Реймънд Чандлър
Сбогом, моя красавице (35)

35

Отвъд лампите, отвъд ритмичното трополене и писъка на тромбйте на малките трамвай, отвъд мириса на гореща мазнина и пуканки, крясъка на деца и клакьорите на стриптийз представленията, отвъд всичко цареше само диханието на океана, ясно очертаващата се крайбрежна ивица и пенливият прибой на чакълестия бряг. Вече вървях почти сам. Глъчката отзвучаваше зад гърба ми, ярката, измамна светлина се стопи в неуверено блещукане. И тогава пред очите ми се проточи в морето и мрака неосветеният показалец на един черен кей. Тука ще да е. Завих да се кача на него.

Ред изникна от една каса в началото на кея и заговори от долу на горе.

— Добре. Продължаваш направо до стълбата. В това време аз ще я подгрея.

— Онуй ченге ме проследи. Онзи от залата за бинго. Наложи се да го спра и да му говоря.

— Олсон ли? Джебчийска история. Бива си го. Само дето от време на време вземе, че задигне нечий портфейл и го пусне в нечий джоб, за да има кого да арестува. Престарава се.

— Съвсем нормално за Бей Сити. Да тръгваме, че взе да ме хваща шубето. Ще вземе да се вдигне и мъглата. Не е кой знае колко, но може много да помогне.

— Ще се задържи достатъчно, за да изиграем прожектора — каза Ред. — Тия на палубата са с автомати. Ти тръгвай по кея. Аз идвам.

Стопи се в мрака, а аз поех по тъмните дъски, като се хлъзгах по покритата с рибешка слуз дъсчена облицовка. В далечния край имаше ниско, мръсно перило. В ъгъла се бе сгушила двойка влюбени. Тръгнаха си, като мъжът проклинаше.

Цели десет минути слушах водата да се плиска о стълбовете. Нощна птица изпърха в мрака, едно неясно сиво крило прехвръкна пред очите ми и изчезна. Някъде високо в небосвода забръмча самолет. После някъде надалеч изкашля мотор, изръмжа и зарева като половин дузина камиони. След малко звукът се поуспокои и заглъхна, после изведнъж престана да се чува.

Изминаха още няколко минути. Върнах се до стълбата и слязох по нея предпазливо като котка по мокър под. От нощта изплува тъмна сянка и нещо изтрополя. Един глас каза:

— Всичко е наред. Качвай се.

Качих се в лодката и седнах до него зад стъклото. Лодката се понесе по водата. Вече ауспухът й не издаваше никакъв звук, чуваше се само сърдитото бълбукане от двете страни на корпуса. Още веднъж светлините на Бей Сити се превърнаха в далечно сияние отвъд надигащите се враждебни вълни. Още веднъж ослепителните светлини, на „Кралска корона“ се плъзнаха от едната страна, сякаш корабът се кипреше като манекен на въртяща се платформа. И още веднъж бакбордът на кораба „Монтечито“ изникна от мрачния Тихи океан и бавният равномерен кръг на прожектора се завъртя около него като лъча на фар.

— Страх ме е — рекох аз внезапно. — Вкочанил съм се от страх.

Ред намали оборотите на лодката и я остави да се плъзга нагоре-надолу по вълнението, сякаш водата под нас се движеше, а лодката си стоеше все на същото място. Извърна лице и ме погледна.

— Страх ме е от смъртта и отчаянието. От мрачната вода и лица на удавници, от черепи с празни очни кухини. Страх ме е, че ще умра и че няма да намеря мъжа на име Брънет.

Той захихика.

— За малко да ме избудалкаш. Сигурно тези приказки те окуражават. Брънет може да е навсякъде. На всеки от двата кораба, в клуба си, далеч на изток, в Рено, по чехли у дома си. Нещо друго?

— Търся мъж на име Малой, огромен здравеняк, който преди известно време излезе от Орегонския щатски затвор след осемгодишна присъда за обир на банка. Криеше се в Бей Сити.

Разказах му цялата история. Казах му повече, отколкото възнамерявах. Трябва да е било заради очите му.

Накрая той се замисли, после заговори бавно и след всяка негова дума от устата му излизаха струйки мъгла. Навярно затова и думите му ми се струваха по-мъдри, отколкото бяха.

