Кен Фолет
Устоите на Земята (43)

III

Панаирът на вълната в Шайринг беше по-голям и по-добър от всякога. Площадът пред енорийската църква, където провеждаха пазарите, екзекуциите, както и ежегодния панаир, беше претъпкан от щандове и хора. Вълната бе главната стока, но имаше изложено за продан от всичко, което можеше да се купи и продаде в Англия: лъскави нови мечове, красиво резбовани седла, тлъсти прасенца, червени ботуши, кейк с джинджифил и сламени шапки. Докато Уилям крачеше из площада с епископ Уейлрън, пресмяташе на ум, че пазарът щеше да му донесе повече пари от всякога. Но това не го радваше.

Още се чувстваше ужасно унизен след поражението си при Кингсбридж. Очаквал бе, че ще нахлуе без никаква съпротива и ще запали града, но бе загубил хора и коне, и го бяха отблъснали, без да постигне нищо. Най-много го вбесяваше това, че строежът на стената бе организиран, както разбра, от Джак Джаксън, любовника на Алиена — същия, когото бе искал да убие.

Не беше успял да убие Джак, но все още бе решен да си отмъсти.

Уейлрън явно също мислеше за Кингсбридж.

— Още не знам как успяха да построят стената толкова бързо — рече той.

— Вероятно не беше кой знае каква стена — отвърна Уилям.

Уейлрън кимна.

— Но съм сигурен, че приор Филип вече я укрепва. На негово място бих я направил по-здрава и по-висока, бих вдигнал барбикан и назначил нощна стража. Край с набезите ти срещу Кингсбридж.

Уилям беше съгласен, но все пак възрази.

— Мога да го подложа на обсада.

— Това ще е съвсем друго. Кралят може да си затвори очите за един бърз набег. Продължителна обсада, през която гражданите могат да известят краля и да го помолят за защита… Може да се окаже неудобно.

— Стивън няма да тръгне срещу мен — настоя Уилям. — Трябвам му.

Спореше, но не убедено. Смяташе в крайна сметка да отстъпи пред логиката на епископа. Но не искаше да е толкова лесно за Уейлрън, за да се почувства малко задължен към него. Тогава Уилям щеше да поднесе молбата си, която толкова глождеше ума му.

От тълпата към тях пристъпи мършава грозна жена, която буташе пред себе си хубаво около тринайсетгодишно момиче, сигурно дъщеря й. Майката смъкна горницата на тънката рокля на дъщеря си, за да покаже малките й недозрели гърди.

— Шейсет пенса — изсъска дъртата.

Уилям усети възбуда в слабините си, но поклати глава за отказ и я подмина.

Детето-курве му напомни за Алиена. Беше още почти дете, когато я изнасили. Случило се бе преди близо десет години, но още не можеше да я забрави. Може би никога вече нямаше да я има. Но все още можеше да попречи на някой друг да я има.

Уейлрън изглеждаше умислен. Като че ли изобщо не гледаше къде върви, но хората се присвиваха встрани от пътя им все едно, че ги беше страх да се докоснат до черното му расо. След малко проговори:

— Чу ли, че кралят е взел Фарингдън?

— Бях там.

Беше най-решителната победа от цялата дълга гражданска война. Стивън беше пленил стотици рицари и много въоръжение, и беше изтласкал Робърт от Глостър чак в западния край на страната. Победата бе толкова критична, че Ранулф от Честър, стар противник на Стивън на север, беше положил оръжие и се беше заклел във васална вярност на краля.

— Сега, след като Стивън така добре се е подсигурил, няма да търпи бароните му да водят частните си войни.

— Може би — отвърна Уилям.

Зачуди се дали сега бе моментът да се съгласи с Уейлрън и да постави молбата си. Но беше притеснен. С нея щеше да разкрие отчасти душата си, а мразеше да го прави пред толкова безскрупулен човек като епископа.

— Налага се да оставиш Кингсбридж на мира, поне за известно време — продължи Уейлрън. — Имаш си панаира на вълната. Все още си имаш неделния пазар, макар и да е по-слаб от преди. Имаш си търговията с вълна. И имаш най-плодородната земя в графството, пряко под твой контрол или работена от арендаторите ти. Моето положение също е по-добро от преди. Сложих владенията си в ред, повиших доходите. Построих замъка си. Става все по-малко нужно да се воюва с приор Филип — в същото време, когато става и политически опасно.

