Рой Лебо
Колт Крийк (11)

Глава единадесета

Линк се усмихваше, докато отключваше вратата на шерифския офис. Носеше вечерята на момичето. Двама мъже, по всичко личеше, че са обикновени безделници, подсвиркваха и подвикваха някакви закачки под прозорците на един публичен дом, който се намираше на улица „Пиърсън“. На път към офиса си Линк беше налетял на тях. Те забелязваха значката му. Когато им каза да млъкнат и да изчезват, единият от тях — дребен плешив човечец — измърмори нещо, което значеше да върви по дяволите. Линк не обичаше да удря хората с пистолета си — не за друго, ами не беше добре за оръжието. Беше срещал търговци на добитък, които често удряха с пистолетите си, обикновено 45-ти калибър, конете между ушите и после много се чудеха защо оръжията им стрелят накриво.

Затова предпочете да цапардоса мъжа с подноса, на който носеше храната на момичето. Вложи доста усилия и остана много доволен от резултата. При удара се чу смешен тъп звук. Мъжът се отпусна в ръцете на приятеля си и Линк още веднъж ги посъветва да млъкнат и да си вървят вкъщи. Те тръгнаха по пътя си, а той — по своя. Надяваше се, че за днес беше приключил със задълженията си. Братята Коу доста се бяха потрудили да научат жителите на Колт Крийк да се подчиняват и Линк им беше благодарен за това. Нямаше нищо против за няколко дни да играе ролята на способен шериф, а това предполагаше през нощта да се грижи за спокойствието на мирните граждани. Но значката щеше да бъде от полза повече за него самия, отколкото за жителите на града.

След като бутна вратата и влезе в офиса, той бе посрещнат от сърдити викове, идващи някъде от тъмните кътчета на долния етаж. Явно на затворничката не й допадаше много сегашното й място.

— Хайде, по-кротко — извика към нея Линк. — Хайде, млъквай, донесох ти вечерята.

Не й спомена обаче, че същата тази вечеря му беше послужила като средство да се справи с неколцина пияници.

— Пусни ме оттук, гадно копеле!

Грубият й език започна да му омръзва. Запали един фенер, който се намираше върху бюрото му, или по-точно върху масата, и на бледата светлина, която идваше от него, отиде до вратата и я отвори. Момичето се беше сгушило в края на килията. Погледна към слабата светлинка, която мъждукаше от фенера. Изглеждаше много уплашена и приличаше на малко коте.

— Хайде, по-кротко сега, ела да изядеш вечерята си.

Линк стоеше изправен до вратата и до него достигна миризмата на евтин парфюм. Тя наистина миришеше като уличница. Тази миризма на евтин парфюм се смесваше с друга — с тази на урина, явно момичето беше използвало кофата, която стоеше вътре точно за такива цели.

— Хайде, излез оттук и ела да се нахраниш.

Тогава тя стана и бавно тръгна към светлината на фенера. Забеляза на масата таблата с яденето и се настани на стола. Явно беше много гладна, защото лакомо се нахвърли върху храната, но с едното си око непрекъснато следеше Линк. По дяволите, чак сега се сети, че беше забравил да вземе прибори за хранене. Чувстваше се страшно неловко, като я гледаше как яде месото с пръсти. Линк се огледа наоколо за нещо, което би могло да свърши работа. Тогава тя погледна в таблата по-внимателно и извика:

— Каква е тая гадост? Всичко тук е станало на каша!

— Сигурно съм се блъснал някъде.

— Блъснал ли? Сигурно си пребил някого с това! Изглежда повече от ужасно. Проклета да съм, ако вкуся повече и хапка от тая гадост.

— Както желаеш — отговори Линк. — Но имай предвид, че и утре няма да излезеш оттук. Виж, съжалявам, че при удара всичко се смеси, но най-добре ще бъде, ако се опиташ да го изядеш. Мога да ти гарантирам, че нямам никакво намерение да ходя да ти вземам друга порция.

— Абсолютна гадост — рече момичето, наведе се над таблата и се изплю в нея. — Защо не го изядеш ти, а, шерифе?