— Има нещо вярно в разказа ти. Но не всичко. Някои неща ги знам, за останалите и хабер си нямам. Ако този Сондърборг е укривал престъпници, търгувал е с марихуана и е изпращал юнаците да обират скъпоценностите на богати дами с истеричен блясък в очите, близо до ума е, че ще бъде дупе и гащи с градската управа, но това не означава, че те са знаели всичко, което върши, или че всяко ченге е знаело, че той е дупе и гащи с управата. Може Блейн да е знаел, а Хемингуей, както го наричаш, да не е. Блейн е лош, другият е просто упорито ченге, нито добро, нито лошо, нито подкупен, нито честен, изпълнен с кураж и достатъчно глупав като мен, щом смята, че работата в полицията е разумен начин да си изкарваш хляба. Този юнак психиатърът няма нищо общо с тази работа. Той си е купил протекция на най-добрия пазар, Бей Сити, и я използва, щом му се наложи. Никога не си сигурен какво е намислил човек като него и никога не можеш да разбереш какво тежи на съвестта му или от какво се страхува. Може пък и той да има слабости и от време на време да лапне по някоя клиентка. Тези богати дами са по-леки от книжни кукли. Така че идеята ми за престоя ти у Сондърборг е следната: Блейн е знаел, че Сондърборг ще се уплаши, като разбере кой си — и историята, която са разказали на Сондърборг, отговаря на тази, която той ти е разказал, че те били намерили да се мотаеш със замъглено съзнание, — а Сондърборг не е знаел какво да те прави и го е било страх както да те пусне да си вървиш, така и да ти види сметката. Защото, след като мине време, Блейн ще се отбие и ще поиска нови услуги от него. Та това е всичко около тази история. Просто така се е случило, че им се е паднала възможност да те използват, и те са го сторили. Блейн може да е знаел и за Малой. Струва ми се, че това не може да мине без него.

Слушах и наблюдавах бавното въртене на прожектора, както и пристигащото и заминаващо водно такси далеч надясно.

— Известен ми е начинът, по който преценяват нещата тез юнаци — рече Ред. — Ченгетата не че са тъпи, подкупни или груби, а си мислят, че униформата им дава известно предимство. Може и така да е било едно време, но вече не е. Твърде много умни глави ги превъзхождат. И така стигаме до Брънет. Той не управлява града. Не би си губил времето. Вложил е голяма сума да избере кмет, така че да не пречи на водните му таксита. Само да си пожелае нещо, и веднага ще му го дадат. Преди известно време един от приятелите му, адвокат, бе арестуван, защото карал пиян, но Брънет намали обвинението до невнимателно шофиране. Смениха регистъра на арестите, за да го подправят, а това също е углавно престъпление. Което ти дава ясна представа. Играта му е в хазарта, а всички престъпни игри са взаимно свързани в наши дни. Може самият той да търгува с марихуана, а може само да взима процент от някой друг, комуто е възложил бизнеса. Може да познава Сондърборг, а може и да не го познава. Но обирът на скъпоценности отпада. Помисли си за работата, която тези юнаци са свършили за осем хилядарки. Смешно е да си въобразяваш, че Брънет може да има нещо общо с това.

— Даа. Но не забравяй, че има и убийство!

— И това не е негова работа. Ако бе работа на Брънет, нямаше да намерите никакво тяло. Не можеш да си сигурен какво има зашито в дрехите на някой. Защо да рискуваш? Виж само какво правя аз за двадесет и пет долара. А какво ли не може да направи Брънет с толкова пари?

— Би ли наредил да убият някого?

Ред се замисли за момент.

— Възможно е. Вероятно го е правил. Но той не е престъпник. Тези гангстери са от нов тип. Мислим, че са от същите като старовремските касоразбивачи или наемни убийци. Устати полицейски комисари реват по радиото, че всички те били страхливи плъхове, че убивали жени и бебета и циврели за пощада само като видели полицейска униформа. Би трябвало да се запознаят по-добре с въпроса, вместо да се опитват да пробутват на обществеността тези дрънканици. Има пъзливи ченгета и пъзливи убийци, но дяволски малко на брой. А що се отнася до шефовете като Брънет, те не са се издигнали дотам чрез убийства. Издигнали са се с кураж и акъл, без да притежават груповия кураж на ченгетата при това. Но преди всичко те са бизнесмени. Каквото и да правят, правят го за пари. Също като останалите бизнесмени. Понякога някой им пречи много. Добре. Вън. Но те мислят доста, преди да го сторят. Защо ли, по дяволите, ти чета тази лекция?

— Човек като Брънет не би скрил Малой. След като е убил двама души.

— Не, не, освен ако съществува и друга причина освен парите. Да се връщаме ли?

— Не.

Ред тури ръце на кормилото. Лодката набра скорост.

— Не си мисли, че тези копелета ми харесват. Мразя ги до мозъка на костите си — рече той.