Айрис Йохансен
Дъщерите на Пандора (16)

Глава 15

— Тази превръзка е направена доста несръчно — каза Харли.

Тя вдигна поглед и го видя да се приближава.

— Погрижи ли се за него?

Той кимна, като все още не отделяше поглед от рамото й.

— Мили боже, трябваше ли да използваш цялата риза?

— Млъкни. Направих най-доброто, на което съм способна. Не можах да разкъсам проклетото нещо. — Всъщност беше изгубила толкова много сили, че едва беше успяла да се превърже. — Не чух изстрел.

— Счупих му врата. Създава много по-малко бъркотия от твоя нож.

— Нямах избор. Трябваше бързо да се отърва от него.

— Не те критикувам. Справи се много добре, особено като се има предвид, че те бяха двама, а ти си ранена.

— Не се дръж по този начин. Справих се добре, точка.

Той се усмихна.

— Да, така е. И тези си умения ли дължиш на братовчеда Марк?

— Той ме заведе в лагер близо до Цюрих, където обучаваха антитерористи. Тогава бях още на шестнайсет. Искаше да е сигурен, че ще оцелея във всякаква ситуация.

— И се обзалагам, че по-късно се е погрижил да придобиеш и опит.

Тя го изгледа спокойно, дори безизразно.

— Това не е твоя работа.

— Права си. Но тъй като трябва да се отървем от тези копелета, ще сметнеш ли, че е моя работа, ако запитам дали има и други трупове?

— Един във вилата. — Изкриви устни. — Беше много тромав и несръчен. Много повече от теб и Грейди, които все пак успяхте да влезете. Разбрах, че е вътре, само секунди, след като насили ключалката.

— И намери смъртта си.

Тя кимна.

— Извлякох трупа в мазето. Обаче не ми беше лесно да го убия, както беше с Фалбон. Той знаеше точно какво прави. — Направи пауза. — И имаше хлороформ със себе си. Молино ме е искал жива, по възможност.

— И ти се обади, предупреди Мегън и после побягна. Можеше да почакаш подкрепления. Бях във вилата ти пет минути, след като ми се обадиха.

— Щеше да е много лесно някой от тях да хвърли експлозив през прозореца. Пет минути? Отново си ме наблюдавал. Заповеди на Грейди?

— Не, собствена инициатива. Признавам, намирам способността ти да се справяш със ситуациите за очарователна. И не исках да си тръгна внезапно. Пристигнах в мазето прекалено късно, за да мога да се намеся. Ти вече тичаше сред гората, а хората на Молино бяха по петите ти. — Коленичи до нея и започна да сваля лошата превръзка. — Може ли? Мисля, че мога да се справя малко по-добре. Някога бях шофьор на линейка. Добър съм в обработката на раните.

— Обзалагам се, че е така. — Облегна се на ствола на близкото дърво. — Давай, покажи ми какъв експерт си.

— В коя област? Ще трябва да се огранича, защото не искам да те заслепявам. — Свали превръзката и подсвирна тихо. — Доста е грозно. Ще има нужда от няколко шева. По-добре да се върнем във вилата и да оставя Мегън да поработи над теб.

— Искаш да кажеш, че не можеш да се справиш сам? — Изкриви устни. — Не ме заслепяваш, Харли.

— Бих могъл да те зашия. — Разкъса блузата й на ивици и започна да превързва раната. — Но съм аматьор, а ти имаш красиви рамене. Бих се намразил, ако заради мен ти остане белег.

— Аз не бих се тревожила за това.

— Но аз — да. — Приключи с превръзката и седна на пети. — Може и да промениш решението си и да хукнеш след мен с мачете в ръка.

Тя потрепери.

— Не и с мачете. Мразя ножовете. И без това е достатъчно лошо да убиваш, а ножовете…

— Тогава вероятно би трябвало да се тревожа, че ще получа куршум? Какво облекчение! — Хвана я за ръката и й помогна да се изправи. — Трябва да се върнем. Можеш ли да вървиш?