Линк усети, че лицето му пламва, но се опита да запази спокойствие. Дръпна един стол и седна срещу нея.

— Как се казваш, госпожице? — попита той с тон, напълно подобаващ на сегашната му професия.

— Нанси Плам — отговори тя, а Линк реши, че това име никак не звучи зле. Беше напълно подходящо за закръгленото й лице и набитата й фигура.

— Но всички ми викат Нан Файтонджийката — добави тя с огромно задоволство. — Никой от мъжете в града не може да управлява впряг от четири коня по-добре от мен, а моите коне са едни от най-дивите по тези места.

— На колко години си, Нанси? — Според него, тя беше прекалено млада, за да си служи с такъв език. По всяка вероятност нямаше повече от деветнайсет, най-много двайсет.

— Това изобщо не е твоя работа — отвърна тя и плъзна по масата към него табличката с ядене. — Защо не изядеш тая помия? И, по дяволите, кога най-после ще ме пуснеш оттук? Трябва да товаря стока, а имам и определено разписание, което трябва да спазвам. Не мога да си седя тука просто ей така.

— Само работиш като водач на дилижанса или ти самата си собственичка и имаш личен интерес от цялата тази история?

— Имам интерес да работя, и то не малък, цели трийсет и пет процента.

Тя бутна стола си назад и се изправи:

— Какво ще кажеш да ти дам един малък подарък — десетдоларова монета, при това златна, а? Това си е добра сделка. Аз трябва да си върша работата, а досега не съм виждала шериф, който да обръща гръб на златото, а?

Линк се оказа напълно прав. Тя беше от момичетата, които идват много на запад, за да си изпробват късмета. Съдейки по акцента й, сигурно беше някъде от Мисури или от Канзас. Вероятно бе наследила някаква сума от майка си или от леля си, казала е сбогом на фермата, в която е израснала, и е тръгнала на запад, където можеше да се чувства напълно свободна да работи наравно с мъжете и да прави каквото си пожелае. Нямаше никакво съмнение, че някой я е учил да кара впряг и трябваше да й се признае, че се справяше доста добре. Много от мъжете не можеха да се мерят по сръчност с нея. А и с камшика работеше доста добре.

Линк забеляза, че затворът я плаши. Тази твърдоглава и опърничава Нан Файтонджийката май че за пръв път виждаше затвор от вътрешната му страна. Разбира се, той би могъл да я пусне. Тя му беше свалила шапката, а той я метна в калта заради това. Тя го удари, а той я тикна в затвора заради това. Бяха квит, не беше необходимо да я държи заключена тук през цялата нощ и да я плаши още повече.

— Ето — каза тя и метна на масата пред него десетдоларовата монета. — Това е много повече, отколкото можеш да изкараш ти с твоята честна професия. Сигурно и две седмици няма да са ти достатъчни да работиш, докато вземеш толкова. А сега ме пусни да си вървя.

Тя тръгна към вратата на офиса и мина толкова близо до него, че чак го докосна. Линк се ядоса, стана и тръгна към вратата, за да я спре. Този неин език наистина й спечели една нощ в затвора.

Протегна ръка и я хвана, но тя се извъртя много бързо, като котка, стрелна дланта си около кръста му и хвана дръжката на неговия „Бисли“. Линк моментално сложи ръката си върху нейната, за да й попречи да извади пистолета. Извърна се към нея, притисна я към стената и тя изпусна дръжката. Нададе писък, който изразяваше гняв, и започна да маха с юмруци във въздуха. Тази реакция беше напълно присъща за поведение на мъж.

Линк се опита да я удари, но тя се спусна към него и улучи точно момента, в който той разтвори юмрука си. Дланта му с все сила се залепи на бузата й. Ударът явно беше доста силен, защото главата й се отметна леко назад, а тя политна и се залепи на стената.

Момичето се плъзна по пода. Беше като заслепена. Клепачите й се движеха бързо. Линк се наведе към нея, прихвана я под раменете, поизправи я и я понесе. Токовете й се влачеха по земята.

Тази млада госпожица наистина си беше изпросила една нощ в затвора. Тя се съвзе напълно, когато я слагаше на твърдото легло.