По целия пазар хора приготвяха и продаваха храна, и въздухът бе изпълнен с миризми: супа с люти подправки, пресен хляб, сладкиши, варен бут, пържен бекон, ябълков пай. На Уилям му призля.

— Да идем в замъка — предложи той.

Двамата напуснаха пазарния площад и се заизкачваха по хълма. Шерифът щеше да им поднесе обяд. При портата на замъка Уилям се спря.

— Може би сте прав за Кингсбридж.

— Радвам се, че го разбираш.

— Но все пак искам да отмъстя на Джак Джаксън и можете да ми го дадете, ако пожелаете.

Уейлрън вдигна красноречиво вежда. Изражението му подсказваше, че е любопитен да чуе, но не се смята задължен за каквото и да било.

Уилям продължи:

— Алиена е подала прошение за разтрогване на брака й.

— Да, знам.

— Какъв ще е изходът според вас?

— Изглежда бракът изобщо не е консумиран.

— Това ли е всичко?

— Вероятно. Според Грациан — учен мъж, с когото лично съм се срещал, всъщност — това, което съставя един брак, е взаимното съгласие на двете страни. Но той също така твърди, че актът на физическо сливане „допълва“ и „усъвършенства“ брака. Изрично изтъква, че ако мъж се венчае за жена, но не се сношава с нея, а след това вземе втора жена, с която се сношава, то от двата брака валиден е вторият, сиреч консумираният. Очарователната Алиена несъмнено ще е споменала това в прошението си, ако е получила добър съвет, какъвто предполагам, е получила от приор Филип.

Цялата тази теория изнервяше Уилям.

— Значи ще получат разтрогване.

— Освен ако някой изтъкне аргумент срещу Грациан. Всъщност има два такива: един теологичен и един практически. Теологичният аргумент е, че определението на Грациан омаловажава брака на Йосиф и Мария, тъй като е неконсумиран. Практическият аргумент е, че по политически причини или за да се слеят две собствености, е твърде обичайно бракове да се уговарят между две деца, които са физически неспособни за консумирането му. Ако невястата или младоженецът умре преди половото си съзряване, бракът би трябвало да се обяви за невалиден според определението на Грациан, а това може да доведе до неприятни последствия.

Уилям така и не можеше да разбере засуканите теологични увъртания, но имаше много ясна представа как се уговарят бракове.

— Което значи, че може да се реши и така, и така.

— Да.

— А как ще се реши зависи от това кой ще окаже натиск.

— Да. В този случай няма нищо като последствие — никаква собственост, никакви проблеми с васални права, никакви военни съюзи. Но ако е заложено нещо повече и някой — архидякон, например — наблегне на аргумента против Грациан, вероятно биха отказали разтрогването. — Уейлрън го погледна разбиращо и Уилям потъна вдън земята от срам. — Мисля, че се досещам какво ще ме помолиш сега.

— Искам да се противопоставите на разтрогването.

Уейлрън присви очи.

— Така и не мога да разбера дали обичаш тази нещастна жена или я мразиш.

— Не — отвърна Уилям. — И аз не мога.

 

 

Алиена седеше на тревата в зеления полумрак под дебелия бук. Водопадът ръсеше капки като сълзи по скалите в нозете й. Това беше полянката, където Джак й беше разказвал всички онези истории. Това бе мястото, където й беше дал онази първа целувка, толкова леко и бързо, че се беше престорила, че не се е случило изобщо. Тук се беше влюбила в него и бе отказала да го признае дори на себе си. Сега с цялото си сърце съжаляваше, че не беше му се отдала още тогава, да се омъжи за него и да роди децата му, за да може сега да е негова жена, каквото и друго да се намесеше в живота им.

Полегна на тревата, за да си отдъхне. Беше в разгара на лятото, топло и тихо. Тази бременност бе толкова тежка, а й оставаха още поне шест седмици. Мислеше, че може би носи близначета, само че усещаше ритане само на едно място, а когато Марта, доведената сестра на Джак, се беше вслушала, опряла ухо на корема й, беше чула тупането само на едно сърчице.