Тя кимна и тръгна обратно по пътеката.

— Не стъпваш много сигурно — каза Харли след няколко минути. — Ще потъпчеш ли гордостта си, за да приемеш моята помощ? Вървиш прекалено бавно за мен. Искам да се върнем при Мегън и Грейди в това десетилетие.

— Копеле! — Тя спря и си пое дълбоко дъх. — Предполагам, че вече е прекалено късно да откажа помощта ти. Все пак, позволих да убиеш човек заради мен.

— Вярно е. Вярвам, че това е прецедент. — Хвана я нежно за ръката. — Обещавам, че няма да позволя това да ми завърти главата. Облегни се на мен.

„Докосването му е топло и успокояващо“, помисли си тя уморено. Той я караше да се чувства в безопасност. Много отдавна не се беше чувствала толкова сигурна. Отпусна се върху него и го остави да поеме по-голямата част от тежестта на тялото й.

— Ако ме оставиш да падна, ще ти прережа гърлото.

— Не, няма — засмя се той тихо. — Ти не обичаш ножовете.

 

 

— Имаш късмет, че раната е засегнала само плътта — каза Мегън, когато приключи с шевовете. — Макар че е достатъчно грозна. Ще ти остане отвратителен белег.

— Пфу! — каза Харли с присмехулно облекчение. — Радвам се, че оставих рамото й да бъде зашито от професионалист.

— Направих всичко възможно — каза Мегън, — обаче не мога…

— Той само се шегува — каза Рената. — Има странно чувство за хумор.

— Поне имам такова — измърмори Харли. — Братовчедът Марк е трябвало да се концентрира върху това, а не върху антитерористичното обучение.

Мегън гледаше ту единия, ту другия. Харли и Рената никак не си приличаха. Тя беше напрегната, Мегън едва ли не усещаше електрическите сили, които подхранваха енергията й. А Харли създаваше впечатлението, че е спокоен и отпуснат, той беше по-близо до хората. И все пак, Мегън усещаше нещо между тях… някаква връзка.

— Предишната превръзка беше добра, особено като се има предвид, че е правена в бойни условия — каза Мегън, когато приключи с рамото на Рената. — Ще трябва известно време да вземаш антибиотици и да не правиш резки движения, за да не разкъсаш шевовете, но ще се оправиш. — Смръщи вежди, когато докосна кръгъл бял белег малко над лакътя й. — Това изглежда като друга рана от куршум.

Рената кимна.

— Сирия. — Дръпна ръкава на блузата си и скри белега. — Не свърши ли вече? Трябва да изчезваме оттук. Не мисля, че хората на Молино имаха време да се обадят за помощ, но…

— Когато се върне Грейди — каза Харли. — Той се обади на приятелите си от ФБР. Ще изпратят „чистачи“ тук. Ще се срещне с тях в гората.

— Ако това ще помогне, мога да се обадя на Марк.

— Изкушавам се да те оставя да го направиш — каза мрачно Мегън. — Бих искала да се срещна с братовчед ти.

— О, Господи, тя вече не само изпитва нужда да те защитава, но се включва и майчинският й инстинкт — каза Харли. — Може би трябва да поговоря с нея, Рената.

— Млъкни! Ти нищо не знаеш. Тя е Слушател. Не може да се държи по друг начин.

Той направи гримаса.

— Извинете ме. Не съм запознат с нюансите на различните психични дарби. — Тръгна към вратата. — Мисля, че моето присъствие вече ви дойде в повече. Ще обиколя наоколо, за да съм сигурен, че сме в безопасност. Обадете ми се, ако имате нужда от мен. — Хвърли присмехулен поглед на Рената. — Ако това няма да нарани достойнството ви.

Не изчака отговор. Рената смръщи вежди, когато чу входната врата да се затваря след него.

— Той е такъв глупак.

— Не го мислиш всъщност — каза Мегън, докато й помагаше да закопчее блузата си. — Затова не го казвай.