— Оох — изпъшка тя и този звук постепенно се превърна в крясък — Ооо, не… — Гласът й беше толкова силен, че можеше да събуди и умрял.

Линк я просна върху леглото, метна се върху нея и притисна ръка към устата й. Той усети, че тя започна силно да го хапе и присви пръстите си, за да й попречи да го направи.

— Затвори си устата! — изкрещя той право в ухото й, така че нямаше никакъв начин тя да не го чуе. Но нямаше никаква полза. Тя се мяташе и го риташе, и изглеждаше толкова ядосана, сякаш се канеше да го убие. Вдигна ръцете си и се канеше да го издере целия.

В един момент Линк се оказа в особено трудна ситуация, тъй като усещаше, че използва прекалено много сила и направо може да я премаже, но от друга страна, трябваше на всяка цена да я накара да престане да крещи, защото, както беше започнала, щеше да събуди половината град и хората щяха да тръгнат да гледат какво става в затвора. Ситуацията беше толкова неудобна, че на него започна да му става смешно. Постепенно започна да се смее все по-високо и толкова се унесе, че тя за малко щеше да се измъкне от ръцете му.

Наистина трябваше да спре и да застане сериозно, както подобава на общественото му положение. Момичето не спираше да се мята и ако продължаваше да се движи по този начин, без да иска, Линк можеше да я нарани. Той нямаше нищо против по-грубите мерки за укротяване на момичетата и неведнъж беше използвал силата си в публичните домове. Още веднъж се затвърждаваше убеждението му, че най-добрата школа, през която може да премине един мъж, е школата на жените и бардаците.

Линк разтвори дланта си, но не я отмести от лицето й. Устата й беше напълно затворена, той неволно вдигна пръст и го притисна към едната й ноздра, така че тя отникъде не можеше да си поеме въздух.

— Задушавам се! — успя да изрече през зъби тя.

Продължи да се мята. Движенията й започнаха да стават съвсем хаотични. Все още се опитваше да рита и да го отблъсне от себе си, но вече беше значително по-слаба. Ударите й рядко успяваха да го улучат, а още по-малко — да му навредят. Очите й — сиви и огромни — отчаяно се взираха в неговите и молеха да й позволи да си поеме дъх. Той усещаше, че движенията й стават все по-слаби и по-слаби. После се наведе по-ниско над нея и тогава тя със сетни сили се надигна. При това движение меката й гръд докосна тялото му. Тя отново се опита да се извърне и да се измъкне от ръцете му, за да си поеме въздух. При това движение полата й се надигна и разкри белите й закръглени бедра. Линк усети миризмата на тялото й, която представляваше смесица от пот и евтин парфюм, а когато полата й се повдигна, той долови и специфичния мирис на интимните й части.

А долу, в панталоните му, пенисът му отдавна се беше втвърдил. Не, не, не беше честно, не биваше да се възползва от ситуацията…

По дяволите! Още утре братята Коу можеха да му видят сметката. Ако не утре, то със сигурност в някой от следващите дни. Защо ли не я освободи… Мислеше си да го направи и тъкмо се канеше да го стори, тя посегна за пистолета му и с това промени изцяло намеренията му.

Той отмести ръката си от лицето й и чу отчаяните, хлипащи звуци, които тя издаваше в стремежа си да си поеме въздух. Тогава се надигна, отиде до вратата на офиса и я отвори. Отвън на улицата се мяркаха неколцина мъже. Някои, силно почерпени, се бяха отправили към къщи, но едва успяваха да запазят равновесие, по-надолу пък други няколко товареха една каруца с дървен материал. Като че ли никой не беше чул крясъците на момичето, нито пък някой се канеше да й се притече на помощ. Улиците бяха много тъмни, трябваше да си напрягаш очите, за да успееш да различиш нещо. Управата на града би трябвало да направи нещо по този въпрос, като например да постави тук-там по стълбовете фенери. По две-три на всяка улица би било достатъчно, а и нямаше да струва повече, отколкото би могло да се отпусне. По всичко личеше, че старият Суейзи се занимавал главно с това да залавя дребни крадци. В тази ситуация той не би могъл да се справи. Толкова беше тъмно, че за да се заловят престъпниците, които действат през нощта, би трябвало да се извикат цяла дузина шерифи. Линк предположи, че мирните граждани на града през нощта се движат само по главната улица или пък просто не излизат от домовете си.

