Паулу Коелю
Победителят е сам (20)

16:52 ч.

Дори Царят на царете, самият Исус Христос, е трябвало да мине през изпитанието, пред което е изправен Игор сега — изкушението на дявола. Трябва да се вкопчи със зъби и нокти в своята вяра, за да успее да бъде силен в мисията, която му е поверена.

Дяволът го моли да спре, да прости, да захвърли всичко. Дяволът е първокласен професионалист и плаши слабите със страх, с тревога, с чувство за безсилие и отчаяние.

За силните изкушенията му са доста по-сложни — при тях той борави с добрите намерения. Така е постъпил и с Исус, когато го е срещнал в пустинята — подсказал му е да превърне камъните в хляб. Така не само е можел да задоволи собствения си глад, но и глада на всички, които искали да ядат. Ала Исус е постъпил мъдро, както може да се очаква от Сина Божи. Отвърнал, че хората се хранят не само с хляб, но и със словото Божие.

Добри намерения, добродетели, преданост, какво е това? Хората, които са построили концентрационните лагери в Германия, са смятали, че проявяват преданост към своето правителство. Лекарите, убедени, че комунизмът е справедлива система, са поставяли диагноза „психическо разстройство“ на всички интелектуалци, обявили се срещу режима, и те са били заточени в Сибир. Войниците отиват на война, за да убиват в името на идеал, който не разбират, но и те са изпълнени с добри намерения, добродетели и преданост.

Не, не е точно така. Грехът в името на доброто е добродетел, а добродетелта, творяща зло, е грях.

 

 

В неговия случай прошката е начинът, който Злият дух е открил, за да всее смут в душата му. Казва: „Ти не си единственият, който минава през това. Много хора са били изоставяни от любимия си човек, но въпреки всичко са успели да превърнат горчивината в щастие. Представи си семействата на хората, които заради теб напускат този свят — те ще са изпълнени с омраза, желание за мъст и горчивина. Така ли смяташ да направиш света по-добър? Това ли искаш да предложиш на жената, която обичаш?“

Ала Игор е по-мъдър от изкушенията, които сега сякаш са обзели душата му — ако устои още малко, онзи глас накрая ще се умори и ще изчезне. Главно защото единият от хората, които изпрати в Рая, все по-настоятелно присъства в живота му — момичето с дебелите вежди му казва, че всичко е наред, че има голяма разлика между това да простиш и това да забравиш. Няма никаква омраза в сърцето му и не прави това, за да си отмъсти на света.

Дяволът упорства, но той трябва да покаже, че е силен, и да си припомни защо е тук.

 

 

Влиза в първата пицария, която вижда. Поръчва си една маргарита и нормална кока-кола. По-добре да се нахрани сега, защото после няма да успее — както никога не е успявал — да се навечеря спокойно при толкова хора на масата. Всички се надпреварват да си приказват с него и много обичат да го прекъсват тъкмо когато се кани да опита от вкусното ястие пред себе си.

В нормални случаи винаги има план как да избегне това — обстрелва околните с въпроси, та те да разправят разни скучни неща, докато той се храни спокойно. Но тази вечер не се чувства в настроение да бъде общителен и мил. Ще бъде антипатичен и отчужден. В краен случай може да каже, че не владее езика.

Знае, че в следващите часове Изкушението ще е най-силно и че ще настоява да спре и да се откаже от всичко.

Но той не смята да престава. Неговата цел е да довърши планираната мисия, въпреки че причината, заради която я преследва, е започнала да се променя.

Няма представа дали три смъртни случая, и трите насилствени, са нормална дневна статистика за Кан. Ако е така, полицията няма да заподозре нещо необичайно. Ще продължат със своите бюрократични процедури, а той ще може да си замине на сутринта, както е по план. Не знае и дали вече не е бил идентифициран. Да речем от онази двойка, която сутринта поздрави продавачката, от единия охранител на мъжа, който го оглеждаше, или от очевидеца на убийството на жената.

Изкушението сега променя подхода си — иска да го уплаши, както прави със слабите хора. Очевидно Дяволът няма ни най-малка представа за преживяното от него и колко по-силен е станал от изпитанията, пред които съдбата го е изправяла.

Взема мобилния си телефон и написва ново съобщение.

