Реймънд Чандлър
Сбогом, моя красавице (30)

30

Лъскав черен бръмбар с розова главичка и розови петънца пълзеше, бавно по полираната повърхност на бюрото на Рандал, като опипваше наоколо с пипалца, сякаш проверяваше дали ветрецът е благоприятен за излитане. Поклащаше се леко, пълзейки като старица, натоварена с много пакети. Едно непознато ченге седеше на другото бюро и говореше безспир в старомодната фуния, така че гласът му звучеше като шепот в тунел. Говореше с полузатворени очи, а голямата му одраскана ръка на бюрото пред него стискаше между кокалчетата на първия и втория пръст горяща цигара.

Бръмбарът стигна края на бюрото на Рандал и продължи да крачи право във въздуха. Падна по гръб на пода, размаха няколко тънки, измъчени крачка плахо във въздуха и после се престори на умрял. Никой не му обърна внимание и той взе отново да размахва крачка, докато накрая не се изправи с труд по лице. Дотъркаля се бавно в един непознат ъгъл, запътен наникъде.

Полицейският високоговорител на стената съобщи за обир на Сан Педро, южно от Четиридесет и четвърта улица. Грабителят бил среден на възраст мъж с тъмносив костюм и сива филцова шапка, казват очевидците. За последен път го видели източно от Четиридесет и четвърта да тича, а после да се шмугва между две къщи. „Бъдете внимателни — каза говорителят. — Заподозреният е въоръжен с револвер, 32 калибра и току-що е обрал собственика на гръцкия ресторант на номер 3966 Южен Сан Педро.“

Глухо изщракване и говорителят увисна във въздуха, после се появи друг и зачете списък на току-що откраднатите коли с бавен монотонен глас, който повтаряше всичко по два пъти.

Отвори се вратата и влезе Рандал със свитък написани на машина листа пощенски формат. Прекоси чевръсто стаята и седна срещу мен на бюрото, като ми подаде някакви книжа.

— Подпиши четири екземпляра — рече той.

Подписах ги.

Розовият бръмбар стигна до ъгъла на стаята и пусна пипалца, за да намери подходящо място за излитане. Изглеждаше малко обезкуражен. Отиде по дюшемето към другия ъгъл. Запалих цигара и ченгето на телефона рязко стана и излезе от канцеларията.

Рандал се облегна на стола си, както винаги хладнокръвен, спокоен, готов да се заяжда или да любезничи според случая.

— Ще ти кажа някои неща, за да не ставаш повече жертва на случайни хрумвания. За да престанеш да хазяйничиш по целия район. И моля ти се, за бога, остави този случай на мира.

Почаках.

— Никакви отпечатъци в бърлогата. Знаеш коя бърлога имам предвид. Контактът е изтръгнат от щепсела, за да млъкне радиото, но може и тя да го е спряла. Съвсем очевидно. Пияниците обичат силна музика. Ако си си турил ръкавици да пречукаш някого, както си пуснал радиото, за да заглушиш изстрелите си, така може и да го изключиш. Но не е било така. При това вратът на тази жена е счупен. Тя е била мъртва, преди онзи да започне да лашка насам-натам главата й. Пита се, защо е започнал да блъска главата й насам-натам?

— Аз съм само слушател.

Рандал се нацупи.

— Вероятно не е усетил, че й е счупил врата. Бил е вбесен. Дедукция — усмихна се той кисело.

Изпуснах дим и го отвях от лицето си с ръка.

— Добре де, с какво го е вбесила? Голяма награда е платена навремето, когато са го арестували у Флориан заради обира на банката в Орегон. Наградата е изплатена на подставено лице, починало впоследствие, но семейство Флориан вероятно са получили своя дял. Малой може да го е подозирал. Може да е знаел дори. И сигурно се е опитвал да изтръгне признание от нея.