После той затвори вратата и я заключи. Приближи се до масата и загаси лампата, но промени намерението си, запали я отново, взе я и тръгна с нея към килията.

Момичето сега лежеше съвсем кротко върху леглото. Полата й все още беше събрана около кръста й и целите й крака бяха открити. Тя се вторачи в лампата, очите й изглеждаха огромни, а лицето й беше побеляло като платно.

— Моля те, остави ме — тихо проговори тя. — Моля те…

Гласът й беше глух, дрезгав, а тя изговаряше думите много бавно. Вече не се правеше на смелчага с несломим дух.

— Малко ще те обезпокоя — отговори й Линк. — А ако кажеш, че не ти харесва, аз веднага ще те оставя на мира.

После остави лампата на пода и започна да разкопчава ризата си.

— Моля те, не ми прави нищо — уплашено каза тя и се притисна колкото може по-плътно към стената.

Линк се облегна на касата на вратата, която в случая беше най-удобното място, където да се подпре, тъй като се канеше да си свали ботушите и чорапите. Проследи погледа й и разбра, че тя се взира в жълтата светлина на лампата. После отмести очи от нея и се вторачи в него.

А той през това време разкопчаваше колана, на който висеше пистолетът му, приближи се до леглото, зареди го и го остави на земята, точно под края на пружината. Беше доста далеч от нея, така че дори и да се опиташе, нямаше да може да го стигне. За ножа не се притесняваше, тъй като тя едва ли щеше да тръгне да рови в ботушите му, затова го остави там.

Тя бързо се отдръпна, когато Линк се приближи към нея, но това не промени намерението му и той започна бързо да сваля панталоните си.

После момичето закри лице с длани и се сви върху мръсното кафяво одеяло. Имаше красива коса, тъмна и лъскава. Той протегна ръка и погали главата й, като се опитваше да я предразположи и да й покаже, че смята да бъде нежен към нея, но тя все още потръпваше като уплашено животинче.

Тя измърмори нещо, но той не разбра какво му каза и попита:

— Какво казваш?

— Ами казвах — изхлипа тя в дланите си. Гласът й трепереше. — Ако… ако ми направиш нещо лошо, предупреждавам те, че приятелите ми ще те убият.

Тя се опитваше да изглежда спокойна, но той усети по гласа й, че все още е много изплашена.

— Те… те наистина ще те убият.

— Не, не вярвам да го направят — спокойно отвърна Линк. Така както си беше, съвсем гол, седна до нея на леглото. Пенисът му вече беше толкова възбуден, че изпъването на кожата му причиняваше болка. Но той беше твърдо решен да не прибързва, а да се държи нежно с нея, за да получи това, което искаше.

— Няма да го направят, защото няма да разберат за станалото. Отвън никой не може да те чуе. Повярвай ми, никой няма да научи, а и не е необходимо. Това е нещо лично, само между мен и теб.

Тя вдигна глава, лицето й беше обляно в сълзи.

— Моля те, недей да правиш нищо, моля те…

Тя започваше да повишава глас. Тогава той се надвеси над нея и й удари леко една плесница. Нямаше за цел да я заболи, а само да я накара да млъкне. И тя наистина престана да вдига шум. Само седеше, загледана в очите му, и дишаше толкова тежко, сякаш току-що беше пробягала няколко мили. После неволно очите й се спряха върху члена му.

— Виждала ли си някога възбуден член? — попита я Линк. — Според мен, досега не ти се е случвало подобно нещо.

Той се наведе и обви ръце около нея. Тя потръпваше като листо, което вятърът раздвижва накъдето си пожелае.

— Виж, целият е твой, ако искаш, можеш да го докоснеш… да си поиграеш с него. Може дори да го целунеш, ако желаеш.

— Моля те, господине…

Линк леко я притисна към себе си.

