Паулу Коелю
Победителят е сам (26)

20:12 ч.

Усмихвай се.

Преструвай се, че не знаеш защо толкова много хора се интересуват от твоето име.

Стъпвай така, сякаш минаваш по червения килим, а не като на модно ревю.

Внимавай, след теб вървят други хора, необходимите за снимки секунди вече минаха, продължи нататък.

Ала фотографите не престават да викат името й. Притеснява се, понеже на следващия човек — в действителност на следващата двойка — се налага да чака, докато всички останат доволни, което е невъзможно, тъй като все търсят идеалния ъгъл, уникалната снимка (сякаш това изобщо е постижимо!), поглед, насочен право в техния обектив.

Сега се сбогувай, не преставай да се усмихваш. Продължи нататък.

 

 

В края на коридора я обграждат журналисти. Искат да разберат всичко за изумителния договор с един от най-важните дизайнери в света. Иска й се да каже: „Не е вярно.“

— Доуточняваме някои неща — отговаря.

Настояват. Една телевизионна репортерката завира микрофона в лицето й. Пита дали е доволна от новите събития. Да, смята, че ревюто е минало отлично и че следващата стъпка на дизайнерката — споменава името й — ще е участие в Седмицата на модата в Париж.

Журналистката като че ли не знае, че следобед е била представена колекция. Въпросите продължават, само че сега се записват.

Не се отпускай, казвай само онова, което е важно за теб, а не нещата, които настоятелно се опитват да изтръгнат. Преструвай се, че не знаеш нищо за подробностите, и говори за успеха на ревюто, за заслуженото отдаване на почит към дизайнерката Ан Саленс, гениална, но забравена, тъй като не е имала щастието да се роди във Франция. Едно момче, което се прави на забавно, иска да разбере какво мисли за партито. Тя му отвръща със същата ирония: „Вие все още не сте ме пуснали да вляза.“ Бивш фотомодел, сега водеща в кабелна телевизия, пита как се чувства, след като е била наета за лице на следващата колекция на Хамид Хюсеин. Друг професионалист, по-добре осведомен, иска да знае дали наистина годишният й хонорар ще надхвърля шестцифрено число.

— В прессъобщението трябваше направо да пише „седемцифрен хонорар“, не мислите ли? Защото „надхвърля шестцифрено число“ звучи малко абсурдно, нали? Или по-точно можеха да кажат, че сумата възлиза на над един милион евро, вместо да принуждават хората да смятат. Всъщност можеха да кажат „повече от единица с шест нули“, какво мислите?

Нищо не мисли.

— Доуточняваме подробностите — повтаря. — Моля ви, оставете ме да си поема дъх. После ще ви кажа каквото мога.

Лъжа. После ще си хване такси и ще се прибере. Някой я пита защо не е облечена с рокля на Хамид Хюсеин.

— Винаги съм работила за тази дизайнерка — повтаря името й. Някои си го записват. Други просто го пренебрегват — та нали са там заради новината, която искат да публикуват, а не за да търсят истината зад фактите.

Спасява я темпото, с което се случват нещата на подобни събития — в „коридора“ фотографите отново започват да викат. Сякаш дирижирани от невидим диригент, журналистите до един се обръщат назад и виждат, че току-що е пристигнала една много по-важна знаменитост. Жасмин се възползва от това, за да им се измъкне, и се отправя към красивата градина, в която хората пият, пушат и се разхождат.

И тя ще пийне нещо, ще изпуши една цигара, ще погледа небето и ще си тръгне.

Забелязва, че едно момиче и едно странно създание, което прилича на андроид от научнофантастичен филм, не свалят очи от нея. И те също се чудят какво правят тук. Жасмин се приближава до тях и се представя. Странното създание вади мобилния телефон от джоба си, прави гримаса и се извинява, че трябва да ги остави за малко.

Момичето стои и я гледа, сякаш иска да й каже „ти ми отрови вечерта“.

