Георги Райчев
Мързеливското лозе

Една лисица търсеше скришно място да си направи там дупка и да скрие малките си.

Търси Лиса тук, търси там, най-сетне намери буренясало лозе, неорано и некопано от години.

— Охо — рече тя, — познавам това лозе: то е на най-големия мързеливец в селото. Ще доведа лисичетата си, ще си живеят тук по царски!

Изкопа Лиса дупка, доведе лисичетата си и се разположиха безгрижно.

Но веднъж лисичетата съгледаха от дупката, че в лозето дойде някакъв страшен човек, с големи мустаци и лула в устата. Той заобиколи отвред лозето и рече:

— Пущината, много е обрасло с бурени… Ще трябва утре да дойда, да го прекопая!

Човекът постоя още малко, погледа и си отиде.

Вечерта лисичетата посрещнаха майка си разтревожени.

— Мамичко, днес идва тук един страшен човек, с големи мустаци и лула. Каза, че утре щял да дойде на лозето, да го прекопае.

— Аха, дядо Трак ще е бил, господарят на лозето. Не бойте се, деца, той само така приказва. Много е ленив дядо Трак, за да седне лозе да копае! — отвърна им лисицата весело.

Мина, какво мина, ето ти го пак иде човекът. Огледа лозето и пак си рече:

— Е, не може така — ще изсъхне хубавото ми лозенце. Утре вече ще докарам ралото, да го изора!

И пак си отиде.

Вечерта лисичетата посрещнаха майка си още по-изплашени.

— Мамо, страшният човек пак идва. Каза, че утре вече ще докара ралото, да изоре лозето. Да бягаме! Ще ни убие!

— Стойте си, деца, на мястото! Лъже дядо Трак — няма рало да подкара той, лозе да оре!

Но ето че и трети път дойде човекът. Заобиколи пак лозето от вси страни, спря се, извади лулата си от уста, мисли, мисли и продума:

— Няма да я бъде тази работа: нито прекопах лозето, нито го изорах. Но утре вече ще дойда рано, ще изтърся лулата си в тревата, ще я запаля, да изгорят бурените. Подире ще видим какво трябва да правя…

Прибра се вечерта лисицата. Лисичетата пак й обадиха какво се е заканил страшният човек.

Скочи тогава Лисанка изплашена.

— Бре, бягайте, дечица, да бягаме! Щом така е казал дядо Трак — може наистина да го запали, за това не се иска работа!… Пуста пък и аз — защо ли ми трябваше на ленив човек в лозето къща да си правя!