Рената я погледна изненадана.

— Нима ми казваш какво да правя?

— Да. — Мегън се отдръпна назад и я погледна право в очите. — Мисля, че е време някой да го направи. Това, че си добра в убиването на хора, не означава, че не си непоносимо твърдоглава.

— Какво?!

— Чу ме. Ние се опитваме да ти помогнем, а ти не искаш да чуеш нищо. Искаш всичко да става така, както е удобно за теб. Да, изпитвам съчувствие към теб, но…

— Не искам твоето съчувствие. — Рената изгледа гневно Мегън. — Нямам нужда, който и да било да…

— Стой спокойно и тихо. Пет пари не давам какво искаш ти. Харли е прав, пропуснала си няколко урока, които биха те направили много по-човечна. Ти си изключително интелигентна и чувствителна, но, по дяволите, животът е много повече от това. Защити ме, защото мислеше, че се държа с теб по този начин заради дарбата си? Глупости. Не вярвам, че Книгата може да диктува или да обясни характера ми. Онова, което изпитвам, се дължи на душата ми, с която съм родена, и на хората, с които съм се срещнала през живота си. Майка ми, Филип… — Спря да говори и си пое дълбоко дъх. — Дори ти, Рената. Ти така ожесточено се отбраняваш, че ме боли, като си помисля за това. И реших да заложа на съчувствието, което просто ще трябва да приемеш. Разбра ли?

Рената не проговори известно време.

— Разбирам. — После по лицето й бавно се разля усмивка. — Всъщност, не. Никога преди не съм срещала човек като теб.

Мегън поклати глава.

— Само това ли ще ми кажеш?

Рената повдигна вежди.

— Нима очакваш да падна в прегръдките ти и да изплача душата си?

„Не, костелив орех като Рената няма да го направи“, помисли си примирено Мегън.

— Няколко искрени думи биха свършили работа. Такива, които да не изкривяват истината.

Рената се замисли.

— Добре, Харли не е глупак. Аз просто не… Не знам какво мисли той и това ме тревожи. — Изкриви устни. — Това достатъчно искрено ли е според теб?

— Поне е начало. — Направи пауза. — А сега, кажи ми: ще преследваш ли Молино с нас, или ще ни използваш, както и целия останал свят, за да се опиташ да го заловиш сама?

— Ще си помисля.

— Не, вече си мислила по въпроса. Искам отговор. Това е най-добрият начин. Признай го.

— Може би.

— Рената!

— Добре. — Усмихна се. — Ще направя огромно усилие… Ако Книгата не бъде пожертвана.

— Е, това много приличаше на вадене на зъб — каза Мегън.

— Не, не беше. Някой ден ще позволя на Марк да ти разкаже как е изгубил три зъба, докато е бил разпитван от талибаните. — Изправи се. — А сега трябва да прибера оборудването си, преди Грейди да се е върнал. Ползваме време, което ни е дадено назаем.

— Мога да го направя вместо теб. Ти трябва да почиваш.

— Никой, освен мен, не докосва оборудването ми. Мога да почивам и по-късно.

Тя тръгна бавно, внимателно към всекидневната. Мегън виждаше, че прави усилия, за да не залита и да не се препъва.

— Сега кой е глупакът? — запита тихо Мегън. — Никой няма да повреди скъпоценното ти оборудване.

— Но ти можеш да пострадаш. Някой като Харли може и да успее да избегне капаните, които съм поставила, но е опасно за всеки друг. — Хвърли поглед през рамо. — А не искам да събирам парчетата от тялото ти. Стой далеч от моите неща.

Мегън се запита колко ли са смъртоносни тези „неща“. Харли беше споменал, че електронното оборудване на Рената е достойно за Джеймс Бонд, обаче то очевидно беше и смъртоносен капан. По-добре беше да я остави да се справи сама. Мегън все още не беше получила от Рената всичко, което искаше — Книгата очевидно още не беше сменила притежателя си. Беше успяла да получи само обещание за сътрудничество и това трябваше да й е достатъчно засега.