Този неделен следобед Марта се грижеше за Томи, тъй че Алиена и Джак да могат да се срещнат в горите и да поостанат насаме, за да поговорят за бъдещето. Архиепископът бе отказал разтрогването на брака, явно заради възражението на епископ Уейлрън. Според Филип можеха отново да подадат прошение, но междувременно трябваше да живеят разделени. Филип се съгласи, че е несправедливо, но според него такава бе Божията воля. Според нея това по-скоро бе някаква зла воля.

Горчивината на съжалението беше бреме, което носеше със себе си като бременността. Понякога го усещаше по-силно, понякога почти забравяше за него, но си оставаше винаги. Често я заболяваше, но болката бе позната. Съжаляваше, че бе наранила Джак, съжаляваше за това, което бе причинила на самата себе си, съжаляваше дори за страданията на жалкия Алфред, който вече живееше в Шайринг и изобщо не се мяркаше в Кингсбридж. Беше се омъжила за него само по една причина, за да поддържа Ричард в усилието му да си върне графството. Не бе успяла да постигне целта си и искрената й любов към Джак бе попарена. Беше на двайсет и шест години, животът й бе съсипан и беше по нейна вина.

Мислеше си с тъга за онези ранни дни с Джак. Когато го беше срещнала за първи път, беше само едно малко момче, макар и чудато. След като бе пораснал, беше продължила да мисли за него като за момче. Точно затова беше преодолял защитата й. Връщала беше всеки ухажор, но за Джак не беше мислила като за ухажор и така той я бе опознал. Чудеше се защо толкова се бе съпротивлявала на любовта. Обожаваше го и нямаше наслада в живота, която да се сравни с това да си легне с него. При все това понякога съзнателно бе затваряла очите си за това щастие.

Щом погледнеше назад, животът й преди Джак изглеждаше пуст. Беше живяла енергично, разширявала беше търговията си с вълна, но онова дейно време сега изглеждаше безрадостно като някое пусто място или като трапеза, отрупана със сребърни и златни блюда, но без храна.

Чу стъпки и бързо се изправи. Беше Джак. Беше тънък и изящен като котка. Седна до нея и я целуна леко по устата. Миришеше на пот и каменна прах.

— Толкова е топло — каза той. — Хайде да се окъпем в потока.

Изкушението бе неустоимо.

Джак смъкна дрехите си. Загледа го жадно. Не беше виждала от месеци голото му тяло. Имаше много рижи косми по краката, но не и по гърдите. Той я погледна с очакване да се съблече. Изпита свян: никога не беше я виждал бременна. Бавно развърза връзките на ленената си рокля, след това я издърпа над главата си. Следеше изражението му с тревога, от страх да не намрази издутото й тяло, но той не показа отвращение. Напротив, на лицето му се изписа обич. „Колко съм глупава“, помисли си тя. „Трябваше да се досетя, че ще ме обича не по-малко“.

Той бързо коленичи на земята пред нея, наведе се и целуна изпънатата кожа на издутия й корем. Тя се засмя притеснено. Джак докосна с пръст пъпа й.

— Копчето на корема ти изпъква.

— Знаех си, че ще кажеш това!

— Беше като трапчинка — сега е като зрънце.

Тя се смути.

— Хайде да се къпем.

Щеше да изпитва по-малко свян във водата.

Езерцето край водопада беше около три стъпки дълбоко. Алиена се хлъзна във водата. Беше приятно прохладна по топлата й кожа и тя потръпна от удоволствие. Джак влезе до нея. Нямаше място за плуване — езерцето бе само няколко стъпки широко. Пъхна главата си под водопада и изми каменната прах от косата си. Алиена се чувстваше добре във водата: облекчаваше тежестта на бременността. Натопи глава под повърхността, за да измие косата си.

Когато излезе да си поеме въздух, Джак я целуна.

Тя се засмя задъхана и изтри водата от очите си. Целуна я отново. Прегърна го и го задържа до себе си, а ръката й се затвори около твърдия член, щръкнал между краката на Джак като прът на знаме. Изпъшка от удоволствие.

