва на кея — убиецът е близо.

Жертва в хотела — убиецът е далече.

Следователно следващото престъпление ще бъде извършено, като убиеца е до жертвата. По-точно би било извършено, тъй като ще го заловят до половин час. И то донякъде благодарение на докладваното от колегите му в управлението, които не осъзнаваха важността на подадената информация. Самият Савой не я осъзна отначало, но това се оказа липсващата брънка, ключа към разгадаването на загадката.

Сърцето му ще се пръсне. Цял живот е мечтал за това, а съвещанието сякаш няма край.

— Чувате ли ме?

— Да.

— Вижте, хората отвън очакват официално изявление, техническо, с точни отговори на въпросите. В действителност те ще направят всичко възможно, за да им кажем онова, което искат да чуят, но не бива да се хващаме в този капан. Дошли са не за да ни чуят, а за да ни видят. За да може и тяхната публика да ни види.

Поглежда към Савой с чувство на превъзходство, сякаш е най-осведоменият човек на планетата. Очевидно опитите да се демонстрира вещина не са привилегия само на Морис или на съдебния лекар. Хората винаги намират индиректен начин да кажат „знам си работата“.

— Визията е важна. Тоест тялото и лицето да казват повече от думите. Погледът да е твърд, главата вдигната, раменете леко отпуснати. Изопнатите рамене издават напрежение, което е сигурна индикация, че не сме наясно какво се случва.

— Да, господин комисар.

 

 

Излизат и отиват на входа на Института по съдебна медицина. Прожекторите се насочват към тях, микрофоните се приближават, хората започват да се блъскат. След няколко минути безредието започва да изглежда по-подредено. Комисарят вади листа от джоба си.

— Известният актьор е бил убит с цианид. Тази смъртоносна отрова може да се приложи по няколко начина, но в този случай е била под формата на газ. Кинорежисьорът ще бъде спасен. Отравянето му е плод на случайност — влязъл е в стаята, когато във въздуха все още е имало следи от продукта. Охраната е забелязала на своите монитори, че един мъж минава по коридора, влиза в един от апартаментите, пет минути по-късно излиза на бегом и пада в коридора на хотела.

Пропуска факта, че въпросната стая не се вижда от камерите. Пропускът не е лъжа.

— Охраната е действала бързо, веднага е пратила лекар. Когато той се приближил, усетил, че се носи миризма на бадеми, но газът вече се е бил разсеял и не е причинил поражения. Полицията е дошла на мястото на инцидента само след пет минути и е отцепила района, повикана е линейка, лекарите са носели кислородна маска и са успели да окажат първа помощ.

Савой наистина започва да се впечатлява от непринудеността на комисаря. Дали на такива постове не са длъжни да изкарат и курс по връзки с обществеността?

— Отровата е дошла в пощенски плик, надписан с почерк, за който все още не можем да кажем дали е мъжки или женски. Вътре е имало лист.

Пропуска да каже, че за запечатването на плика е използвана възможно най-сложната технология. Съществува шанс едно на милион някой от присъстващите журналисти да знае, въпреки че по-късно подобни въпроси ще са неизбежни. Пропуска да каже, че друг мъж от киноиндустрията е бил отровен същия следобед. Очевидно всички смятат, че известният дистрибутор е умрял от сърдечен удар, въпреки че никой, абсолютно никой не е давал лъжлива информация за това. Добре че понякога пресата — от мързел или от нехайство — стига до собствени заключения, без да безпокои полицията.

Следва първият въпрос:

— Какво е пишело на листа?

Комисарят обяснява, че не може да разкрие това сега, то е следствена тайна. Савой започва да вижда посоката, в която комисарят тласка въпросите и му се възхищава — този човек наистина заслужава поста си.

— Възможно ли е да става дума за престъпление от страст? — пита някой друг.

— Всичко е възможно. Извинете, господа, но трябва да се връщаме на работа.

Качва се в полицейската кола, пуска сирената и потегля с пълна газ. Савой отива при своята кола, гордее се с комисаря. Чудесно! Вече си представя новините, които ще потекат в ефира след малко:

„По всяка вероятност е станал жертва на престъпление от страст.“

Вече нищо не може да се мери с провокирания от новото убийство интерес. Популярността на жертвата е толкова голяма, че другите смъртни случаи остават в сянка. На кого му пука за едно бедно момиче, вероятно наркоманка, намерено на пейка на площада? Какво значение има, че един дистрибутор с боядисана коса е получил сърдечен удар по време на някаква промоция? Какво има да се коментира по едно убийство — също от страст, — при което и жертвата, и извършителят са напълно непознати и никога не са били в светлината на прожекторите? Медиите всеки ден съобщаваха за такива случаи, но преставаха да се интересуват повече от тях, освен ако жертвата не беше…

… световна Знаменитост! Един пощенски плик! Вътре лист, на който е написано нещо!