Кимнах. Заслужаваше едно кимане. Рандал продължи:

— Той само я е хванал за гушата и тя не е могла да се изплъзне от пръстите му. Ако го хванем, вероятно ще можем да докажем, че това е дело на неговите ръце, чрез разстоянието между отпечатъците. Може и да не успеем. Докторът прецени, че е станало снощи, сравнително рано. Във всеки случай по времето, когато се ходи на кино. Досега нямаме сведения, че Малой е бил в къщата снощи, от никой от комшиите. Но това сигурно е негова работа.

— Аха. Няма грешка, той е. Сигурно не е искал да я убива. Само дето не си знае силата.

— Това хич няма да му помогне — рече Рандал мрачно.

— И аз мисля така. Само искам да отбележа, че Малой не е тип на убиец. Убива, ако е натясно, но не и за удоволствие, за пари, а най-малкото — жени.

— Това от значение ли е? — запита той сухо.

— Може би ти знаеш достатъчно, за да прецениш кое е от значение и кое не. Аз не знам толкова.

Гледа ме толкова дълго, че полицейският говорител смогна да ни информира за обира в гръцкия ресторант в южната част на Сан Педро. Заподозреният бил вече задържан. По-късно се оказа, че е четиринадесетгодишно мексиканче, въоръжено с воден пистолет. Такива ми ти очевидци.

Рандал изчака говорителя да млъкне и продължи:

— Тази сутрин се сприятелихме. Нека си останем приятели. Прибери се у дома, легни си и си почини добре. Изглеждаш доста уморен. Остави на мен и на полицейския отдел да се занимаваме с убийството на Мариот, да намерим Малой Лоса и така нататък.

— Но аз получих хонорар от Мариот. И се провалих. Сега пък госпожа Грейл ме нае. Какво искате от мен — да се пенсионирам и да живея от спестяванията си?

Отново ме загледа.

— Разбирам те. И аз съм човек. Дават ви тапии и за какво ви са — да си ги окачите на пирони в канторите. От друга страна, всеки действуващ капитан, който ти има зъб, може да те съсипе.

— Но не и с Грейловци зад гърба ми.

Той се замисли. Неприятно му бе да признае, че дори и наполовина съм прав. Така че се намръщи и забарабани по бюрото.

— Виж как ще се разберем с теб — каза той след известна пауза. — Помъчиш ли се да ни пречиш, ще си имаш неприятности. Този път може да се отървеш. Не знам. Но лека-полека ще издигнеш край себе си такава стена от враждебност в този отдел, че ще ти бъде дяволски трудно да свършиш каквато и да е работа.

— Всяко частно ченге се сблъсква с това ежедневно, освен ако не се занимава само с разводи.

— Ама не може ти да се занимаваш с убийства.

— Изпя ли си песента? Изслушах те. Не си въобразявам, че ще свърша неща, които един огромен полицейски апарат не може да свърши. Ако имам някакви незначителни хрумвания, то те са си мои.

Той се наведе бавно през бюрото. Тънките му неспокойни пръсти забарабаниха като филизите пойнсетия по фасадата на дома на Джеси Флориан. Кремавосивата му коса лъщеше. Хладнокръвните му неподвижни очи гледаха право в мен.

— Да продължим. С това, което имаме да си казваме. Амтор е заминал. Неговата жена и секретарка… Не знае или не иска да каже къде. Индианецът също е изчезнал. Ще подпишеш ли жалба срещу тях?

— Не. Не мога нищо да докажа.

Изглеждаше облекчен.

— Жената казва, че никога не те е виждала. Що се отнася до онези две ченгета от Бей Сити, ако са такива наистина, това е вън от възможностите ми. Бих предпочел да не усложнявам нещата. В едно съм абсолютно сигурен — Амтор няма нищо общо със смъртта на Мариот. Цигарите с визитната му картичка са просто за заблуда.

— А д-р Сондърборг?

Той разпери ръце.