— Липсваше ми това — прошепна Джак в ухото й. Гласът му бе пресипнал от страст и може би тъга.

Гърлото й пресъхна от желание.

— Ще нарушим ли обещанието си?

— Сега и завинаги.

— Какво имаш предвид?

— Няма да живеем разделени повече. Напускаме Кингсбридж.

— Но какво ще правиш?

— Ще идем в друг град и ще строя друга катедрала.

— Но няма да си майсторът. Няма да е по твоя план.

— Някой ден може да получа друг шанс. Млад съм.

Възможно беше, но вероятността бе нищожна. Знаеше го, а и той го знаеше. Жертвата, която правеше, я трогна до сълзи. Никой никога не беше я обичал така. Никой нямаше да я обича така. Но нямаше да му позволи да се откаже от всичко.

— Няма да стане.

— В смисъл?

— Няма да напусна Кингсбридж.

Джак се ядоса.

— Защо? Навсякъде другаде бихме могли да живеем като мъж и жена, и никой няма да се интересува. Бихме могли дори да се венчаем в църква.

Тя го погали по лицето.

— Твърде много те обичам, за да те отведа от катедралата Кингсбридж.

— Това аз го решавам.

— Джак, обичам те заради предложението. Това, че си готов да се откажеш от работата на живота си, за да живееш с мен е… разбива ми сърцето, че ме обичаш толкова. Но не искам да бъда жената, която те е лишила от работата, която обичаш. Не искам да замина с теб така. Това ще хвърли сянка върху целия ни живот. Ти може и да ми простиш за това, но аз никога няма да си простя.

Джак се натъжи.

— Не съм толкова глупав да споря с теб, щом си решила нещо. Но какво ще правим?

— Ще се опитаме отново да получим разтрогването. Ще живеем разделено.

Гледаше я отчаяно.

— И ще идваме тук всяка неделя, и ще нарушаваме обещанието си.

Притисна се до нея и тя усети отново възбудата му.

— Всяка неделя?

— Да.

— Може отново да забременееш.

— Ще поемем този риск. Ще започна да произвеждам плат, като преди. Купих отново непродадената вълна на Филип и ще организирам хора в града да я предат и тъкат. След това ще го тепам в тепавичарницата.

— Как плати на Филип? — попита Джак изненадан.

— Не съм още. Ще му платя с топове плат, като се направи.

Джак кимна. Каза с горчивина:

— Съгласил се е на това, за да останеш тук и за да остана и аз.

Алиена кимна.

— Но все пак ще получи евтин плат за това.

— Проклетият Филип. Винаги получава каквото иска.

Алиена разбра, че е спечелила. Целуна го.

— Обичам те.

Той отвърна на целувката й, ръцете му пробягаха по тялото й, заопипваха жадно тайните й места. После се спря и промълви:

— Но аз искам да бъда с теб всяка нощ, не само в неделите.

Целуна го по ухото.

— Някой ден. Обещавам ти.

Той се премести зад нея, притегли я към себе си така, че краката му бяха под нея. Тя разтвори бедра и леко се отпусна на скута му. Галеше пълните й гърди и защипа леко с пръсти зърната й. Най-сетне проникна в нея и тя потръпна от наслада.

Любеха се бавно и нежно в прохладното езеро, с ромона на водопада в ушите им. Джак я обгърна и вещите му ръце я докоснаха между краката, натискаха и галеха, докато се движеше. Никога не бяха правили това преди, не бяха правили любов така, за да може в същото време да я гали по най-чувствителните места. Беше много по-различно, по-остро и напрегнато удоволствие, както острата жегваща болка е по-различна от притъпената. Но може би бе, защото се чувстваше толкова тъжна. След малко се остави на усещането и то се усили толкова бързо, че върховният миг я изненада, почти я уплаши и спазмите я разтърсиха толкова силно, че изкрещя.

Остана в нея твърд, незадоволен, докато тя си поемаше дъх. Беше застинал, вече не забиваше, но тя разбра, че не е стигнал до края. След малко отново раздвижи бедра, за да го окуражи, но той не реагира. Извърна глава и го целуна през рамо. Водата на лицето му бе топла. Джак плачеше.