Пол Дохърти
Дверите на ада (18)

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

В този роман е описана обсадата на Халикарнас от Александър в края на лятото на 334 г. пр.Хр. Някои историци твърдят, че градът бил превзет не за седмици, а за дни и че битката била яростна и кървава. Мемнон, Ефиалт и Оронтобат били предпазливи и хитри командири: надявали се, че Александър ще изтощи войската си, опитвайки се да превземе високите стени на Халикарнас, че никога няма да успее да превземе града или дълбокото му пристанище. Александър отишъл да разгледа укрепленията, но се наложило да се оттегли набързо. Надявал се да завземе пристанището на Минд, но останал разочарован. Очевидно търсел някаква слабост в защитата на Халикарнас и редовно местел обсадните си машини на различни места. Трябвало да се справя и с внезапните нападения на войските на Мемнон, които нанесли значителни загуби на македонската армия. Последната голяма битка пред градските стени е подробно описана от очевидци. Когато успял да влезе в града, установил, че той е подпален.

Връзката на Александър с царица Ада тук е предадена достоверно, затова се съмнявам тя да е била виновна за пожара, унищожил града й. Подозирам, че той е бил запален, когато персите са се изтеглили в крепостите на пристанището. Именно бързият успех на обсадата, внезапните нападения на Мемнон и пожарът, избухнал точно преди Александър да влезе в града, са в основата на моя разказ. Мемнон и Ефиалт знаели, че не бива да нападат Александър на открит терен, но и двамата нарушили това правило при Халикарнас, за което Ефиалт платил с живота си. На няколко пъти, ако не била Старата гвардия на Александър, македонската войска щяла да бъде унищожена. Единственото обяснение за тактиката на Мемнон, бързото падане на града и последвалият пожар е, че Александър е имал нещо като „пета колона“ в Халикарнас, с която Мемнон и Ефиалт не са успели да се справят. Трябвало да се разправят с външния враг, преди да се обърнат към вътрешния. Според всички военни теории Мемнон и Ефиалт изобщо не е трябвало да отварят портите на Халикарнас и да се впускат в отчаяна контраатака. Най-подходящата съвременна аналогия е екипаж на танк, който напуска машината, за да върви пеш и да стреля с пистолети. Обсадата била тежка, както съм я описал, а проявата на двамата пияни македонци, които предизвикали нощна битка от чисто перчене и под въздействието на алкохола, е описана от Ариан и други автори.

Медицинските теории и леченията, споменати в романа, се основават на откъси от съчиненията на Хипократ от Кос и на други източници. Гръцките лекари може да не са осъзнавали цялата сложност на човешкото тяло, но били ревностни наблюдатели. Лекари като Теламон пътували из целия познат свят и придобивали знанията си от различни източници — всъщност, прототип на Теламон е един от лекарите на Александър, Филип.

Политическата аксиома, че когато има борба за власт, интригите процъфтяват, шпиони и убийци пътуват от лагер на лагер и широко се използват тайнописи, е доказана от много източници. Методът „скютале“ е описан от Тукидид, Плутарх и Ксенофон, докато в съчинението си „За отбраната на крепостите“ Еней Тактик посвещава цяла глава на криптологията. Подреждането на азбуката в квадрат със страна пет е основа на модерната криптология, но е важно да споменем, че тази система се нарича Квадрат на Полибий на името на гръцкия автор Полибий, който я споменава в глава X на своите „Истории“.

Александър е многолика фигура, изменчив като хамелеон. Бил отличен актьор, който умишлено заблуждавал и неприятеля, и собствения си двор. Направил го при Граник, както и при блестящо проведената обсада на Халикарнас. Според Хегел е една от най-великите личности в историята, преминаващ през нея като комета. Животът и подвизите му продължават да ни вълнуват и сега, хиляди години след смъртта му: Той е бил силно повлиян от родителите си; отношенията му с тях могат да се окачествят като смесица от любов и омраза. Бил е силно привързан и към Филип, и към Олимпиада, но постоянната вражда между двамата имала своето отражение върху психиката му. През по-голямата част от живота си, Александър се опитвал да излезе от сянката на баща си и да се освободи от влиянието на майка си. Опитът на Филип да ожени Аридей и тайната намеса на Александър са истина. Това довело до остър конфликт между Филип и Александър и подтикнало Олимпиада да премахне по-бързо бившия си съпруг.

Александър бил грък, който искал да бъде персиец. Човек, вярващ в демокрацията, който можел да упражнява по-подчертано единовластие от който и да било император. Можел да бъде щедър, да проявява разбиране и да прощава, но настроението му се променяло бързо и бил в състояние да бъде и жесток, и безмилостен. Съдбата на Тива и на гръцките наемници след битката при Граник доказват тъмните страни в нрава му. Доверчив и невинен, Александър бил склонен да приема живота като едно голямо приключение, но същевременно можел да прояви по-голямо лукавство от баща си Филип и по-голяма отмъстителност от майка си Олимпиада, а военните проблеми приемал като задачи, които трябва да реши.

Бил верен приятел, спазвал дадената дума. Имал слабост към поезията и драмата, особено към „Илиада“-та на Омир, а благодарение на учителя си Аристотел, проявявал задълбочен интерес и към естествените науки. Бил склонен към суеверие, достигащо до невроза, но при Халикарнас проявил зашеметяваща лична смелост. Геният му като военачалник и водач надали е надминат и досега, но същевременно той е бил склонен и към самоирония, и към смирение.

Слабостта му към пиенето е била предмет на множество спорове. Някои авторитети, като Квинт Курций Руф например, го представят като пияница, склонен към убийствени пристъпи на ярост. Аристобул, негов близък приятел, цитиран от Ариан, твърди, че Александър пиел не толкова от пристрастяване към виното, колкото от желание да споделя слабостите на приятелите си. Той със сигурност е бил великолепен актьор: обичал да заблуждава приятели и врагове и често използвал пиршествата си, за да направи съобщенията си. Имал пристъпи на тревожност, но вероятно те се дължали на страхове от детството, защото личната му смелост била изключителна. Обичал да се шегува с приятелите си и понякога стигал твърде далеч, особено с Птолемей и Клит.

Така или иначе, Александър е имал своите слабости и виното ги е вадело на преден план! Може би това е едно от обясненията за непреходната му привлекателност — не само големите му победи и подвизи, но и личността му, която на моменти въплъщава най-лошите и най-добрите черти на човечеството.