Рой Лебо
Колт Крийк (16)

Глава шестнадесета

Линк прескочи оградата и се озова в задния двор на „Розата“. През клоните на дърветата се виждаше бледата лунна светлина.

Луната все още не се беше вдигнала, а тъкмо изгряваше и от това всички сенки изглеждаха някак удължени и размити. От кухнята на „Розата“ се забелязваше мъждукащата светлина, която идваше от фенера. От бара Линк дочу звуци от пианата. Нощта беше тиха, нямаше вятър, нито едно листо не потрепваше. От време на време се чуваха прилепи — като летяха, крилата им издаваха специфични звуци, а понякога се чуваше как някой прилеп, заслепен от светлината на прозорец, да се блъска в него или в друг предмет и пак да поема по пътя си. Такава беше нощта — тиха и спокойна.

Линк постоя няколко минути, като само се оглеждаше и се ослушваше. И тогава видя, че някой стои на стълбите, които водят към кухнята. В първия момент си помисли, че това е Макдаф, но после се вгледа по-внимателно и на лунната светлина открои сребърна брада, прегъната надве и завързана с връвчица.

Той се отправи през двора към кухнята, а китаецът тръгна срещу него.

— Господин Лесли — каза старецът. — Ти дойде за нещо, ама се страхувам, че идваш прекалено късно.

— Къде е Макдаф?

— Там, където всички някога ще отидем. — Китаецът тръгна през двора, като правеше знаци на Линк да го последва.

Когато шерифът го настигна, старецът отвори паянтовата врата на тоалетната.

Вътре беше много тъмно и отначало Линк не видя нищо. Влезе по-навътре и започна да вика името на Макдаф — после ясно видя стъпалата на краката му да стърчат от дупката, пълна с урина и изпражнения. По всичко личеше, че гадовете са натискали главата му вътре, докато се удави.

Линк бутна стареца малко встрани, после се обърна, хвана краката на Макдаф и с усилие издърпа тялото му от тясната дупка. После извади тялото навън, придърпа го до помпата и отчаяно започна да дърпа ръчката. Върху покритите с нечистотии глава и гърди на Макдаф се изсипа силна струя вода. Китаецът стоеше като вцепенен и само наблюдаваше какво прави Линк. А той се наведе и отвори устата на Макдаф, изстърга насъбралата се от вътрешната страна мръсотия, почисти лицето още веднъж и изми бледите мъртвешки очи, които се бяха обърнали с бялото навън в тежката предсмъртна агония. Сега вече човекът беше чист.

Шерифът погледна трупа още веднъж, после клекна до него и затвори очите му. Направи знак към китаеца да напомпи още вода и изми ръцете си, после ги обърса в кърпата, която носеше на врата си.

— Иди да доведеш гробаря — каза той на стареца. — Кажи му, че тук има работа за него. А скоро ще има и още.

После се изкачи по стълбите на кухнята и влезе в „Бялата роза“.

Кухнята беше празна. Той мина по коридора, после влезе в голямата стая. Всички лампи бяха запалени и един човек, когото Линк познаваше с името Диксън, дрънкаше на пианото „Докато скитах из Джорджия“. Свиреше я с много бързо темпо.

Около двайсет-трийсет мъже седяха по масите и се наливаха с бира, а един дебелак с червени бузи танцуваше с глухонемите сестри. Човекът беше огромен — откъдето и да го погледнеш, изглеждаше пухкав — лицето му беше кръгло и бузесто, тялото — дебело и отпуснато. Имаше неприятен поглед. Носеше дълга кестенява коса, която падаше на рехави къдрици върху челото му. Беше облечен по чикагска мода — носеше костюм от качествена материя: огромни жълти квадрати на някакъв тъмен фон. Краката му бяха обути във високи кожени ботуши.

Беше добър танцьор — поне по-добър от момичетата. Непрекъснато подскачаше и се въртеше, често отмяташе глава назад, тропаше с кожените си ботуши и през цялото време сланините му се тресяха. Размахваше ръце във въздуха като истински актьор. Докато той се въртеше и се обръщаше на всички страни, Линк забеляза дръжката на пистолет, която се подаваше от джоба на панталоните му.

Копчетата на ръкавите на красивото му сако бяха мокри, а краят на ръкава му беше прогизнал с вода, вероятно от помпата на двора. Докато размахваше ръцете си и щракаше с пръсти, а после подскачаше напред-назад, нещо проблесна в ръкава му. Линк се досети, че това вероятно е бръснач и може би човекът беше много сръчен с него.

Докато се въртеше около момичето, сякаш тя беше загадъчна и елегантна красавица, Хенри Биси не даде никакъв знак, че е видял Линк, но всъщност го беше забелязал още щом се появи. По едно време, както се въртеше и подскачаше, той направи един жест, който насочи погледите на присъстващите към бара, където седеше Линк.

Шерифът обърна глава и срещна погледа на Коу.

Грамадният човек беше енергичен и сякаш искреше на светлината, така че на фона на тази картинка Били Коу изглеждаше мрачен и унил. Беше по-нисък от брат си Рийд, но имаше същото продълговато лице. То беше безизразно, сякаш беше издялано от камък и бледо като восъчно. Очите му бяха черни, но също изглеждаха безжизнени. На Линк му мина през ума, че дори очите на Макдаф, които видя преди малко, не бяха толкова безчувствени.

Беше облечен в елегантен син костюм, носеше черни ботуши, а от десния му крак висеше пистолет „Ремингтън“, 44-ти калибър.

Изглеждаше доста опасен.