— Аз зная доста за тези работи, можеш да ми вярваш — каза той. — По дяволите, ти вече не си дете — вече си зряла жена, освен това не си от страхливите, щом си напуснала дома си и си дошла тук да се справяш сама с всичко.

С едната си ръка той започна да разкопчава копчетата на роклята й. Бяха много дребни и кръгли и той се справяше доста трудно, но беше упорит и едно по едно успя да ги разкопчае всичките.

Веднъж тя го докосна с малката си студена ръка, като се опитваше да го отблъсне, но той грубо блъсна ръката й и тя спря да се съпротивлява.

— Досега ти се държеше като малко дете, което си търси забавление. Да вървя по дяволите, ако не си чела книгите за Нед Бънтлин… Да, сигурен съм… после си дошла по тези краища, за да живееш свободно и разкрепостено…

Усети, че по ръката му закапаха едри сълзи. Тогава се наведе към нея и започна нежно да говори в ухото й.

— Но мисля, че ти искаш и други неща. Докато се борехме, аз усетих, че в теб гори някакво желание, дори усетих онази несравнима миризма, когато разтвори краката си. Онова сладко нещо между красивите ти крака също го иска, нали…

Той разкопча и последното копче и пъхна ръката си в пазвата й.

— Не, не прави това — каза тя.

Говореше толкова тихо, че той трябваше да напряга слуха си, за да я чува. Тя се опита да загърне роклята си, но той махна ръцете й от деколтето и започна бавно да гали гърдите й. А те бяха големи и тежаха в ръката му като узрели пъпеши. Започна да ги притиска малко по-силно. Тогава погледна към очите й — те бяха плътно затворени. В този момент тя приличаше на изплашено дете. След малко пръстите му напипаха зърната й, които бяха необичайно малки и нежни за такива големи гърди. Леко започна да ги пощипва.

— Престани! — Тя се обърна, посегна да го удари. Искаше да улучи ръцете му, за да ги махне от себе си. Линк сграбчи китките й, задържа ги, после ги хвана с една ръка, за да има една свободна. — Остави ме! — почти изкрещя тя.

Линк стисна китките й още по-силно. Тя започна да стене от болка.

— Постой спокойно още малко. — Тя отново се опита да се отдръпне от него, но той продължаваше да държи ръцете й. Разтвори изцяло роклята й и пред очите му се разкриха целите й гърди. На светлината на лампата те изглеждаха много нежни, виждаха се ясно малките им розови кръгчета и дребничките твърди зърна. Тя тихичко хлипаше.

Линк пусна ръцете й, сложи своите върху раменете й и започна бързо да смъква роклята й към кръста. Първо съблече лявото й рамо, после и дясното.

Големите й бели гърди леко се разклатиха, докато той я разсъбличаше. Когато насъбра дрехата й около кръста, Линк се облегна назад и постоя така известно време, за да я погледа.

А тя стоеше с наведена глава и леко потреперваше. Той обви ръката си около тялото й и я притегли към себе си.

— Не се притеснявай, миличка — каза й тихо и леко започна да докосва гърдите й. — Всичко това е само началото, нали разбираш… началото на нещо много приятно. — Той сложи длани върху едната от гърдите й и я стисна. — Виж колко е нежно това съкровище. Гладко е като коприна.

Наведе глава и долепи устни до твърдото зърно. Усети, че то започна да става още по-твърдо. Тя се опита да се дръпне встрани от него, но той я държеше здраво и я притегли още по-плътно до себе си. Вкопчи се в гърдата й като гладно бебе и започна леко да смуче меката плът. В продължение на няколко минути правеше това, после отвори устата си по-широко и започна да всмуква все повече и повече, след това започна леко да хапе малките зърна.

Тя непрестанно шаваше в ръцете му и говореше нещо. Линк малко се поизправи, но все още държеше в устата си зърното й. После погледна кръгчетата около зърната. Сега те бяха станали мораво червени.

— Добре ли се чувстваш, а?

Тя не отговори нищо. Беше вперила поглед в голите си гърди.