Представя си каква ще бъде реакцията на Ева, когато го получи. Нещо вътре в него му подсказва, че ще се уплаши, но едновременно с това ще остане доволна. Тя дълбоко се разкайва за постъпката си отпреди две години. Беше оставила всичко, включително дрехите и бижутата си, и беше накарала адвоката си да влезе във връзка с него за всичко необходимо за официалния им развод.

Причина: несъвместимост на характерите. Сякаш всички интересни хора по света мислят по един и същи начин и имат много общо. Разбира се, че бе лъжа — беше се влюбила в друг.

Любов. Кой на света може да каже, че за пет години брак не е поглеждал настрани и не е търсил чужда компания? Кой може да каже, че поне веднъж в живота си не е изневерявал, та макар и само в мислите си? А колко жени и мъже, напуснали домовете си по тази причина, са открили, че любовта е нетрайна, и накрая са се върнали при истинските си партньори? Трябва малко зрялост и всичко може да бъде забравено. Това е съвсем нормално, приемливо, част от човешката биология.

Разбира се, осъзна го малко по малко. Отначало беше наредил на адвокатите си да бъдат крайно непреклонни — щом тя искаше да го напусне, трябваше да се откаже и от състоянието, което бяха натрупали заедно — рубла по рубла и цент по цент — в продължение на почти двайсет години. Цяла седмица ходи пиян, докато чакаше отговора. Не го интересуваха парите, правеше го, защото на всяка цена си я искаше обратно, а това беше единственият натиск, който можеше да й окаже.

Ева се отказа от всичко. Нейните адвокати приеха условията.

От пресата научи за новата връзка на бившата си жена. Един от най-преуспелите дизайнери на планетата, човек, който беше тръгнал от нулата, като него. И той на четирийсет години, като него. Беше известен с това, че не е арогантен, че работи денонощно.

Като него.

Не можеше да проумее случилото се. Малко преди да замине за едно модно ревю в Лондон, бяха прекарали един от редките моменти на усамотение и романтика в Мадрид. Въпреки че бяха пътували със самолета на компанията, въпреки че се бяха настанили в хотел с всичките удобства, за които може да се сети човек, бяха решили да преоткрият света заедно. Не си правеха резервации в ресторантите, влизаха след чакане на огромни опашки в музеите, возеха се с таксита вместо в лимузините с шофьор, които винаги ги чакаха отвън, вървяха пеш и се губеха из града. Ядяха много, пиеха още повече, прибираха се изморени и доволни, правеха любов всяка нощ, както някога.

Наложиха си да не включват лаптопите и мобилните си телефони. Не беше лесно, но успяха. И се върнаха в Москва със сърца, преизпълнени със спомени, и с усмивки на лицата.

Той отново потъна в работата си, изненадан, че нещата бяха продължили да вървят добре въпреки отсъствието му. Тя замина за Лондон другата седмица и повече не се върна.

Игор нае едно от най-добрите частни детективски бюра — обикновено го ползваха за индустриален шпионаж или в политиката — и бе принуден да види стотици снимки, на които жена му държеше за ръка новия си приятел. Детективите успяват да й осигурят „приятелка“ по поръчка благодарение на информацията, получена от бившия й съпруг.

Ева я среща случайно в един търговски център. Оказва се, че е дошла от Русия, била е „напусната от съпруга си“, не може да си намери работа заради британските закони и сега е на път да започне да гладува. Ева отначало не вярва, после решава да й помогне. Говори със своя приятел, който решава да поеме риска и накрая й осигурява работа в един от своите офиси, въпреки че няма легални документи.

Това е единствената й „приятелка“, която говори нейния роден език. Сама е. Имала е проблеми в брака. Според психолозите е идеалният модел, който би могъл да извлече желаната информация — знае, че Ева още не е успяла да се приспособи към новата си среда. Нормалният човешки инстинкт на всяко човешко същество е при подобни обстоятелства да сподели подробности от личния си живот с някой познат. Не за да намери отговор, а просто за да се разтовари от бремето.

„Приятелката“ записва всички разговори, които накрая попадат на бюрото на Игор и се оказват по-важни от документите, който трябва да подпише, от поканите, които трябва да приеме, от подаръците, които трябва да изпрати на основните си клиенти, доставчици, политици, собственици на фирми.

Лентите бяха много по-полезни — и много по-болезнени от снимките. Разбра, че връзката с известния дизайнер е започнала преди две години, по време на Седмицата на модата в Милано, където двамата се срещнали по работа.

