Янис Марис
Черният ангел (23)

23

Събудихме се на разсъмване, ако можеха да се нарекат сън тези няколко неспокойни часа, които прекарахме в леглата си. Пушейки цигара преди кафето, Бекас ми разясняваше идеите си.

— Всичко, което извърших тук, не беше нищо друго освен поредица от недоглеждания и грешки. Но вече свършиха. „Стоката“ няма да я вземе нито Баколас, нито операторът, нито адвокатът Апостолос Мелахринос, ако допуснем, че този господин има някаква връзка с работата. Ролята на първите е била да я извадят от морето, а на втория да ръководи операцията. „Стоката“ ще бъде получена от друг съучастник, който не се намира на сушата. Среднощният стар рибар знаеше какво говори. Човекът със скутера е дошъл от яхта. Готов ли си?

И още как. Излязохме от къщата. Младият началник на пристанищната полиция не ни чакаше и се наложи да го измъкнем от леглото. Той беше много любезен и не ни наруга.

— Казахте, че на острова има две яхти? — попита Бекас.

— Да.

— Можем ли да отидем на тях?

— Не е ли по-добре — първо при тези от списъка? Видите ли, собствениците на яхти не са свикнали да стават толкова рано.

Бекас обаче беше нетърпелив.

Изразът на инспектора лиши местния началник от всякакви по-нататъшни опити да настоява на своето.

— Ами тогава да вървим — каза той с вид на човек, който няма как да не поеме кръста на страданието си.

За няколко минути той приготви моторната лодка. Когато тръгнахме, младият офицер, трябва да призная, много деликатно даде своите наставления:

— Не зная за какво ще питате, но съм длъжен да доведа до знанието ви, че тези хора…

Бекас слушаше смръщен. Хората, които били на яхтата, били богаташи, известни личности, с големи връзки и трябвало да се държим внимателно.

— Няма да ухапя никого — сопна му се Бекас.

Ако обаче човек съдеше по израза на лицето му, едва ли би му повярвал.

— Откъде започваме?

— От яхтата на Папаилиу — отговори младежът. — Тя е закотвена наблизо. Другата е зад онези скали там, доста далеч.

 

 

Очаквах да видя някакъв внушителен тип, тъй като собственикът беше известен корабопритежател, а ни прие един приятен младеж, приличащ на дете в моряшката си фланелка. Любезните му обноски не разоръжиха инспектора.

— Скутер ли? Разбира се, че имаме на яхтата си един.

— Само вие ли го използувате? — попита Бекас.

— И аз, и приятелите ми. Защо?

Младият началник на пристанищната полиция се намеси, за да смекчи разговора.

— Господин Бекас би искал да направи една малка…

Инспекторът не му даде да продължи:

— Кога използувахте лодката вие или приятелите ви за последен път?

Момчето се засмя. Блеснаха зъбите му.

— Кога ли? Всеки ден.

— И вчера ли?

Другият се замисли малко.

— И вчера.

— През нощта?

— През нощта… Не.

— Сигурен ли сте?

— Съвсем.

— Някой от приятелите ви да си е правил нощна разходка?

— Не.

— Евентуално член на екипажа ви? — настояваше Бекас.

— Не.

Младото момче започна да се гневи от настояването на инспектора. Бекас обаче нямаше намерение да отстъпи.

— Може да се е разходил някой без ваше знание.

— Изключено.

— Защо сте толкова уверен? — попита Бекас твърдо. — Докато вие сте били на острова, някой друг…

— Не съм слизал на острова — прекъсна го на свой ред младият богаташ. — Вижте какво, господине. Не зная какво търсите, но снощи имахме малко парти на яхтата. Всички, и приятелите ми, и аз прекарахме тук, така че добре зная какво е ставало на кораба ми. Нещо друго?

Работите вземаха лош обрат.

— Вашите приятели…

— Може би искате да ви дам списъка на гостите си, за да направите проверка?

— Не — отговори Бекас, — няма нужда.

Не ни оставаше друго, освен да си вървим, и си отидохме. Началникът на пристанищната полиция изобщо не скриваше, че е против методите на колегата си от сушата.

— Да отидем на следващата яхта! — рече Бекас.

— Щом като искате — отговори другият студено.

Вероятно не се съмняваше, че ще обезпокоим и втория, както първия.

— И той ли е от големите? — попита криминалният инспектор, докато тръгваше лодката.

— Не познавам господин Ексархос, но без съмнение не изпитва финансови затруднения. Бедните нямат яхти — отговори той с нескрита ирония.

— Без съмнение — повтори Бекас с безразличие.