Жасмин съжалява, че е приела поканата за партито. Донесоха й я двама мъже тъкмо когато тя и нейната приятелка се готвеха да отидат на един по-малък прием, организиран от Белгийската асоциация на дизайнерите. Но се утешава с едно нещо: ако снимките бъдат публикувани, роклята, с която е облечена, може да заинтригува някого, който да попита за името на дизайнерката.

Хората, донесли поканата, изглеждаха много възпитани. Казаха, че отвън ги чака лимузина, били сигурни, че на такъв опитен модел няма да му отнеме повече от петнайсет минути да се приготви.

Един от тях отвори чантата си, извади лаптоп и принтер и каза, че са там, за да сключат договора. Сега всичко било въпрос на подробности. Щели да попълнят условията и нейната агентка — знаеха, че дизайнерката е и нейна агентка — щяла да се нагърби да го подпише.

Обещаха на приятелката й всички възможни облекчения за следващата й колекция. Да, разбира се, че щяло да е възможно да запази името и марката. Разбира се, че можели да ползват тяхната служба за връзки с обществеността. Дори повече от това — XX би искал да купи марката и да инвестира необходимите пари, за да бъде забелязана от италианската, френската и английската преса.

Но имал две условия. Първото — нещата да се решат веднага, та да успеят незабавно да пратят прессъобщението още преди вестниците да са приключили работата си по утрешния брой.

Второто — да прехвърли договора си с Жасмин Тайгър, която ще работи изключително за Хамид Хюсеин. На пазара не липсвали модели и белгийската дизайнерка щяла веднага да й намери заместничка. Освен това нали е и нейна агентка, щяла да спечели много пари.

— Приемам да прехвърля договора на Жасмин — отвърна незабавно приятелката й. — Що се отнася до останалото, ще говорим по-късно.

Нима прие така бързо? Жената, отговорна за всичко, случило се в живота й, сега така лесно се разделя с нея? Почувства се предадена от човека, когото обичаше най-много на тоя свят. Сякаш й заби нож в гърба.

Мъжът извади едно блекбъри от джоба си.

— Ще пратим прессъобщението веднага. То вече е написано. „Развълнувана съм от възможността…“

— Момент. Аз не съм развълнувана. Не зная за какво точно говорите.

Приятелката й започна да редактира текста, заменяйки „развълнувана“ с „радостна“ и „възможността“ с „поканата“. Огледа внимателно всяка дума и всяко изречение. Настоя да споменат някаква абсурдна цена. Те не се съгласиха, можели да предизвикат инфлация на пазара, ако го сторят. Значи няма сделка, беше отговорът. Двамата мъже се извиниха, излязоха отвън, говориха по мобилните си телефони веднага след това се върнаха. Щели да кажат нещо неясно — договор за сума, надхвърляща шестцифрено число. Ръкуваха се и с двете, смотолевиха някакви комплименти за колекцията и модела, прибраха компютъра и принтера в чантата и настояха да запишат на мобилния телефон на единия формално съгласие, за да имат някакво доказателство, че преговорите за Жасмин са били успешни. Излязоха със същата бързина, с която влязоха, като я помолиха да не се бави повече от петнайсет минути — партито било част от току-що сключения договор.

— Приготви се за партито.

— Ти нямаш право да вземаш решения за живота ми. Знаеш, че не съм съгласна, а дори нямах възможност да изразя собственото си мнение. Не искам да работя за друг.

Жената отиде при роклите, които бяха разхвърляни из стаята. Избра най-красивата — бяла, с избродирана пеперуда. Известно време се чуди кои обувки и чанта да вземе, но бързо реши — нямаше време за губене.

— Не казаха, че трябва да си облечена с XX тази вечер. Така ще имаме възможност да покажем нещо от моята колекция.

Жасмин не можа да повярва на ушите си.

— Само заради това ли го направи?

— Да. Само заради това.

Двете бяха една срещу друга и никоя не отместваше поглед.

— Лъжеш.

— Да. Лъжа — прегърнаха се.