Ева отначало устояла — мъжът бил заобиколен от най-красивите жени на света, а тя тогава била на трийсет и осем. Въпреки това още на другата седмица в Париж се озовали в леглото.

Когато го чу, забеляза, че се възбужда, и не можа да схване добре реакцията на тялото си. Защо простият факт, че си представя жена си с разтворени крака, с друг мъж, проникващ в нея, предизвика ерекция вместо отвращение?

Това беше единственият момент, когато помисли, че е изгубил ума си. И реши да направи нещо като публично признание, за да намали чувството за вина. Разказа на куп свои познати, че „един негов приятел“ изпитал огромно удоволствие, когато узнавал, че жена му има извънбрачни връзки. Ето тогава дойде изненадата.

Познатите му, обикновено големи шефове и политици от различни социални прослойки и националности, отначало изпадаха в ужас. Но след десетата чаша водка признаваха, че това е едно от най-възбуждащите неща в брака. Един от тях винаги молел жена си да му разказва най-мръсните подробности, да изрича думите, които са си разменили с любовника й. Друг призна, че суинг клубовете — места, посещавани от двойки, които искат да правят групов секс — са идеалната терапия за спасяването на един брак.

Всичко това бе преувеличено, но той се почувства добре, като узна, че не е единственият мъж, възбуждащ се от мисълта, че жена му си има любовник. И се разстрои, че знае толкова малко за човешката природа, особено за мъжете — неговите разговори се въртяха само около сделки и рядко засягаха нещо лично.

 

 

Отново мисли за записите. В Лондон (седмиците на модата се провеждаха последователно, за да се облекчи малко животът на професионалистите) въпросният дизайнер вече беше влюбен, което не беше никак изненадващо, след като беше срещнал една от най-специалните жени на света. Ева от своя страна все още се чувстваше изпълнена със съмнения. Хюсеин беше вторият мъж в живота й, с когото правеше любов. Работеха в една и съща област и тя се чувстваше много по-неспособна от него. Трябваше да се откаже от мечтата си да се занимава с мода, тъй като беше невъзможно да се конкурира с бъдещия си съпруг — щеше отново да стане една обикновена домакиня.

Но най-лошото бе, че сама не можеше да си обясни как така някой с толкова много власт се интересува от рускиня на средна възраст.

Игор щеше да й обясни, ако тя му дадеше поне една възможност да поговорят — дори само присъствието й можеше да събуди светлината у всички заобикалящи я, да ги накара да дадат най-доброто от себе си, да възкръснат от пепелта на миналото, пълни с живот и надежда. Така както се беше случило с младежа, завърнал се от кървава и безсмислена война.

 

 

Изкушението се връща. Дяволът казва, че не е точно така, той сам е надмогнал своите травми, работейки толкова много. Въпреки че работохолизмът можел да се смята от лекарите за психическо разстройство, всъщност бил начин за лекуване на душевните рани чрез прошка и забрава. Ева не била толкова важна — Игор трябвало да престане да отъждествява всичките си емоции с една вече несъществуваща връзка.

„Ти не си първият — повтаряше Дяволът. — Ти си подмамен да правиш злини, мислейки, че правиш добро.“

 

 

Игор започва да се изнервя. Той е добър човек. Винаги когато му се е налагало да действа твърдо, е било в името на някоя по-висша цел — да служи на страната си, да спаси от излишни страдания някои нещастни същества, да използва едновременно другата буза и камшика, както е сторил Исус Христос, неговият единствен модел в живота.

Прекръства се, надявайки се, че така ще прогони Изкушението. Насилва се да мисли за записите, в които Ева казва, че не е щастлива с новия си мъж. Но също, че няма да се върне към миналото, тъй като е била омъжена за един „неуравновесен“ човек.

Какъв абсурд. Очевидно мозъкът й е промит от новата среда. Навярно е в много лоша компания. Сигурен е, че лъже, като казва на своята руска приятелка, че навремето се е омъжила за него поради една-единствена причина — от страх да не остане сама.

В младежките си години се чувствала отхвърлена от другите. Никога не успявала да бъде себе си и трябвало да се преструва, че се интересува от същите неща, от които и приятелките й, че участва в същите игри, че се забавлява по време на събиранията, че търси хубав мъж, който да й даде сигурност в дома, деца и вярност в брака. „Всичко това е лъжа“, признава пред приятелката си.