За съвсем кратко време криминалният инспектор напълни атмосферата с електричество. И това показваше в какво необикновено състояние се намираше обикновено толкова спокойният ми приятел.

 

 

Нито нервирахме, нито засегнахме този г-н Ексархос поради простата причина, че не го намерихме. Моторната лодка на пристанищната полиция направи кръг около острова, стигна до входа на малкото пристанище, но не видяхме нищо освен две-три лодки и няколко плувци.

Инспекторът изгледа младия началник на пристанищната полиция въпросително.

— Странно — каза той.

— Кое е странното? — попита Бекас.

— Яхтата „Марина“ трябваше да се намира тук, където беше поне снощи.

Направихме няколко кръга с моторната лодка, но „Марина“ не се показа. Накрая влязохме в пристанището и слязохме на сушата. Пред колибата си местен рибар кърпеше мрежите си. Той поздрави с уважение началника на пристанищната полиция. Последният му каза какво търсеше.

— Кораба на чужденците ли? Вдигна котва през нощта. Още бях „вътре“ и я видях. Пое курс на юг.

— Казваш, че си бил на риба през нощта?

— Да.

— Колко време, преди да тръгне яхтата?

— Отрано…

— Къде ловеше риба?

Старият показа.

— А „Марина“?

Рибарят погледна местния началник, сякаш го питаше дали да отговори на този груб непознат. Младият му кимна утвърдително с глава.

— Там — каза рибарят.

— Значи през цялото това време си виждал яхтата?

— Гледах си работата. Какво ви интересува?

— Замина ли от яхтата една моторница?

Човекът се замисли за малко. Бекас нямаше търпение.

— Да — каза накрая рибарят.

— Към колко часа?

— Нямам часовник.

— Горе-долу?

— Трябваше да е много късно. Готвех се да се връщам.

— Видя ли моторната лодка да се връща?

— Да.

— И веднага след това „Марина“ тръгна, тъй ли?

— След няколко минути.

— Благодаря — каза Бекас.

Той свали шапката си и избърса потното си чело с кърпа.

— Можем да се върнем и ние — рече. — Мисля, че приключихме.

 

 

Списъка на останалите осем души, които имаха скутери, криминалният инспектор Бекас взе от пристанищната полиция, понеже нямаше как. Не вярваше обаче, че между тях можеше да се намери лицето, което го интересуваше, нито побърза да ги търси. Беше сигурен, че нощният тип с шнорхела е този, който е слязъл от „Марина“ и е заминал с нея, след като се е върнал.

— Изпатихме си още веднъж! — погледна ме той.

Младият му колега обеща, че ще изпрати телеграми до всички пристанища, където би могла да спре яхтата, и че ще го държи в течение, щом получи новини. Но Бекас не се надяваше. Тези хора бяха доказали, че са много силни. Нямаше да направят глупостта да влязат величествено в някое пристанище със златото на палубата. Те са намерили начин да прехвърлят „стоката“ в открито море или на пустинен бряг.

— И така, кръгът се затваря — казах аз, когато се върнахме в стаята си. — В списъка на хората от „Черният ангел“, който знаехме, се добави още един. Компанията на Димодикос, на Кондалексис и на Аргирис се обогатява сега с този Ексархос.

— И той е в играта.

— А „Марина“?

— Да. „Марина“ е собственост на Ексархос и той е дал нареждане на кораба да вдигне котва. Дали „Марина“ обаче е тръгнала, понеже човекът от скутера е взел това, което е търсел, или нещата са станали обратно?

— С други думи?

— С други думи, изключено е сред гостите или екипажа на „Марина“ да е имало човек на „Черният ангел“, който е знаел, че „Марина“ е щяла да замине тъкмо през нощта и че е избрал тъкмо този час, за да вземе „стоката“, която другите са привързали на дъното на каика.

— И няма да арестувате Баколас?

— Точно сега трябва да е на свобода.

 

 

През следващите три дни участниците в историята със златото напуснаха Миконос и интересът и към него изчезна. Екипът продължаваше да „снима“ филма на София Лорен, а Баколас след инцидент с някакъв електротехник бе уволнен и си замина с кораба от редовната линия.

— Изигра си ролята — каза Бекас, който се бе погрижил да пусне след него един от своите хора.

Многоуважаемият господин Мелахринос също изостави Миконос, за да се върне на работата си, и до кораба го изпратиха съпругата и хубавата му дъщеря. Както повечето заети атиняни и той не можеше да действува със семейството си. Със същия кораб отпътувахме и ние. Нямаше какво да правим повече в Миконос. За единствения човек, който би ни интересувал, щеше да се погрижи службата за чужденците, пребиваващи на територията на Гърция.