Пуска сирената и потегля в посока, обратна на управлението. За да не буди подозрения, използва радиото в колата. Включва се на честотата на комисаря.

— Поздравления!

Комисарят също се гордее със себе си. Спечелили са няколко часа, може би дни, но и двамата знаят, че съществува сериен убиец, със специални оръжия, от мъжки пол, с прошарени коси, хубаво облечен, около четирийсетгодишен. Опитен в изкуството да убива. Който може и да се задоволи с вече извършените престъпления, но може и да удари отново, във всеки един момент.

— Пратете агенти на всички партита — нарежда комисарят. — Търсете мъже, които са сами и отговарят на това описание. Не ги изпускайте от очи. Повикайте подкрепления, искам цивилни полицаи, дискретни, с дънки или официални костюми, така че да се сливат със средата. На всички партита, повтарям. Дори да се наложи да мобилизираме пътните полицаи.

Савой веднага изпълнява нареждането. В това време получава съобщение на мобилния си телефон: Европол има нужда от още време, за да установи исканите лаборатории. Три работни дни минимум.

— Моля да ми пратите това в писмен вид. Не желая да нося отговорност в случай на нови инциденти.

Засмива се. Иска да изпратят едно копие и на чуждия агент, тъй като за него няма никакво значение. С пълна газ отива до хотел „Мартинес“, оставя колата си на входа, така че блокира алеята. Портиерът протестира, но той му хвърля ключовете, за да я паркира, показва полицейската си карта и влиза на бегом.

Качва се до бара на първия етаж, където един полицай чака с управителката и един сервитьор.

— Колко време ще стоим тук? — пита управителката.

Той не й обръща внимание, а пита сервитьора:

— Сигурен ли сте, че убитата жена, която показаха по новините, е седяла тук днес следобед?

— Да, почти съм сигурен. На снимката изглежда по-млада и косата й е боядисана, но аз съм свикнал да запаметявам лицата на клиентите си, в случай че някой реши да си тръгне, без да плати.

— Сигурен ли сте, че е била с госта, който е резервирал масата?

— Напълно. Мъж на около четирийсет години, елегантен, с прошарена коса.

Сърцето на Савой ще се пръсне. Обръща се към управителката и полицая.

— Да отидем до стаята му.

— Имате ли заповед за обиск? — пита управителката.

Нервите му повече не издържат:

— Нямам! Не попълвам хартии! Знаете ли какъв й е проблемът на нашата страна, госпожо? Всички са много изпълнителни! Всъщност това не е само наш проблем, а на целия свят! Нямаше ли да се подчините, ако пратят сина ви на война, госпожо? Синът ви нямаше ли да се подчини? Ето! И тъй като сте толкова изпълнителна, моля да ме придружите или ще ви обвиня в съучастничество!

Жената май се стряска. Заедно с полицая отиват до асансьора, който в момента слиза надолу, спирайки на всеки етаж, без да разбира, че един човешки живот може би зависи от скоростта, с която ще реагират.

Хукват към стълбите, управителката се оплаква, тъй като е на високи токчета, но той й казва да се събуе и да го последва. Качват се по мраморните стъпала, държейки се за бронзовите парапети, минават през елегантните фоайета. Хората, които чакат пред асансьора, се питат каква е тази боса жена и защо един униформен полицай тича така. Дали не се е случило нещо сериозно? Казват си, че този фестивал съвсем е западнал, хотелите не подбират гостите си, а полицията се държи така, сякаш нахлува в бардак. Щом имат възможност, ще се оплачат на управителката.

Не знаят, че тя е тази боса, която тича нагоре по стълбите.

Най-накрая се озовават близо до вратата на апартамента, където е настанен убиецът. През това време шефът на хотелската охрана вече е пратил някого да провери какво става. Той разпознава управителката и пита дали може да помогне с нещо.

Савой го моли да говори по-тихо, но да, може да помогне. Има ли оръжие? Човекът казва, че няма.

— И все пак останете.

Говорят шепнешком. Управителката е инструктирана да почука на вратата, докато тримата — Савой, полицаят и човекът от охраната — стоят тихо до стената отстрани. Савой вади своето оръжие от кобура. Полицаят прави същото. Управителката почуква няколко пъти. Отговор няма.

— Трябва да е излязъл.

Савой я моли да отвори със своя ключ. Тя обяснява, че не е подготвена за такова нещо, но дори и да беше, би отворила вратата само с позволението на генералния директор.

За първи път той е любезен.

— Няма значение. Сега искам да сляза и да остана в залата за наблюдение заедно с охраната на хотела. Той рано или късно ще се върне и бих искал да съм първият, който ще го разпита.

— Долу имаме фотокопие на неговия паспорт и номера на кредитната му карта. Защо толкова се интересувате от този мъж?

— Това също е без значение.