— Била ли си насаме с някое момче преди? Някой събличал ли те е така, играл си си е така нежно с тези палавници?

После хвана и другата гърда, разклати я леко и се вгледа в белотата й. Трудно можеше да откъсне поглед от тях.

— Знаеш ли, наистина си много красива жена.

Тя се раздвижи отново и се опита да освободи ръцете си, но той ги държеше здраво, все пак не ги стискаше много силно, защото не искаше да й причини болка. Тогава тя се поуспокои, а той се зае с гърдите й както допреди малко. Нежно ги ближеше, после започна да ги смуче, накрая пак се вкопчи като изгладняло бебе. Страстта му вече беше достигнала почти връхната си точка и той започна да хапе твърдите зърна доста силно.

Тогава тя постепенно се отпусна и започна да се притиска в него. Вече не се дърпаше, а дори притискаше гърдите си към устните му. Близо до устата си той усети, че сърцето й пулсира много бързо. Сега вече можеше да пусне ръцете й. Той го направи и се вкопчи с двете си ръце в гърдите й. Притискаше ги толкова силно, че тя започна леко да простенва. Въртеше зърната й между пръстите си много бързо и ги стискаше толкова силно, че за момент дъхът й спираше от болка. За момент тя обви ръце около раменете му, като че ли се канеше да го спре. Но не го направи. Отпусна ръце върху раменете му, после се притисна по-плътно, а когато усетеше болка, направо се вкопчваше в него.

— Искам да престанеш — каза тя, почти шепнешком. — Моля те.

Сега Линк пусна гърдите й, прегърна я и я притисна към себе си. Усещаше гърдите й, плътно прилепнали до своите. Вдигна ръка към главата й и зарови пръсти в косата й. После притегли лицето й към своето и нежно я целуна. Устните й бяха много меки и тя ги държеше затворени, както се целуват малките момиченца.

Линк я притисна толкова силно, че тя почти извика. Така устните й се разтвориха, той впи своите в тях и засмука влагата им, сякаш умираше от жажда. В началото тя започна да се съпротивлява, но постепенно се отпусна в ръцете му. Отвори по-широко устата си, така че той успя да вкара целия си език, усети зъбите й и сокът от вътрешната страна на устните й. Намери езика й и започна закачливо да го докосва и да го дразни. Тя промърка и го остави да прави каквото пожелае.

Линк продължи да я целува, докато я остави без дъх. После хвана раменете й и я бутна надолу да легне върху мръсното одеяло.

Макар че беше легнала, гърдите й си стърчаха, както и преди, съвсем леко, почти незабележимо се бяха отпуснали към двете страни на тялото й. Тя го погледна някак отнесено. Имаше вид като че ли беше пушила някаква замъгляваща съзнанието трева. Тя не се противи, когато той хвана ръката й и я сложи върху члена си да усети твърдостта му. Неочаквано тя здраво го стисна и обърна главата си, сякаш за да види какво прави.

— Харесва ли ти?

Тя не му отговори, просто продължи да лежи, като дишаше много бързо и тежко. Гледаше го такъв голям и твърд и стискаше силно малката си ръка. На върха му вече се беше появила малка влага, Линк докосна това място с пръст, след това бавно го придвижи към устата й.

— Оближи го! — нежно каза той.

След малко тя показа върха на езика си и облиза устните си.

Линк протегна ръка към долния край на роклята й и започна да го плъзга бавно нагоре по гладките й бедра, като в същото време леко повдигаше краката й нагоре. После започна да гали бедрата й, първо много нежно, а после все по-енергично, и накрая започна силно да ги стиска, така както беше правил с гърдите й.

Тя измърмори нещо и придвижи ръцете си надолу, за да го спре. Линк се подчини на желанието й. Хвана едната й ръка и я поднесе към устата си. После започна нежно да ближе дланта й. Ближеше я като коте.

След малко спря и отново започна да докосва краката й, като леко притискаше мускулите й, докато тя отново започна да мърка и накрая изпъшка от болка. После се зае да гали меката й кожа зад коленете. Много бавно и много нежно започна да плъзга ръката си все по-нагоре по вътрешната страна на бедрото й.