В действителност винаги е мечтала за непознати неща и приключения. Ако е имала възможност да си избере професия, когато е била млада, щяла да работи с изкуство. От дете обичала да прави колажи от снимките в списанията на Комунистическата партия. Въпреки че не ги харесвала, успявала да оцвети мрачните дрехи и да се радва на резултатите. Било трудно да намери рокли за куклите си и затова ги обличала с дрешки, ушити от майка й. Ева не просто се възхищавала на малките тоалети. Казвала си, че един ден тя самата ще може да ги създава.

В бившия Съветски съюз нямало мода. Започнали да научават какво става в останалата част от света едва след падането на Берлинската стена, когато се появили чуждите списания. Тя вече била пораснала и сега правела поживи и по-интересни колажи. Един ден решила да сподели пред семейството си, че нейната истинска мечта е точно тази — да рисува дрехи.

Щом завършила гимназия, родителите й я изпратили в Юридическия факултет. Колкото и да били доволни от извоюваната наскоро свобода, имало някои капиталистически идеи, които щели да разрушат страната, да отдалечат народа от истинското изкуство, да заменят Толстой и Пушкин с разни шпионски книги, да съсипят класическия балет с модерни кълчения. Тяхната единствена дъщеря трябвало бързо да бъде отдалечена от моралния упадък, дошъл с „Кока-кола“ и луксозните коли.

В университета Ева срещнала един хубав, амбициозен младеж, който разсъждавал точно като нея — не можем да продължаваме да мислим, че режимът, при който са живели нашите родители, ще се върне. Той си е отишъл завинаги. Време е да се започне нов живот.

Харесала своя състудент. Започнали да излизат. Видяла, че е интелигентен и способен да постигне много неща в живота. Разбирал я. Да, бил воювал в Афганистан, бил раняван по време на битка, но нищо сериозно. Никога не се оплаквал от миналото и през дългите години, които прекарали заедно, тя не забелязала никакви симптоми на неуравновесеност и травмираност.

Една сутрин младежът й донесъл букет рози. Казал, че напуска университета, за да започне да развива собствен бизнес. Веднага й предложил брак. Тя приела. Въпреки че изпитвала към него само възхищение и симпатия, решила, че любовта ще дойде по време на съжителството. А и той бил единственият, който наистина я разбирал и поощрявал. Ако оставела възможността да й се изплъзне, може би никога повече нямало да намери човек, който да я приеме такава, каквато е.

Оженили се без много формалности и без подкрепата на родителите си. Той взел пари назаем от хора, които тя смятала за опасни, но не могла да направи нищо. Малко по малко компанията, която създал, започнала да расте. След почти четири години заедно тя заявила — умирайки от страх — първото си изискване. Веднага да върне парите на хората, които му били дали заеми и които сякаш не се интересували дали ще им ги върне. Послушал я. По-късно много пъти й благодарил за това.

Годините минавали, случили се неизбежните провали, последвали безсънни нощи. Докато нещата не потръгнали и от този момент нататък грозното пате започнало да се развива както в приказката — превърнало се в красив лебед, на когото всички завиждали.

Ева се оплакала от живота си на домакиня. Вместо да реагира като мъжете на нейните приятелки, за които работата била синоним на липсваща женственост, съпругът й купил магазин на едно от най-желаните места в Москва. Започнала да продава дрехите на прочутите световни дизайнери. Така и не посмяла да поеме риска да продава собствените си модели. Ала работата й имала други предимства — посещавала големите модни къщи, срещала се с интересни хора и така се запознала с Хамид. И до днес не знаела дали го обича — вероятно отговорът бил „не“. Но се чувствала добре с него. Когато той й признал, че не е срещал никоя като нея и й предложил да заживеят заедно, тя си дала сметка, че няма какво да губи. Нямала деца. Мъжът й бил женен за работата си и може би дори нямало да забележи нейното отсъствие.

„Сложих кръст на миналото си — казва Ева на един от записите. — И не съжалявам за решението си. Щях да постъпя по същия начин дори ако Хамид против волята ми не беше купил на мое име красивото имение в Испания. Дори ако Игор, моят бивш съпруг, ми беше предложил половината си състояние. Щях да взема същото решение, защото зная, че повече не бива да се страхувам. Щом един от най-желаните мъже в света иска да е с мен, значи струвам повече, отколкото си мисля.“

На друг запис той забелязва, че неговата любима навярно има доста сериозни психични проблеми.