А дали щеше да е достатъчно и занапред? Тази вечер бяха разбрали колко близо до тях е Молино. Те като че ли винаги бяха само с една крачка пред копелето.

Или дори още по-малко. Рената можеше да бъде убита тази вечер. А кой можеше да каже дали после нямаше да се впуснат по следите на Грейди, Харли и Мегън.

Време назаем, беше казала Рената. Господи, колко беше уморена от опитите си да избяга от сянката, която Молино хвърляше над тях. Затвори медицинската си чанта и се изправи. Върни се, Грейди. Време е самите ние да хвърлим малко сенки.

 

 

Грейди се върна във вилата на Рената след трийсет минути.

— Да вървим — каза настоятелно. — Изпратих Харли обратно в нашата вила да опакова багажа ни и да вземе колата. Трябва да изчезнем оттук.

— ЦРУ създадоха ли някакъв проблем?

— Не. Винъбъл съвсем ясно им е дал да разберат какво трябва да бъде направено. Харли обаче, докато претърсвал околностите, открил пресни следи от гуми в почвата пред мазето. Което вероятно означава, че мъжете са били четирима, а не трима. Шофьорът е видял какво е развитието на събитията и е потеглил веднага, след като е разбрал, че другарите му няма да се върнат. Което пък означава, че онова, което е знаел той, вече го знае и Молино. Знае, че сме с Рената, и ще има възможност да ни залови всичките, ако действа бързо. — Погледна Рената. — Ще дойдеш ли с нас?

Тя кимна.

— Идеята ми се струва добра. — Взе куфарите си и тръгна към вратата. — Веднага.

— Ето, това ми харесва. Абсолютно подчинение. — Грейди протегна ръка към чантата й. — Аз ще я нося. Ще вървим по-бързо.

— Никой не докосва нейните „неща“ — каза Мегън. — Очевидно могат да избухнат всеки момент.

— В този случай ще направя изключение — каза Рената. — Обаче ти много ще се разтревожиш, ако той се разлети на парчета. — Тръгна към вратата. — Къде отиваме?

— На летището. Ще вземем чартърен полет до Атланта. Успяхме да проследим последното обаждане на един от телефоните, които взех от хората на Молино. Кодът беше на Южен Тенеси.

— Мислиш, че Молино е там? — запита Мегън.

— Вероятно.

— Но ти каза, че той пребивава главно в Мадагаскар.

— Мястото е прекалено отдалечено от сегашните действия, ако остане там, няма шанс да получи онова, което иска. Молино сигурно вече е не само разочарован, но и много ядосан. Ако знае къде сме, със сигурност иска да ни убие по-скоро.

— А ние можем ли да разберем къде е той?

— Най-вероятно ще ударим на камък. Повикванията към номера на Молино вероятно са програмирани да се прехвърлят през половината номера от щата, за да не може номерът да бъде проследен. Помолих обаче Винъбъл да се опита да го открие. — Сви рамене. — Но може би ще е най-добре да заложим на чакането и наблюдението.

— Не — възрази Рената. — Трябва да го накараме да излезе от прикритието си. Знаеш, че той пак ще изпрати хора, Грейди. Никога няма сам да свърши черната работа. Как мислиш, че е издържал толкова дълго в подземния свят? Едмънд каза, че чувството му за самосъхранение е много силно, добре развито. Единственият път, когато се е показал, е била появата му при Едмънд. Мисля, че е бил отчаян, не се е надявал да открие Мегън. По онова време може би не се е надявал толкова да докопа Книгата, а просто е искал в нея да открие твоето местонахождение. Вероятно е мислел, че за него няма никаква опасност, а е горял от желание да причини огромна болка на един откачен.

Мегън ококори очи.

— Казваш, че вината за преследването на Едмънд е моя?