Нанси Плам не преставаше да шава върху тясното легло. Бедрата й потръпваха при допира на ръцете му. Постепенно стигна до черната лентичка, където жартиерите държаха чорапите й. На фона на черната коприна на чорапите краката й изглеждаха снежнобели. Цялата й плът сякаш блестеше. Всички нейни форми бяха закръглени, но под млечната белота и мекота мускулите й бяха съвсем ясно очертани.

Линк със задоволство забеляза, че тази авантюристка не се е освободила от всички атрибути на цивилизацията. Много жени, които се опитваха да докажат независимостта си, не носеха фусти под полите, но не и Нанси. Пръстите му се движеха все по-нагоре, той вече можеше да долови мириса на интимните й части.

Отпусна се върху нея и отново я целуна много нежно. Тя колебливо махна ръката си от члена му и леко го прегърна. Косата й вече беше напълно разрошена, а лицето й пламтеше. Когато той отново доближи лицето си до нейното, тя го целуна по бузата.

Линк я подържа в прегръдките си още малко, после целуна гърдите й и се плъзна надолу по тялото й, докато коленичи между краката й. Хвана ги зад коленете и започна да ги повдига. Спря едва тогава, когато те бяха свити почти на две. Коленете й бяха високо във въздуха, а токовете на ботушите й — върху кафявото одеяло.

После сложи длани върху коленете и бавно ги разтвори. Тя стегна мускулите си, за да не му позволи, но той тихо й прошепна:

— Недей, отпусни се… — и продължи да прави това, което беше намислил.

Под ръцете му краката бавно, много бавно се разтвориха. Линк видя, че мускулите по бедрата й са много напрегнати, мушна ръка под нея, леко я надигна и събра цялата й рокля около таза.

После пак седна и се загледа в нея.

Чувство на срам я беше обзело и тя лежеше с длани върху лицето. Опитваше се да се скрие от светлината. Големите й гърди с малки, щръкнали зърна леко се поклащаха от дишането й. Под събраната й рокля краката й седяха широко отворени, така че той можеше да види всичко.

Там, където краката й се съединяваха, имаше тъмен триъгълник от къдрави косми. Линк плъзна ръка по бедрата й, а когато стигна до края на този триъгълник, пъхна пръстите си в нея и я разтвори. Момичето изскимтя в дланите си, но не направи нищо друго.

Малките устни между краката й се отвориха с тих, лепкав звук и застанаха пред очите му като отворена рана — мястото беше розово, тясно, а от вътрешната страна беше много влажно, дълбоко и аленочервено.

Линк познаваше много мъже, които не биха докоснали интимните части на жена за нищо на света, макар и да бяха парфюмирани, и то не с евтин парфюм. Той лично нямаше нищо против миризмата на тези части. Нанси също си имаше специфична миризма и тази миризма за Линк беше по-скъпа от аромата на френски парфюм.

Той се наведе, за да целуне това място, и усети, че при допира на устните му тя се стегна. Почти не обръщаше внимание на това, просто се отпусна върху нея и задържа коленете й широко отворени. Пръстите му все така енергично работеха върху меката й плът. Той отвори устата си и я целуна така, както преди малко беше целунал устните й. Бавно, нежно, мина с език по ръба на малката раничка, като изсмука сока й.

Докато работеше така, момичето започна да мърка. Той продължаваше да държи коленете й като разтворена книга, ближеше и смучеше влагата, която излизаше от малката червена цепнатина. После започна да плъзга езика си все по-навътре в тялото й, а тя стенеше и се мяташе в ръцете му. Тогава той усети течност с нов вкус, това беше вкусът на вътрешността на тялото й, тази течност идваше някъде от много дълбоко. Това беше течността, която оправяше всички проблеми, тя щеше да спре сълзите на момичето, щеше да я накара да се почувства по-добре, да освободи напрежението й. Продължи да докосва нежното място с върха на езика си.

Линк вече усещаше болка в слабините — беше време да премине към последния етап. Хвана бедрата на момичето и ги задържа разтворени. Изправи се на колене, след това пусна единия й крак, за да хване члена си и да го насочи към процепа на тялото й. После бързо влезе в нея.