В този момент на Линк му мина през ума, че в крайна сметка тези двамата имат всички шансове да го убият. Не че те ще се измъкнат без драскотина, но съвсем не бе невъзможно да го очистят.

А тези хора, които бяха останали в „Розата“ тази вечер, или бяха полудели, или пък бяха много жестоки, щом стояха и чакаха да станат свидетели на нещо наш наистина ужасно. В заведението настъпи тишина. Само Диксън не преставаше да блъска по пияното. Може би се страхуваше, че ако престане, може да си навлече гнева на Биси.

Били Коу проговори пръв.

— Как ти е името? — попита той Линк, като имаше предвид истинското му име. Мъжът имаше плътен глас.

— Ако ти кажа, ще се подмокриш — отвърна Линк.

Диксън престана да свири, а Били Коу извади пистолета си.

Направи това по много особен начин. Линк беше виждал само един човек да вади пистолета си така. Казваше се Рафиян. Движението беше много бързо и много просто. Коу просто дръпна пистолета, нагласи китката си и стреля. За това се изискваше много здрава китка, всичко това бе извършено за по-малко от половин минута, ако някой случайно отчиташе времето сигурно беше толкова, не повече от трийсет секунди.

Линк също измъкна пистолета си и простреля Коу в корема. Куршумът от „Ремингтъна“ засегна лявата ръка на Линк.

Къде беше Биси в този момент?

Но сега не биваше да отклонява поглед от Коу, иначе онзи щеше да го убие. Били седеше точно срещу бара. Лицето му беше абсолютно неподвижно. Той стреля още веднъж, но не улучи, защото Линк се хвърли на пода, и стреля. А после отново Коу. И този опит беше неуспешен, защото Линк се превъртя и избегна куршума. При това движение обаче удари в нещо левия си глезен. Кракът му май беше счупен. Той отново се прицели в Коу и стреля, но не го улучи. Чу се звук като от счупени мебели. Погледна натам и видя Хенри Биси — идваше срещу него и се хилеше. Вървеше и събаряше по пътя си маси и столове. Малък револвер проблясваше в ръката му.

Линк се прицели в Биси така както лежеше на пода, но не го улучи, тъй като огромният мъж се стовари на пода и разтресе кръчмата. Един куршум профуча точно край лицето на Линк. Въздушната струя опари окото му. Тогава той се обърна и видя Били Коу, застанал на колене върху бара, да го държи на прицел. Стискаше оръжието си с две ръце и се опитваше да не изпуска от очи Линк, но в кръчмата вече беше доста задимено от барута. Линк го простреля право в главата, задната част на черепа му се отлепи. Мозъкът му се размаза върху стената и махагоновия барплот и опръска всичко наоколо.

Още един куршум профуча и се заби в хълбока на Линк.

„Господи, този ми видя сметката“ — помисли си той.

Но все още можеше да се привлачи на едно коляно и докато Биси се изправяше, той се придвижи малко встрани. А онзи не спираше да стреля. Ушите на Линк заглъхнаха от екота на куршумите. Тогава той видя, че онзи се кани да стреля в един човек, който беше легнал на пода. Вероятно човекът се беше уплашил до смърт и беше решил да се предпази, като легне долу. Биси го простреля в гърба и вдигна глава, за да открие отново Линк. Видя го и стреля. Линк хвърли „Бисли“-то си и се опита да измъкне „Пийсмейкър“-а на Рийд Коу, но лявата му ръка не искаше да му се подчини.

Той отново се превъртя на пода, като се опитваше да се добере до печката, преди Биси да го е застрелял.

Чу как Биси се смее и го видя да се навежда под една маса, за да се придвижи и той до печката. Сега Линк успя да измъкне с дясната ръка „Пийсмейкър“-а и когато Биси дойде достатъчно близо, стреля в него.

Успя да го улучи и дори чу как куршумът се заби в тялото му, после се повдигна на здравия си крак и зачака Биси да се изправи лице в лице срещу него. Биси се изправи от другата страна на печката, тогава и двамата стреляха едновременно. Куршумът на Биси улучи „Пийсмейкър“-а на Линк. Оръжието хвръкна назад и удари Линк в лицето. Силата на удара беше доста голяма, така че заслепи дясното му око. Линк политна, но падна върху една маса и успя да се задържи върху нея. Усети, че от лицето му се стича кръв, и посегна към ботуша си, за да измъкне ножа. После избърса кръвта в ръкава си и видя, че този момент Биси се изправя зад печката. Куршумът на Линк беше отнесъл долната му челюст.

Биси се надигна, като не преставаше да мига, а от лицето му струеше кръв. Той се добра до пистолета си, вдигна го, прицели се и дръпна спусъка. Револверът само прищрака — бяха му свършили патроните. Мъжът изглеждаше странно. Кръвта беше обезобразила хубавия му костюм. Той тръсна ръка, за да извади бръснача, който щракна, докато се отваряше. Биси тръгна към Линк. Застана прав срещу него и всеки момент щеше да забие острието в тялото му.

Тогава Линк се наведе, втурна се към дебелака и заби ножа си в корема му. Мускулите на Биси се свиха, а Линк се възползва от момента и завъртя ножа в раната. После очите му отново бяха заслепени от стичащата се кръв и той само интуитивно дръпна дръжката на ножа си колкото може по-нагоре с всичката сила, която му беше останала. Тогава усети как оръжието на Биси го прободе отзад в лявото рамо.

Ножът на Линк помръдна малко по-нагоре. Той го завъртя още няколко пъти, после острието се счупи и вътрешностите на Биси се изсипаха върху пода.