— Не, Молино и без друго щеше да изпрати някого да свърши мръсната работа. Просто нямаше да дойде самият той. След като е открил, че работиш в „Сейнт Андрюз“, нямал желание незабавно да сложи ръце върху Книгата и се е скрил обратно в дупката си. — Обърна се към Мегън. — Как се е държал с Едмънд?

— Беше възбуден, зъл, изпълнен с екстаз, че държи в ръцете си един откачен, както той мисли за нас.

— А отчаян?

Мегън се замисли.

— Да, усещаше се и някаква трескавост.

— Ето го отговора. Трябва да го докараме до нервна възбуда, да раздвижим кръвта му, да дърпаме струната на отчаянието му, да го дразним. Да го накараме да пожелае да се покаже.

— Сигурен съм, че ще ни кажеш как — отбеляза Грейди.

— Да. — Рената погледна Мегън. — Грейди мисли, че искам да те използвам като примамка за Молино. Че се опитвам да те манипулирам.

Мегън смръщи вежди.

— Но ти предложи самата ти да бъдеш примамката.

Рената сви рамене.

— Да, така беше.

— Запитай я. — Грейди гледаше Рената с присвити очи. — Нещо се е променило. И тя може би ще ти каже истината.

— Няма нужда да ме пита. — Рената се обърна към Мегън. — Играех си с теб.

Мегън отново ококори очи.

— Какво?

— Исках да съм сигурна. Молино иска да те види мъртва повече, отколкото иска Книгата. Майка ти е убила сина му. И той иска да убие дъщеря й. Молино губи разсъдъка си, когато стане въпрос за смъртта на сина му. Едмънд каза, че ще е истински фанатик по отношение на теб. В сравнение с теб, Книгата няма значение, тя е силно омаловажена. Да, той я иска, но не така силно, както иска теб. За да стигне до теб, той ще поеме рискове, които не би поел заради Книгата. Примамката не би била достатъчно добра. Трябва да го накараме да поеме този риск.

Мегън стисна устни.

— По дяволите, можеше да ми кажеш направо, вместо да се опитваш да ме манипулираш.

— Исках това да се случи — каза Рената простичко. — Виждах, че е достатъчно само да измисля сценария и че ти ще свършиш останалото. Ти обаче имаш силна воля и идеята трябваше да е твоя. За мен това беше повече от ясно. Винаги съм успявала да проумея правилно причината и следствието, както и да манипулирам ситуацията. Беше като един от проектите, които разработвам за компанията си. Нямаше да позволя Молино да те нарани. Аз просто не можех да бъда примамката.

— Очарователно — каза Грейди.

— Не бъди толкова самодоволен — каза Рената с неочаквана ожесточеност. — Нима мислиш, че това ми харесваше? Молино обаче е прекалено голяма заплаха. Трябва да се отърва от него. — Погледна Мегън. — Ти трябва да се отървеш от него.

— И това би оправдало всичко?

— Да. И ако имаш номера на Молино, можеш и сама да го накараш да се впусне след теб. Обади му се. Ядосай го, накарай го да побеснее.

— Млъкни, Рената! — каза Грейди.

— Виждаш ли, той не иска да те постави в опасност. — Направи пауза. — Има и нещо друго, което трябва да знаеш. От снощи насам е много лесно телефонът ми да бъде проследен. Прекалено лесно. Не мислех, че ще дойдат толкова скоро. Не бях готова.

Мегън ококори очи за трети път.

— Позволила си на хората на Молино да разберат къде си?

Грейди изруга тихо.

— Грейди се опитваше да застане на пътя ми. Той не искаше ти да поемеш никакви рискове повече. Реших, че ако опасността е по-близо, ще се наложи да действате. — Срещна погледа на Мегън. — Направих го, нали?

— И те простреляха.

— Направила съм леко погрешно изчисление.

— Защо ми казваш всичко това?

— Не обичам лъжите. Марк твърди, че те са необходими, но аз не исках да те лъжа. Човек лъже враговете си, а ти не си мой враг. Просто трябваше да те подтикна в правилната посока.