— Още от онзи ден на плажа, когато направихме първите снимки, аз знаех, че този ден ще дойде. Малко се забави, но ти сега си на деветнайсет, достатъчно зряла, за да приемеш предизвикателството. И други са ме търсили по същата причина. Аз винаги казвах „не“, но се питах дали не е от ревност и страх да не те загубя, или защото още не си готова. Днес, когато видях Хамид Хюсеин сред публиката, знаех, че не е там само за да отдаде почитта си на Ан Саленс. Знаех, че има нещо друго предвид и това можеше да си само ти.

Получих съобщение, че иска да говори с нас. Не знаех какво точно да правя, но дадох името на нашия хотел. Не бях изненадана, когато дойдоха тук с предложението си.

— Но защо го прие?

— Защото който обича, дава свобода. Ти имаш много по-голям потенциал от онова, което аз мога да ти предложа. Благославям стъпките ти. Искам да имаш всичко, което заслужаваш. Ще продължим да сме заедно, защото моето сърце, моето тяло и душа ти принадлежат. Но ще запазя независимостта на марката си, въпреки че зная колко важно е да имаш покровител. Ако Хамид беше дошъл при мен и ми беше предложил да купи моята марка, нямаше да имам никакъв проблем да му я продам и да отида да работя за него. Но преговорите не бяха заради моя талант, а заради теб. Щях да нараня достойнството си, ако бях приела тази част от предложението.

Тя я целуна.

— Не мога да приема. Когато те срещнах, бях просто едно уплашено момиче, една страхливка, която беше дала фалшиви показания, нещастна, че оставих престъпника на свобода, дори мислех за самоубийство. На теб дължа всичко, което стана в моя живот.

Приятелката й я помоли да седне пред огледалото. Преди да започне да й прави прическата, я погали по косата.

— Когато те срещнах, аз също бях изгубила желанието си за живот. Бях зарязана от мъжа си, който срещна по-млада жена — по-красива от мен и по-богата. Бях принудена да се занимавам с фотография, за да оцелявам, прекарвах съботите и неделите вкъщи, четейки, ровейки из интернет или гледайки стари филми по телевизията. Голямата ми мечта да стана дизайнер изглеждаше все по-непостижима, защото не можех да намеря необходимите пари, а вече не издържах да тропам по врати, които не се отварят за мен. Нито можех повече да говоря с хора, които не ме слушат.

Точно тогава се появи ти. През онези дни в края на седмицата, трябва да си призная, аз мислех само за себе си. В ръцете си имах рядко срещана скъпоценност, можех да направя състояние, ако подпишехме договор за изключителни права. Предложих ти да стана твоя агентка, помниш ли? Но това не идваше от необходимостта да те пазя от света, намеренията ми бяха толкова егоистични, колкото са и тези на XX в момента. Щях да се възползвам от съкровището си. Щях да забогатея от снимките.

Довърши прическата и почисти остатъка от фон дьо тен в левия край на челото й.

— А ти, въпреки че беше едва шестнайсетгодишна, ми даде да разбера, че любовта може да преобрази някого. Благодарение на теб открих коя съм. За да покажа пред света какъв талант имаш, започнах да рисувам дрехите ти. Те винаги са били в главата ми в очакване на възможността да се превърнат в тъкани, бродерии и аксесоари. Напредвахме заедно, губехме заедно, въпреки че аз бях два пъти по-възрастна от теб. Благодарение на всичко това хората започнаха да обръщат внимание на нещата, които правя, решиха да инвестират и аз за пръв път имах възможност да осъществя желанието си. Заедно дойдохме в Кан — един договор не може да ни раздели — приятелката й стана по-делова. Отиде до банята и донесе несесера с гримове. Започна да работи.

— Трябва да си ослепителна тази вечер. Досега нито един модел не е заменил абсолютната си неизвестност с внезапна слава, така че пресата ще е безкрайно заинтригувана от случилото се. Кажи, че не си наясно с подробностите — това е достатъчно. Те ще настояват. По-лошо дори, ще ти вменяват разни отговори от рода на „Винаги съм мечтала да работя за него“ или „Това е важна крачка в кариерата ми на модел“.