При влизането се чу мек звук и с върха на члена си Линк усети леко пропукване. Тя изпищя, но бързо закри устата с ръка. Беше се разделила с девствеността си и той беше целият вътре в тялото й.

Линк лежеше върху нея, облегнат на ръцете си, и гледаше лицето на момичето. Тя се взираше в него с широко отворена уста и очи и беше явно изумена от това, което става с нея в момента. Той раздвижи леко таза си, за да вкара и останалата част от члена си. После отново направи един тласък и усети, че влагата около члена му става все по-топла, а към основата му потече смес от тази влага и кръв.

— Недей — мъркаше тя — моля те, не прави това…

След тези думи той започна да я чука. Влизаше дълбоко в тялото й, блъскаше се в нейното и сякаш я разкъсваше. Тя извика още веднъж, а той придвижи члена си колкото е възможно по-навътре в нея.

— Причиняваш ми болка! Недей, чуваш ли… Боли…

Тя се опита да се съпротивлява, да го отблъсне от себе си. Линк усети миризмата на кръв и си припомни един подобен случай с едно момиче там някъде в планината… Но това беше много отдавна…

След малко, след като Линк беше прониквал все по-дълбоко в нея, след като вече се беше отпуснал върху нея и търсеше устните й, за да ги целуне, след като членът му — твърд, червен и влажен, разтваряше пукнатината между краката й все по-широко, а след това леко и ритмично се връщаше малко назад, и малко след като беше започнало всичко това, момичето започна да диша ритмично и все по-учестено, после звуците станаха по-бързи, по-отчаяни. Тя дишаше тежко, сякаш извършваше работа, изискваща много сили и напрежение. Тези звуци бяха доста далеч от онези на срам, които момичето издаваше в началото.

Тя вече не се съпротивляваше, нито пък се опитваше да го отблъсне от себе си.

Сега вече тя го притегляше все по-близо до себе си.

Обви ръцете си по-плътно около него и дори започна да впива нокти в гърба му. Той продължаваше да се движи, а тя го теглеше все по-близо и по-дълбоко в себе си. После той промени темпото и премина към много по-бавни и по-плавни движения и тогава тя извика:

— Ооо, господи! — И преметна крака около тялото му, за да го задържи в себе си колкото може по-дълго. После кръстоса глезените си около кръста му — така правеха повечето проститутки — и като че ли беше решила да го задържи така завинаги.

Настъпваше моментът за последната фаза.

Линк се повдигна, подиря се на дланите си и погледна надолу между двамата. Тя цялата беше мокра — а слабините й бяха обилно покрити с оная благословена влага, която те кара да се чувстваш в рая. Гениталиите й като че ли се бяха обърнали навън — тя беше аленочервена, а големината на процепа беше почти два пъти увеличена. После тя започна тихичко да пъшка:

— Оох… оох…

Удоволствието, което изпитваше Линк, бе толкова голямо, че почти приличаше на болка. В момента членът му представляваше единственото значимо нещо в целия свят. Започна да се движи по-бързо и по-бързо, забиваше члена си толкова дълбоко в нея, сякаш искаше да я убие с него, а нейните стенания и звукът от сливането на телата им направо го опияняваше.

И после настъпи най-хубавото.

Той здраво стисна зъби, за да не изкрещи, но не успя да задържи звука и така двамата едновременно извикаха, сякаш бяха малки деца, чудесно беше да прониква в нея и да излива в тялото й цялото си желание… Толкова беше хубаво, та чак болеше…

Той продължи още малко да се движи, като се наслаждаваше на влажните звуци, които телата им издаваха. Вече напълно се бяха слели…

— О, Исусе!… — прошепна той. Все още не беше излязъл от нея и леко помръдваше във влагата и топлината на утробата й. — Господи…

В този момент, което всъщност за него беше съвсем обичайно, Линк разбра, че обича момичето, което му беше подарило толкова много щастие и задоволство. Такъв подарък той отдавна не беше получавал. Нарече я „скъпа Нан“ и я целуна нежно по шията.