Мегън я гледаше втренчено, изпълнена с много и най-различни чувства. Гняв, разочарование и съжаление. Една част от нея искаше да разтърси Рената. Тя притежаваше онази особена егоистичност на децата, която се съчетаваше с превъзходния й ум и с онази проклета дарба. А може би тази егоистичност й беше втълпена, бяха я научили да бъде такава? Тя просто се опитваше да оцелее и изпълняваше дълга си по единствения начин, който й беше известен.

— Е? — Изражението на Рената издаваше бдителност и желание да се отбранява.

О, какво пък, по дяволите.

— Разбира се, ти ще дойдеш с нас. — Мегън тръгна към вратата. — Може и да не мислиш, че ще бъдеш картата, която ще накара Молино да се покаже, но имаме нужда от всяка помощ. Ти ми каза, че си също така Откривател. Майка ми някога успя да намери Молино. Ти може също да успееш. Освен това, у теб е Книгата.

— И тя вероятно би те пожертвала, за да я задържи — каза сухо Грейди.

— Може би. — Погледна Рената. Толкова много предизвикателство, ожесточеност и уязвимост. — Би ли го направила?

Рената мълчеше.

— Не знам. — Добави предпазливо: — Вероятно. Затова е по-добре да се погрижите да нямам избор.

 

 

— Пътуват обратно към Атланта — каза Сиена. — Качиха се на борда на самолета преди два часа. Идват право в ръцете ни.

Молино поклати глава.

— Много си нетърпелив. Няма да е толкова лесно. Обаче нещата, които си струват, никога не са лесни. — Усмихна се.

— Ще се радваш, когато това приключи, нали?

— Да — каза рязко и безцеремонно Сиена. — Цялата тази работа пречи на бизнеса. Съгласен съм, че Книгата си струва. Ако можем да използваме номерата на швейцарските сметки, ще сме се уредили до края на живота си. Ти обаче не можеш да мислиш за нищо друго, освен за Мегън Блеър. — Добави: — Питах се дали не би искал да се концентрираш изцяло върху нея и да ми прехвърлиш бизнеса за известно време.

— Амбиции, Сиена? — запита тихо Молино. — И след като убия кучката, вероятно ще открия, че ме няма никъде в твоята схема?

— Просто направих предложение — каза Сиена. Лицето му беше безизразно. — Става все по-трудно да държа това копеле Кофи Баду под контрол. Той има други купувачи за децата, а ти не му даваш парите достатъчно бързо, та да е доволен. Иска да се срещне с теб и да обсъдите нови договорни условия.

— Още пари.

Сиена кимна.

— А ти не искаш да си направиш труда. Нека аз да свърша работата.

Молино поклати глава.

— Кажи му, че ще се срещна с него следващата седмица. Уреди срещата.

— Ако ти се откажеш, той ще прекрати работата си за нас.

— И ти ще кажеш самодоволно: „Нали ти казах“. — След това си помисли, че това ще са последните думи, които Сиена би изрекъл: — Но аз няма да се откажа. Ще приключа с Мегън Блеър в следващите няколко дни.

— Как?

— Мисля. Тя иска да ме открие, така ли? Ще й позволя да го направи. Ще я накарам да лази на колене пред мен. — Оголи зъби в злорада усмивка. — Никога няма да повярваш, че майка й накара момчето ми да полудее, нали? Искаш ли да изнасилиш Мегън Блеър? Ще ти позволя да я имаш за една нощ, преди да й прережа гърлото. Дори ще те оставя да си поиграеш с нея, както направи с Гилъм. Не искаш ли възможност да докажеш, че съм глупак.

— Никога не съм казвал, че си глупак.

— Продължавай — каза Молино тихо. — Направи го. Предизвиквам те.

Сиена сви рамене.

— Щом настояваш. Ще се радвам да чукам кучката. Никога не съм се страхувал от неясни форми в мрака. Но първо трябва да я заловиш и да я доведеш тук жива.

— Не се тревожи. — Молино протегна ръка към мобилния си телефон. — Но имам няколко проблема. — Ще започна да ги разрешавам един по един.

