Саади
Гюлестан (6) (Градина на розите)

4

На върха на една планина арабска разбойническа шайка разположила стан и започнала да напада керван след керван. Жителите на тези места били застрашени от грабежите й, а войската на султана търпяла поражение след поражение, тъй като разбойниците били заели непристъпните проходи и ги превърнали в свои убежища.

Управителите на тези краища започнали да се съветват как да се избавят от бандата и решили, че ако шайката се задържи още малко, не биха могли да й се съпротивляват след това.

Дърво, което е наскоро вкоренено,

ти можеш да изскубнеш мигновено.

 

Оставиш ли го да развие ствол —

ще ти потрябва силата на вол.

 

Не пресушиш ли извора с лопата —

не ще преминеш и със слон реката.

Те решили враговете да разузнаят и след това да им дочакат краят.

Веднъж, когато разбойниците тръгнали да грабят и оставили гнездото си празно, управителите изпратили там няколко опитни воини, които се укрили в планинския проход. Разбойниците се върнали през нощта, след нападението, с награбените вещи. Свалили оръжията и разпределили плячката. Тогава ги нападнал първият враг — сънят. Когато отминала първата нощна стража

И слънчевият диск потънал в тъмнината,

тъй както и Йоан^[1] на кита във устата, —

смелите воини изскочили из засадата и след кратка борба на всички поотделно завързали ръцете зад гърба, а когато зората започнала да се разгаря, ги отвели в двореца на царя. Той заповядал да убият всичките. Случайно сред тях се оказало момче, което било в разцвета на ранната си младост; тревицата по ливадката на страните му едва покарвала. Един от везирите целунал пред трона стъпалата, навел с молба лицето си към земята и промълвил:

— Царю, това момче още не е вкусило плодовете от градината на живота и не се е наслаждавало на блаженото време на младостта. Затова, като разчитам на добротата и великодушието на царя, аз вярвам, че царят ще прояви милост към мен — своя роб — и ще му дари живота!

Властелинът се намръщил от тези думи, които противоречели на възвишените му мисли, и казал:

Помогнеш ли на злия, ще сгрешиш.

Не може орех на кълбо да закрепиш.

Най-добре е да унищожим мръсния им живот и да изкореним техния род, тъй като не е присъщо на мъдреците, когато угасят огъня, да оставят искри; и когато убият змия, да оставят живи нейните малки.

Жива вода^[2] сводът да разлее,

на върбата плод не ще узрее.

 

Безполезно е подлец да учиш,

от камъша захар няма да получиш.

Като изслушал тези думи, везирът по неволя ги одобрил, възхвалил добрите мисли на царя и казал:

— Това, което благоволи да каже господарят, е самата истина. Ако той се възпитаваше в обществото на онези негодяи, би усвоил техните нрави. Но вашият роб все пак се надява, че като се учи в обществото на праведни хора, юношата ще усвои нравите на мъдреците. Та нали е още дете, размирните привички на шайката не са укрепнали в него, а преданието гласи: „Всички деца се раждат с чиста природа и едва след това бащите ги правят юдеи, християни или огнепоклонници“.

Съпругата на Лот^[3] с неверници сдружи се

и затова загина неговият род.

 

А песът с праведници в пещерата

забрави своя кучешки живот.

След това и други приближени на царя подкрепили застъпничеството на везира; тогава господарят, подарявайки живота на момчето, казал:

— Аз му прощавам, макар да не виждам в това добро.

Тъй на Рустам^[4]-юнака казваше бащата:

„Не смятай своя враг лишен от сила.

 

Край извора реката ни изглежда плитка,

разлее ли се, може да удави и камила.“

С една дума, везирът с нежност и ласки момчето обкръжил и възпитанието му на опитен учител поверил. Младежът усвоил придворната учтивост в обноските, научил се да беседва изискано и да върши всичко в съответствие с придворните правила за държание. Той заслужил всеобщото одобрение и възхищение. Веднъж в присъствието на царя везирът говорел за способностите на младежа, уверявайки, че възпитанието сред разумни хора е оказало благотворно влияние и е избило от него предишното невежество.

Царят се усмихнал при тези думи и промълвил:

Вълчето заприличва на вълка изцяло,

дори сред хората да е живяло.

Изминали две-три години и шайка крадци от близкия квартал се свързала и започнала да дружи с този младеж; като издебнал удобен случай, той убил везира и двамата му синове, заграбил голяма част от имуществото му, настанил се в пещерата на разбойниците, на мястото на своя баща, и станал размирник. Щом разбрал за това, царят от изненада прехапал пръста си и произнесъл:

Как може меч да се направи

от тенеке и ламарина?

 

Подлеца няма да възпиташ,

макар да си към него мил.

 

Вали дъждът еднакво щедър,

ала когато дойде време,

в градината растат лалета,

а върху пясъка — бодил.

* * *

Зюмбюлът не расте на бедна почва —

спести си семената и труда тегло.

 

Добро да правиш на глупците — означава

на хората добри да причиняваш зло.