Паулу Коелю
Победителят е сам (34)

01:55 ч.

Частният самолет на неговата компания вече е с включени двигатели. Игор заема любимото си място — втори ред, ляво — и чака да отлетят. Когато светлините за коланите угасват, той отива до бара, налива си щедро количество водка и я изпива на един дъх.

За миг се замисля дали наистина е изпратил правилно съобщенията на Ева, докато рушеше световете край себе си. Дали не е трябвало да бъде по-ясен, оставяйки някоя бележка или име, или нещо подобно? Прекалено е рисковано — можеха да го сметнат за сериен убиец.

Но той не е такъв — той имаше цел, която за щастие коригира навреме.

Споменът за Ева вече не му тежи така, както преди. Не я обича, както я беше обичал, и не я мрази, както я намрази после. С течение на времето тя ще изчезне от живота му. Колко жалко, въпреки всичките й недостатъци трудно щеше да намери друга жена като нея.

Отново отива до бара, отваря друго шише с водка и пак пие. Дали ще разберат, че човекът, унищожаващ чуждите светове, е един и същ? Това вече не го засяга. Единственото му угризение е свързано с момента, когато в следобедните часове искаше да се предаде на полицията. Но съдбата беше на негова страна и успя да довърши мисията си.

Да, той победи. Но този път победителят не е сам. Кошмарите му свършиха, един ангел с дебели вежди бди над него и ще му посочи пътя, който трябва да следва занапред.

Ден на свети Жозе, 19 март 2008 г.