— Цялата банда е офейкала. Хора от прокуратурата ходиха дотам, без да вдигат много шум. Без изобщо да се обаждат в участъка на Бей Сити. Къщата била заключена и празна. Разбира се, те са влезли. Онези са се опитали набързо да почистят, но има отпечатъци, и то много. Ще ни трябва цяла седмица да обработим събрания материал. Работят в момента над един стенен сейф. Вероятно в него има наркотик или други неща. Предполагам, че д-р Сондърборг сигурно е регистриран, не тука, а някъде другаде, за аборти или лекуване на огнестрелни рани, операции за промяна на отпечатъците или за незаконна употреба на наркотици. Ако попадне под федералното законодателство, ще получим доста помощ.

— Той каза, че бил лекар.

Рандал сви рамене.

— Може и да е бил някога. Може и никога да не е осъждан. Има един, практикува медицина близо до Палм Спрингз сега, та той бе обвинен в търговия с наркотици в Холивуд преди пет години. Беше с двата крака вътре, но връзките му свършиха работа. Оправдаха го. Нещо друго да те безпокои?

— Какво можеш да ми кажеш за Брънет?

— Брънет е комарджия. Печели доста. И то по лесния начин.

— Добре — рекох аз и понечих да стана. — Има логика в това. Но с нищо не ни доближава до тази банда за скъпоценности, която уби Мариот.

— Не мога всичко да ти кажа, Марлоу.

— И не очаквам това от теб. Между другото Джеси Флориан ми каза, когато я видях за втори път, че някога е била прислужничка в дома на Мариот. И затова той й пращал тези пари. Има ли с какво да се подкрепи това твърдение?

— Да. В неговата депозитна касичка имаше благодарствени писма от нея.

Имаше вид, че ще избухне.

— А сега, за бога, няма ли да си тръгнеш да си гледаш работата?

— Добре се е погрижил за тези писма, какво ще кажеш?

Вдигна поглед и ме изгледа чак до върха на главата. После пусна клепачи до средата на ириса. Гледа ме така цели дълги десет секунди. После се усмихна. Днес се усмихваше ужасно много. Употреби запаса си за цяла седмица.

— И за това си имам теория. Ненормална е, но такава е човешката природа. Мариот поради начина си на живот е бил наплашен човек. Всички престъпници и комарджии са такива, повече или по-малко, а всички комарджии са суеверни — малко или много. Мисля, че Джеси Флориан е била талисманът на Мариот. Мислел си е: докато се грижа за нея, нищо лошо няма да ми се случи.

Извърнах глава и потърсих бръмбара с розовата главичка. Вече бе опитал двата ъгъла и сега се придвижваше печално към третия. Приближих се, вдигнах го в кърпичката си и го донесох обратно до бюрото.

— Гледай. Тази стая е на осемнадесетия етаж. И този мъничък бръмбар се е изкачил чак дотук, за да се сприятели с някого. С мен. Ето моя талисман.

Завих бръмбара внимателно в меката част на кърпичката и я тикнах в джоба си. Очите на Рандал бяха като палачинки. Устата му се движеше, но нищо не излизаше от нея.

— Чудя се чий талисман е бил Мариот.

— Не и твой, драги — гласът му бе злъчен и леден.

— Нито пък твой — гласът ми бе просто глас. Излязох от стаята и затворих вратата.

Слязох с директния асансьор до ул. „Спринг“ и излязох на предната тераса на градския съвет. Спуснах се няколко стъпала и отидох до лехите с цветя. Поставих внимателно розовия бръмбар зад един храст.

В таксито за дома се чудех колко ли време ще му е нужно, за да стигне до отдел „Убийства“ отново.

Изкарах колата си от гаража, обядвах набързо в Холивуд, преди да потегля за Бей Сити. Долу, на брега, бе красив, прохладен и слънчев следобед. Слязох от булевард „Аргело“ на Трета улица и отскочих до общинския съвет.