 

 

Чартърният самолет, който бяха наели, кацна в Джорджия рано следобед. Кацнаха не на международното, а на малко частно летище северно от града.

— Трябва да действаме бързо — каза Харли, докато подаваше багажа на Рената. — Подкупих пилота да фалшифицира плана на полета в последната минута при Кенесо, Джорджия, обаче Сиена не е глупав. Щом знае откъде сме тръгнали, ще ни е проследил до финалната точка. Скоро ще бъде в града, в който сме пристигнали.

— Къде отиваме? — запита Мегън, докато вървеше след Харли и Грейди по пътеката между седалките.

— Далтън, Джорджия — каза Грейди. — Някъде около час по магистралата. Харли уреди да наемем къща извън града. Ще се настаним и ще чакаме.

— Ще чакаме какво?

— Развитие.

— Ще наблюдаваме и ще чакаме? — запита Мегън. — Не, Грейди. Мисля, че Рената е права. Трябва да го подтикнем да се покаже от прикритието си. Ще раздвижим нещата, ще направим едно-две телефонни обаждания.

— Страхувах се, че ще кажеш това.

— Рената каза, че трябва да накараме кръвта му да кипи. А е трудно да се направи, докато неговите хора ни преследват.

— По дяволите! Няма да се откажеш, докато не говориш с него, нали?

— Така е — отговори тя незабавно с надеждата, че отвращението й към Молино и неохотата да говори с него няма да проличат.

Мисълта да се изправи лице в лице с Молино предизвикваше шок и отхвърляне. Тя го познаваше интимно от епизода с Едмънд Гилъм и историята на Грейди за отношението му към майка й. Щеше обаче да е съвсем различно да се срещне с него.

— Съгласна съм, щом това ще помогне. И какво трябва да кажа?

— Импровизирай. Имаш добра интуиция и не се страхуваш да говориш онова, което мислиш. Сама ще измислиш нещо. — Погледна Рената. — А може би нашата малка приятелка ще ти помогне. Каза, че е изключително добра по въпросите на причината и следствието.

— Не бъди толкова смел — предупреди го Рената. — Ако ще оставим кучетата да тичат по дирите ни, трябва да си готов да я защитиш.

— Не ние, а ти искаш да пуснеш кучетата след нас — каза Грейди, докато слизаше по стъпалата. — След като тя се обади на Молино, ще я скрия някъде, където ще е в безопасност, докато всичко отмине.

Рената изсумтя доста неблагозвучно.

— Наистина ли мислиш, че тя ще ти позволи да го сториш?

— Престанете да говорите за мен, все едно че не съм тук — каза Мегън. — Ще постъпвам, както намеря за добре, Грейди. Никъде няма да се крия.

— Казах ти — измърмори Рената. — Господи, никога не съм мислила, че ще кажа тези думи на някого с толкова голямо задоволство.

— А ти престани да се държиш като самодоволно дете. — Мегън последва Грейди надолу по стъпалата. — Нека просто да побързаме. — Изравни се с Харли, който вървеше към тъмносин автомобил, паркиран в края на пистата. Каза му: — Иска ми се да съм далеч от тях. Те са като две котки, които вечно се бият за мишката.

Харли се усмихна.

— Въобще не е така. Те ще убият мишката. Грейди и Рената се карат, защото искат да опазят живота ти.

— Грейди — може би. Но Рената?

Той кимна.

— Тя може би се чувства длъжна да те използва, но съм сигурен, че е готова да жертва живота си, за да не попаднеш в ръцете на Молино. Не е така твърда, както й се иска да вярваме.

— Аз не мисля, че е твърда. — Тя от самото начало усещаше уязвимостта на Рената. — Понякога я съжалявам. — Настани се на предната седалка на колата. — А понякога ми се иска да я хвана и да я разтърся.

— Като по-малката сестричка? — запита той тихо.

Мегън направи гримаса.

— Нещо такова.