„Мъжът ми изгуби разсъдъка си. Не зная дали заради войната или заради напрежението от многото работа, но той смята, че може да разчита Божия замисъл. Преди да реша да го напусна, потърсих един психиатър, за да ми помогне да го разбера по-добре, да видя дали мога да спася връзката ни. Не съм влизала в подробности, за да не го изложа, както няма да влизам в подробности и сега. Но смятам, че той е способен да извърши ужасяващи неща, ако реши, че прави добро.

Психиатърът ми обясни, че много щедри и състрадателни хора внезапно могат напълно да променят поведението си. Правени са проучвания и тази промяна е наречена «Ефектът на Луцифер», любимият ангел на Господ, пожелал да има същата власт като Него.“

„А защо се случва това?“ — пита приятелката.

Но тук записът прекъсва, защото лентата явно е свършила.

 

 

Той много би желал да чуе отговора. Понеже знае, че не се чувства равен на Господ. Убеден е, че неговата любима си измисля всичко от страх да не би ако се върне, да бъде отхвърлена. Разбира се, че му се е налагало да убива, но какво общо има то с брака? Убивал е по време на войната с официалното позволение, което имат войниците. Убил е още двама-трима човека, но за тяхно добро, защото не са имали условия за достоен живот. В Кан просто изпълняваше своята мисия.

И би убил някого, когото обича, само ако разбере, че е полудял. Само ако разбере, че любимата му е изгубила своя път и е започнала да руши собствения си живот. Никога не би допуснал умственото разстройство да съсипе едно бляскаво и изпълнено с щедрост минало.

Би убил жената, която обича, за да я спаси от дълго и болезнено самоунищожение.

 

 

Игор гледа мазератито, което току-що е спряло отсреща на забранено за паркиране място. Една абсурдна и неудобна кола, принудена да се движи със същата скорост, както и останалите автомобили въпреки възможностите на мотора си. Освен това е прекалено ниска за второстепенните пътища и същевременно прекалено опасна за магистралите.

Мъж на около петдесет години — но опитващ се да изглежда на трийсет — слиза с огромно усилие, тъй като вратата е прекалено близо до земята. Влиза в пицарията и си поръчва пица „Четири сирена“ за вкъщи.

Мазерати и пицария. Тези неща не се връзват. Но се случват.

Изкушението се връща. Сега вече не му говори за прошка и щедрост, не му казва да забрави миналото и да продължи нататък. Сега е по-различно. Започва да поставя съмнението за истината в съзнанието му. Ами ако Ева наистина е толкова нещастна, колкото казва? Ако въпреки дълбоката си любов към него с погрешното си решение вече е пропаднала в пропастта, откъдето няма връщане, както се бе случило с Адам в мига, когато бе приел дадената му ябълка и така бе осъдил целия човешки род?

Планирал е всичко, повтаря си го за хиляден път. Идеята му е да се върнат заедно и да не позволят една толкова малка дума като „сбогом“ да съсипе напълно живота и на двамата. Разбира, че всеки брак минава през кризи, особено след осемнайсет години. Но Игор знае, че добрият стратег трябва постоянно да променя плановете. Отново изпраща съобщение по мобилния телефон, само за да се увери, че ще го получи. Става и отправя една молитва да не му се налага да пие от чашата на отказа.

Душата на малката продавачка на сувенири е до него. Сега разбира, че е допуснал несправедливост — нямаше да му коства да почака още малко, докато намери по-равностоен противник, като например псевдоатлета с боядисаната коса, присъстващ на онзи обяд. Или докато изникне абсолютната необходимост да спаси някого от нови страдания, какъвто бе случаят с жената на плажа.

Ала момичето с дебелите вежди сякаш се носи като светица край него и го моли да не съжалява за постъпките си. Спасил я е от едно бъдеще, изпълнено със страдание и болка. Нейната чиста душа малко по малко прогонва Изкушението, помагайки му да разбере защо е дошъл в Кан — не за да си възвърне една загубена любов, защото това е невъзможно.

Той е тук, за да спаси Ева от упадъка и огорчението. Въпреки че постъпи несправедливо с него, много пъти му е помагала и това заслужава отплата.

„Аз съм добър човек.“

Отива до касата, плаща, взема си малка бутилка минерална вода. Когато излиза, я излива цялата върху главата си.

Трябва да мисли трезво. Толкова дълго бе мечтал за този ден, а сега е объркан.