Янис Марис
Черният ангел (14)

14

В продължение на два дни не видях инспектор Бекас. Не е трудно да се досети човек как съм прекарал тези два дни. Търсих го, но ми отговаряха, че е зает. Шофьорът на Димодикос избягал. (По-късно, когато стана, каквото стана, щях да науча, че самият Бекас го е оставил да избяга.) На третия ден инспекторът дойде сам и ме намери в хотела.

— Нашата приятелка се намира на остров Миконос.

— Госпожа Аргирис ли?

— Да. Отседнала е в хотел „Лито“, който през този сезон е почти празен.

Помислих, че влага някакъв особен смисъл в последната фраза. А Бекас не беше човек, който без причина щеше да прави наблюдения върху пролетното движение на туристическия поток по островните хотели.

— Това „почти“? — попитах.

— Означава, че в хотела в този момент са отседнали четири-пет други клиенти. И между тях един ваш познат.

— Мой познат?

— Не съвсем. Господин Димодикос.

Криминалният инспектор говореше по обичайния си начин, който не даваше възможност да се разбере дали темата на разговора е незначителна или сериозна, дали го интересуваше, или му беше безразлична. Имах представа вече от него и не се съмнявах, че това, което говореше с наглед безразличен тон, всъщност го занимаваше много сериозно.

— Но в такъв случай…

— Не бързайте — прекъсна ме той. — Може да е съвпадение.

И се усмихна.

— Имате право. Ако е съвпадение, касае се наистина за крайно невероятно съвпадение.

— Ами ако не е съвпадение? — попитах.

— Тогава трябва да се ориентираме към тезата, че става въпрос за среща. Някаква среща, която има връзка с нашия „Ангел“.

Тази идея ме накара едва ли не да подскоча от стола.

— Вие вярвате…

— Предполагам.

Хиляди въпроси застинаха на устните ми, но не можах да задам нито един. Към нас се приближи сервитьор. Останах с впечатлението, че търси мен, но се излъгах. Той се обърна към Бекас:

— На телефона, господин инспектор.

Бекас стана, като ми обясняваше, че в службата си е оставил телефона на хотела. Гледах го като ударен. Значи и Димодикос е на остров Миконос? Среща с „Черният ангел“. Постарах се набързо да направя връзка между отделните лица. Госпожа Аргирис е стара позната на Хазе. Димодикос е човек на германците по време на окупацията. Апергис беше убит, защото е видял във вилата в Психико нещо, което има връзка с „Черният ангел“. А човекът, който го беше убил, е шофьорът на Димодикос. Всички приличаха на танцьори, които играеха, въртейки се около един център — „Черният ангел“. А сега Аргирис и Димодикос се намираха заедно на Миконос. Дали си сътрудничат и се срещат, за да координират дейността си? Сътрудници или противници? Противници, които се срещат, за да си сътрудничат или… да направят компромис?

Нямах никакви факти в подкрепа на тази мисъл… Тя дойде внезапно, връхлетя ме настойчиво като вдъхновение. Наблюдавах Бекас. Гледах как се движат устните му, като говори, израза на лицето му, като замълчава, движенията му от време на време и ми мина през ума, че това бяха маниери на страшно притеснен човек. Най-сетне разговорът свърши и Бекас се върна нервиран на масата.

— Неприятни новини? — попитах.

— Много. Зает ли сте?

— Не.

— Ако искате, елате с мен.

Не го попитах повече. За първи път го виждах такъв. Той излезе от хотела, отстранявайки грубо някого, който влизаше, и спря едно такси, като застана пред него. Пъхна се вътре и аз едва успях да седна до него.

— Завий по улица „Патисион“ — каза Бекас.

— Нова история ли? — попитах.

— Шофьорът…

От думите, които произнасяше нервирано и накъсано, постепенно си съставих картината на случилото се. Ставаше дума за шофьора на Димодикос, този, който уби с колата си Апергис. Бяха го оставили да „избяга“, но го следели отблизо. Знаели къщата, в която се укривал. Последвали го, когато се прибирал през нощта, а на сутринта…

— Не излязъл — осведоми ме Бекас.

— Но нали е влязъл?

— Измъквал се е. Вземал е предпазни мерки, естествено. Обикалял е на различни места, като че е търсел някого. Тази сутрин не се е показал, нито отворил прозореца. Хората ми не отдали значение на този факт. Когато обаче и следобед положението не се променило, те се усъмнили, че може да е офейкал през неизвестен изход. Позвънили, а след това разбили вратата.

— И не го намерили.

— Лошото е, че го намерили.

Не разбирах.

— Мъртъв — рече Бекас. — Убит.