Изпрати я до долу. Шофьорът отвори вратата на колата.

— Бъди твърда. Не знаеш нищо за детайлите на договора, твоята агентка се занимава с тези неща. И се забавлявай на партито.

 

 

Партито.

Обявено е като „галавечеря“, но тя не вижда маси или храна, само келнери, които тичат напред-назад с всевъзможни напитки, включително минерална вода. Оформят се малки групи, а хората, които идват сами, изглеждат изгубени сред тях. Намира се в огромна градина с дивани и кресла, пръснати навсякъде. Има и пилони, високи по метър, където полуголи модели с изваяни тела танцуват под звуците на музика, идваща от стратегически разположени скрити колони.

Знаменитостите продължават да прииждат. Гостите изглеждат щастливи, усмихват се, държат се помежду си като близки хора, които се познават от години, но Жасмин знае, че това е измама. Навярно са се срещали един-два пъти на подобни места, но изобщо не помнят името на човека, с когото разговарят. Трябва обаче да демонстрират пред всички колко са влиятелни, известни, почитани и с много връзки.

Момичето, което допреди малко изглеждаше ядосано, сега показва, че е съвсем объркано. Моли за цигара и се представя. След няколко минути всяка е наясно с живота на другата. Успява да я отведе при парапета, гледат океана, докато на партито идват познати и непознати. Установяват, че сега и двете работят за един и същ човек, макар и по различни проекти. И двете не го познават. И за двете нещата са се случили в един и същ ден.

Минава група мъже, които се опитват да завържат разговор, но и двете се преструват, че не ги забелязват. Габриела е човекът, когото трябваше да срещне, за да сподели колко изоставена се чувства въпреки успокоителните думи на приятелката си. Ако трябваше да избере между кариерата и любовта на живота си, не би имала никакви колебания — щеше да изостави всичко, въпреки че това не е много характерно за младите хора. Но се случи така, че любовта на живота й пожела тя да избере кариерата и прие предложението на XX само за да се гордее с всичко, което е направила за нея — грижата, с която бе напътствала стъпките й, нежността, с която бе поправяла грешките й, въодушевлението, вложено във всяка дума и действие, дори и в най-суровите.

Габриела също трябваше да срещне Жасмин. За да я помоли за съвет, да благодари, че не е сама в момента, да повярва, че в този свят се случват и хубави неща. Да признае, че е притеснена от начина, по който придружителят й я заряза тук, когато в действителност му бяха наредили да я представи на хората, които трябва да познава.

— Той си мисли, че може да прикрива емоциите си. Но аз зная, че става нещо лошо.

Жасмин й казва да не се безпокои, да пийне малко шампанско, да се наслаждава на музиката и гледката. Винаги се случва нещо непредвидено. Има си способи хората да се преборят с подобни неща, та никой, съвсем никой да не разбере какво става зад кулисите на лукса и блясъка. Скоро Знаменитостта ще дойде.

— Но, моля те, не ме оставяй сама, няма да стоя дълго.

Габриела обещава, че няма да я остави. Та тя е единствената й приятелка в новия свят, където току-що е стъпила.

Да, тя е единствената й приятелка, но е прекалено млада и това я кара да се чувства така, сякаш вече е минала възрастта, когато може да се почне нещо ново. Знаменитостта се показа като съвсем повърхностен човек, докато вървяха към червения килим. Очарованието се беше изпарило. Сега тя трябваше да е с някой мъж, да си намери компания за вечерта, колкото и симпатично и приятно да беше момичето до нея. Забелязва, че мъжът от бара също е при парапета на голямата градина, съзерцава океана с гръб към партито и е съвсем чужд за всичко ставащо на галавечерята. Той е харизматичен, хубав, елегантен, загадъчен. Когато дойде подходящият момент, ще каже на новата си приятелка да отидат при него и да го заговорят.

В края на краищата, независимо от всичко това е нейният щастлив ден и той включва възможността да срещне нова любов.